Павел Пашев

19.12.2008

„Политиката на реформи и откритост е една от най-важните особености на новия исторически период. Целта е да се развиват производствените сили, да се модернизира страната и да се подобри животът на народа“, казва Ху Дзинтао в реч по случай 30-годишнината от началото на пазарните реформи в КНР.

По инициатива на патриарха на китайската съвременна политика Дън Сяопин на 18 декември 1978 г. на пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия се взема стратегическото за Китай решение за промяна на партийната линия към курс на нови икономически промени и отваряне към света.

Според Дън, чиито идеи по-късно залегнаха в конституцията на КНР, основен път на развитие на Китай стана изграждането на „социализъм с китайски черти“ или на „социалистическо пазарно стопанство“.

Благодарение на инициираните от Дън Сяопин реформи БВП на Китай е нараснал от 364,5 милиарда юана (53,6 милиарда долара) през 1978 г. на 24,9 трилиона юана (3,67 трилиона долара) през 2007 г. (Увеличението е над 68 пъти – бел.ред.) За същия период обемът на външнотърговския обмен е нараснал от 20,6 милиарда долара на 2,1 трилиона долара (над 100 пъти), подчертава китайският президент.

„Трябва да използваме благотворните плодове на политическата цивилизация на човечеството, но никога няма да копираме модела на западната политическа система“, изтъква Ху Дзинтао.

Мао Дзъдун е бил прав. Той винаги е подозирал, че „малкият забързан човек“, както е наричал Дън Сяопин, един ден ще промени наложения от Мао ред в Китай.

В тежките години на Дългия поход през 1934-1935 г. Дън е твърдо зад Мао. През 1957 г. той вярно участва в кампанията против десните елементи сред интелигенцията, но въпреки това съмненията на Мао остават. На два пъти Мао нанася удар над своя талантлив и енергичен помощник – за първи път през Културната революция през 1966 г. и за втори път десет години по-късно, само няколко месеца преди смъртта си.

Първият път присъдата е, че след съперника на Мао, президента Лиу Шаоци, Дън Сяопин е № 2 сред „тръгналите по капиталистически път“.

Но Дън не остава мирен. Той има учудваща способност да възкръсва от политическата пепел. Само година след смъртта на Мао през 1976 г. той се утвърждава като върховен лидер на Китай. Бързо и смело променя ударението, което Великия кормчия поставя върху политиката, и извежда на челно място икономиката.

С това той постига нещо, непостижимо за Мао – дава началото на един период на просперитет на най-многолюдната държава в света. С това Дън връща на Китай някогашното величие и възстановява самочувствието на китайците, пострадало от два века на династично западане, вътрешни конфликти и посегателства на чужди сили.

Политиката на отворени врати, проповядвана от Дън, накара света сам да отиде и да почука на портите на Китай. И най-важното, икономическата революция на Дън Сяопин повиши в невероятно кратък срок жизненото равнище на най-много хора в човешката история.

Подходът на Дън към икономическите реформи прилича на стратегията на Мао за партизанска война: най-напред да бъдат превзети селата, а след това – градовете. Реформаторският поглед на Дън се насочва най-напред към изпадналите в мизерия земеделци на Китай. Чрез гъвкава система на договори Дън дава възможност на селяните да обработват собствени участъци земя, да могат да продават продукцията си и да разчитат на стабилни, контролирани от държавата цени. Китайското село започва да процъфтява. Тогава Дън се обръща към градовете и започна реформите в промишлеността.

Успоредно с това в Китай започват да изникват специалните икономически зони в крайбрежните райони. Тези зони позволяват на местните власти по най-фин начин да нагаждат механизмите на свободния пазар и приоритетите на чуждите инвеститори с нуждите на китайското стопанство. В чужбина Китай под ръководството на Дън обръща по-голямо внимание на търговията, отколкото на политиката и идеологията. Това довежда до подобряване на връзките с почти всички западни държави.

Роден в отдалечено село в провинция Съчуан, Дън Сяопин още млад влиза в контакт с външния свят. През 20-те години баща му го изпраща да учи във Франция. Най-важното нещо, което научава там, е марксизмът. Дън го запомня за цял живот.

Дън Сяопин получи много чужди похвали и награди заради своя икономически либерализъм и стопански реформи. На два пъти бе обявяван за Човек на годината от американското списание „Тайм“, но той разочарова онези, които го награждаваха, защото измами надеждите им, че в политическо отношение Китай ще тръгне по желания от тях път.

Дън постоянно изтъкваше ръководната роля на комунистическата партия. Дори когато през 1989 г. на площад „Тиен-анмън“ имаше студентски протести, той не се поколеба да изпрати, макар и с посредничеството на други, армията срещу тях. Това е единствената сериозна сянка над политическия му облик. Друга грешка на Дън е, че не успя да се справи с корупцията, която се появи успоредно с икономическите реформи и отварянето към външния свят. Той остави наследниците му да се борят с нея.

Високият само 163 см Дън винаги е действал задкулисно

Пострадал през Културната революция, той стана противник на култа към личността на Мао и към други лидери. Но Дън си запази привързаността към лозунгите от типа на онези, издигани по времето на Мао.

Те формулират съвсем кратко основната политическа линия. „Социализъм с китайски черти“ бе фразата, с която Дън описа социалистическата пазарна икономика, която започна да гради в Китай.

Още в началото на реформата Дън издигна лозунга „Достойно е да забогатееш“. Формулата му „Една страна, две системи“ бе в основата за възстановяването на китайския суверенитет над Хонконг без сътресения. Тя позволи съвместното съществуване на бързо развиващата се китайска социалистическа икономика с динамичната капиталистическа икономика на Хонконг. Съжителството се оказа взаимно полезно.

След като официално се пенсионира през 1989 г., Дън се отдаде на семейството си, което бе пренебрегвал от десетилетия. С възрастта Дън постепенно се отказа от навика си да е почти непрекъснато с цигара в ръка, както и да пие „в интерес на здравето“.

До последния си ден през февруари 1997 г., макар и физически слаб, Дън Сяопин бе пълен с желание за живот.

През 1984 г. членовете на една японска делегация попитаха Дън Сяопин на какво се дължи неговата жизненост в тази напреднала възраст. „На това, че съм оптимист“, отговори той. „Дори небето да започне да пада, в Китай има достатъчно хора, за да го подпрат. А освен това аз пуша и пия.“

Дън Сяопин нямаше време да ламти за постове. Той никога не зае най-високия пост в Китайската комунистическа партия или в китайската държава. Дън нямаше време за това. Неговият свръхпрагматизъм намери израз в лозунга му:

„Не е важно дали котката е бяла или черна, стига да лови мишки.“

Дън винаги поставяше резултатите пред риториката и вижданията си за интересите на Китай пред собствената си политическа кариера. Единственият пост, който Дън запази до самата си смърт, бе почетен председател на китайската федерация по бридж.

През 1985 г., когато правеше преглед на парада по случай националния празник на Китай, на плакатите, носени от тълпата, пишеше „Здравей Сяопин“. Този нетипичен за Китай поздрав към един ръководител показва колко близък и обичан бе Дън за обикновените китайци.

http://www.monitor.bg/article?id=181700