Мо Йен (莫言), „Неговорещият“, е псевдоним на китайския писател Гуан Мойе (管谟业) – Нобеловият лауреат по литература за 2012 г.
За него разказва Хоуърд Голдблат, професор в университета „Нотр Дам“, Индиана, САЩ (2001-2011) – преводачът на произведенията на писателя английски език. В своята реч, произнесена по време на връчването му на премията на Нюмън за литература, той представя Мо Йен по следния начин:
„Превел съм десетки романи и разкази на китайски писатели от Тайван и Китай, много от тях биха могли да бъдат носители на наградата Нюмън. Мо Йен стои сякаш встрани от тях, като романиста с най-зряло творчество на своето време. Няма да сбъркам, ако кажа, че името му е познато на всеки един грамотен градски жител на Китай, както и на болшинството чужденци, които са чели по нещо за Китай.
Вероятно те са чели публикувания през 1985 г. роман „Червено сорго“ («紅高粱家族») или са гледали филма, сниман по него. Много критици наричат „Червено сорго“ „роман на пробива“ в Китай след смъртта на Мао, като творческо постижение го съпоставят наред с романа на Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“. Оттогава насетне са публикувани множество произведения на Мо Йен. Но количеството им е само част от онова, което може да се каже за този писател.
Написаното от него се отличава с изключително качество и разнообразие според литературните критерии и популярност.
През 1988 г., след „Червено сорго“, се появява на бял свят първият образец на страстната метапроза на Мо Йен „Чеснови напеви“ («天堂蒜薹之歌») – роман, в който се разобличава злото в лицето на продажните користолюбиви местни чиновници. По време на събитията на Тиен-анмън от 1989 г. тази книга е премахната от книжните лавици, поради опасението, че би станала още по-голям фактор дразнител за демонстрантите.
През 1993 г. излиза предизвикалият най-много шум най-остър негов сатиричен роман „Страна на виното“ («酒国»). В него Мо Йен в откровено раблезиански маниер осмива някои страни на китайското общество (особено чревоугодничеството, което в романа стига до канибализъм, както и присъщото на китайската култура влечение към алкохола).
Сред другите произведения на Мо Йен бих отбелязал романа „Изтезание с аромат на сандал“ («檀香刑») – история за една любов насред диващината и жестокостта на въстанието на ихътуаните, както и романа „Тринадесет крачки“ («十三步) с ярко изразена модернистична насоченост.
След „Страна на виното“ успешен дебют в сатиричния жанр става романът „Четиридесет и една пушка“ («四十一炮»), в който съвременното общество се характеризира вече не посредством виното, но чрез месото. Романът изобилства с игри на думи и алюзии, в него се съчетават най-разнородни стилове на изложението, което е характерно за по-голямата част на прозата на Мо Йен.
По стил, съдържание и въздействие върху читателя всичките му ранни романи се отличават един от друг. Изпълнявайки амбициозната задача да отрази в два големи романа хрониката на китайската история на ХХ век, Мо Йен пише романа „Едри гърди, широк задник“ («豐乳肥臀»), в който повествува нелицеприятната истина за живота в първата половина на века на семейство, състоящо се само от жени. Вестникът „Вашингтон пост“ нарича този роман силна заявка от страна на Мо Йен да „грабне медния пръстен“, т. е. да получи Нобеловата награда за литература.
Най-свежият от романите на писателя – „Колелото на живота и смъртта“ («生死疲勞»), разказва за втората половина на ХХ век с трагичните му абсурди и абсурдни трагедии. В романа, в който „Ню Йорк таймс“ отбелязва „невероятната творческа фантазия“, на революцията е дадено човешко лице, като често се появява и муцуната на звяр. той е изпълнен с черен хумор, вмятания, характерни за метапрозата, полет на фантазията, към който вече са привикнали и който се възприема с удоволствие от читателите на Мо Йен.
На голяма част от добрите писатели им е трудно постоянно да поддържат високо качество в своите произведения. В случая с Мо Йен това не е така. всичките му романи получават висока оценка на световно равнище, всеки един от тях демонстрира дълбочината и широтата на изключителния му талант. Той майсторски владее различните стилове и форми, започвайки от мита и завършвайки с магичния реализъм, (пост)модернизма и др. Неговите произведения се отличават с поразителна образност, повествованията му понякога просто омагьосват, а персонажите привличат вниманието. Простичко казано – Мо Йен е единствен по рода си.
„Нека думите ми да не се приемат за нескромност, – пише Мо Йен, – но ще си позволя да кажа, че моите романи създават в съвременната китайска литература уникален стил“. И това наистина е така!
Неговото въздействие върху читателите и върху обществото, както и високият му статут в родината и другите страни по света подтвърждават тежестта на многобройните му премии и награди“.
Превел от руски: Яна ШИШКОВА
Leave a Reply