Най-древна история на Китай

Автор: Яна Шишкова

Синантропа

През 1923 г. в Китай е открит синантроп (от cina – Китай), наречен още Пекински човек, по-развита разновидност на питекантропа. Останки на четиридесет синантропа са намерени близо до Пекин в пещерите на Джоукоудиен. По време на Втората световна война, при транспортирането им към САЩ, за по-голяма сигурност, те мистериозно изчезват. Все пак са останали някои доказателства, като пепел от огнище с височина 6-7 метра, кости, оръдия на труда от камък, кост и рога. Изследователите датират по пепелта първия синантроп на възраст 770 хил. години (±80 хил.). За щастие, през 1964 г. в Лантиен (50 км югоизточно от Си-ан) е намерен друг череп на синантроп, който позволява по-обстойни изследвания и подтвърждава значението си като основен участник при формирането на монголоидната раса. Много от антрополозите обаче смятат, че синантропът в един момент е изчезнал напълно и не е оказал влияние върху развитието на човека.

Неолита

Основно за историята на Китай през неолита се съди по културата Яншао съществувала 5000-3000 г. пр. Хр., представителите на която населявали централното течение на Хуанхъ. Представително за тази култура е селището Банпо край Си-ан, превърнато днес в музей на открито. По него съдим, че древните хора в този период са водели уседнал начин на живот, отглеждали са прасета, кози, овце, крави и кокошки, имали са домашни кучета. Занимавали са се с лов и риболов, но са обработвали и земята, садейки просо и дори ориз. От този период произхожда и традицията на отглеждането на копринения червей. Запазена е характерна керамика със специфичен орнамент.

Сред множеството открити неолитни култури, си заслужава да се отбележи и културата Луншан (3000-2000 г. пр. Хр.), тъй като се явява пикова за развитието по онова време. Тя е и най-обхватна по територия – обширните райони около средното течение на Хуанхъ, като стига чак до крайбрежните територии и Източнокитайско море. Смята се, че Луншан наследява и развива постиженията през Яншао и така двете формират облика на китайската цивилизация.

Епоха на Трите династии

Епохата на Трите династии включва периодите Ся, Шан-ин и Джоу. Официално, това е периодът 2070-221 г. пр. Хр., започнал след царуването на Тримата господари и Петимата владетели. Когато говорим за датировката през дълбоката древност обаче, следва да отбележим разминаването на датите в различните източници. Така например, ханският астроном Лиу Син, за когото ще говорим по-нататък, дава годините на управление на династия Ся 2205-1766 г. пр. Хр., а „Бамбуковите анали”, фундаментален исторически трактат от древността, 1989-1558 г. пр. Хр. Поради тези разминавания, през 1996 г.китайското правителство обединява 200 учени около „Хронологичен проект Ся, Шан, Джоу”, като резултат, през ноември 2000 г. е публикувана официалната датировка, която ще ползваме отсега нататък, когато говорим за древността.

Династия Ся (2070-1600 г. пр. Хр.)

Династия Ся е все още недоказана като съществуване, макар откритията, свързани с неолитната култура Ърлитоу и разкопките край Анян, пров. Хънан, стартирали 1928 г. и продължаващи и до днес, да се опитват да свържат откритите бронзови сечива и гробове с описаните от древните китайски историци. За династията основно се знае от „Исторически записки” на Съма Циен. Основно този период се свързва с дейността на Великия Ю, митологичен културен герой, който получил трона, защото успял да овладее щетите от Потопа. Според официалната версия, през дин. Ся имало 17 владетели, последният от които се казвал Дзие. Тъй като бил корумпиран, бил заменен от владетеля Тан, родоначалник на дин. Шан.

Период Шан-ин (1600-1046 г. пр. Хр.)

Династията Шан се нарича още Шан-ин, поради народа ин, който е основното население по това време. Периодът се характеризира с постепенно усядане, земеделие, съчетано с лов, риболов и отглеждане на домашни животни. С нарастване на материалната култура и появата на по-развити икономически отношения, инците успяват да създадат високо развита цивилизация. По това време се формират основите на социалното и политическо устройство, на нравствените ценности, които определят и до днес лика на китайската държавност и култура.

Двете основни събития са откриването на техниката на леене на бронз и създаването на пиктографичното писмо, наречено Дзягууън (Първо писмо върху кости), за което ще поговорим в главата за китайската писменост. Владетелите на Шан водели политика на инвазия срещу съседните племена. Тронът се унаследявал по роднинска линия. Столиците, сред които град Анян, съсредоточавали политическия и културен живот на страната. Императорът бил висш жрец и имал водеща роля в ритуалите за почитане на духовете и предците. Владетелите били погребвани с множество артефакти, оръжия и дори живи хора, които да им служат в задгробния живот.