Те носят странни имена като диспросий, итрий, тербий и неодим. Не, те не са римски императори, а са много редки природни изкопаеми, които обаче започват да стават все по-търсени. Редките метали могат да бъдат открити в хибридни автомобили и вятърни турбини.

В последно време дори музикалните инструменти и мобилните телефони не се произвеждат без тези материали.

„Особено високата нужда на устройства като iPod увеличиха силно търсенето на тези метали“, обяснява Робърт Бейлис от Roskill Information Services в Лондон, цитиран от FAZ. И макар икономическата криза да е натиснала надолу цената на въпросните суровини, Бейлис очаква „търсенето да нараства значително“ и да вдигне стойността им. (още…)

Китайската академия на науките смята, че до 2030 г. китайски космонавти могат и трябва да извършат пилотиран полет до Луната и да създадат там своя база, се казва в доклад на академията, озаглавен „2050 г.: Реформа в науката и техниката и бъдещето на Китай“.

„Развитието на науката и техниката в Китай към 2050 г. ще позволи на икономиката в страната да излезе на първо място в света. До 2030 г. Китай ще е способен да създаде своя база на Луната, а след 2050 г. вече ще има условия за пилотирани полети до далечни звезди и основаване база на Марс“, твърдят учените, цитирани от Интерфакс.

И още: „Китай ще се превърне във високоразвита в политическо, икономическо и културно отношение страна. В значителна степен ще бъдат усъвършенствани социалистическата демокрация и законност, ще бъде достигната социална стабилност и в пълна степен ще бъдат гарантирани политическите права на китайския народ“. (още…)

Китай завърши нова триизмерна карта с висока разделителна способност на цялата лунна повърхност.

Това е важна стъпка към евентуално бъдещо кацане на Луната, съобщиха държавните медии.

След като изпрати човек в космоса през 2003 г., Китай иска да изстреля безпилотен космически кораб на лунната повърхност до 2012 г. и човешка мисия до Луната до 2030 г.

Картата е била изготвена благодарение на данни, получени от първата китайска космическа сонда до Луната „Чан-1“, изстреляна през октомври 2007 г.

Според Лиу Сянлин от Китайската академия на науките, картата ще помогне на учените да изследват характеристиките на лунната повърхност и да задълбочат знанията си в областта на лунната геология и нейното развитие. (още…)

Автобиография

Професионална квалификация

1956 г.
Завършен университетски петгодишен курс на обучение по руска филология, СУ
Завършен тригодишен курс по китайски език към СУ

1964 г.
Защитена докторска дисертация по темата «Шъдзин», в МГУ, Ин-т за източни езици, под ръководството на проф. Л. Д. Позднеева, на тема «Древнекитайская народная песня (на материале «Шицзина»)»

Професионално развитие

1965 г.        хоноруван преподавател по китайски език в СУ

1966 г.        щатен преподавател (след конкурс), по китайски език в СУ

1980 г.        доцент в СУ, катедра по ориенталистика

1994 г.        професор в СУ, спец. «Китаистика» (още…)

Всеки, който се е докосвал до изучаването на китайски език в България, е бил повлияван от силата на личността, обаянието, мъдростта и любовта към китайската култура на проф. Бора Беливанова.

Изключително се радвам за това невероятно постижение, давано едва на 16 души в света досега, тъй като то не е само неин личен успех, но гордост за България и българската китаистика. Да сте жива и здрава, професоре, и да ни радвате дълги години с още множество научни разработки и живо слово!

По-надолу публикувам статия, която самата проф. Беливанова любезно ми предостави, в нея ще прочетете и за какво точно събитие става дума:

XVI-ти Международен панаир на книгата — Пекин, септември 2009 г.

В началото на септември т. г. в Пекин бе открит поредният Международен панаир на книгата, тази година под егидата на кралство Испания. Преди официалното откриване, на 02.09.2009 вечерта в една от залите на хотел «Пекин» се състоя тържествена церемония за връчването на специалните награди, с които Общокитайската генерална компания за внос/износ на книги удостоява шест души, представители на преводачите и дейците в сферата на популяризиране на Китай в света: от САЩ (двама), от Испания, от Сингапур, от Южна Корея и от България (проф. Д-р Бора Беливанова), за техния цялостен принос. Тези награди се връчват от 2004 г. и досега с тях са удостоени 16 души. (още…)

Източник: BTA

Спътникът е част от съвместно руско-китайско споразумение за изследване на Марс

През октомври тази година с помощта на руска ракета-носител Китай ще изстреля първата си междупланетна сонда към Марс, съобщи в. „Синдзин бао“, като се позова на информация от Шанхайското аерокосмическо управление, което проектира космическия апарат.

Китайският спътник „Инхуо-1“ трябва да бъде изведен на марсианска орбита в рамките на съвместно руско-китайско споразумение за изследване на Марс, описано през 2007 г. Заедно с него към Червената планета ще се отправи и руската автоматична станция „Фобос-грунт“, чиято цел е събиране на научна информация за един от двата естествени спътника на Марс. (още…)

Монашеско име – архимандрит Иакинф; роден на 29 августа (9 сентября) 1777 г. в с.Акулево, Чебоксарски край в Казанска губерния, починал на 11 (23) май 1853 г., Санкт-Петербург. Един от първите китаисти на Русия и в света.

Руски дипломат, изтоковед и пътешественик, владее китайски език, завещал на поколенията голям брой изследвания за Китай и съседните му страни. Въвел в световен научен оборот значително количество китайски исторически източници, в това число „Описания на Дай-Цинската империя“. Член-кореспондент към санкт-петербургската академия на науките (от 17 декември 1828 г.).

Баща – свещеникът Яков Данилович Бичурин (1749-1812). (още…)

В 1955 окончил восточный факультет Ленинградского университета. Кандидат филологических наук (1962), тема диссертации „Китайская литература XIX – начала XX века и Лу Синь“. Доктор филологических наук (1970), тема диссертации „Эволюция китайского романа с конца XVIII по начало XX в.“

Основные работы

* Докт. дис.: Эволюция кит романа с конца XVIII по начало XX в. М., 1968. 725 л. (АН СССР. Ин-т народов Азии.)

* Автореф.: М„ 1968. 40 с.

* Драматургия Лао Шэ // Писатели стран народ пемокпатии. Вып. 4. М, 1960. С. 5-76.

* Цзунь-сяня // Взаимосвязи литератур Востока и Запада. М., 1961. С. 81-118.

* Из истории лит. связей XIX века. М„ 1962. – Авт. ст.: Иностр. литература в Китае на рубеже XIX – XX веков. С 267-311: Япон. проза в Китае на рубеже XIX – XX веков. С. 312-334.

* К проблеме „нов. времени“ в вост. литературах // Народы Азии и Африки. 1962, № 2. С. 135-149. (още…)

Московский государственный университет Институт стран Азии и Африки

Воскресенский Дмитрий Николаевич,

кандидат филологических наук, доцент кафедры китайской филологии ИСАА при МГУ

Основные публикации

* Книги

1. У Цзинцзы. Неофициальная история конфуцианцев. Перевод, предисловие, комментарии. М., 1959.,с.1-631.

2. Проделки Праздного Дракона (китайские повести XVII века из коллекций Фэн Мэнлуна и Лин Мэнчу). Перевод, предисловие, комментарии. М., 1966, с. 1-491. (още…)