Госпожа Искра Мандова е може би най-работливият и ентусиазиран китаист в България. От 22 годишна тя отговаря за китайския език във Великотърновския университет и за няколко години успя да организира изключително привлекателна специалност с интересни уроци, богата материална база и сплотен колектив от великолепно обучени специалисти, сред които един от доайените на българската китаистика проф. Бора Беливанова, както и д-р Полина Цончева. С отдаденост, визия за бъдещето, грижа за студентите, г-жа Мандова е пример за учител (не обичам думата преподавател!), който не само може да научи, но и да предаде обич и разбиране за най-древната съществуваща и досега цивилизация на нашата планета.
Имах щастието да се запозная с нея по време на едно обучение за учители по китайски език в Пекин и видях какъв може да бъде един университетски преподавател – далеч от характерната високомерност и сухота, напротив – с огромна лекота, живо любопитство и доброжелателност към всекиго и всичко, тя успя да ме зареди и да ме накара да прогледна отвъд всички трудности и препятствия, които могат да се изпречат на пътя на китаиста в България. До някаква степен именно на нея се дължи и дългият живот на този сайт, защото в трудни моменти тя успява да ме окуражи със своята усмивка и неотклонен прогрес.
Именно затова съм особено щастлива да представя и нея и специалностите с китайски език във ВТУ.
Я. Ш.: Г-жо Мандова, Вие сте един от първите китаисти, завършили специалност Приложна лингвистика с китайски и английски език. Как се разви специалността от времената, когато бяхте студент до сега?
И. М.: Когато започнах следването си, във ВТУ все още нямаше щатни преподаватели по китайски език, но имах удоволствието да бъда обучавана от специалисти от СУ “Св. Климент Охридски” като проф. д-р Б. Беливанова, гл. ас. София Катърова и Мария Маринова, които ме запалиха по този така труден, но интересен език и ме насърчаваха през всичките четири години.
Сега вече във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” работим трима щатни преподаватели – гл. ас. д-р Полина Цончева, ас. Мария Маринова и аз. Заедно с нас са и проф. Беливанова – гост-лектор и доц. Йен Цюся – лектор от Китай. Специалността ни се превърна в една от най-престижните във Филологически факултет, без нулеви приеми както беше в самото начало, а студентите ни от 1 курс в момента до един са избрали китайския език като първо свое желание. От тази учебна година, благодарение на Ректора на ВТУ, Декана на ФФ и Посолството на КНР в България, Центърът за китайски език и култура разполага с още една зала, имаме чудесна материална база, предоставяща на студентите ни прекрасни условия за обучение – много научна и художествена литература, учебни пособия, речници и техника.
Я. Ш.: Преди десет години в България съществуваше едно особено дълбоко неразбиране към Китай, а когато се споменеше, че някой изучава китайски език, такъв факт будеше повече недоумение, отколкото възторг. На фона на тази ситуация как се роди у Вас интереса към Китай? Беше ли необходимо да защитавате своя избор и смятате ли, че сега на Вашите студенти се налага все още да се борят с известни предразсъдъци?
И. М.: В интерес на истината моят избор на китайски език беше провокиран от един приятел на родителите ми, който си дойде от Канада още през 1995 г. и ми каза, че Китай и китайският език са бъдещето. Тогава взех решението за себе си, че ще уча китайски, а родителите ми ме подкрепиха. Не ми се е налагало да защитавам избора си, а не смятам, че и на моите студенти им се налага – вече всички виждат перспективите.
Сещам се обаче за един интересен случай. През 2000 г. пътувахме с мои колеги-китаисти във влака за Стара Загора и срещу мен беше седнала възрастна дама, която ме попита какво уча в Търново. След като чу моя отговор, попита: “Не Ви ли е срам да се шегувате така със старите хора?” Всички прихнаха от смях в купето и се наложи дълго да я убеждаваме, че това не е шега и че в действителност има такава специалност във ВТУ.
Я. Ш.: Вие нееднократно сте посещавали Китай. Намирате ли разлика от първото Ви посещение досега, има ли промяна в мисленето на обикновените китайци?
И. М.: Промяна в инфраструктурата виждам всеки път, но в мисленето на хората – не. А и защо да си го променят – те са си добре, да му мислим ние!
Я. Ш.: Вие сте и наблюдател и пряк участник в развитието на българо-китайските отношения. Видяли сте няколко смени на екипа в китайското посолство в България. Има ли промяна на политиката за взаимно сътрудничество и успявате ли да получите помощ от китайска страна за Вашите проекти?
И. М.: Промяна в политиката за взаимно сътрудничество не виждам, а помощ, подкрепа и разбиране от Китайското посолство в България сме получавали винаги, за което съм много благодарна. Вие знаете, че на нас ни се налага да контактуваме постоянно с първите или вторите секретари на Посолството, които отговарят за образованието и всяка такава смяна ми се отразява зле, защото си отива приятел. Искам да използвам момента тук да благодаря на г-н Ма, г-н Гъ и г-н Дзън за всичко, което направиха за ВТУ, за студентите и преподавателите, както и да пожелая успех на г-н Юен.
Я. Ш.: От няколко години се говори за откриването на Институт Конфуций към ВТУ. Кога да очакваме отварянето на такъв един център, който да обхване цяла Северна България?
И. М.: Работим по въпроса, но знаете, че всичко зависи от Ханбан. Това, което зависеше от нас сме го свършили. Предстои ни подписване на договор за двустранно сътрудничество с Zhongguo dizhi daxue (Китайски геологически университет), Ухан. Да се надяваме, че Институт Конфуций във ВТУ ще стане факт съвсем скоро!
Я. Ш.: Как виждате бъдещето на специалностите с китайски език във ВТУ? Има ли нови предложения за прием 2012/2013?
И. М.: Виждам развитие! Досега китайският език във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” се изучаваше само в рамките на специалността “Приложна лингвистика с английски/немски/френски/руски/испански и китайски”. От новата академична година стартира нова специалност – “Български и източен език”, в която кандидат-студентите ще могат да бъдат приемани с български език, а самата специалност е с педагогическа насоченост. Надявам се в близките години да можем да предложим и магистърски програми с китайски език.
Я. Ш.: Каква е реализацията на кадрите с китайски език, завършили ВТУ?
И. М.: Някои преподават в университети, други – в училища в страната и чужбина, голяма част се връщат в Китай след като са били на специализация преди това, за да учат магистърски програми и остават да работят там. Има наши студенти, които работят за големи българо-китайски компании в страната като Great Wall, например. Наша бивша студентка работи за Радио Китай в Пекин. Смея да твърдя, че всички, които са учили качествено езика и са специализирали в Китай, са намерили успешна реализация.
Я. Ш.: В България Китай сякаш се свързва все още с некачествените стоки от Илиенци и не съвсем чистите китайски ресторанти. Вие сте един от хората, които активно работят за ограмотяването на нашите сънародници по отношение на Китай, случва ли се да развивате образователна дейност и извън ВТУ? Има ли във Велико Търново и региона възможности любознателен човек, който няма възможност да следва, да се докосне до тази култура и да учи китайски език?
И. М.: Стараем се да организираме мероприятия за популяризиране на китайската култура, но забелязвам, че хората сами все повече се отварят към китайската философия, литература и култура, проявяват интерес и ни търсят по-често от телевизии, вестници и радиа. А със студентите стартирахме една инициатива, която се радва на голяма популярност във Велико Търново, а именно създадохме “Клуб по калиграфия”, който се събира всеки понеделник от 15.30 в Ректората. Сбирките ни са достъпни за всички желаещи и абсолютно безплатни, а Центърът за китайски език и култура разполага с всички необходими пособия за упражненията по калиграфия.
Я. Ш.: Какво бихте посъветвали младите китаисти и всички, които биха желали да се занимават с китайски език?
И. М.: Ще ги посъветвам да учат с радост и желание, защото си заслужава!
Яна Шишкова
Leave a Reply