„Отварянето“ на китайската финансова система и икономика към света трябва да е постепенно и координирано, за да се избегне нова катастрофа, смята Мартин Улф.

Следващата голяма финансова криза може да произлезе от Китай, смята главният икономически коментатор на FT Мартин Улф.

„Припомнете си САЩ през 30-те, Япония и Швеция през 90-те, САЩ, Великобритания и еврозоната сега. Финансовите кризи засягат всякакви страни. Както Кармен Райнхарт от Института Питърсън за международна икономика и Кенет Рогоф от Харвард посочват, кризата е „заплаха за равните възможности“. Би ли могъл Китай да е различен? Само ако китайските политици останат предпазливи“, пише Улф.

Миналата седмица китайската Народна банка препоръча да се ускори отварянето на китайската финансова система. Като се има предвид какъв е залогът и за Китай, и за света, от съществено значение е да се обмислят последиците от един такъв ход. Може би светът ще свърши по-добра работа в управлението на този процес, отколкото е направено в миналото.

Препоръката на китайската Народна банка беше публикувана в държавната информационна агенция Синхуа и подписана от Шън Сунчън, ръководител на отдел „Статистика“ в институцията.

Предвиждат се три етапа на реформата. Първият ще продължи през следващите три години и ще проправи пътя на китайските инвеститори в чужбина, тъй като „свиването на западните банки и компании е освободило пространство и стратегически възможности за китайските инвестиции“.

Втората фаза ще трае между три и пет години и предвижда ускоряване на външното кредитиране в юани. В по-дългосрочен план, вероятно от 5 до 10 години, се предвижда чужденците да могат свободно да инвестират в китайски акции, облигации и имоти.

Последната стъпка от реформата е юанът да стане свободно конвертируем, но не е уточнен моментът за това. Освен това се предвижда да действат рестрикции за ограничаване на спекулативните капиталови потоци. В обобщение пълната интеграция всъщност е отложена във времето.

Какви биха били последиците от този план, пита Мартин Улф. Реформата всъщност изглежда разумна, но за да достигне до това мнение човек трябва да вземе предвид всички ползи и рискове от „отварянето“ на Китай към света.

Аргументите в подкрепа на „отварянето“ са тясно свързани с вътрешните реформи. То не може да се случи преди вътрешното реформиране на системата, която в момента е силно регулирана. Ако „отварянето“ се случи сега, това е перфектната рецепта за бедствие, с което китайските политици са съвършено наясно, коментира Улф. Ето защо свободната конвертируемост на юана е предвидена за по-далечното и неопределено бъдеще.

Динамичните финансови пазари са основен елемент във всяка икономика, която желае да поддържа висок растеж и да си съперничи с богатите страни по отношение на производителността, което Китай със сигурност се стреми да направи, посочва още Улф.

Финансовата система на Китай в момента не допринася за желания модел на развитие. Тя обаче е толкова дълбоко вкоренена в икономиката, че реформата заплашва страната и политически, и икономически. Основният въпрос е дали изобщо тази програма е възможна за политическо осъществяване, отбелязва Улф, като допълва, че това със сигурност ще забави процеса.

Предполага се, че освобождаването на големи изходящи капиталови потоци през следващите пет години частично ще замести акумулирането на огромни валутни резерви. Ако това обаче стане в условията на вдигане на реалните лихвени проценти, спестяванията на Китай и излишъците по текущата сметка може би ще „експлоадират“, което ще предизвика външни дисбаланси, смята Улф.

Според него именно това подчертава важния дял на света за осъществяването на реформата на китайската финансова система.

Брутните спестявания на Китай възлизат на около 3 трлн. долара годишно, което с 50% повече от брутните спестявания на САЩ. Пълната интеграция на тези средства ще има огромни глобални последствия.

И в момента китайските финансови институции са огромни, а в следващото десетилетие се очаква те да станат най-големите в света. Необходимо е само да си припомним финансовата интеграция на Япония през 80-те години, за да осъзнаем опасностите, предупреждава Мартин Улф, като допълва, че трябва да сме изключително доволни от предпазливостта на китайските политици.

Светът има огромен интерес от промяната на икономиката на Китай и по-балансираният й растеж. Светът има и паралелен интерес от начина на управление на вътрешните реформи в страната и „отварянето“ на финансовата система.

Целият спектър от политики трябва да бъде координиран, особено тези, отнасящи се до финансовата регулация, монетарната политика и валутните режими, категоричен е Улф. Ако това бъде изпълнено добре, то днешната криза вероятно няма да бъде последвана от криза в Китай през 20-те или 30-те години на настоящия век. Ако обаче реформата се осъществи лошо, то ефектът ще бъде опустошителен не само за Китай, предупреждава анализаторът.

Според него сега е моментът за задълбочено обсъждане на реформите в Китай и как те биха отговорили на глобалните нужди, тъй като политиката на Пекин не засяга само китайците.

http://www.investor.bg/analizi/91/a/kak-kitai-moje-da-zavihri-sledvashtata-finansova-buria,130896/?page=2