Ниенхуар представляват ярко оцветени традиционни картини на новогодишна тематика, традиционна украса за всеки китайски дом по време на празника Чундзие (Празника на пролетта).
Красива съпруга и много деца – китайският идеал за щастие.
Ниенхуар стават популярни още в предимперския период, за което съдим от споменаването им в «Джангуо цъ» („Стратегии от периода Воюващите царства”) – исторически трактат, компилиран в периода ІІІ-І в. пр. н. е. През периода Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.) китайците все повече се увличат по окачането и лепенето на изображения на богове покровители по вратите и прозорците на дома, като форма на поклонение и измолване на покровителство и благосклонност. Тези изображения станали известни като „божествата пазители на портите”. Тъй като Празникът на пролетта бил на практика единственият период в годината, когато семейството се събирало заедно, затова и ги лепяли по това време. Постепенно те се превърнали в неизменен атрибут на тържеството.
Ксилографията или печатарството чрез гравирани матрици било изобретено и започнало широко да се прилага по време на династия Тан (618-907). То спомогнало за развитието и разпространението на ниенхуар. Преди Тан изобразявали предимно божества и духове пазители, докато по-късно започнали да предпочитат по-реалистични образи. Така например старите богове пазители на портите се превърнали в страховитите генерали Ючъ Дзиндъ и Цин Шубао (тази трансформация подробно е описана в десета глава на класическия роман „Пътешествие на Запад”).
Божествата пазители на портите Цин Шубао и Ючъ Дзиндъ
През династия Сун (960-1279) ниенхуар продължили да се развиват, като се обособил цял дял картини на религиозна тематика, особено характерен за династия Мин (1368-1644). През Мин и Цин (1644-1911) ксилографските изображения на ниенхуар достигат нови висоти, а ярките картини и резби навлизат в домовете на обикновените хора.
През ХVІІІ-ХІХ век почти във всяка провинция се развиват свои центрове за производство на ниенхуар. Сред най-известните са Таохуа-у в гр. Суджоу, Янлиуцин в муниципалитет Тиендзин, Уейфан в провинция Шандун, Фошан в провинция Гуандун, Миенджу в провинция Съчуан, Уцян в провинция Хъбей, Джусиенджън в провинция Хънан, Шаосин в провинция Джъдзян и др.
Момченце, хванало риба (кит. ю) – изображението носи скрито послание за плодовитост и изобилие („изобилие“ се произнася също като „риба“ – „ю“, но се записва с друг йероглиф)
В стремежа за уникалност и разпознаваемост се обособяват два основни стила в ниенхуар – южна школа и северна школа. Представителни за северната школа са центровете Янлиуцин и Уейфан; образите включват изображения от традиционната китайска драма (опера), дебелички здрави бебета и дечица, вълшебни същества и чествания на Чундзие. Отличават се с изискан стил и богатство на образите. Уейфанските ниенхуар често илюстрирали популярни приказки и легенди.
Северна школа, център Уейфан, пров. Шандун. Изобразените едри петли (кит. „да дзи“) са скрито пожелание за огромна радост (кит. „да дзи“ с други йероглифи).
Най-известните ниенхуар, представителни за южната школа, са произведени в Таохуа-у в град Суджоу и във Фошан, пров. Гуандун. И двата центъра са създадени през династия Мин и достигат своя връх в периода 1723-1796, по време на управлението на император Юнджън и император Циенлун от династия Цин (1644-1911). Отличаващи се с традиционния си стил, те са повлияни и от емропейското изкуство на гравиране върху мед. След навлизането на техниките на печатане литография и офсетов печат в Китай, традиционните, отпечатани чрез ксилографска техника, ниенхуар са подложени на практика на пълно отричане и биват реабилитирани и възстановени като производство едва след идването на власт на ККП през 1949 г.
Днес, наред с традиционната тематика, се срещат ниенхуар, които изобразяват ежедневието и реалността. Все повече нови материали и методи на изработка на ниенхуар навлизат в ежедневието, заедно с развитието на новите технологии, но това по никакъв начин не влияе на народната любов към това китайско изкуство.
По материали на China.org.cn, 13 февруари, 2007 г.; http://china.org.cn/english/features/SpringFestival/199998.htm
Превод и съставителство: Яна Шишкова
Leave a Reply