Ивелина ВАТОВА
(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)
В рамките на Дните на китайския театър в България 15–18.06.2012 от представителите на Шанхайската театрална академия се изигра спектакълът ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА КОНФУЦИЙ с проф. Уан Лидзюн в главната роля на Конфуций.
„На 14 години стъпил на театрална сцена за първи път. И останал на нея цял живот. Толкова го омаяли залата, светлините на рампата, маските, дрехите, аплаузите. Тогава взел и най-важното решение в живота си – да играе в театъра и да се занимава с традиционна китайска опера. Винаги е бил в трупата на Тиендзин, но през 2009 се прехвърля в Шанхай; започва да преподава и в Театралната академия. Сега обучава студентите, но има и административни задължения – заместник директор е на Института по традиционна китайска опера към ШТА.“
И. В.: Как се гради такъв образ? Става дума не за кого да е, а за Конфуций – интелектуалната икона за китайците! А и все пак е живял преди 2500 години.
Проф. Уан: Преди не бях го играл. Освен това в настоящата пиеса той е и твърде различен от традиционния образ, който изкуството му изгражда. Доста се потрудихме преди да вземем окончателно решение за нашата сценична интерпретация. Проучихме много източници. Не беше лесно. Материалът, който предварително трябваше да се прегледа, да се прочете и т. н., е обемен. Накрая решихме да се опитаме да се дистанцираме малко от класическия му образ– с дългата брада и с познатото пеене в рими.
И. В.: Наистина ли успяхте да направите нов, модерен прочит?
Проф. Уан: И тук не мога да съм категоричен. Вижте, аз съм актьор, не критик. Но мисля, че няма да е точно, ако заявя, че това, което направихме, е изграждането на съвършено нова сценична визия. Би било твърде експлицитно Все пак запазихме традиционните неща, т. е. външно запазваме основните характерни черти в образа му. Различното е в актьорско-музикалните техники, които използваме в този спектакъл. Сега не пея в рими. Използвам друг похват, характерен за традиционната Пекинска опера.
И. В.: От къде черпихте информацията си, докато се готвихте за тази роля? Срещнахте ли се е с потомци на Конфуций? Четохте ли книгите му?
Проф. Уан: Не забравяйте, че аз все пак съм китаец. А ние, китайците, се възпитаваме в духа на Кундзъ Лаошъ още от най-ранно детство. Представата на всеки от нас за него влиза в съзнанието ни, още докато сме деца. Запознаваме се с образа му от малки. Заобиколени сме от него. Има много книги и с негови мисли, и за него. Не съм гледал филми, но гледах изпълнението на един наш филмов актьор, който много нашумя преди 2-3 години. Исках да видя някои техники, които е използвал.
Всъщност, за подготовката си разчитах само на нашия сценарий. В него имаше достатъчно бележки и указания за актьорската игра. Казах ви, че в последните години основното ми задължение е преподавателската дейност. Докато работех над тази роля открих, че ако човек се вживее в онова, което изпълнява с желание и любов в реалния живот, никак не е трудно после да го пресътвори и на сцената. Не преминаваш от роля в роля, просто играеш една и съща роля и във всекидневието, и на сцената. Сливането е пълно. Не се затрудняваш, защото знаеш как трябва да се държиш. Уверен си, защото познаваш поведението на истинския учител. Главното е да умееш да общуваш с учениците си. Да вдъхваш уважение в тях. Да ги накараш да те гледат и слушат с почит. Така и ти самият ставаш по-спокоен и си с по-голямо самочувствие, че онова, което правиш, има смисъл, че си полезен. Изживяването е върховно. Откриваш, че усилията ти не са напразни!
И. В.: Вие имате и още една роля – на администратор. Как съчетавате първите две роли – на модерен актьор и съвременен университетски преподавател, със задълженията си на заместник директор на Института по традиционна китайска опера към ШТА? Не се ли „бият” помежду си те?
Проф. Уан: Е, чак до бой все още не се е стигало, но … не е лесно. Сама казахте, твърде са различни, но пък всъщност и си помагат взаимно. Поне аз така си мисля. Административната работа подпомага другите две, а те пък на свой ред ми дават сили да върша и нея. Просто са като три мои ръце. От друга страна, театралните представления и турнета не са чак толкова много. Краткотрайни са. И така най-голямото внимание и най-много време отделям за основното си занимание – да работя със студентите. Истинска наслада!
И. В.: Споменахте турнета. Успяхте ли да преведете образа на Конфуций на езика на европейците, тъй че и те да го разберат като вас, китайците? За нас, в Европа, той е много известен, но само като един от древните философи, мислител като гръцките Аристотел, Сократ, Платон… По-малко внимание се обръща на тяхната педагогическа практика, а всъщност и те си имат своите ученици, своите школи и последователи. Може би не обръщаме чак такова голямо внимание на този факт. Мислите ли, че чрез изразните средства на театъра като изкуство това може да стане по-лесно отколкото в академичната зала чрез професорската лекция?
Проф. Уан: О-о-о! Вие ми задавате много въпроси! Цяла лекция или дебат можем да си организираме с тях! Но сте права в едно, трудно е да научиш чужденеца да приема онова, което ти си усвоявал стъпка по стъпка от най-ранна детска възраст. Точно за това мисля, че ни е нужно да общуваме колкото се може повече и колкото се може по-свободно. Дори и да грешим, нищо, и така се опознаваме. Стига да искаме. И ние малко знаем за вашите мислители. Но да не забравяме, че аз съм театрал. При това от Китай. Ние наблягаме много повече на традиционната опера и театър, на синтеза между тях. Нашето изкуство е по-богато, много по-сложно отколкото в Европа.
Но и при вас, и при нас най-важното е да учим, да възпитаваме поколенията, които идват след нас не просто на изкуство, а на живот в и чрез изкуството. Мисля, че това е най-стойностното.
[…] с проф. Уан Лидзюн – изпълнител на главната роля в […]