Галина Бинева
Властите в Пекин са притеснени от бързото застаряване на населението
Проведено наскоро проучване на демографските тенденции в Китай показа, че към 2030 година числеността на населението на азиатския гигант ще остане същата, каквато е в момента. В годините след това китайците дори ще започнат да намаляват.
Стреснати от бързите темпове на застаряване на населението, властите стартираха активна кампания за стимулиране на семейните двойки да имат второ дете.
Мерките включват посещения при семействата, оставяне на информационни брошури под вратите, консултации, дори и финансови стимули за семейните двойки. С това правителството се надява да реши проблема с недостига на работна ръка и непропорционалното съотношение на възрастовите групи. През 2007 г. на шестима пълнолетни работещи се е падал един пенсионер, но се очаква към 2040 година съотношението вече да е 2 към 1.
Тези факти накараха китайското правителство изненадващо да промени прилаганата в течение на 30 години политика. В Шанхай бе позволено на двойките да имат второ дете, в случай че самите те нямат братя и сестри.
Новото правило позволява и на разведени родители, които вече имат едно дете от първия си брак, да могат да създадат още един наследник. Хора с увреждания, чиято възможност да работят е ограничена, също имат право на повече от едно дете. Наблюдатели поставят въпроса дали това не е началото на края на тази толкова противоречива политика, останала в сила в продължение на 30 години.
Скоро след основаването на Китайската народна република през 1949 г. подобряването на санитарните условия и медицинското обслужване водят до бум на раждаемостта. След цяло столетие войни, болести и социални вълнения на вълната от новородени се гледа като на явление със силно положително влияние върху икономиката. „Дори и населението на Китай да се умножи многократно, страната е в състояние да намери решение – то е в производството – обявява лидерът Мао Цзедун през 1949 г. – От всички ресурси на света хората са най-ценният”. В допълнение към тези призиви комунистическото правителство въвежда забрана на вноса на контрацептиви.
Не след дълго държавата започва да изпитва затруднения в изхранването на непрекъснато увеличаващото се население в страната. Опитите на властите да проведат кампания за контрол над раждаемостта обаче бързо биват изместени от идеята на Мао да превърне Китай в индустриализирана държава. „По-многоброен народ означава повече сила” – гласят комунистическите лозунги. – Енергията на 600 млн. свободни китайци е десетки пъти по-силна от атомна експлозия”.
В резултат на дисбаланса между числеността на населението и хранителните запаси през 1962 г. 30 млн. души намират смъртта си. След кампания на властите за ограничаване на раждаемостта прирастът спада наполовина от 1970 до 1976 г. Скоро обаче нещата отново излизат извън контрол и през 1979 г. е представено предложението китайците от най-големия етнос – хан, да имат право на само едно дете.
Смята се, че заради официално въведеното от китайския лидер Дън Сяопин правило ”едно семейство – едно дете” китайците в момента са с 400 млн. по-малко. В зависимост от това къде живеят двойките могат да бъдат глобявани хиляди долари, ако имат второ дете без позволение, а насилствените аборти и стерилизация са често срещано явление.
Ограничението обаче де факто обхваща не повече от 40 процента от семействата в Китай. В много селски райони двойките могат да имат и второ дете, ако първото е момиче. Тъй като в страната липсва система за социални грижи, родителите обикновено разчитат на синовете си да се грижат за тях, когато остареят.
В страната се запазва тенденцията момчетата да са значително повече от момичетата. Към настоящия момент момчетата на възраст под 20 години са с 32 млн. повече, отколкото връстничките си. Причина за това е правителствената политика от петдесетте години, според която мъжките наследници са много по-полезни за обществото. В резултат от това се извършват масови убийства на новородени момиченца.
Тази политика е прекратена след въвеждането на правилото за едно дете на всяко семейство. През 1986 г. обаче се възобновява, за което съществено допринася и влизането в употреба на ултразвуковите изследвания и разрешаването на абортите. През 1994 г. Китай забранява проверката на пола на плода чрез ултразвук. Дисбалансът обаче съществува и до днес. Въпреки новия курс фактите сочат, че в Шанхай няма достатъчно семейства, които изявяват желание да се възползват от предоставената им възможност. Все пак обаче те оценяват факта, че правото на избор си остава тяхно. Очевидно подобряването на социалните и икономическите условия е довело до появата на нов тип нагласи у съвременните жени, които не намират време и възможност да отглеждат повече от едно дете.
В други азиатски държави като Тайланд и Северна Корея модернизацията също си е казала думите и поради нежеланието на майките да отглеждат много деца не се налага вземането на допълнителни мерки за семейното планиране. Според анализатори мнозинството от китайците нямат нищо против политиката на едно дете, защото така или иначе не желаят повече.
По този начин се оказва, че въпреки предоставяните стимули властите в Китай ще имат затруднения в справянето с недостига на работна ръка във високо индустриализираните райони, както и с възрастовата диспропорция на населението. Това изправя азиатския гигант пред изключително сериозно предизвикателство, което няма лесно и бързо решение.
http://novinar.bg/news/kitaj-ot-politika-za-edno-dete-kam-demografska-kriza_MzAxODsxNg==.html
Leave a Reply