© 2014. Встъпителна студия, Петко ХИНОВ
© 2014. Превод от старокитайски език и коментари върху текста Петко Т. Хинов,
© 2014. Издателство „Изток-Запад“. Всички права запазени

Консултанти по превода: Сяо Ли и Сие Сюемин

Линк към оригиналната статия.

Искри от огнището на мъдростта

„Нощни разговори край огнището“, Уан Юнбин

(Предговор към българското издание на книгата)

В старата китайска литература има три книги, наречени „трите чудни книги на житейската мъдрост“: едната от тях е излязла от четката на Уан Юнбин от епохата Цин и е озаглавена „Нощни разговори край огнището“. Другата е творение на Хун Дзъчън от династия Мин и се нарича „Разговори за корените“ („Корените на мъдростта“, изд. Изток-Запад), а пък третата е написана от Чън Дзижу (също от династия Мин) „Съкровени записки край прозорчето“. И трите книги са написани в жанра „миниатюри от чисти слова“ (съответстващи на сентенции, фрагменти, мъдри изречения, крилати мисли и пр. в нашата литература) и съдържат отделни мисли, обединени не от обща тема или сюжет, а от светлината на ярки искри от огнището на мъдростта. „Нощни разговори“ се радва на незалязваща слава в Китай още от появяването си в средата на ХІХ век досега. Настоящото издание е първи превод на книгата на европейски език.

КОНТЕКСТЪТ

Още в първата половина на ХХ век удивителният китайски писател и народовед Лин Ютан написа: „Нашият международен свят бърза към края на една епоха. Същото става и със света на интелекта. Светът на идеите определено се разпада на отломки, защото са изгубени нашите традиционни ценности“. (1) След това г-н Лин обяснява защо според него се е стигнало до пропадането на нравствените ценности — коренът на това явление е скрит в различията при подхода към осмислянето на живота чрез философията — подхода на Изтока той нарича „подход на ценността“ а този на Запада „подход на фактичността“. Докато представителят на Запада се удивява, че „китайците нямат чувство за точност, особено във факти и числа“, представителят на Китай недоумява как политическите и военните лидери на Запада решават световните проблеми въз основа на „наличните факти“, „без никакъв усет и разсъдливост относно нравствената, психологическата и политическата страна на въпросите.“ За китаеца няма значение дали сърцето е от дясната или лявата страна на гърдите, тъй като „много по-важно е сърцето ти да е на правилното място“, пише Лин Ютан. (още…)

Л. Н. Гумилев

Опубликовано в Докладах Отделений и комиссий Географического общества СССР, вып. 5, 1968.

Исследуя историю центральноазиатских кочевников, мы сталкиваемся с фактом, объяснить который невозможно, если не привлечь посторонние, казалось бы, сведения из истории соседних народов. С 200 г. до н.э. по 150 г. н.э. Ханьская династия Китая вела крайне активную внешнюю политику, закончившуюся разгромом державы Хунну. И сразу после этого Китай ослабел настолько, что в IV в. исконные китайские земли в бассейне Хуанхэ попали в руки кочевников.

Хунны, сяньбийцы, кяны (кочевые тибетцы), даже цзылу (помесь различных племен) побеждали организованные китайские войска с невероятной легкостью. Вместе с тем никакого подъема в среде кочевников в это время не наблюдается, Наоборот, степи опустели вследствие засухи, достигшей кульминации в III в. н.э., и хозяйство кочевников находилось в упадке. Очевидно, причина победы кочевников лежит в самом Китае, и с этой точки зрения для историка-номадиста представляет особый интерес эпоха падения династии Хань и Троецарствия. Однако удовлетворить этот интерес нелегко, потому что имеющиеся пособия дают либо слишком краткий обзор событий, либо бесчисленное множество мелких фактов, которые очень трудно свести в стройную систему. (още…)

Главы 1-10

Глава 11
в которой говорится о том, как Лю Бэй спас Кун Юна в Бэйхае, и о том, как Люй Бу разбил Цао Цао в Пуяне

Этот план предложил мудрый Ми Чжу, человек богатый, родом из Сюньсяня. Он занимался торговлей и ездил в Лоян по делам. Однажды, возвращаясь домой, он встретил красивую женщину, которая обратилась к нему с просьбой подвезти ее. Ми Чжу предложил женщине место в повозке, а сам пошел пешком. Затем, уступив уговорам женщины, он сел в повозку рядом с нею, но держался прямо и ни разу не взглянул на нее. Так проехали они несколько ли. Женщина, собираясь сойти, сказала ему на прощанье:

– Я властительница южной звезды Огненной добродетели и получила повеление Верховного владыки сжечь твой дом. Но я тронута твоим учтивым обхождением и потому предупреждаю тебя: торопись с возвращением и спасай свое добро – я приду ночью.

Сказав так, она исчезла. (още…)

Троецарствие в Китае, Л. Н. Гумилев

Таблица соответствия английской  (pinyin) и  русской транскрипции китайских слогов

Хронология и краткое изложение основных событий романа «Троецарствие»

Список географических названий в романе Троецарствие

Исторические имена и названия в романе Троецарствие

Указатель терминов (чины, должности, меры длины и веса, и т.п.)

Троецарствие – карта действий

Перевод с китайского В. А. Панасюка
Стихи в обработке И. Миримского
Ло Гуань-Чжун. Троецарствие, ГИХЛ, М., 1954

Глава 1

в которой повествуется о том, как три героя дали клятву в Персиковом саду, и о том, как они совершили первый подвиг

Волны Великой реки бегут и бегут на восток,
Славных героев дела уносит их вечный поток;
С ними и зло, и добро – ничто не вернется назад.
Только, как прежде, во тьме, тысячи тысяч веков,
Сверстники солнца и звезд, безмолвные горы стоят. (още…)

ГЛАВА ВТОРА,

която повествува как Сун Укун научава тайните на учението на Субхути, след което побеждава Демона размирник и се завръща
в родните места

Вече разбрахте как Прекрасният цар на маймуните се сдоби със своя фамилия и име. Това го докара до такъв възторг, че от радост той дълго подскача пред патриарха и безспир му се кланяше почтително в знак на своята благодарност. Субхути нареди на учениците си да отведат Сун Укун в помещенията във втория двор 1, да го научат да пръска с вода и да мете пода, да му обяснят как следва да се отнася с хората и да се държи според правилата. Като получиха указанията, учениците напуснаха залата. Сун Укун се поклони на новите си другари и после си приготви място за спане в една от галериите 2.
На другата сутрин Царят на маймуните, заедно с по-старшите ученици, започна да се учи да разговаря правилно, да спазва етикета, да разисква сутрите и да обсъжда учението, да пише красиво и да пали благовония. В свободното си време Сун Укун метеше подовете, копаеше в градината, грижеше се за цветята и дърветата, сечеше дърва за огрев и палеше огнището, също носеше вода и изобщо поддържаше цялото домакинство.
Така незабелязано изминаха няколко години…
Един ден патриархът зае, както винаги, своето място на катедрата, а после свика своите ученици и започна да излага учението за великата Истина. За това как проповядваше той наистина може да се каже: (още…)

Тези дни възникна дискусия на тема има ли място под слънцето в България превод на китайски класически произведения. Поводът е изказване на руски китаист, че на България и българите не трябват такива преводи, защото и без това няма кой да ги чете. В тази връзка реших да публикувам на вашето внимание първа глава от „Пътешествие на Запад“, който роман работим в колектив преводач – аз, консултант – Иво Димитров, редактор и консултант – проф. Беливанова, поет – Виктория Николова. Работим от дълго, стигнали сме до единадесета глава. Тъй като попаднахме на некоректен издател обаче в мен сериозно възниква въпросът – струва ли си човек да посвети още 15 години на този превод, ако няма никакъв интерес от читателите. Така че моля, споделете мнение…

У Чън-ън

Пътешествие на Запад
ТОМ I

ГЛАВА ПЪРВА,

която повествува как от чудодеен камък се породи живо същество
и как, благодарение на стремежа към самоусъвършенстване, то успя да
овладее Великото учение.

Стиховете гласят:

В началото небето и земята
неотделени бяха в тъмнината
от хаос, безпорядък и мъгла.
Човешка нямаше навред следа.
Но храбрият Пангу1 разцепи мрака,
ред в хаоса откри, и без да чака,
от въздуха земята отдели
и даде я на всички живинки.
Така земята в почва се превърна,
небето необятно се разгърна,
света направи място съвършено,
а всяко същество – благословено.
И всеки днес, към знание се втурнал,
във нещо ново нека да се гмурне:
това да предприеме начинание –
и сам да прочете, с любов, с внимание,
туй чудно „Пътешествие на Запад”… (още…)

ИНТЕРВЮ
«Сън в алени покои»
Българският превод на романа

(Звукозапис за излъчване на 18, 25 юни 2013 г., Българска секция на Международно радио Китай)

1. Въпрос: Романът „Сън в алени покои“ заема видно място в историята на китайската литература и представлява върховно постижение сред произведенията на художествения реализъм. В него писателят от династия Цин, Цао Сюецин, е запечатал житейската съдба на богат феодален род и историята на неговия упадък. Бихте ли запознали накратко нашите слушатели със съдържанието на романа?

Петко Хинов: Често пъти съм се питал, защо именно „Сън в алени покои“ е книгата-символ, книгата-обобщение, книгата-огледало на китайското общество и култура не само през 18 век, когато тя е написана, а и досега? Мисля, че в отговора на всеки читател и на всеки изследвач на романа ще се отрази нещо различно и всеки отговор ще бъде правдив. Един сръбски философ е написал следното за Шекспир: „Аз не познавам Шекспир. Не бих и могъл да го познавам. Но той ме познава, той ме е описал, той е нарисувал тайните на душата ми по такъв начин, че докато го чета, сам себе си откривам в него“. Мисля, че същото може да се каже и за романа на Цао Сюецин — той носи читателите в себе си. Навлизайки в него, те навлизат в себе си. Затова той е четим и извън историческия си контекст. (още…)

Л. Эйдлин

(Поэзия эпохи Тан. – М., 1987. – С. 5-24)

С 618 г. в Китае начинается правление династии Тан, продолжавшееся почти триста лет. Династия пришла к власти, подавив крестьянские восстания. Танские императоры узрели силу народа в самом начале становления нового государства. Император Тай-цзун, сын основателя династии, мог с полным правом предостеречь своего наследника: «Лодку сравню с правителем народа, реку сравню с простым народом: река способна нести на себе лодку, способна и перевернуть лодку». В результате объединения отдельных враждовавших между собою княжеств было создано могучее Танское государство.

Власть сосредоточивалась в руках императора. Его резиденцией была столица Чанъань — город с миллионным населением, в который стекались люди из разных мест. Первые правители Танского государства проявили немалую заботу о благосостоянии страны, раздали казенные и безнадзорные земли крестьянам, ограничили власть крупных помещиков, всемерно поощряли ремёсла и торговлю. (още…)

Дерепа Д. А. [1]

В 1941 году академик В. М. Алексеев, один из крупнейших китаистов ХХ века, приступил к работе над переводом антологии „Избранные танские стихотворения“ (“Тан ши сюань“), куда в XVI веке известный поэт Ли Паньлун отобрал четыреста шестьдесят пять произведений более чем ста двадцати поэтов.

В то время ученый с семьей был эвакуирован в курортный поселок Боровое, что в Северном Казахстане. Катастрофическая нехватка бумаги, справочной литературы и вызванная этим «аморфность» страшно его тяготили, но только работой он и жил, рассказывает дочь академика М. В. Баньковская в послесловии к недавно вышедшим переводам В. М. Алексеева из танской поэтической антологии. (още…)