Георги Илиев е един от най-впечатляващите китаисти на своето поколение. Той завърши специалност Китаистика през 2002, а от тогава насам се развива в областта на икономиката и бизнеса с Китай. Ето една изключително интересна негова лекция на английски език (1/6, останалите части гледайте в YouTube):

А ето и част от неговата биография:

Образование:

СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” София
Бакалавър по Китаистика, Отл. 5.97 1997-2002 г.
• Държавни изпити по Китаистика: Отл. 6.00
• Втора специалност Английски език и литература, Отл. 6.00 (1998-2002 г.) (още…)

Георги ИЛИЕВ

Ако се опитате да класифицирате многообразието от международни панаири и търговски средища в Китай, вероятно ще стигнете до категории.

В една стара китайска енциклопедия животните се разделят на странни групи – русалки, балсамирани животни, улични кучета, животни на императора и прасета сукалчета. Съвременен Китай усилено търси екзотиката в допълнение към масовите индустриални производства и успешно запълва пазарни ниши с интересни панаири в области, като например каменни изделия и мозайки, сватбена фотография или анимация. Напоследък Китай дори става център на западното изкуство – в южното градче Будзи се концентрират 600 художествени работилници, където почти като на поточна линия се рисуват на ръка копия на всички известни западни майстори.

Кантонският панаир

Най-известното изложение в Китай е експортният панаир в южния град Гуанджоу (Кантон), който се провежда всяка пролет и есен. На последното издание на панаира 30-те хиляди изложители осъществиха сделки за над 32 млрд. долара. В Гуанджоу живеят българи, които обслужват нарастващия поток от стоки между Южен Китай и България, а други пътуват до Китай специално за панаира. „Невинаги обаче човек успява да намери всичко на приемлива цена, разказва Стефка Топалова от фирма „Новител“. Направихме много поръчки през първия етап на панаира, посветен на машини и техника. Но през втория етап за по-дребни стоки не успяхме да договорим доставки на пластмасови изделия просто защото с транспорта биха излезли по-скъпо, отколкото в Турция.“ (още…)

Георги ИЛИЕВ

28.01.2006

Неудобни въпроси

В Китай, където хората имат малко лично пространство, много неща се смятат за публична информация. Така че свиквайте с първите два въпроса, които всеки традиционен китаец ще ви зададе: женен ли си и колко пари изкарваш.

Предвидете арбитраж в Хонконг

Китайските съдилища могат да са много бавни и силно податливи на административно влияние. Затова, ако основавате дружество съвместно с китайски партньор (което вече почти не е необходимо за разлика от 90-те години), предвидете в договора възможност за арбитраж в Хонконг, препоръчва „Бостънската консултантска група“. Така ще избегнете китайската съдебна система и ще можете много по-бързо да разрешите спора.

Преговори и театър

Китайците съзнават, че хората на Запад са свикнали да вършат работата рационално и бързо, затова често проточват преговорите, за да се възползват от нетърпеливостта на чужденеца. На крайния етап на договарянето китайците може да се опитат да извлекат отстъпки още един път, като разиграят сцената, че чужденецът не уважава Китай и приятелството между партньорите. Не се поддавайте! (още…)

Георги ИЛИЕВ

28.01.2006

Трудности и предизвикателства пред чуждите компании в Китай

Когато човек попадне в Китай за първи път, би се изненадал от много неща, но най-необичайни биха му се сторили хората. Китайците не намират за странно да се разхождат и да си пеят на публични места или да пресичат улицата, когато им скимне, независимо колко коли идват насреща. А студентите се подготвят за час в дворовете на университетите, рецитирайки уроците си наизуст.

Бюрокрацията

Но бизнесменът, който се озове в Китай, ще се сблъска с далеч не толкова безобидни културни, правни и мисловни различия.
Ако Римската империя е дала на света правото, то Китайската империя е сътворила бюрокрацията. Изпитната система за назначаване на чиновници в Китай се появява още в I-II в. пр.н.е. Дори комунистическото управление и Културната революция не трансформират коренно бюрократичния механизъм, а просто наслагват още един допълнителен партиен пласт. (още…)

Георги ИЛИЕВ

14.01.2006

Да купиш или да градиш марка – за Китай вече е въпрос на избор

1985 година. В провинциално китайско предприятие за хладилници на име „Хай-ър“ е назначен нов директор. Възмутен от качеството на продукцията, той извиква всички работници на двора и демонстративно разбива с чук 76 некачествени хладилника. Сред първите заповеди на новия директор е и забрана за работниците да уринират на пода в цеховете.

Днес Haier e четвъртият по продажби производител на бяла техника в света и най-успешната китайска компания в чужбина. Но всъщност Haier е само върхът на огромен айсберг от китайски корпорации, които започват да изграждат марки, за да се наложат в чужбина.
Китайските компании започват да излизат на световния пазар от края на 80-те благодарение на т.нар. OEM модел на индустриален аутсорсинг.*

Този модел позволява на китайската Galanz например днес да произвежда под 250 различни чужди марки близо 40% от микровълновите фурни в света. Възможностите за увеличаване на производството обаче не са безкрайни. Разнообразяването на произвежданите продукти също си има граници и когато бъдат достигнати, единственият начин фирмата да продължи да увеличава печалбата си е да добави стойност към продуктите си, като ги направи маркови. Това, от друга страна, би позволило на китайския бизнес за излезе в чужбина, защото дори и милиардният пазар има своето ниво на насищане. Така че гответе се. (още…)

Георги Илиев

Само допреди 10 години работната седмица в Китай продължаваше 6 дни. И макар това да е минало, платеният годишен отпуск в страната, където се строи и през нощта, е по-скоро изключение. Без да имат право на отпуск, китайците нямат време да харчат спестяванията си, които достигат колосалните 40% от годишния им доход. Прекомерните спестявания означават пропуснати покупки, следователно и пропусната възможност за генериране на икономически растеж.

С цел да налее пари във вътрешния туризъм и по този начин да ускори икономическия растеж, китайското правителство в последните години удължава до три пълни седмици големите празници на страната – националния празник 1 октомври, 1 май и китайската Нова година. Това дава на градското население на Китай невиждания лукс от три пъти по седем почивни дни, през които китайците масово се отдават на туризъм. В резултат три пъти в годината транспортната мрежа и хотелите в Китай се пукат по шевовете, а сумите, които биват харчени, са огромни. Има обаче една подробност – китайците са длъжни да отработят поне част от почивните седмици в уикендите преди или след празника. Иначе какъв е смисълът от ваканцията, ако тя води до пропуснат икономически растеж.

Георги ИЛИЕВ

07.01.2006

Може ли България да спечели от надигащото се цунами от китайски туристи

Преди няколко години бившият министър на външните работи Соломон Паси беше изчислил, че ако всеки китаец драсне по една българска клечка кибрит, ще натрупаме 2 милиарда долара годишна печалба. Ако пък целокупният китайски народ сръбне по една наша бира всеки ден, това щяло да направи някъде към 350 милиарда долара. Ясно е, че бирата родно производство едва ли ще стигне и за половин Пекин, а горите ни вероятно ще бъдат изсечени за една годинa, за да бъде задоволен китайският кибритен пазар. Въпреки това нека помислим какво би се случило, ако китайски туристи тръгнат към България? И на китайците например се продава розово масло вместо бира.

Елате милиарди

Само преди няколко години китайският турист беше истинска рядкост, но напоследък все по-често може да бъде забелязан по улиците и магазините в Европа. До 80-те години китайското правителство позволяваше единствено официални и бизнес пътувания зад граница. През 90-те Китай разреши туристически пътувания в няколко държави, с което бе поставено началото на официалния китайски списък „Одобрени за туризъм дестинации“. (още…)

Възможности за българския бизнес в един алтернативен Запад

Георги Илиев*

9 часа сутринта. В Пекин отдавна се е съмнало и работният ден е в разгара си.
По същото време в Урумчи, Западен Китай, е 9 часа сутринта, но слънцето още не е изгряло. Разликата между Изтока и Запада на Китай е толкова голяма, че често за несвикналото око общото между тях, изглежда, е само простиращата се на 4 хил. км най-дълга единна часова зона в света.
Китай оставя у външния наблюдател впечатлението за монолитна и хомогенна държава, но на практика не е. Разликите между регионите понякога са потресаващи: зашеметяващите урбанистични пейзажи на градовете на изток се противопоставят с на места отчайваща бедност на запад. Излъсканите небостъргачи, летища и хотели в крайморските провинции биват заменени във вътрешността на страната с комунистическа архитектура, мрачни предприятия и поля, орани с биволи.
И все пак Западен Китай днес привлича чуждите погледи с това, с което Източен Китай привличаше първите чужденци преди 20 години: неоткритите и неизследвани възможности. Компании като Motorola още пазят спомените от първите си години на китайския пазар, когато, без да срещат конкуренция, генерират огромни печалби. И ако за гигантите е по-лесно да влязат в култивирания Изток, то за една българска компания, която търси пробив за своите по-непретенциозни стоки, Западът е далеч по-предизвикателен. (още…)