В 1955 окончил восточный факультет Ленинградского университета. Кандидат филологических наук (1962), тема диссертации „Китайская литература XIX – начала XX века и Лу Синь“. Доктор филологических наук (1970), тема диссертации „Эволюция китайского романа с конца XVIII по начало XX в.“
Основные работы
* Докт. дис.: Эволюция кит романа с конца XVIII по начало XX в. М., 1968. 725 л. (АН СССР. Ин-т народов Азии.)
* Автореф.: М„ 1968. 40 с.
* Драматургия Лао Шэ // Писатели стран народ пемокпатии. Вып. 4. М, 1960. С. 5-76.
* Цзунь-сяня // Взаимосвязи литератур Востока и Запада. М., 1961. С. 81-118.
* Из истории лит. связей XIX века. М„ 1962. – Авт. ст.: Иностр. литература в Китае на рубеже XIX – XX веков. С 267-311: Япон. проза в Китае на рубеже XIX – XX веков. С. 312-334.
* К проблеме „нов. времени“ в вост. литературах // Народы Азии и Африки. 1962, № 2. С. 135-149. (още…)
Московский государственный университет Институт стран Азии и Африки
Воскресенский Дмитрий Николаевич,
кандидат филологических наук, доцент кафедры китайской филологии ИСАА при МГУ
Основные публикации
* Книги
1. У Цзинцзы. Неофициальная история конфуцианцев. Перевод, предисловие, комментарии. М., 1959.,с.1-631.
2. Проделки Праздного Дракона (китайские повести XVII века из коллекций Фэн Мэнлуна и Лин Мэнчу). Перевод, предисловие, комментарии. М., 1966, с. 1-491. (още…)
Веселин Карастойчев – подбор, превод
· Издател: Стигмати
· Издадена: 2008 г.
· Брой страници: 240
· Корица: мека
Веселин Карастойчев е един от най-блестящите млади китаисти на България. Той е умен, красив, талантлив, работлив и вечно усмихнат. Той преподава китайска литература в специалност „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Когато бях в последния курс, Веско тъкмо бе завършил и ни водеше упражненията по литература. Никога няма да забравя тези часове. Разглеждаме китайски текст. Веско бръчи чело, хванал е с ръка брадичката си и се е вторачил в листчето като някаква странна светлоока птица, сякаш иска да проникне отвъд йероглифите и да разкаже после на автора китаец какво всъщност онзи е искал да каже. Сигурна съм, че китайският писател би се почувствал много горд и два пъти по-велик от неговите думи. (още…)
В този епизод са представени двама журналисти българи, които работят в Радио Пекин за България. Велин Пасков е журналист, работил в М-САТ, той е и кореспондентът на БТВ в Китай.
Аз обаче искам да разкажа за Тея Порва, моя любима колега и приятелка. С нея завършихме заедно, подкрепяхме се през всичките тези години. Имаме не само сърдечни взаимоотношения, но и в работата често сме се допълвали. Чувствам я като мой партньор и често ментор, защото тя знае много, умее да разказва така, че ти спира дъха.
Тя е духовен човек, но не забравя и външността: спортува, танцува и, освен че преподава китайски език и култура, е обогатила много наши сънародници в китайското им битие, а също и китайци, които нямат представа къде се намира България. Ако не е тя, много хора в Пекин не биха се събрали заедно на едно място. Пак тя е способна да те измъкне от депресия с неотразимата си усмивка, чара си и непоправимия оптимизъм. Пак тя ще се засмее над несгодите и трудностите, ще махне с ръка, ще пие един чай и ще продължи да крачи по живота, сякаш стъпва върху дъга и розови листенца.
Тя пише за красотата – една от рубриките й е за китайската козметика, умението на жените да остават женствени и свежи. Не познавам по-нежно същество от нея. Гъвкава е като тръстика, едновременно крехка и много, много силна. Понякога си мисля за нея, говоря си и водя спор без тя да е насреща ми, защото огромно разстояние ни дели. Споделям за своите планове и сякаш я чувам да отговрая със звънкия си глас и да ме насочва.
Богата съм откъм приятели, но тя, Тея, е специална за мен, защото е пълноценна, красива, успешна и борбена. Съревновавам се с нея по най-благороден начин и се старая да бъда достойна като неин партньор в китаистиката и в приятелството.
Благодаря ти, че те има, слънчева! Винаги радвай душите и да не помръква красивата ти усмивка!
Яна
Чавдар Ценов
Преди много-много години Румяна Чолакова, или по-точно Румата, се беше изхитрила да живее в Пловдив, а да учи право в София. Право на нея много-много не й се учеше, тъй че повечето време тя прекарваше в писане на писма. В София пишеше на пловдивските си приятели, в Пловдив – на софийските. Струва ми се, че тогава тя изпипа своя неподражаем стил на блестящ писМател.
В последвалите времена, когато мнозина онемяха от пируетите на случващото се, а светът наоколо се имейлизира, Румата мина на фотографии. Изпращаше ни ги ту от Москва, където в качеството си на шефка на камериерките в тузарски хотел се бе снимала с чужденец – посттоталитарен Ленин (Боже, какво доживяхме – вместо Воланд и Бегемот в Москва да гастролира Ленин!), ту от Индия, където скиташе и се опитваше да стигне до мислената линия (както гласеше училищната дефиниция) между Хималаите и небето… (Да припомним на читателите нейните “Бележки от индийския тефтер“, публикувани в ЛВ). (още…)
Родена: 29 декември 1965, Шумен
Академична кариера
Образование
1990 – Магистър по български език и литература, Шуменски университет „Константин Преславски“
1995 – Китайски език, Пекински университет за чужди езици (Пекин, Китай).
2005 – Доктор (PhD) по научната специалност „Стара история (включително праистория)“ след защита на дисертация върху „Проблеми на културните контакти между Китай и съседите през бронзовата епоха“. (още…)
Saturday, 01 April 2006
Проф. Александър Федотов е рядка птица за българските пространства поне по две причини. Първата е, че изумително говори български език. Втората е, че улисан в разговор, той, без да се замисли, употребява израза – “ние, българите”. (още…)
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на
Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!