Преди няколко дена поздравихме Стефан Русинов с превода на романа „Живи“ на Ю Хуа на български език. Днес съм щастлива, че специално за България г-н Русинов е организирал прожекция на едноименния филм утре, на 15.12, в платформата Youtube – линкът е в материала. Добре сте дошли да споделите с нас китаистите това изключително по рода си преживяване. https://www.ploshtadslaveikov.com/kultov-kitajski-film-bezplatno-onlajn-spetsialno-za-balgariya/?fbclid=IwAR3eu-tuQ07h4AHVQP1E2NmCH7tOXX59MyKJUGzfvRfiTWhehCSPC27NbkI

Изготви по материали от официалната страница на FLTRP Петко Т. Хинов

„Пролетният вятър е вестител на радост, от презморска страна донесе чудна вест.“ На 1 март 2017 година в сътрудничество с българското издателство Изток-Запад официално бе открита „Редакция за издания, свързани с Китай“ на Издателство за образователна и научна чуждоезична литература“ (FLTRP). По този повод директорът на FLTRP г-н Цай Дзиенфън сподели следното:

„Редакцията е първи плод на инициативата «Книги и знания по пътя на коприната», на Държавната администрация за преса, публикации, радио, филми и телевизия на Китайската народна република. Това е и първият издателски отдел на FLTRP зад граница, основан по държавната стратегия Един пояс, един път, който бележи разширяване влиянието на FLTRP към нови хоризонти в Източна Европа.“ (още…)

Българският превод на книгата „Чудните дела на съдията Бао” ще бъде представен в Институт „Конфуций – София на 19 април, вторник, от 18.00 часа.

Представянето ще включва:

– Встъпителни думи на представител на Институт „Конфуций”.
– Обръщение от представител на посолството на Китай в България.
– Няколко думи от г-н Любен Козарев (издателство „Изток-Запад”).
– Представяне на книгата от г-н Петко Хинов (преводач на книгата) с включена мултимедия.
– Минути за въпроси от присъстващите.

Стефан Русинов

e-vestnik

Б. р. – Нобеловият лауреат по литература за 2012 г., Мо Йен, ще посети България и ще бъде удостоен с почетната титла Доктор хонорис кауза в Аулата на Софийски университет “Св. Климент Охридски” на 27.09.2014 г. от 11:00 ч.

Навярно най-ценното, което може да се случи на едно общество, е от низините му да изникне писател. Някой, който да разкаже какво се случва сред най-дълбоките и най-тъмни ниши в организма на културата — там, докъдето тя самата почти не се е разпростряла и където радостите и болките са други. Мисията на писателя от низините е да надскочи корените си, но да запази връзка с тях и да я оползотвори в писането си. Да се спусне отново до онова интелектуално, емоционално и социално ниво, да си припомни нерафинирания вкус на реалността и да запише тамошния начин на оцеляване, тамошното изживяване на историята и тамошното усещане за свят.

Истината е, че в Китай през 80-те години се наблюдава бум на такива писатели. От една страна, движението “Надолу към селата, нагоре в планинте” през 60-те години праща всичко живо на труд и превъзпитание в селата, възможната идентичност “градски интелектуалец” е изличена, така че хората, които започват да пишат в началото на 80-те, до един са прекарали най-впечатлителните си години в кръв и пот сред низшите слоеве; от друга страна, в края на 70-те започва разхлабване на тоталитаризма в политиката и литературата и се надига небивала културна вълна — интересът към индивидуалната, а не към колективната реалност е възобновен и това отприщва безброй лични истории, представящи алтернатива на дотогавашния модел на социалистическия реализъм. (още…)

КУЛТУРА

Превод от китайски език: Стефан РУСИНОВ

Уважаеми членове на Шведската академия, дами и господа,

Посредством телевизия или интернет всеки от присъстващите тук вече малко или много се е запознал с далечния Североизточен Гаоми. Може би сте видели деветдесетгодишния ми баща, видели сте батко, кака, съпругата, дъщеря ми и внучката ми на година и четири месеца. Никога обаче не ще видите човека, който в този момент най-силно присъства в мислите ми – моята майка. Много хора споделиха честта от спечелването на тази награда, но не и тя.
Майка ми е родена през 1922 г. и почина през 1994 г. Прахът й бе заровен в прасковената градина на изток от селото.

Миналата година оттам трябваше да бъде прокарана железопътна линия и се наложи да преместим гроба й още по-далеч. Когато изровихме гроба, видяхме, че ковчегът е изгнил, а костите на майка са се смесили с пръстта. Не ни оставаше нищо друго, освен символично да изровим малко пръст и да я пренесем до новата гробница. Това беше моментът, в който усетих, че майка ми е част от земята, а моите думи, застанал насред земята, са думи, отправени към майка ми. (още…)

© 2014. Встъпителна студия, Петко ХИНОВ
© 2014. Превод от старокитайски език и коментари върху текста Петко Т. Хинов,
© 2014. Издателство „Изток-Запад“. Всички права запазени

Консултанти по превода: Сяо Ли и Сие Сюемин

Линк към оригиналната статия.

Искри от огнището на мъдростта

„Нощни разговори край огнището“, Уан Юнбин

(Предговор към българското издание на книгата)

В старата китайска литература има три книги, наречени „трите чудни книги на житейската мъдрост“: едната от тях е излязла от четката на Уан Юнбин от епохата Цин и е озаглавена „Нощни разговори край огнището“. Другата е творение на Хун Дзъчън от династия Мин и се нарича „Разговори за корените“ („Корените на мъдростта“, изд. Изток-Запад), а пък третата е написана от Чън Дзижу (също от династия Мин) „Съкровени записки край прозорчето“. И трите книги са написани в жанра „миниатюри от чисти слова“ (съответстващи на сентенции, фрагменти, мъдри изречения, крилати мисли и пр. в нашата литература) и съдържат отделни мисли, обединени не от обща тема или сюжет, а от светлината на ярки искри от огнището на мъдростта. „Нощни разговори“ се радва на незалязваща слава в Китай още от появяването си в средата на ХІХ век досега. Настоящото издание е първи превод на книгата на европейски език.

КОНТЕКСТЪТ

Още в първата половина на ХХ век удивителният китайски писател и народовед Лин Ютан написа: „Нашият международен свят бърза към края на една епоха. Същото става и със света на интелекта. Светът на идеите определено се разпада на отломки, защото са изгубени нашите традиционни ценности“. (1) След това г-н Лин обяснява защо според него се е стигнало до пропадането на нравствените ценности — коренът на това явление е скрит в различията при подхода към осмислянето на живота чрез философията — подхода на Изтока той нарича „подход на ценността“ а този на Запада „подход на фактичността“. Докато представителят на Запада се удивява, че „китайците нямат чувство за точност, особено във факти и числа“, представителят на Китай недоумява как политическите и военните лидери на Запада решават световните проблеми въз основа на „наличните факти“, „без никакъв усет и разсъдливост относно нравствената, психологическата и политическата страна на въпросите.“ За китаеца няма значение дали сърцето е от дясната или лявата страна на гърдите, тъй като „много по-важно е сърцето ти да е на правилното място“, пише Лин Ютан. (още…)

Превод: Галина ЛАЧЕВА

1.
(Лаодзъ казва)
Великото Дао е без форма.
Но формира небето и земята
Великото Дао е без желания да управлява,
Но управлява пътя на слънцето и луната.
Великото Дао е без име и определение,
Но определя развитието на всички неща.
Не зная как се нарича
Но за да го обсъдя, го наричам Дао.
Дао може да е и чисто, и мътно, и подвижно, и в покой.
Небето е чисто и прозрачно, а земята е кална и плътна.
Небето e подвижно, а земята е неподвижна.
(Ян е ясно, а Ин* е мътно.)
Ян е активно, а Ин е пасивно.
Това задава началния принцип (още…)

Л. Н. Гумилев

Опубликовано в Докладах Отделений и комиссий Географического общества СССР, вып. 5, 1968.

Исследуя историю центральноазиатских кочевников, мы сталкиваемся с фактом, объяснить который невозможно, если не привлечь посторонние, казалось бы, сведения из истории соседних народов. С 200 г. до н.э. по 150 г. н.э. Ханьская династия Китая вела крайне активную внешнюю политику, закончившуюся разгромом державы Хунну. И сразу после этого Китай ослабел настолько, что в IV в. исконные китайские земли в бассейне Хуанхэ попали в руки кочевников.

Хунны, сяньбийцы, кяны (кочевые тибетцы), даже цзылу (помесь различных племен) побеждали организованные китайские войска с невероятной легкостью. Вместе с тем никакого подъема в среде кочевников в это время не наблюдается, Наоборот, степи опустели вследствие засухи, достигшей кульминации в III в. н.э., и хозяйство кочевников находилось в упадке. Очевидно, причина победы кочевников лежит в самом Китае, и с этой точки зрения для историка-номадиста представляет особый интерес эпоха падения династии Хань и Троецарствия. Однако удовлетворить этот интерес нелегко, потому что имеющиеся пособия дают либо слишком краткий обзор событий, либо бесчисленное множество мелких фактов, которые очень трудно свести в стройную систему. (още…)