Съставител: Яна Шишкова

Династия Джоу (1046-221 г. пр. н. е.)

Днастия Джоу е бурен и твърде дълъг период в китайската история. Разделя се на Западна и Източна Джоу. Около 1046 г. пр. Хр. племената ин биват покорени от племената джоу. Джоу приемат и доразвиват наследеното социално устройство и култура, като впоследствие приобщават историята на инците към своята собствена, затова днес говорим за 5000 години китайска цивилизация, а не за 3000 години например.

Първият владетел на династия Джоу (XI-III в. пр. н. е.) се нарекъл У уан (Владетеля Войнствен), чийто баща бил Уън уан (Владетеля Мирен). От тези двамата започва продължаващото чак до 1911 г. разделение на управляващите на „у” – военни и „уън” – цивилни чиновници. След смъртта на У уан, фактически управляващ станал регентът на малкия владетел, който се нарекъл Джоу гун. Джоу гун се постарал бързо да разпространи културното наследство на инците от династия Шан върху всички завладяни територии. (още…)

Автор: Яна Шишкова

Синантропа

През 1923 г. в Китай е открит синантроп (от cina – Китай), наречен още Пекински човек, по-развита разновидност на питекантропа. Останки на четиридесет синантропа са намерени близо до Пекин в пещерите на Джоукоудиен. По време на Втората световна война, при транспортирането им към САЩ, за по-голяма сигурност, те мистериозно изчезват. Все пак са останали някои доказателства, като пепел от огнище с височина 6-7 метра, кости, оръдия на труда от камък, кост и рога. Изследователите датират по пепелта първия синантроп на възраст 770 хил. години (±80 хил.). За щастие, през 1964 г. в Лантиен (50 км югоизточно от Си-ан) е намерен друг череп на синантроп, който позволява по-обстойни изследвания и подтвърждава значението си като основен участник при формирането на монголоидната раса. Много от антрополозите обаче смятат, че синантропът в един момент е изчезнал напълно и не е оказал влияние върху развитието на човека.

Неолита

Основно за историята на Китай през неолита се съди по културата Яншао съществувала 5000-3000 г. пр. Хр., представителите на която населявали централното течение на Хуанхъ. Представително за тази култура е селището Банпо край Си-ан, превърнато днес в музей на открито. (още…)

Най-древният период в китайската история, който може да се изучава на базата на документи и археологически материали, е периодът Шаи-Ин. Според традиционната китайска хронология това е епохата от XVIII—XII в. пр. н. е. Историческата традиция запазва сказанието за това, как около 1400 г. пр. н. е. вождът Пан Гън довежда племето си в Анян и край река Хуанхъ изгражда „големия град Шан“, дал наименование както на цялата държава, така и на династия царе. (още…)

Археологическите проучвания в Китай, започнати едва през XX в., дават интересни резултати и позволяват да се установи, че Северен Китай е населен от най-дълбока древност, от древнокаменния век като материалната култура на населението се развива непрекъснато чак до епохата на образуване на най-древните държави. (още…)

Обширните степи, плата и планински области, съседни на плодородните речни долини, още от дълбока древност са населени с многобройни племена на номади-скотовъдци. (още…)

Китай е подчертано планинска страна: 80% от територията му са планини и плата. Западен Китай е най-обширното в света високо плато, което се отличава с рязко континентален климат. (още…)

Л.Н. Гумилев

Опубликовано в Докладах Отделений и комиссий Географического общества СССР, вып. 5, 1968

Исследуя историю центральноазиатских кочевников, мы сталкиваемся с фактом, объяснить который невозможно, если не привлечь посторонние, казалось бы, сведения из истории соседних народов. С 200 г. до н.э. по 150 г. н.э. Ханьская династия Китая вела крайне активную внешнюю политику, закончившуюся разгромом державы Хунну. (още…)

2007-02-15

Китайски учени обявиха, че са успели да разкрият една от загадките, свързана с произхода на световноизвестната Теракотена армия на император Циншъхуанди. (още…)

(По „История Востока“, Л. С. Васильев)

Дин. Източна Джоу е период на упадък на властта на уана . Дели се на два периода: Пролети-Есени /春秋/ и Воюващите царства /战国/. Периодът Чун-циу получил името си по трактата “Пролети-Есени”, годишна историческа хроника VІІІ-V в.пр.н.е., редактиран, както казват, от самия Конфуций.
Чунциу е период на непрекъснати борби за власт между джухоу, които постепенно се превръщат в мощни политически независими царства. От преместването на столицата в Лои /Чънджоу/ уанът става просто фигурант. Реалната власт преминава в ръцете на джухоу от царствата Дзин, Ци, Чу, Цин, Лу, Сун, Уей, Джън, Чън, Йен и някои други. Почти всичките се причислявали към Срединните царства, освен Ци и Чу и се гордеели, че произлизат от Уън уан, У уан и Джоу гун. Всъщност Синът на Небето вече олицетворявал това морално-историческо и културно единство и управлявал според принципите на Мандата на Небето. В същото време процесите на развитие на отделните царства протичали вече самостоятелно и паралелно. (още…)