Подбор на източниците : д-р Дориян В. Александров (Дао Жън)
Даоски класики събрани в многотомната даоска енциклопедия “Дао Дзан” (“Даоски канон” или “Съкровищница на Дао”)(заб. пълният обем на “Дао Дзан” обхваща 1488 произведения в обем 5486 свитъка и 512 тома):
на китайски език:
1. Лао Дзъ (Ли Бо-ян). “Дао дъ дзин” (“Книга за Пътя и постигането”) (VI в. пр. Хр.).
2. Лао Дзъ (Ли Бо-ян). “Хуа ху дзин” (“Канон за просвещение на варварите”).
3. “И дзин” (“Книга на Промените”) (III хил. пр. Хр.).
4. Джуандзъ (Джуан Джоу). “Джуандзъ” (“Мъдрецът Джуан”) (III в. пр. Хр.).
5. “Лиедзъ” (“Мъдрецът Лие”) (IV в пр. Хр.).
6. “Ян Джу” (IV в. пр. Хр.).
7. “Нефритовият жезъл”.
8. “Хуантин дзин” (“Канонът на Жълтия павилион”).
9. “Хуанди ней дзин” (“Канон на Жълтия император за вътрешната медицина”) (III в. пр. Хр.).
10. “Хуанди су-уън” (“Беседи на Жълтия император”).
11. “Шъ уън” (“Десет въпроса”) (IV-III в. пр. Хр.).
12. “Тиенся джъ Дао тан” (“Слова за висшия Път на Поднебесната”) (IV-III в. пр. Хр.).
13. “Хъ Ин Ян” (“Трактат за единението на Ин и Ян”) (IV-III в. пр. Хр.).
14. “Гуандзъ” (“Мъдрецът Гуан”) (IV-III в. пр. Хр.).
15. “Хуайнандзъ” (“Мъдреците от Хуайнан”) (II в. пр. Хр.).
16. “Уъндзъ” (казано от Лао Дзъ) (дин. Хан 206 г. пр. Хр.- 220 г. сл. Хр.).
17. “Тайпиндзин” (“Книга за Великото равновесие-благоденствие”) (I в. пр. Хр.).
18. “Нефритения трактат на Жълтата палата” (I в.).
19. Уей Бо-ян. “Цантундзи” (“Трактат за единение на триадите”) (II в.).
20. “Тайшан линбао уфу дзин” (“Висше откровение за петте талисмана на свещенния дух”) (III в.).
21. Уей Хуацун. “Шанцин хуантин нейдзин юдзин” (“Нефритов трактат за вътрешните образи от Жълтия павилион на Висшата чистота”) (288 г.).
22. “Тайшан бао-ън” (“Свещеното писание на Върховния”) (III в.).
23. “Дадун джън дзин” (“Канонът на Великата пещера”) (III в.).
24. “Басу иншу” (“Тайна книга за осемте вида естествена простота”) (III в.).
25. Уан Сиджъ. “Хуантин уайдзин дзин” (“Трактат за външните образи от Жълтия павилион”) (IV-V в.).
26. Гъ Хун. “Баопудзъ” (“Мъдрецът обхванал изначалната простота”) (IV в.).
27. Хуан Ди. “Инфу дзин” (“Книга за единение на скритото”).
28. “Дужън дзин” (“Свещенна книга за спасение на хората”) (IV в.).
29. Тао Хуандзин. “Джън гао” (“Съкровенни речи”), сборник, (V в.).
30. Тао Хуандзин. “Ян шън ян мин лу” (“Удължаване на съдбата посредством подхранване на живота”).
31. “Шънхуату” (“Способи за превръщане в светец”).
32. “Ча дзин” (“Чайния трактат”).
33. Сун Съмяо. “За съхраняване на духа и тренировката на енергията” (VII в.).
34. Лю Дунбин (Патриарх Лю). “Табличка със 100 йероглифа” (VIII в.).
35. Лю Дунбин. “Тай-и дзинхуа дзунджъ” (“Тайната на златното цвете”).
36. Лю Дунбин. “Дзю джън-ю шу” (“Девет истински яшмови книги”).
37. Лю Дунбин. “Гун го гъ”(“Табличка на заслугите и нарушенията”).
38. Ин Си. “Гуан Ин Дзъ” (“Мъдрецът Ин от заставата”) (VIII в.).
39. Шъ Дзюнъу. “Сборник от автентични записи на безсмъртните от планината Сишан” (дин. Тан 618-907 г.).
40. Джан Бодуан. “Уджън пиен” (“Глави за прозрение на истината”) (XI в.).
41. “Циндзин дзин” (“Постигане на покой”).
42. Джан Дзюнфан. “Юндзи цициен” (“Седем бамбукови таблички от облачната библиотека”) (дин. Сун 1127-1279 г.).
43. Уан Чун-ян. “Ли дзяо шъ-у лун” (“15 статии установяващи същността на учението”) (XII в.).
44. “Истински трактат на Великата тайна”.
45. Ли Даочун. “Сборник от съчинения за средата и хармонията” (XIII в.).
46. Джан Санфън. “Коментари върху Табличка със 100 йероглифа на Патриарха Лю” (XIV в.).
47. Джан Санфън. “Беседи върху учението на Уан Чъ”.
48. Джан Санфън. “Думи за Пътя”.
49. Джан Санфън. “Обичай хората”.
50. Джан Санфън. “За медицината”.
51. Джан Санфън. “За човешкия характер”.
52. “Суню дзин” (“Канон на Чистата дева”).
53. “Сюен нюй дзин” (“Канон на Тайнствената дева”).
54. “Юфан би дзюъ” (“Тайни предписания за нефритовите покои”).
55. “Дунсюен дзъ” (“Книга на мъдреца постигнал тайната”).
56. Лиу Дзюсин. “Юхуан син-ин мяо дзин” (“Канон на Нефритовия император за дълбоко запечатване на мисълта” или “Мъдър канон на Нефритовия импертор за интуицията”) (дин. Мин).
57. Ли Даошун. “Джунхъ дзин” (“Книга за баланса и хармонията”).
Публикации на български език:
59. Хорхе Луис Борхес. Проникване в битието. Древнокитайската “Книга на промените” в културата на съвременния свят, сп. “Книгосвят”, бр. 11/1989 г.
60. “Древнокитайски мислители” (Лао Дзъ, Джуан Дзъ, Лие Дзъ, Ян Джу, Уан Чун), сборник от поредицата “Философско наследство”, преводи от китайски и руски Бора Беливанова, изд. “Наука и изкуство”, София, 1980 г.
61. Лаодзъ. “Дао дъ дзин”, превод от китайски Ленин Димитров, Костенец, 1990 г.
62. Бенджамин Хоф. “Дао-то на Пух. В тази книга Пътят се разкрива от Мечето с Малко Мозък”, ИК “Дамян Яков”, София, 1992 г.
63. Лаодзъ. “Тао Те Кинг. Книга за Пътя и Неговата сила”, писмена и устна версии, изд. “Хелиопол”, София, 1994 г.
64. Лаодзъ. “Книга за пътя и Постигането; Дао дъ дзин”, превод от древнокитайски Крум Ацев, ИК “Кибеа”, София, 2002 г.
65. Лаодзъ. “Дао Де Дзин. Размисли за всеки ден; мъдростта на древен Китай”, изд. “Мириам”, София, 2001 г.
66. “Следващите учения на Лаодзъ. Даоски езотерични текстове”, сборник, съставител и редактор – д-р Дориян В. Александров, ИК “Златен Дракон”, София, 1998 г.; второ издание “Шамбала”, София, 2006 г.
67. Дън Миндао. “Хрониките на Дао. Тайния живот на един даоски майстор”, ИК “Златен Дракон”, София, 1999 г.
68. Лин Хоушън; Луо Пейю. “Секрети на китайската медицина. 300 въпроса за Ци-Гун”, ИК “Златен Дракон”, София, 1998 г.
69. “Традиционни китайски лечебни упражнения”, ИК “Одисей”, София, 1992 г.
70. Биен Джъджун. “Хуашанска даоска школа. Китайски упражнения”, ИК “Одисей, София, 1992 г.
71. Дерек Уолтърс. ”Китайска митология. Енциклопедия – митове и легенди”, изд. “Абагар холдинг”, София, 1995 г.
72. Филип Раусон; Ласло Легеза. “Дао – тълкуване на китайската философия за живота и промяната”, изд. “Женифер-Хикс”, София, 1991 г.
73. Джан Джунлан. “Тао любов. Древнокитайска книга за любовта”, изд. “Слово”, Велико търново”, 1991 г.
74. Луис Кълинг. “Древният И Дзин. Мъдростта на древен Китай”, изд. “Аратрон”, София, 1997 г.
75. Лиу Джънцай. “Тайната на дълголетието. Традиционни китайски методи за терапия и упражнения”, изд. “Хемус”, София, 1999 г.
76. Джао Дзинсян. “Полетът на свещенния жерав. Система по Ци-Гун”, изд. “Шамбала”, София, 1999 г.
77. Чън Кайгуо; Джън Шунчао. “Портите на Дракона. Постигане на Великото Дао – пътят на съвременния даоски наставник Уан Липин”, изд. “Изток-Запад”, София, 2003 г.
78. Жерар Ед. “Медитация и здраве според лечебните традиции на древен Китай”, изд. “Хемус”, София, 1994 г.
79. Джао Бичън. “Даоистка вътрешна алхимия. Тайната за усъвършенстването на Същностната природа и Вечния живот”, изд. “Шамбала”, София, 1995 г., второ издание 1997 г.
80. д-р Стефан Т. Чан. “Цялостно система за самолечение. Даоистките вътрешни упражнения, София, 1993 г.
81. Ева Уонг. “Даоизъм. Въведение в историята, философията и практиката на древната китайска традиция”, изд. “Аратрон”, София, 2002 г.
82. Ева Уонг. “Основи на Фън Шуй”, изд. “Аратрон”, София, 2002 г.
83. Да Лиу. “Идзин гадаене с монети. Справочник за бъдещето”, изд. “Шамбала”, София, 2001 г.
84. Мантак Чиа. “Събуждане на лечебната енергия чрез Дао”, ИК “Одисей”, София, 1995 г.
85. Мантак Чиа. “Трансформиране на стреса в жизненост. Вътрешната усмивка и Шестте лечебни звука”, ИК “Одисей”, София, 1996 г.
86. Мантак Чия. “Ци-Гун на Желязната ризница”, ИК “Одисей”, София, 1997 г.
87. Мантак Чиа; Мениуон Чиа. “Ней-Гун на костния мозък. Желязна ризница III”, ИК “Одисей”, София, 1998 г.
88. Мантак Чиа; Мениуон Чия. “Култивиране на женската полова енергия”, ИК Одисей”, София, 1995 г.
89. Мантак Чиа; Майкъл Уин. “Култивиране на мъжката полова енергия”, ИК “Одисей”, София, 1995 г.
90. Мантак Чиа; Мениуон Чиа. “Сливане на 5-те елемента”, ИК “Одисей”, София, 2000 г.
91. Мантак Чиа; Дъглас Арава. “Даоистка сексуална алхимия”, ИК “Одисей”, София, 1999 г.
92. Денис Луис. “Дао на естественото дишане”, изд. “Аратрон”, София, 1997 г.
93. Ошо (Шри Бхагаван Раджниш). “Дао: трите съкровища. Разговори върху фрагменти от “Даодъдзин” от Лаодзъ”, 1-2 том, ИК “Одисей”, София, 1998 г.
94. “Идзин – Книга на промените. Отговор на всеки ваш въпрос”, превод от китайски Рихард Вилхелм, изд. “Анхира”, София, 1999 г.
95. Блоуин ; Джоунс. “Развиване на вътрешната енергия”, изд. “Аратрон”, София, 1997 г.
96. д-р Ян Дзюнмин. “Корените на китайския Цигун”, ИК “Одисей”, София, 1996
97. “Тайната на златното цвете. Китайска книга за живота”, превод от китайски и коментари Рихард Вилхелм, изд. “Евразия-Абагар”, Плевен, 1993 г.
98. “Тайната на Златното цвете. Китайска книга на живота”, превод от китайски Ричард Вилхелм, изд. “Шамбала”, София, 1992 г.
99. “И Дзин. Класическа китайска книга на промените”, превод от старокитайски и коментари Юрий К. Щуцки, изд. “Шамбала”, София, 1996 г.
100. Емма Гоникман. “Даоски целителни звуци. Антиракова звукова терапия”, изд. “Аливго”, София, 2001 г.
101. Ли Дин ; Чън Жунсин. “28 стъпки в Тай-Дзи Ци-Гун”, изд. “Шамбала”, София, 1999 г.
102. д-р Дориян В. Александров. “Па-Куа-Джан бойната стратегия в осемте посоки”, изд. “Загер”, София, 1993 г.
103. Сун Лутан. “Ба-Гуа-Цюен сюе” (“Наука за бокса Ба-Гуа”), изд. “Шамбала”, София, 1993 г.
104. д-р Дориян В. Александров. “Ортодоксален Тай-Дзи-Цюан. Традицията на фамилията Чън”, том 1, изд. “Шамбала”, София, 1995 г.
105. “Бойните техники на Тай-Дзи-Цюан. Традицията на фамилията Ян”, сборник, съставител д-р Дориян В. Александров, ИК “Златен Дракон”, София, 1998 г.
106. “Ортодоксален Тай-Дзи-Цюан. Традицията на фамилията Чън”, том 2, сборник, съставителство и компилация д-р Дориян В. Александров, изд. “Шамбала”, София, 2006 г.
107. “Всеобхватен Син-И-Цюан”, сборник, съставителство и компилация д-р Дориян В. Александров, ИК “Златен Дракон”, София, 2003 г.
108. “Всеобхватна Ба-Гуа-Джан. Майсторски курс”, сборник, съставителство и компилация д-р Дориян В. Александров, изд. “Шамбала”, (подготвя се за печат), София, 2007 г.
109. Гъ Хун. “Баопу Дзъ” (“Мъдрецът обхванал простотата”), изд. “Шамбала”, София
110. Лама Анагарика Говинда. “Вътрешната структура на И-Дзин”, изд. “Готуранов & син”, София, 2006 г.
111. Робърт Ван Хюлик. “Сексуалният живот в древния Китай”, изд.”Труд”, София, 2005 г.
Издания на руски език:
112. Маракуев А. В. “Инь-фу цзин – страничка истории китайской философии, “Ученые записки Томского педагагического института”, Т. 3, 1946
113. Лариса Е. Померанцева. “Поздные даосы о природе, обществе и изкусстве (“Хуайнаньцзы” – II в. до н.э.), изд. “Московского университета”, Москва, 1979
114. “Дао и даосизм в Китае”, сборник, ответственные редакторы Л.С. Васильев, Е.Б. Поршнева, изд. “Наука”, Главная редакция восточной литературы, Москва, 1982
115. Го Мо-жо. “Философы Древнего Китая”, М., 1961
116. Позднеева, Л. Д. “Первы полный перевод “Книги Лецзы”, ВДИ, 1961, № 4 (рец.).
117. “Бамбуковые страницы. Антология древнокитайской литературы”, сост., вступит. статья, статьи об авторах и комент. И.С. Лисевич, изд. “Восточная литература” РАН, Москва, 1994
118. “Антология древнекитайской езотерики. Числа превращений дикой сливы мэй-хуа (астрология, гадательные практик, медицина), составитель Бронислав Виногородский, изд. “Air Land”, Киев, 1993
119. “Из истории традиционной китайской идеологии”, сборник, составитель и ответственны редактор О.Л. Фишман, изд. “Наука”, Главная редакция восточной литературы, Москва, 1984
120. Анатолий Е. Лукьянов. Дао “Книги перемен”, изд. “ИНСАН”, Москва, 1993
121. “Антология даосской философии”, сборник, составители Владимир В. Малявин, Бронислав Б. Виногородский, Товарищество “Клышников-Комаров и Ко”, Москва, 1994
122. Гэ Хун. “Баопу-цзы”, перевод с китайского, коментарии, предисловие Е.А. Торчинова, Центр “Петербургское востоковедение”, Санкт-Петербург, 1999
123. Чжан Бо-дуань. “Главы о прозрении истины (“У чжень пянь), перевод с китайского и комментарии Е.А. Торчинова, Центр “Петербургское востоковедение”, Санкт-Петербург, 1994
124. Е.А. Торчинов. “Даосизъм”; “Дао дэ цзин”, Ценр “Петербургское востоковедение”, Санкт-Петербург, 1999
125. “Мистерия Дао. Мир “Дао дэ цзина” (ком. на Ван Би), перевод с древнекитайского Алексей А. Маслов, изд. “Сфера” Российского Теософкого Общества, Москва, 1996
126. Рихард Вилгельм; Гелмут Вильгелм. “Понимание И Цзин”, изд. “Алетейа”, Москва, 1998
127. “Великий и загадочный И-Цзин. Антология тысячелетий, составление Николая Бодырева, изд. “Аркаим”, Челябинск, 2004
128. Эмма И. Гоникман. “Даосские лечебные жесты. Терапия самоспасения, изд. “Сантана”, Минск, 1999
129. Дэниел Рейд. “Защита трех сокровищ”, Дао повседневной жизни, изд. “София”, Киев, 1996
130. “И Цзин – Чжоу И. Система перемен – циклические перемены”, перевод с китайского Бронислав Б. Виногородского, изд. “Северны ковш”, Москва, 1999
131. Чжоу Цзунхуа. “Дао И-Цзина. Путь к прорицанию”, изд. “София”, Киев, 1996
132. Чжоу Цзунхуа. “Дао медитации. Путь к просветлению”, изд. “София”, 1999
133. “Иллюстрированны гадательны И Цзин. Книга перемен”, перевод с древнекитайского, составление, статьи, примечания Гуан Сюцая, изд. “Астрель”; АСТ, Москва, 2001 г.
134. “Китайский эрос”, научно-художественный сборник, составитель и ответственны редактор А.И. Кобзев, СП “Квадрат”, Москва, 1993
135. Ден Мин Дао. “Воин на пути знания. Введение в Дао повседневной жизни”, изд. “София”, Киев, 1996
Издания на други езици:
136. Eichhorn W. “Tai-ping and Tai-ping Religion”, B., 1957
137. Kaltenmark M. “The Ideology of Tai-ping ching”, Facet of Taoism, New Haven, 1979
138. Legeza I. “Tao Magic. The Chinese Art of Occult”, N.Y., 1975
139. Legge J. “Chinese Classics”, vol. 1-4, Hongkong, 1861
140. Legge J. “The Texts of Taoism. The Sacred Books of China”, Ser. “The Sacred Books of the East”, Vol. 39, Ox. 1891
141. “I Ching – book of cheges”, translate James Legge, A Bantan Book/University Books, New York, 1969
142. Maspero H. “Le Taoisme. Melanges posthumes sur les religion et L, historie de la Chine”, Paris, 1927
143. Maspero H. “Le Taoisme et les religions chinoises”, Paris, 1971
144. “Vitality, Energy, Spirit. A Taoist Soursebook”, translated and edited by Thomas Cleary, Shambhala, Boston&London, 1991
145. Lao-tzu. “Wen-tzu: Understanding the Mysteries”, translated by Thomas Cleary, Shambhala, Boston&London, 1992
146. “The secret of the Golden Flower”, translated by Thomas Cleary, Shamhala, Boston&London, 1991
147. Liu I-ming. “Awakening to the Tao”, translated by Thomas Cleary, Shamhala, Boston&London, 1988
148. Liu I-ming. “The Taoist I Ching”, translate by Thomas Cleary, Shmbhala, Boston&London, 1986
149. Bruce Kumar Franzis. “Relaxing Into Your Being. Breading, Chi&Dissolving the Ego. The Water Method of Taoist Meditation”, vol. 1-2, North Atlantic Books, Berkeley, California, 2001
150. “Cultivating the Chi”, Chen Kung Series, vol. 1, compiled and translated by Stuart Alve Olson, Dragon Door Publications, St. Paul, Minnesota, USA, 1992
151. “The Jade Emperor,s Mind Seal Classic”, translation and commentary by Stuart Alve Olson, Dragon Door Publications, St. Paul, Minnesota, USA, 1992
Добра представа за даосизма в общ план, както и историческото му развитие, различните школи, направления и практики дават трудовете на Ева Уонг, Е.А. Торчинов и Ден Миндао. В посочените материали под № 81, 99, 106, 107, 111, 113, 114, 117, 119, 122, 123, 124 и 134 има подробна допълнителна библиография по темата на всякакви езици.
От изброените книги на даосизма за най-важни се считат: “Дао дъ дзин”(“Книга за Пътя и Постигането”) (заб. : тя не е за обикновенни хора, а само за хора с дълбоко разбиране!), “И дзин” (“Книга на промените”) (заб. : важи същото, даже в още по-голяма степен), “Инфу дзин” (“Книга за единение на скритото”) (заб. : в нея се излага същността на даоската философия и практика), “Табличка със 100 йероглифа”, “Тайи дзинхуа дзунджъ” (“Тайната на златното цвете”) (заб. : трактат за вътрешната алхимия), “Юндзи ци циен” (“Седем бамбукови таблички от облачната бибилиотека”) (заб. : на нейна база един анонимен даос създава тайнствена творба в 5 тома касаещи вътрешното развитие и бойните изкуства) и “Юй Хуан син ин мяо дзин” (“Мъдър канон на Нефритовия император за интуицията”). Някои автори считат последната като най-важната и най-прецизна от всички даоски книги, която е най-съществената част на “Хуан дзин”. В тази книга се дискутира как да използваме нашето ци за съхранение на тленното тяло и как да концентрираме ци за да изработим безсмъртно тяло.
София, 25.12. 2006 г.
А защо няма литература за основната религия на Китай – конфуцианството?
Съберете и с удоволствие ще публикувам 😉 За жалост, работя сама по блога, така че има още много незапълнени дупки. Капка по капка – вир става!
Аз мислех, че не харесвате Конфуций и затова не сте сложили 🙂
Напротив, аз съм далеч по-голям почитател на Конфуций, отколкото на даоистите! Въпросът е, че работя повече в областта на педагогиката, методиката на обучението по китайски език и културата като цяло. Но и до философията ще стигна някой ден, ако е рекъл Господ 😉
Днес в Пловдив търсех и граматика китайско-българска, но нямаше нищо. Имам амбиция да ходя в Китай на специализация за една година. АЗ от октомври ще ходя в Пловдивския на часовете по китайски, но тия йероглифи ми изглеждат невъзможни за научаване от мен.