Пътят на бодхисатва е дълъг и многостепенен. Той се разгръща във време, обхващащо три огромни периода (калпи). През тези периоди съществото, решило да стане буда заради другите, преминава през множество трансмиграции. В „Аватамсака сутра“ са представени петдесет и две равнища, през които преминава трансмигриращото същество.
Първите десет са равнища на вярата, следват десет равнища на живеене (обитаване), десет равнища на действие и поведение, десет равнища на посвещение (на преход от едно състояние на посветеност в друго), десет степени на възрастване, равнище на чудесно просветление и, накрая, равнище на висше просветление, или тъждественост с буда-същността (буда-природата). Особена важност за будиста имат десетте степени на възрастване (дашабхуми).
Дашабхуми
Десетте степени (дашабхуми) на възрастване на бодхисатва се открояват с особената си важност в съзнанието на махаяниста – за него те имат значението и стойността, които има осмостепенният път (представен в учението за четирите благородни истини) за будиста тхеравадин. Тези десет степени са:
1. Степен на радостта (парамудита) – човек се приобщава към радостта на другите, решава да се въздържа от окончателна нирвана, докато не помогне на всяко живо същество; така осъществява определен частичен аспект на истинната същност, т. е. на буда-природата.
2. Степен на чистотата (вимала) – освобождаване от нечистотата на тялото, речта и ума чрез определени действия на тялото, речта и ума.
3. Степен на излъчване на светлина (прабхакари) – свободният от заблуди, гняв и ненавист човек излъчва светлината на мъдростта.
4. Степен на изпламеняване (аршишмати) – пламъкът на мъдростта изпламенява земните желания, адептът се възвисява над опозицията вътрешно-външно и става, според митологичните представи, цар на боговете на небето Яма (Яма е властител на небето на смъртните, който отсъжда дали мъртвите да попаднат в мястото на щастливо обитаване).
5. Степен на окончателна победа над мрака на заблужденията (судурджая), която адептът постига чрез усвояване на четирите благородни истини и властва над боговете на небето Тушита (небе на доволството; животът на боговете на това небе продължава 4000 божествени години, всеки ден от които се равнява на 400 човешки години, и оттук бодхисатвите се спускат на земята, за да проповядват Дхарма, на това небе Шакямуни е възложил короната си върху главата на Майтрея, чието въплъщение е очаквано).
6. Степен на проявата на висшата мъдрост чрез освободения (абхимукти), или степен на чист ум (на буда-съзнание), на която адептът става цар на боговете на небето Нирманарати (небе на наслаждаващите се на магическите си творения; животът на това небе продължава 8000 божествени години, всеки ден от които се равнява на 800 човешки години; децата тук се зачеват непорочно, чрез усмивки, и се появяват върху коленете на майките си).
7. Степен на възвисяване (дурангама), на която адептът достига състояние по-високо от равнището на „двете колесници“, т. е. отвъд цикъла на трансмиграциите, става цар на боговете на небето Паранирмита-васавартин и покровител на наставниците в Дхарма.
8. Степен на неподвижност (ачала), на която човек остава окончателно отстранен от сетивния свят, опира се на истинната, идеална (татхата, букв. таквина) реалност като техен източник, иби, с други думи, на буда-природата, на просветлената същност, и вижда обектите чрез тази истинна реалност.
9. Степен на всепроникващата мъдрост (садхумати) – адептът е постигнал Дхарма като универсален принцип и закон.
10. Степен на „Облака на Учението (Дхарма)“ (дхарма мегха) – адептът, станал вече сам татхата, извършва благодеяния, насочени към всички живеещи в сетивния свят (в самсара) същества (както дъждът от дъждовния облак се излива върху всички).
Преминалият през тези степени достига равнищата на чудесно просветление и на истинно пробуждане, става тъждествен с буда-природата. Тогава може вече сам да избира формата на своето въплъщение, а критерият за този избор е тя да е формата, в която да бъде разбран и приет от съществата, които да води към просветление и нирвана. Бодхисатва на най-високото равнище е махасатва, т. е. Велико същество.
Преодолял окончателно егоизма, центрираността върху „аза“, напълно пробуденият може да осъществи „размяна на себе си с другите“, която става в будизма махаяна смисълът на автеничния живот на бодхисатва. Този смисъл е в състояние да прояви чрез себе си човекът, при все че адептът трансмигрира в различни живи същества; човекът е този, който, поради своето най-високо достойнство, може, според будистките представи, да владее най-близкото и най-далечното, да устоява на границата на покоя и изменението, на щастието и нещастието и чрез себе си да прояви в света истинната просветлена природа.
Leave a Reply