Йовка ЙОВЧЕВА

За мнозина може да звучи парадоксално, че има много общо между хумора на китайците и българите, но изненадата на проф. Светлана Стойчева, която открива в Пекин далекоизточния „братовчед“ на нашия Хитър Петър – Афенти (Афънти – бел. Я. Ш.), вече е превърната в книга.

„Афенти. Историите на азиатския хитрец“ – така се нарича книгата, която разкрива връзките между нашия Хитър Петър и китайския му аналог. Малко бройки от тази книга могат да бъдат открити, защото почти всички книги от пилотното засега издание, са изчерпани. Очаква се скоро по книжарниците да се появи и същинското издание на над 100-те преведени от китайски език истории за източния хитрец. Издателство СОМН застава зад пилотното и предстоящото ново оформление на историите.

Хитър Петър, когото възприемаме като органично вкоренен в българската етническа култура, се оказва само част от странстващите сюжети за хитреца. Сюжети, преминаващи националните граници – първо по посока на съседна Турция, после по посока на далечен Китай. И така, едно постоянно пътуване не по кой да е път, а по пътя на коприната….

Всичко започва в Пекин, но в час по български език и култура

„Тази книга не е толкова създадена, а наистина е открита – всяко хубаво нещо си има история“, разказва пред Дарик проф. Светлана Стойчева. Докато е лектор в Пекинския университет за чужди езици преди няколко години, преподавайки български език и култура решава да сравни българския и китайския хумор. Естественият пример, който дава, са историите на Хитър Петър. „Тогава моите студенти казаха, ама това е нашият Афенти – ние си го учим в началното училище, тази история, която разказвате е същата. Бях изключително изненадана и започнах да разпитвам“, спомня си Светлана. (още…)

Дълго се сдържах от естественото чувство на закрила към моя ученичка да публикувам или разпространявам този текст, но просто си мисля, че би било голяма загуба за поколенията, ако не го прочетат. Мислех да сложа истинския превод, но няма смисъл, просто се наслаждавайте на четивото:

Не слушай съветите на Му Гун

Зимата на тази година монархът на царство Дзин разпространил вътрешна информация, докато покрай неговия ресторант се чували топовни гърмежи. Министрите не знаели каква е работата, търсели окупацията около учителя Джан Бу. Той казал: „Монарсите ни казаха за един майор, който се е завърнал отдавна и заслужава медал от нашата държава, но при окупацията войската трябва задължително да победи.“ (още…)

Повече от хиляда работници строяли Залата за молитви за богата реколта. Един ден сякаш от никъде се появил възрастен човек, който помолил за работа. Съжалил го главният надзорник и му казал да отиде при дърводелеца Лиу.

Отишъл старецът при майстор Лиу, но никой не му обръщал внимание, нито му казвал какво да прави. Накрая той попитал майсторът върху какво да работи, а той гневно му отвърнал: “Работи върху това!” и му подритнал дървено трупче дълго около двадесет сантиметра. (още…)

Имало едно време едно момиченце, чийто баща починал рано. Не се минало много време и майка й също се разболяла. Хората от селото се притеснявали за детето, а то само мислело как да спаси майка си. Веднъж момиченцето чуло, че на Северните хълмове расте чудодейна билка, която лекува всичко. То целунало майка си за сбогом и тръгнало към Северните хълмове. (още…)

Патокът живееше в тревата на брега до реката. Негова съседка беше мама жаба. И тя живееше сред тревите, но нейните деца не бяха при нея, а в реката. (още…)

Един ден мечето си игреше на склона на планината, когато по невнимание се изтъркули с викове в подножието. (още…)