Преди няколко дена поздравихме Стефан Русинов с превода на романа „Живи“ на Ю Хуа на български език. Днес съм щастлива, че специално за България г-н Русинов е организирал прожекция на едноименния филм утре, на 15.12, в платформата Youtube – линкът е в материала. Добре сте дошли да споделите с нас китаистите това изключително по рода си преживяване. https://www.ploshtadslaveikov.com/kultov-kitajski-film-bezplatno-onlajn-spetsialno-za-balgariya/?fbclid=IwAR3eu-tuQ07h4AHVQP1E2NmCH7tOXX59MyKJUGzfvRfiTWhehCSPC27NbkI

Стефан Русинов

e-vestnik

Б. р. – Нобеловият лауреат по литература за 2012 г., Мо Йен, ще посети България и ще бъде удостоен с почетната титла Доктор хонорис кауза в Аулата на Софийски университет “Св. Климент Охридски” на 27.09.2014 г. от 11:00 ч.

Навярно най-ценното, което може да се случи на едно общество, е от низините му да изникне писател. Някой, който да разкаже какво се случва сред най-дълбоките и най-тъмни ниши в организма на културата — там, докъдето тя самата почти не се е разпростряла и където радостите и болките са други. Мисията на писателя от низините е да надскочи корените си, но да запази връзка с тях и да я оползотвори в писането си. Да се спусне отново до онова интелектуално, емоционално и социално ниво, да си припомни нерафинирания вкус на реалността и да запише тамошния начин на оцеляване, тамошното изживяване на историята и тамошното усещане за свят.

Истината е, че в Китай през 80-те години се наблюдава бум на такива писатели. От една страна, движението “Надолу към селата, нагоре в планинте” през 60-те години праща всичко живо на труд и превъзпитание в селата, възможната идентичност “градски интелектуалец” е изличена, така че хората, които започват да пишат в началото на 80-те, до един са прекарали най-впечатлителните си години в кръв и пот сред низшите слоеве; от друга страна, в края на 70-те започва разхлабване на тоталитаризма в политиката и литературата и се надига небивала културна вълна — интересът към индивидуалната, а не към колективната реалност е възобновен и това отприщва безброй лични истории, представящи алтернатива на дотогавашния модел на социалистическия реализъм. (още…)

КУЛТУРА

Превод от китайски език: Стефан РУСИНОВ

Уважаеми членове на Шведската академия, дами и господа,

Посредством телевизия или интернет всеки от присъстващите тук вече малко или много се е запознал с далечния Североизточен Гаоми. Може би сте видели деветдесетгодишния ми баща, видели сте батко, кака, съпругата, дъщеря ми и внучката ми на година и четири месеца. Никога обаче не ще видите човека, който в този момент най-силно присъства в мислите ми – моята майка. Много хора споделиха честта от спечелването на тази награда, но не и тя.
Майка ми е родена през 1922 г. и почина през 1994 г. Прахът й бе заровен в прасковената градина на изток от селото.

Миналата година оттам трябваше да бъде прокарана железопътна линия и се наложи да преместим гроба й още по-далеч. Когато изровихме гроба, видяхме, че ковчегът е изгнил, а костите на майка са се смесили с пръстта. Не ни оставаше нищо друго, освен символично да изровим малко пръст и да я пренесем до новата гробница. Това беше моментът, в който усетих, че майка ми е част от земята, а моите думи, застанал насред земята, са думи, отправени към майка ми. (още…)

Роберт ван Хюлик
Златното божество

Действащи лица

__ДИ Жъндзие__
новоназначен съдия на Бънлай, окръг на североизточното крайбрежие на провинция Шандун

__ХУН Лян__
доверен помощник на съдията Ди и сержант в съдилището

__МА Жун и ЦЯО Тай__
верни помощници на съдията Ди

__ТАН__
старши писар в съдилището на Бънлай

__ЮСУ__
корейска проститутка

__ЙЕ Бън__
богат корабопритежател

__БО Кай__
негов служител

__ГУ Мънпин__
друг богат корабопритежател (още…)

Мо Йен (莫言), „Неговорещият“, е псевдоним на китайския писател Гуан Мойе (管谟业) – Нобеловият лауреат по литература за 2012 г.

Мо Йен

За него разказва Хоуърд Голдблат, професор в университета „Нотр Дам“, Индиана, САЩ (2001-2011) – преводачът на произведенията на писателя английски език. В своята реч, произнесена по време на връчването му на премията на Нюмън за литература, той представя Мо Йен по следния начин:

„Превел съм десетки романи и разкази на китайски писатели от Тайван и Китай, много от тях биха могли да бъдат носители на наградата Нюмън. Мо Йен стои сякаш встрани от тях, като романиста с най-зряло творчество на своето време. Няма да сбъркам, ако кажа, че името му е познато на всеки един грамотен градски жител на Китай, както и на болшинството чужденци, които са чели по нещо за Китай.

Вероятно те са чели публикувания през 1985 г. роман „Червено сорго“ («紅高粱家族») или са гледали филма, сниман по него. Много критици наричат „Червено сорго“ „роман на пробива“ в Китай след смъртта на Мао, като творческо постижение го съпоставят наред с романа на Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“. Оттогава насетне са публикувани множество произведения на Мо Йен. Но количеството им е само част от онова, което може да се каже за този писател.

Написаното от него се отличава с изключително качество и разнообразие според литературните критерии и популярност.

През 1988 г., след „Червено сорго“, се появява на бял свят първият образец на страстната метапроза на Мо Йен „Чеснови напеви“ («天堂蒜薹之歌») – роман, в който се разобличава злото в лицето на продажните користолюбиви местни чиновници. По време на събитията на Тиен-анмън от 1989 г. тази книга е премахната от книжните лавици, поради опасението, че би станала още по-голям фактор дразнител за демонстрантите. (още…)

– 1 –

Когато се роди, стиснал очи, спа два дена и две нощи. Не пие, не яде — мъртво тяло. Роднините се поболяха от страх. Така чак до третия ден, когато изплака едно „у-а-а“. Когато вече можеше да пълзи насам-натам, хората от селото — тоя го подкачи с едно, оня го задене с друго — учеха го как се става човек. Бързо научи две изречения, първото беше „Тате“, а второто „Мамка…“. Последното е грубовато, но в устата на едно дете напълно губи същинския си смисъл — може да се приеме просто като звуци и ако напишем „Мам…ка“, пак става.

Три, пет години минаха. Седем, осем години също отминаха, а той все така можеше да казва само тези две изречения, при това очите му безжизнени, движенията — сковани. Безформената глава обаче бе голяма, приличаше на преобърната зеленокора кратуна, наместила се върху раменете, изпълнена с някакво чудновато вещество. Като се наядеше — в ъгълчетата на устата останат да лепнат огризки от храната, на гърдите лъсне голямо мазно петно, и той с клатушкане тръгваше да обикаля наоколо. (още…)

cri

42-годишният г-н Цижън е зает човек, той често се среща с делагации на поети от чужбина и организира литературни четения. Той е и един от организаторите на първия международен фестивал на стиха на езерото Цинхай. На фестивала, поетите от 34 страни се събраха край красивото езеро Цинхай. Главната им тема е „човекът и природата в общ хармоничен свят“.

Цинжън е роден в околия Жун, провиция Съчуан, югозападен Китай. Там има красиви планини и реки. По думите на Цижън, там навсякъде се усеща поезията. За живеещите там, писането на стихове е нещо съвсем естествено. (още…)

Автор: Чън Ин (Chen Ying)
Като голям майстор на литературната приказка, Ханс Кристиан Андерсен оказва най-дълбоко влияние върху възникването на съвременната китайска литература за деца. Вече няколко поколения китайски деца са пораснали заедно с незабравимите му приказки.

Популяризирането на Андерсен в Китай датира от началото на ХХ век. През 1913 г. Джоу Дзуожън (1885-1967), брат на големия китайски писател Лу Сюн, публикува в месечника на тогавашното министерство на образованието една статия, в която представя Андерсен и казва, че става дума за най-добрия писател на приказки в Европа. (още…)