За Китайската нова година, китайския календар, китайския зодиак и интересното около изучаването на китайския език Агенция „Фокус” разговаря с Яна Шишкова, преподавател по китайски език и култура, автор на блога „Всичко за Китай”. Яна Шишкова е носител на „Награда за принос към приятелството между България и Китай”, връчена от посолството на КНР в България.
Фокус: Г-жо Шишкова, как се определя кога започва и завършва китайската нова година според китайския календар?
Я. Ш.: Новата година в Китай се нарича Празник на пролетта или Чундзие.
Никой не може да каже кога точно е възникнал този празник, но учените твърдят, че историята му се базира върху хилядолетна традиция. Според руските изследователи Солнцев и Ричило официалното честване на Чундзие започва по време на управлението на един от най-могъщите императори на Китай У ди (140-86 г. пр. н. е.) от династия Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.).
В началото този празник бил непосредствено свързан с жертвоприношенията, поднасяни на предците и божествата, които обикновено се извършвали в началото или края на годината, затова и по-старото му име било Синниен (Нова година). След Синхайската революция от 1911 г., когато пада манджурската династия Цин (1644-1911), в Китай официално се въвежда Григорианският календар (започва да се използва обаче чак с идването на ККП на власт през 1949 г.). За да се различи Китайската нова година от западната, кръщават празника със сегашното му име. Самата дата, на която се отбелязва Празникът на пролетта, се изчислява по Лунния календар и винаги съвпада с второто новолуние след зимното слънцестоене (22 декември), което обикновено е не по-рано от 21-22 януари. През 2012 г. празникът се отбелязва на 23.01., а според тяхното летоброене, годината е 4710-та.
Чундзие е най-дългият, най-пищният и най-очакваният от всички празници в Китай, тъй като официално трае седмица. Неофициално обаче тържествата започват от 23-тия ден на 12-тия лунен месец и продължават чак до Юенсяодзие или Празника на фенерите, който се отбелязва през първото пълнолуние след Чундзие или на 14-тия ден от 1-вия лунен месец. Така се събират общо три седмици празници.
Фокус: Какво гласи най-известната легенда, свързана с Китайската нова година?
Я. Ш.: Най-популярната легенда, която се свързва с Празника на пролетта, гласи, че някога живяло чудовище на име Ниен („година”), което, като се появяло – карало листата да падат от дърветата, а земята да става безплодна. Като си тръгвало – цялата природа оживявала и навред зацъфтявали чудни цветя. Веднъж в годината Ниен нападало и изяждало цели села.
Един път Ниен за пореден път обикаляло да търси плячка и стигнало до едно село, където жените били проснали да се сушат дрехи в червен цвят. Уплашило се чудовището и отишло в друго село. Там видяло дечица да се забавляват, като хвърлят в огъня бамбукови стебла. Те се пукали с оглушителен трясък и това толкова уплашило Ниен, че чудовището побързало към трето село. Тъкмо стигнало и видяло, че навсякъде са окачени хартиени фенери, които горели с ярка светлина. Огънят още повече стреснал Ниен и той се скрил, без да навреди на хората. Оттогава неизменен атрибут на празника са червените фенери и оглушително избухващите фойерверки.
Любопитен е фактът, че китайците отначало използват изобретения от тях барут именно като средство за още по-ефектни фойерверки.
Фокус: Какви са характерните ритуали, с които се посреща Китайската нова година?
Я. Ш.: Централен ритуал в традиционното отбелязване на празника е изпращането на Духа пазител на домашното огнище, известен още като бога на кухнята, Дзао дзюн при върховния повелител на небето Нефритения император. На 23тия ден от дванадесетия лунен месец Духът отпътува на небето, за да представя доклад за делата на всички членове на семейството, като лошите постъпки носят за наказание неблагоприятна година. Именно затова народният гений е изобретил множество хитроумни начини за неутрализиране на евентуалните нежелани доклади.
В някои региони на Китай, например, мажат устните на изображението на Дзао дзюн с петмез, така че да се слепят и дума от тях да не излезе. На други места топят изображението в оризово или гаоляново вино, та духът да се опияни до забрава. На юг, до влизането на Закона срещу разпространението на опиати и наркотични вещества, дори палели опиум пред духа, за да се замае и пристигне на небето във весело настроение. Традицията датира още от ХІ век пр. н. е.
(вдясно – Дзао дзюн със своята свита, изображение върху дърво)
Фокус: Кога започва и колко време продължава честването на Празника на пролетта?
Я. Ш.: Празникът на пролетта е най-важният от всички тържествени събития в годината. За да се проумее неговото значение, първо трябва да се потопим в самата същина на китайския начин на мислене и култура. Факт е, че още от дълбока древност цели прослойки от населението са учели и работели далече от родния край. Така например, във времената на първия китайски император Циншъхуан ди (ІІІ в. пр. н. е.) търговците са били дотолкова ненавиждани, че им се е забранявало да се возят на каруца или животно, можели да се придвижват само пеша. Тази неприязън се кореняла в разбирането, че търговците сами не произвеждат нищо, а богатеят за сметка на производителите на стоки. Именно поради това търговците предпочитали да търгуват по чужди места, което се е съхранило като традиция в много голям мащаб и досега.
Чиновниците, които били назначавани само след успешното издържане на специални държавни изпити, били разпределяни централно за двугодишен мандат далече от родното си място, с цел да не се допусне корупция. Чираците и обслужващият персонал, като прислужници, сервитьори, фризьори и др., често пътували, за да се научат на занаят или да работят в по-голямо населено място, като живеели под покрива на своя работодател и така били на разположение 24 часа в денонощието, седем дена в седмицата. Празникът на пролетта бил единственото време, в което цялото семейство можело да се събере заедно и всички да починат от постоянната си заетост. Показателно е, че тази година над три милиарда китайци са си закупили билети за самолет, влак, автобус, кораб, за да се приберат удома.
Фокус: С какво си обяснявате популярността на китайския календар, паралелно с астрологическия?
Я. Ш.: Китайският календар ни е близък, тъй като и в прабългарския сме ползвали дванадесет годишен цикъл и животински наименования. Нещо повече, част от застъпниците на идеята за родството ни с племената сиунну (хуните) вадят своите заключения и въз основа на това сходство.
А днес, когато отдавна се опитваме да се отдалечим от корените си, си обяснявам тази популярност с естественото човешко любопитство към чуждата култура, а също и с естетическата наслада, която се поражда от китайския калейдоскоп от митология, суеверия, странни традиции, вкусни ястия, свързани с традиционните празници, които се отбелязват по Лунния календар.
Трябва да се отбележи обаче, че в Китай се е прилагал не само Лунният календар, но и друг един – слънчево-лунен, който се базира на шестдесетгодишен цикъл, разделен на пет групи по дванадесет години. Всяка от годините има свой патрон животно и точно той е известен у нас. Не минава година, без да ме питат какво символизира дадено животно и какво трябва да се прави в подвластна му година. Но аз не съм астролог и не намирам за нужно да наблягам на пикантни клюки и неистини, за сметка на не по-малко вълнуващите факти от бита и културата на китайците.
Фокус: Известно ли е кога настъпва краят на света според Китайския календар?
Я. Ш.: Силно се надявам медиите да не засипват българския народ с всякакви апокалиптични прогнози, а да наблягат на днешния ден и всичко позитивно, което може да бъде извлечено от живота такъв, какъвто е. Китайците в огромната си част са будисти. Будата на бъдещето, Милъфо или Майтрея буда, който предстои да дойде някога, е рисуван като засмян дебеличък мъж на средна възсраст и именно такова бъдеще си представят те – щастливо, изобилно и благополучно. Край на света не се очертава да има скоро по онези земи.
Майтрея буда, пещерата Фейлай Фън, град Ханджоу
Фокус: Преподаването на един език обикновено е свързано и с информация за културата – какво е интересното в китайската култура?
Я. Ш.: Като се замисля, не мога да се сетя за нещо неинтересно, свързано с Китай. От историята и традициите им, до изкуствата и занаятите, модата и традициите – всичко е ярко, пищно и запомнящо се. Китай може само да научи човек на нови и нови измерения, никога не може да отнеме. Китайският език повече от всеки друг е тясно обвързан с културата и начина на мислене на китайците, затова и когато се преподава, следва задължително да се подкрепя с най-разностранна информация.
Фокус: Китайската икономика е много бързо развиваща се. Очаквате ли това да засилва все повече интереса към китайския език?
Я. Ш.: Неизбежно е икономическото благосъстояние да привлича хората. Не случайно на фона на сътресенията в Европа Китай стои като непоклатим гигант, който тепърва ще покаже своя капацитет. Благосъстоянието на един предизвиква завист и мечти у друг, а също и любопитство как дадено нещо е постигнато. Затова и китайският все повече ще навлиза в нашето ежедневие като средство за общуване, а не като език за малка елитна прослойка на ентусиасти и любители на Изтока.
Фокус: Какъв е процентът на изучаващите китайски език в България?
Я. Ш.: Ако питате за процент от населението, и дума не може да става за подобни цифри. В момента в България има два университета, в които се изучават специалности с китайски език – Софийския университет и Великотърновския университет, а от тази година са разкрити и три нови специалности в Пловдивския университет. Две средни училища – столичното 18 СОУ „Уилям Гладстон” и русенското СОУ „Васил Левски” предлагат интензивно обучение и езикови паралелки с този език. СИПове по китайски език са разкрити както в някои софийски училища, така и в три варненски гимназии, под формата на курсове – в УНСС.
Общият брой учещи годишно съставя около 500 души (професионално изучаващи) и още около 200 курсисти, без да се броят частните курсове в езиковите школи, и се увеличава в аритметична прогресия.
Фокус: Каква реализация има един китаист в България?
Я. Ш.: Китайският език се учи дълго и рядко се научава до степен на свободно владеене и безпроблемно ползване. Именно затова китаистите в България все още са твърде малко и работа има повече, отколкото може да се поеме. Освен очевидната преводаческа дейност, търговия и работа с китайци, които живеят в България, завършилите могат да изберат да се занимават с политика, дипломация, икономика, финанси, консултиране, право, журналистика, преводи на документи и художествена литература, екскурзоводство, преподаване на китайски език.
Дори и да не се занимават изобщо с китайски след завършването си, колегите по време на обучението изграждат умения за справяне с изключително натоварване, бърза реакция, притежават и неординарна интелигентност, затова могат да се справят буквално с всяка задача, която би могла да им бъде поставена от работодател. Това е и причината в България да няма нито един безработен китаист.
Радостина ГЕОРГИЕВА
Leave a Reply