Китай е добре развита земеделска цивилизация. Още преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около ІІ хил.пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията земеделец винаги е била уважавана /поне на думи/, а стара поговорка гласи: “Сред 72-те занятия на хората, земеделието е най-почетно”.
Общата площ годни за обработка земи в КНР не превишава 20% от територията на страната, като на 90% от тези земи се отглеждат зърнени култури.
Според климатичните условия в Китай са се образували шест типа обработка на земята:
1. Зона пролетна пшеница или летница и други зърнени.
Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата тук се сади през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, в Манджурия /т.е. трите северни провинции – Хъйлундзян, Дзилин и Ляонин/ отглеждат и соеви бобове, просо, гаолян /вид сорго, известен на китайците още от ХІІІ век/, овес, ечемик и внесената от Америка царевица. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците. В Манджурия се отглежда около ¼ от цялата соя в Китай.
2. Зона на есенната пшеница и други зърнени.
Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6-7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането на ориз. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сади просо, царевица, ечемик, чумиза и батати /сладки картофи/, които са внесени в Китай през ХІV век и са станали любимата храна на бедняците. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, отглеждат най-често соя и зеле.
3. Зона на смесените посеви на пшеница и ориз.
Тази селскостопанствена зона се разполага между река Хуайхъ и планинската верига Цинлин на север и река Яндзъ – на юг. Тук валежите достигат 750-1000 мм. на година, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя, грах, батати. В много райони отглеждат ориз.
4. Зона на две реколти на ориза.
Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 мм. на година. Това основно са районите на юг от Яндзъ и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук са черницата, като основна храна на копринените буби и тунгово дърво – субтропично маслодайно растение, захарна тръстика и чай.
5. Зона на три реколти на ориза. Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската верига Наншан, където валежите достигат до 1500 мм. на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодове лиджъ, ананаси, банани и др. На о-в Хайнан растат кокосови орехи, дурьян и други тропически плодове.
6. Оазисно земеделие.
Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на река Тарим в Синдзян /най-голямата провинция на КНР/. Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница и грозде. От този район са и прочутите хамийски пъпеши, дини и разнообразни ядки.
Съставител: Яна Шишкова
Leave a Reply