Празникът „Седмата вечер“ или за чудесната среща между Тъкачката и Пастира

Интервю със съветника по културните въпроси към Посолството на КНР в България г-н Лиу Йунхун

за радио Романтика

август, 2012

1. Какво представлява празникът „Седмата вечер”? Нещо като празник на любовта ли е?

Всяка година на седмия ден от седмата луна по китайския лунен календар (обикновено през август месец по Григорианския календар) в Китай се отбелязва традиционният празник, наречен „Седмата вечер”. Още го наричат „Молитва за добра поличба”, а също – „Момин празник”. Сред традиционните китайски празници, той е най-романтичният и най-тясно свързаният със сърдечните дела, затова е и най-любим на младите китайки.

Ако вечерта на седмия ден от седмата луна небето е безоблачно, може да се видят мириадите проблясващи звезди, които образуват бялата пътека на Сребърната река (така китайците наричат Млечния път). Сребърната река пресича небосвода от юг на север, а на западния и източния й бряг сияят две специални звезди. Те сякаш се гледат една друга и си подхождат така, както булката приляга на младоженека. Тези звезди се наричат Тъкачката и Пастирът.

Според легендата, веднъж в годината на този ден Тъкачката и Пастирът се събират, като стигат един до друг по мост от свраки. Тъкачката била божествена девойка – красавица и умница, със златни ръце и твърде съобразителна. На златния си стан тя тъчела изящни брокатени одежди от пъстроцветни облаци, извезани с чудни бродерии.

В древността в девойката високо ценели шивашките умения и изкусното ръкоделие. Майсторките тъкачки и шивачки имали по-голям шанс да се омъжат в богат дом, да се харесат на момък от почтен род. И до днес в изпълнената с романтични надежди празнична вечер девойките застават с лице към сияещата в тъмното небе ярка луна, поднасят в жертвен дар сезонни плодове и тиквени растения, като дини и пъпеши, а после отправят молбите си към небесната богиня да ги дари с ум и разсъдливост, а също с пъргави ръце, така че да овладеят до съвършенство тънкостите на ръкоделието и тъкането. Разбира се, с не по-малка страст девойките отправят молби и за щастлив брак, изпълнен с любов.

В миналото бракът за жените бил единствен за цял живот, затова за тях от първостепенно значение било да се омъжат щастливо и благополучно. От традицията да се молят за сполука в любовта е дошло и едно от наименованията на празника – „Молитва за добра поличба”. Казват, че в нощта на седмия ден от седмата луна, ако човек се вгледа внимателно в небето, може да види срещата между Тъкачката и Пастира насред Млечния път или тайничко да подслуша любовния шепот на двамата влюбени.

„Седмата вечер” е празник на любовта, тъй като е свързан с историята на Тъкачката и Пастира – прекрасна любовна приказка, дошла до наши дни от древността, една от четирите най-известни китайски народни предания за любовта. Днес този празник е смятан за китайския „Св. Валентин” – празникът на любовта. На 20.05.2006 Държавният съвет на КНР включи празника „Седмата вечер” в списъка на китайското нематериално културно наследство.

2. Какъв е произходът на този празник?

Празникът „Седмата луна” има двехилядигодишна история и датира още от времената на династия Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.), особено популярен става през династия Тан (618-907) и Сун (960-1279). Традицията в празнуването му се предава от поколение на поколение и досега никога не е била прекъсвана.

Празникът е свързан с легендата за Тъкачката и Пастира. Според легендата родителите на Пастира починали рано и той отраснал в дома на по-големия си брат. Снаха му се държала с него твърде жестоко, единствен другар му бил един стар бик. Един ден бикът му казал една хитрост, чрез която да спечели сърцето на небесната Тъкачка и да я направи своя съпруга. Минало се известно време. Един ден небесните богини слезли на земята да се повеселят и да се окъпят в реката. В това време скрилият се сред тръстиките Пастир изведнъж изскочил на брега и грабнал одеждите на Тъкачката. Стреснали се небесните деви, побързали да излязат на брега, заобличали се припряно и отлетели на небето. Останала само Тъкачката.

След настойчивите молби на Пастира, тя накрая склонила да се омъжи за него. След сватбата, Тъкачката и Пастира заживяли в любов и разбирателство, а всеки вършел свойта си работа и така дните им били изпълнени с щастие и благополучие. Небесната богиня родила на своя съпруг един син и една дъщеря. Минало се време и ето че настанал часът старият бик да предаде богу дух. Верният другар помолил своя стопанин да запази кожата му след смъртта му. Така и станало – двамата съпрузи с болка в сърцето одрали кожата на бика, а трупа заровили под една скала.

Нефритеният император – свещеният властелин на лазурния свод на небето, заедно със страховитата небесна властителка Си-уанму като се научили за брака между Тъкачката и Пастира, изпаднали в страшна ярост и заповядали на небесните духове да слязат на земята и да заловят провинилата се богиня. Духовете издебнали момента, когато Пастирът не си бил удома и отвели насила Тъкачката. Когато Пастирът се прибрал, той не открил никъде своята съпруга. Тогава се сетил за думите на бика, увил се в неговата кожа, а двете деца сложил в двете ведра на една кобилица, която нарамил на плещите си и се спуснал така да гони своята Тъкачка.

Небесната властителка Си-уанму видяла, че той съвсем скоро ще настигне духовете и Тъкачката и твърде се притеснила. Тя издърпала от косите си една златна игла, прекарала с нея зад себе си една черта и в миг цялото небе се разделило на две от залялата го Сребърна река. Пастирът нямало как да продължи напред. Оттогава насетне двамата съпрузи само можели да се гледат с плувнали в сълзи очи и да стоят съвсем близо един срещу друг на двата бряга на реката, без да могат отново да се съберат.

Минало се много време, Нефритеният император и властителката Си-уанму най-накрая разбрали, че няма да успеят да охладят взаимната любов на двамата съпрузи. Тогава те се смилили над тях и им позволили веднъж в годината да се срещат на седмия ден от седмата луна. Според легендата, на този ден всички свраки от Поднебесната литват на небето и сътворяват от телата си мост, който свързва двата бряга на Сребърната река. Така те помагат на двамата влюбени да се срещнат.

В по-късни времена, в деня на седмия ден от седмата луна по лунния календар, когато по моста от свраки минават Тъкачката и Пастира, за да се съберат отново, младите момичета застават насред цветна поляна под луната, надигат глави и с надежда се взират в звездното небе, търсейки звездите Тъкачката (звездата Вега от съзвездието Лира) и Пастира (звездата Алтаир от съзвездието Орел) от двете страни на Млечния път и надявайки се да се полюбуват на срещата между двамата влюбени. Те отправят желанията си да станат майсторици със златни ръце като Тъкачката, молят се да имат прекрасен, благополучен и щастлив брак. Ето как от тази древна история и зародилата се от нея традиция възникнал празникът „Седмата вечер”.

3. Какви традиционни ритуали се изпълняват по време на „Седмата вечер”?

По време на „Седмата вечер“ се провеждат множество традиционни ритуали, част от които са:

„Ритуал с игла и конец” – това е молитва за добра поличба, при която младите момичета стоят с лице към луната и с вдянат в игла конец, е най-старият ритуал на този празник, който датира още от династия Хан (206 г. пр. н. е.-220 г. сл. н. е.) и се е предал от поколение на поколение чак до наши дни.

Друг ритуал е гадаенето „Щастлив паяк” – пъпеш, диня, фъстък или друго растение се слага във фруктиера, пак там се слага и мъничък паяк. Изчаква се, докато се извърши ритуалът с иглата и конеца, след което всички моми се събират около фруктиерата и се стремят първи да видят изплетената паяжинка. Която първа я види – нея я чака голямо щастие. Този ритуал е възникнал по-късно, около V-VІ век, в епохата на Южните и Северните династии.

„Мятане на игла” е разновидност на „Ритуал с игла и конец”, макар да произхожда от него, все пак съществено се различава. При него се на двора се поставя меден таз; в него се налива специална вода – смес от налята през нощта и налята през деня вода, която престоява под открито небе една нощ. На следващия ден – обикновено следобяда на празника, водата леко се е испарила и по повърхността й се утаява нещо като тънка мембрана. Взима се игла за шиене и съвсем леко се приплъзва по повърхността. Иглата си остава върху мембраната, без да потъне. Гадаенето е неблагоприятно, ако сянката от иглата е с формата на права линия; ако е с каквато и да е друга форма – гадаенето е благоприятно за момичето. Този ритуал е възникнал през ХІV-ХV век.

„Празнуване на рождения ден на вола” или „Поздравяване на бика за рождения му ден” е друга традиция, при която децата берат полски цветя и украсяват рогата на биковете и кравите с тях. В легендата властителката Си-уанму нарежда да заловят Тъкачката. Тогава старият бик, за да помогне на Пастира да отиде на небето и да си върне своята любима съпруга, го кара да му одере кожата, после да я яхне и да полети. Хората помнят тази жертва и отдават своята почит към верния другар.

„Почитането на Тъкачката” е ритуал, който се прави обикновено от девойки и млади съпруги. Жените предварително се уговарят с 5-6 приятели, най-много до десет, да извършат заедно ритуала. На лунна светлина изнасят навън една маса, на нея нареждат най-различни жертвени дарове: чай, вино, плодове, пет вида ядки и плодчета – лунган, червена жожоба, лешници, фъстъци и тиквени семки. Още слагат китки цветя, пред тях – съд за благовония и няколко бутилки, в които е напъхана навита на руло червена хартия. След като завършат приготовленията, поканените за ритуала моми и млади булки правят обредно омиване и в уречения час се събират в дома на организаторката. Те застават пред масата, палят благовония и жертвен огън, после сядат заедно пред масата, похапват фъстъци и тиквени семки, като се взират в небето към звездата Тъкачка, мислейки си за сърдечните си дела. Обикновено момите си пожелават красотата им да се запази за дълго, да се омъжат за добър момък, да родят син и отправят молбите си към небесната богиня. Те се разотиват чак към полунощ.

На Тайван и в южната част на провинция Фудзиен на празника „Седмата вечер” отбелязват и рождения ден на майката на Тъкачката – бодхисатвата Нянма (Майката небесна повелителка). Култът към бодхисатвата е породен от вярата, че тя пази децата здрави и спокойни. В миналото много фудзиенци са прекосявали планини и морета, плували са до Тайван и чужди страни, за да търгуват и да търсят прехрана. Много от тях не са се връщали по родните места в продължение на дълги години, затова и фудзиенските жени са прехвърляли своите надежди и радости върху децата, защото само надеждата дава сили да се живее тежкият живот на обикновения човек. „Седмата вечер” за тях е бил ден, в който мислите и надеждите се отправят към липсващия любим, като постепенно е придобил ново съдържание и е станал празник, в който се почита бодхисатвата Нянма, която пази децата. Можем да обобщим, че „Седмата вечер” във всеки край на Китай помалко се различава и има различно съдържание и послание с уникален привкус.

4、 По време на „Седмата вечер” съществува ли обичай младите хора да си подаряват взаимно подаръци? Какви са тези подаръци – традиционни или модерни?

Според историческите сведения, още във времената на династия Тан (618-907) е съществувал обичаят младежите и девойките да си разменят подаръци. Девойките шият торбички за благовония от първокачествен брокат (такива торбички често окачват на шиите на децата), а после на самия празник ги подаряват на своя избраник; младежите могат предварително да потърсят подарък за момичето на своето сърце; най-предпочитани са украшенията за глава, като обеци, гердани; също и за коса – фиби, игли, диадеми. Особено ценни са подаръците ушити, написани, нарисувани, изработени със собствени сили – те са свидетелство за внимание и нежни чувства към получателя на подаръка, та нали да получиш дар от любимия човек, без значение младеж или девойка, е нещо твърде приятно!

Макар времената вече да са различни, традицията с подаряването на подаръци по време на „Седмата вечер” се е съхранила и досега, тъй като това не са просто разменени предмети за спомен, но и символ на любовта и дълбоките чувства между двама души. Когато подаряват, могат да подарят какво ли не – най-различни предмети в безброй шарки и разцветки; сякаш да купят подарък за своя любим е вид гаранция за любовта под формата на предмет. И до днес тази традиция остава твърде популярна.

Някои изследвания показват, че ако подарък, изработен със собствени ръце, но не цветя или предмети от широка употреба, е подарен на младеж, то той обикновено има практическо приложение, докато подарен на девойка – обикновено тенденцията е да се подаряват традиционни украшения. Според статистиката, скъпите украшения с диаманти или други скъпоценни камъни на прочути марки, модните продукти и традиционните произведения на художествените занаяти, заемат под 10% от подаряваните подаръци. Това показва, че повече се набляга на подаръците, които се тълкуват като залог за топли и любовни чувства, а също и на предметите с практическо приложение, а младите предпочитат да си подаряват взаимно натоварени с послание дарове.

5. Има ли специални храни, които се поднасят на празника?

Най-предпочитаната храна по време на празника са цяогуо – запържени сладкишчета, направени от брашно. Те са в най-различни форми и се наричат още „плод на добрата поличба”.

Обикновено се правят с формички и са тестени изделия, създадени едновременно като храна за тялото и наслада за окото. Украсата може да е най-разнообразна – лотосов цвят, праскова, тигър, лъв, котка, маймуна, петел, прасенце, цикади и др. След като сладкишчетата се запържат в дълбок уок, те се вадят, подпират със сламка и се нанизват на червен конец, като в единия край се прави пискюл от конеца. Прави се връзка от дузина сладкишчета цяогуо, която после се окачва на стената или се връзва като герданче и се окачва на шийките на децата за украса или за забавна закуска. Казват, че ако изядат цяогуо, децата ще израстнат със светъл ум и със златни ръце.

Пъпешите също играят голяма роля, понякога по корите им изрязват изображения на чудновати цветя и птици и други изображения. Такива пъпеши се наричат „нашарени пъпеши”. В празничната вечер хората се любуват на проблясващите звезди, представят си че присъстват на срещата между Тъкачката и Пастира, похапват сладкишчетата „цяогуо”, молят се за духовни и материални богатства, а също си пожелават успешен брак, щастливо семейство.

6、Влюбените двойки ходят ли на специални места по време на празника? Кои места ги вдъхновяват?

Празникът „Седмата вечер” се смята за китайският празник на любовта, все повече млади хора предпочитат да го празнуват. Много влюбени двойки избират изискан ресторант, където да прекарат една романтична вечер. Разбира се, много от ресторантите предлагат и специална програма за празника и организират мероприятия. Пръв избор е вечерята на свещи, няма по-романтичен начин за отбелязване на празника на любовта. Други двойки предпочитат да гледат небето и да си представят как двамата влюбени съпрузи се съединяват на небето. Трети избор за добро изкарване е да се организира екскурзия с любимия човек. На четвърто място предпочитат да участват във всякакви мероприятия –  храмови базари, масова целувка, масови бракосъчетания и др.

7、Какви тържествени мероприятия можем да видим по време на „Седмата вечер“? променя ли се съдържанието на тържествата от година на година?

В празничния ден по цялата страна се организират най-разнообразни мероприятия. Съдържанието им също може да е твърде богато. Всяка година то се променя и никога не е напълно еднакво с мероприятията от предходните години. Често се организират сгледи запознанства между девойки и младежи; представления с демонстрации на всякакви таланти; колективни сватби; поредица от мероприятия, свързани с избор на булчинска рокля и сватбен грим; храмови базари и др.

Днес „Седмата вечер” се е превърнал в празник на любовта. Много търговци, а и в народа, го наричат „празник на китайските влюбени”. Търговците гледат на празника като на добра възможност за стимулиране на търговията. Ресторантите, пазарите, цветарските магазини, туристическите агенции, които организират разходки из прочути забележителности – за всички този ден е важен за оборота и те се стремят по всякакъв начин да ухажват младите потребители. В романтичната вечер на празника, стига да е свързано с думите „любов” и „романтика” – на всяко мероприятие има наплив на участници, като съдържанието непрекъснато се променя с новата мода и новите желания на младежите. С нарастването на мощта на Китай, китайците придобиват едно по-високо самочувствие, затова и много хора предпочитат да се завръщата към китайските традиции и култура. С времето „Седмата вечер” ще става все по-традиционно ориентиран празник.

8、„Седмата вечер” е празник на любовта, но дали търпи влиянието и на други празници или се фокусира само върху любовта?

„Седмата вечер” е празник, който се отнася повече към есенните празници, той се явява нещо като прелюдия на настъпването на есента. Тъй като стъпва върху красивата легенда за любовта между Тъкачката и Пастира, този празник е твърде добре приеман и любим от китайския народ. Най-главното в него е акцентът върху любовта, историята на празника е дълга – цели две хиляди години. Заради глобализацията китайската култура е поставена пред сериозни предизвикателства да оцелее, но този празник и неговите корени отдавна са навлезли в душите и сърцата на хората. В последните години някои чужди празници навлязоха в страната и нанесоха удар по традиционните ни празници, за жалост много от китайските младежи предпочитат да празнуват „Св. Валентин” пред „Седмата вечер”.

Разбира се, това е естествен резултат от междукултурния обмен и влияние. По същия начин чужденците все повече празнуват Празника на пролетта – китайската Нова година.

Взела интервюто: Калина НИКОЛОВА

Превод и пояснения за ритуалите: Яна ШИШКОВА