Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ”)

С любезната подкрепа на Посолството на КНР в Р. България Шанхайската театрална академия (SТА) гостува на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Тя е създадена през 1945 и е най-старото професионално театрално училище в целия този район. В нея се намира и регионалното Азиатско-тихоокеанско Бюро на Катедра „ЮНЕСКО” към Международния театрален институт (ITI).

Ден първи:

Празниците се откриват с българската постановка на ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА КОНФУЦИЙ – идея на Уилям Сун; драматургия на Уилям Сун и Хан Дин-ин; режисура – Снежина Танковска. Спектакъл на студентите от специалност „Актьорство за драматичен театър” в НАТФИЗ, част от международния проект, посветен на великия китайски мъдрец Конфуций.

Самият проект е иницииран от Катедра „ЮНЕСКО” на Международния театрален институт (UNESCO Chair-ITI)) под ръководството на проф. Уилям Сун от Шанхайската театрална академия (ШТА). Той включва постановките на НАТФИЗ – България, ШТА-Китай и Театралното училище – Бостън, САЩ.

Представлението е изградено в традиционния стил на китайската опера, заимства модела на класическия роман „Пътeшествие на Запад”. Наситен с много алегория, спектакълът разказва за пътешествието на Конфуций и трима негови ученици през различни воюващи помежду си царства. Учителят проповядва своята философия за нещата от живота, своето учение за държавата и обществото, своите правила за етичните норми в общуването между хората.

Тримата мъже и водата, сцена от „Последователите на Конфуций“

В основата на българската интерпретация са две едноактни алегорични пиеси по Беседите на Конфуций „Тримата мъже и водата” и „Никога не причинявай на другите онова, което сам не харесваш”, както интермедията „Рибарят Чан и дърварят Ли” и няколко стихотворения от епохата Тан.

Героите са заимствани от образите в традиционната китайска опера, но в известно отношение са сходни с европейските им сродници от италианската комедия дел’арте: Конфуций е възрастен улегнал мъж с достолепни маниери и мъдро поведение, Дзълу е сръчен младеж, който умело се справя с различни бойни техники, Дзъту е комедиант и ненадминат самохвалко, а Цинжан – женски типаж, представящ се за млад мъж.

Преди да угаснат светлините в залата проф. Танковска сподели: „Работата върху спектакъла е не само възможност да се запознаем по-отблизо с традиционната китайска култура, включително с основните идеи на конфуцианството и с някои особености на класическата китайска опера, но и да направим нашата крачка към сближаване на европейската театрална естетика, и по-специално на Брехтовия театър и неговите пиеси-уроци, с толкова различния и екзотичен в нашите представи театър на Китай.”

Ден втори:

Време за сериозен размисъл е – гостите опознават българската столица, нейните околности, потайности и забележителности, китайските студенти се срещат с български студентки, а бъдещите наши актьори със своите колежки от Шанхай …. Все още е пролет, поне според астрономическия календар. Професорите са ги оставили на мира и са сбрали мъдрите си глави да мислят над бъдещи съвместни проекти.

Ден трети:

Неделя, в календара и тук, и там, все ден за почивка или за помайване, както пошушна един участник. В центъра на София започва театрална работилница на тема „Китайската опера – демонстрация и участие”. Ръководи я проф. Уилям Сун.

„Лек за лечителя“, сцена от спектакъла „Последователите на Конфуций“

Сутрин е, но в зала А 601 на Академията места няма, „игла да хвърлиш, на глава ще падне”. Шанхайците ще ни покажат не само класически театрални техники, но с екзерсисите си ще демонстрират и характер, и манталитет, и умение да обичаш работата си като хоби, а не да я гледаш като презрително досадно задължение. Както се казва: „Ако всеки си върши работата тъй сякаш му е любимо занимание, на този свят няма да се намери нито един човек, който да има поне един работен ден!”

А грациозността, изяществото, пъргавото лекомислие и безгрижната подвижност на движенията не просто подсказват, те доказват, че китайската школа на е най-гъвкавата и пластична в света.

Винаги щом размахаш копие и се правиш на мъж, воин, любовник, храбрец, герой, когато с елегантността на благоприлична лейди заявиш на околните целомъдрена благосклонност или като първа кокетка демонстрираш притворно женско лукавство; когато, въпреки възрастта, изразиш притаена в душата си девича невинност и нежност на непокварен от времето женски чар с аромат на жасмин, стаил се зад избродираното от слонова кост ветрило; когато с широко отворени очи по детски ококорено оглеждаш света или с поглед на изкусен прелъстител му се надсмиваш…

Езикът на жестовете, на тялото, езикът на погледа и мимиката говори много повече от езика на думите. А щом умело го съчетаеш и с езика на мълчанието, бъди сигурен, ще избухне гейзер, разпръскващ горещи емоционални пръски, вулкан, бълващ лава и жупел, изгарящи сърцата, замерящи те по-силно и по-директно от всяка дума, докато мълчешком крещят словото. Тогава от лицата на сцената ветрилата падат без задръжки, като воали от телата на актьорите, насред жегата на човешкото общуване, а то, разголено и безсрамно, търси своя оазис сред скърцащите пясъци на огнедишащата пустиня, наречена човешко общество.

Езикът на тялото се слива неусетно с езика на погледа ….

Той позволява, той забранява! Той се усмихва, той загатва! Гледа изпод вежди, покланя се! ТОЙ Е НАШИЯТ ПОВЕЛИТЕЛ!

Невидимото плавно движение на някой пръст от ръката или крака може да реши някоя човешка съдба.

… Две момичета се разхождат, скривайки лица и усмивки зад извечното китайско ветрило. Плавни стъпки ги понасят в танц по водна повърхност. Сякаш са жерави. Две грации си шушукат нещо, а ти, зрителю, вкусваш аромата на току-що узрели праскови.

… Две момчета надничат от нейде. Естествено, очите са вперени в момичешките тела. Притичват и дори се затичват. Малко тромаво и непохватно, не тъй плавно и грациозно, но бързо. Хем гонят любимата, хем пазят разстояние. Знаят ли какво може да им се случи? „Страх лозе пази!”. Дали е страх или неизвестно, изпитвано за първи път любопитство на междуполова комуникация? Постепенно рязкото юнашко притичване се превръща в плавно, но зорко и силно мъжко движение. Тайнството на онова незнайно чувство, наречено любов, заставя младежите да следват любимата с вродена за мъжкия пол нахакана изисканост, а не да я гонят като самозабравили се крадливи свраки, готови като първи грубияни да отнесат в сврачето си гнездо и най-малкото късче сиренце и да го изкльопат с лакомата алчност на незадоволен хищник. Тези момчета знаят, че дори и любима девойка да гониш, трябва да го правиш с елегантен жест, дори и да й се караш, трябва да й даваш знак колко я обичаш, че дори и да криеш чувствата си, защото обществото „тъй рече!”, си длъжен елегантно да й изпращаш сигнали за неподправената си сърдечност.

… Стъпвай на пръсти…

… Закачи очи дори и на гърба си….

Тогава гъвкавите тела ще излъчват не само безпокойство и страх, но и страстно желание.

Техните движения са като на птици в полет. Носят се във въздуха и без да усещат го изпълват с напрежение, с аромат на обич, с мирис на страст, с вкус на всеотдайност при първи сърдечен порив и трепет.

Трудно е за европейския студент да поеме толкова артистична грациозност от азиатския си колега. Но и едните, и другите са еластични, неуморими и неукротими… Всяка точка и част от тялото вибрира, търси хармония. Двама по двама. Движенията на телата са музика, която излиза не от устата, а от гърлото, изтръгва се от женските гърди, за да се прилепи с най-изтънчена нежност до силния мъжки гръб.

… Ритъм и звук, … жест и тон…

Звукова кулиса, звуков трепет. Музика и танц – четката и боите от една обща палитра. Заедно рисуват живата картина на едно ухажване, на едно мълчаливо влюбване. Въображението на зрителя ще завърши картината в съзнанието на всеки от публиката.

А аз си казвам – музика и танц. Две академии слели се в една – АкаТаМус – Академия за танц и музика. Имаше някога(1988)и такъв български филм!

Такива едни мисли се завъртяха вихрено из въображението ми, докато наблюдавах ателието на проф. Сун. Приятно изживяване за всичките ми сетива беше!!!

Ден четвърти:

Най-натоварен!!!

Започва с медиен брифинг и продължава с лекция на проф. Уилям Сун на тема: „Конфуций, неговите последователи и китайското театрално изкуство”.

Гледаме постановката на китайската трупа:

ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА КОНФУЦИЙ

Режисьори: Гуо Ю, Сун Дзие, У Уънцун;
Композитор: Ци Хуан
Перкусии: Хъ Цюн
Костюми и грим: Ни Мън

В настоящето турне ШТА представя най-добрия си състав, съставен от студенти и преподаватели. В него са включени първокласни актьори с имена с общонационална известност като Уан Лидзюн, Джу Юфън, Джао Цюн, Цин Хао, Уан Дзиеншуей.

„Правилата на играта“, сцена от спектакъла „Последователите на Конфуций“

СЪДЪРЖАНИЕ

1. „Тримата мъже и водата”

Конфуций предлага на учениците си да разиграят тази история, която завършва с това, че тримата не могат да си поделят кобилицата и никой не иска да донесе вода. Той ги моли да разтълкуват поуката от тази притча.

2. „Правилата на играта”

Един военен спира Конфуций и предизвиква учениците му да се бият. Учителят настоява предварително да се определят правилата на играта. Генералът впоследствие тайно подменя правилата и претендира, че е победител. Мъдрецът го обвинява в измама. Генералът му се присмива, че не знае що е военна хитрост, но един от учениците казва, че може да го победят чрез хитрост. Тогава Конфуций пита: „И какво, о небеса, искаш да учиш?”

3. „Лек за лечителя”

Лекарят и неговият приятел капитанът набеждават млада девойка, страдаща от болки в корема, че е бременна.

Годеникът й смята, че тя е обезчестена и я изоставя, въпреки категоричните й протести, че е невинна. Двамата мошеници тормозят безмилостно момичето, докато накрая, обзета от отчаяние, тя се хвърля в реката.

Конфуций и учениците му се втурват да я спасяват. Те принуждават двамата злодеи да признаят за злодействата си. Годеникът се кани да отведе девойката у дома си, но тя му отказва. Не може да му прости, че й е обърнал гръб, когато е имала най-голяма нужда от подкрепата му. А и вече изпитва влечение към ученика на Конфуций, който я е спасил.

Намесва се и самият Конфуций. Той иска да види двамата млади помирени. Затова съветва своя възпитаник, че благородният човек винаги помага на другите да постигнат красивата си мечта. Тогава момичето му задава въпроса: „А какво ще стане с моята красива мечта?”

Ххх

ВЕЧЕРТА – уникална надпревара между българските и китайските актьори в техните интерпретации на ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА КОНФУЦИЙ.

Първи се представят домакините – студентите на проф. Снежина Танковска от Национална Академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), България. После идва ред на гостите.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Интервю с проф. Сун Хуейджу

Интервю с проф. Уан Лидзюн – изпълнител на главната роля в „Последователите на Конфуций“.