Нетрадиционен поздрав за празниците…

Момичето и паякът (нещо като китайска рождественска приказка)

 Петко Хинов
един български учител в Китай

Момичето се казва Куан Чан-и и е от седми клас, седма паралелка. Нашето приятелство се дължи на паяка. Странно, нали? Всъщност, самият аз не очаквах, че паякът може да роди такава искрена и дълбока дружба.

Това се случи в часа по устен английски. Урокът беше за приятелството между човека и животните. Текстовете в учебника бяха – не е за учудване! – сухи и скучни. Затова реших да говоря непосредствено с учениците си за любимите им животни и за животните, които не им харесват. Попитах ги какво мислят за паяка. Естествено, за повечето от децата той беше или страшен, или противен. Тогава им разказах историята за паяка – това, което действително преживях в детството си и осмислих по-късно. На децата я разказах на прост английски и с красноречива пантомима, тук предавам съдържанието сбито (пълният текст, под псевдонима Филип Андреев, може да се прочете тук):

Деца, знаете ли, че преди да стана приятел с паяка, аз също го мразех като вас. Тази история е истинска. Бях дете и отидох при дядо на село. В стаичката, където живеех, на ъгъла на вратата, висеше огромна паяжина. Аз се разсърдих на паяка, задето я е направил точно там. Скъсах я и я хвърлих на вятъра. Знаете ли какво стана на другото утро? (Любопитни погледи) Ами като станах и отворих вратата, намерих на същия ъгъл още по-голяма и по-красива паяжина. И какво мислите, че почувствах (“Ядосахте се!”) Точно така, отново я скъсах на парчета и я стъпках. Мислех си: сега вече всичко ще е наред! Обаче… (“ ?”) Ами да, на другата утрин намерих паяжината пак там – по-голяма и по-красива от преди! И какво мислите направих? (“Скъсахте я пак!”). Не! Исках да я скъсам, но се спрях.

Представете си, че имате много домашни (“У-у-у!”) и пишете цяла нощ (Сърдити очи). На сутринта идвам и направо грабвам тетрадката ви и я късам на парченца (Ядовити възклицания!) Вие обаче не се предавате, на следната нощ пишете отново и на сутринта всичко е готово. Аз обаче пак идвам и късам всичко! Как ще се почувствате? (Момиче: “Аз ще се разплача!” Момче: “Ще се ядосам много!”) Така! А ето че това паяче нито се разплака, нито се ядоса. То най-кротко продължи работата си и дори се стараеше още повече. Вие китайците имате чудна легенда, “Ю Гун премества планината”, знаете я, нали? (“Да-а-а-а-а!” Тук вече всички ученици разбират смисъла на казаното, за много от тях слуховото възприемане на английския е доста трудно). Ето че и паякът знаел тази легенда (Усмивки!) Моето пожелание към вас е – бъдете приятели на паяка, учете се от него. Вижте мравките – колко са малки, но какви големи къщи си строят. Защо, мислите, успяват? (“Защото са задружни!”) Точно така! Или пчелите, вижте какви дребнички са, а колко сладък мед правят. Много хора днес искат да са богати, но мисля, че най-важното нещо е да сте мъдри. Сега знаете, защо обичам паяка и сме приятел, нали? (“Защото той е мъдър!”) Браво, деца!

Урокът завършва. Но историята на паяка продължава. При мен идва Куан Чан-и и с просълзени очи ми казва: “Учителю, днес аз получих най-големия подарък в живота си. Аз често съм тъжна, майка и татко ми липсват, понякога унивам. Но от днес нататък никога вече няма да унивам! Благодаря Ви, учителю!”

Това стана в началото на учебната година, урокът за животните беше четвъртият поред, та ще да е станало в края на септември или началото на октомври. След случката с паяка, това момиче идва всеки път след часа ни да ме пита за разни неща или просто да общуваме. Винаги когато ме види в двора или по коридорите, ме озарява с най-лъчезарната си детска усмивка.

А на Рождество Чан-и ми дари най-милия подарък, който съм получавал досега. Сега беше мой ред да се просълзя и да осъзная каква огромна отговорност носим ние, учителите, за всяка дума, която изричаме и дори за състоянието на сърцето си пред тези деца. Често пъти съм чувствал това непосредствено, дълбоко в сърцето си – когато то е било опетнявано от нечистота: как ще застана сега пред учениците си? Какви ще са думите, които ще посея в тези чисти детски сърца?

Чан-и, заедно с едно друго дете, ми даде кутия зелен чай, примесен с османтус, и скромна бележка със следните думи:

“Благодаря Ви за Вашия паяк! Откакто чух Вашата история, вдъхваща силна воля, аз вече чувствам, че тази държава не е просто място, където всеки ламти за успех. Всеки път изпитвам огромна радост от разговорите ни след урока, защото мисля, че Вие сте много любезен. Рождество дойде. Честито Рождество Христово! Куан Чан-и, клас 7, паралелка 7, 25 декември.”

Бележката на Чан-и

http://petkohinov.blogspot.com/2011/12/blog-post_26.html