Искра Мандова е преподавател по китайски език и култура в катедра „Класически и източни езици и култури“ на Великотърновския университет от 2004 г., ръководител на Центъра по китайски език и култура до 2012 г. и директор на Институт „Конфуций“ във ВТУ от основаването му през 2012 г.

През м. април 2013 г. защитава дисертация на тема: „Тански Китай, Византия и ислямският свят (дипломатически, стопански и културно-религиозни контакти)“ и става доктор по Средновековна обща история. От април 2015 г. е доцент по средновековна китайска култура. Научните й интереси са в областта на историята и културата на династия Тан (VII-X в.).

МОНОГРАФИИ:

1. Мандова, И. Културата на китайската епоха Тан (618-907) – непознатата екзотика – I част, изд. Фабер, гр. Велико Търново, 2014, 172 с.
ISBN 978-619-00-0182-9

2. Мандова, И. Тански Китай, Византия и ислямският свят. Дипломатически, стопански и културно-религиозни контакти, изд. Фабер, гр. Велико Търново, 2015, 226 с. (още…)

ИНТЕРВЮ
«Сън в алени покои»
Българският превод на романа

(Звукозапис за излъчване на 18, 25 юни 2013 г., Българска секция на Международно радио Китай)

1. Въпрос: Романът „Сън в алени покои“ заема видно място в историята на китайската литература и представлява върховно постижение сред произведенията на художествения реализъм. В него писателят от династия Цин, Цао Сюецин, е запечатал житейската съдба на богат феодален род и историята на неговия упадък. Бихте ли запознали накратко нашите слушатели със съдържанието на романа?

Петко Хинов: Често пъти съм се питал, защо именно „Сън в алени покои“ е книгата-символ, книгата-обобщение, книгата-огледало на китайското общество и култура не само през 18 век, когато тя е написана, а и досега? Мисля, че в отговора на всеки читател и на всеки изследвач на романа ще се отрази нещо различно и всеки отговор ще бъде правдив. Един сръбски философ е написал следното за Шекспир: „Аз не познавам Шекспир. Не бих и могъл да го познавам. Но той ме познава, той ме е описал, той е нарисувал тайните на душата ми по такъв начин, че докато го чета, сам себе си откривам в него“. Мисля, че същото може да се каже и за романа на Цао Сюецин — той носи читателите в себе си. Навлизайки в него, те навлизат в себе си. Затова той е четим и извън историческия си контекст. (още…)

Китайски и канадски палеонтолози са намерили останки от пернат хищник, родственик на тиранозавъра, съобщиха информационните агенции. Той може да се окаже най-едрото пернато същество в цялата история на Земята, смятат изследователите.

Учените са нарекли новооткрития вид Yutyrannus. Смята се ,че той е много близък до най-едрия хищник на планетата – тиранозавъра, който е обитавал  края на кредния период през мезозойската ера (преди около 65 млн. години).  Учените предполагат, че Yutyrannus е живял 60 млн. години преди тиранозавъра и е тежал 1.4 тона.

Откритието е направено в днешната китайска провинция Ляонин. То вероятно ще промени представата за тиранозаврите, както и теорията за топлообмена в телата на големите рептилии.

http://news.ibox.bg/news/id_338689248

Госпожа Искра Мандова е може би най-работливият и ентусиазиран китаист в България. От 22 годишна тя отговаря за китайския език във Великотърновския университет и за няколко години успя да организира изключително привлекателна специалност с интересни уроци, богата материална база и сплотен колектив от великолепно обучени специалисти, сред които един от доайените на българската китаистика проф. Бора Беливанова, както и д-р Полина Цончева. С отдаденост, визия за бъдещето, грижа за студентите, г-жа Мандова е пример за учител (не обичам думата преподавател!), който не само може да научи, но и да предаде обич и разбиране за най-древната съществуваща и досега цивилизация на нашата планета.

Имах щастието да се запозная с нея по време на едно обучение за учители по китайски език в Пекин и видях какъв може да бъде един университетски преподавател – далеч от характерната високомерност и сухота, напротив – с огромна лекота, живо любопитство и доброжелателност към всекиго и всичко, тя успя да ме зареди и да ме накара да прогледна отвъд всички трудности и препятствия, които могат да се изпречат на пътя на китаиста в България. До някаква степен именно на нея се дължи и дългият живот на този сайт, защото в трудни моменти тя успява да ме окуражи със своята усмивка и неотклонен прогрес.

Именно затова съм особено щастлива да представя и нея и специалностите с китайски език във ВТУ. (още…)

Нако Стефанов е професор, д-р на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия – Китай, Корея и Япония, водещ специалист по световна икономика и управление в Източна Европа, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, ТУ, Пловдивския университет „Паисий хилендарски” и НБУ. Автор на над 60 монографии, учебници и брошури, сред които „Японски подход за управление на производството – сравнителен анализ”, „Системата на професионално обучение в Япония”, „Америка, Япония, Европа. Управление на персонала. Уроци за България.”, „Японският модел за фирмено управление” и много други изследвания в областта на човешките ресурси, управлението и организацията на предприятия и фирми.

Зад тези малко стряскащи титли и впечатляващ списък от публикации, стои един неординарен за нашите широти човек. Човек с обширни познания, но и с изключителна скромност; с отдаденост във всичко, което прави – преподаване, писане, анализиране, но и със страст и човеколюбие. Имала съм удоволствието и като китаист, и като първокурсник в Японистика, да слушам негови лекции по икономика на Азия и именно той ме е инспирирал да изследвам дълбоко културните реалии, за да се изградя като добър специалист.  Трудно ми е да го наричам „професоре”, защото е непосредствен човек, много фин и винаги готов да се притече на помощ със съвет или ненатрапчива гледна точка. Между него и събеседника няма фалшива стена от високомерие, а мост, който той сам гради със своето живо слово. (още…)

Цветелина Недялкова

2011 г.

Три хиляди години история на книгите в Китай

Древен Китай не само е произвел брилянтни достижения за човешката цивилизация, но е показал и тенденция за силнo развитие и успешни перспективи през стотици години на реформи и развитие. Тази тенденция отчасти е обусловила уникалните характеристики на развитието на издателската индустрия на Китай.

В същото време, тя, като важна дейност за събиране на знание и културно наследство, е допринесла много за разпространението и наследяването на китайската цивилизация. Още повече, като една от най-ранните страни с най-развита издателска индустрия, Древен Китай е изиграл важна роля в историята на световното издателско дело. Особено изобретяването и разпространението на хартията и печатането е повлияла дълбоко на развитието на човешкото общество. (още…)

Георги Илиев е един от най-впечатляващите китаисти на своето поколение. Той завърши специалност Китаистика през 2002, а от тогава насам се развива в областта на икономиката и бизнеса с Китай. Ето една изключително интересна негова лекция на английски език (1/6, останалите части гледайте в YouTube):

А ето и част от неговата биография:

Образование:

СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” София
Бакалавър по Китаистика, Отл. 5.97 1997-2002 г.
• Държавни изпити по Китаистика: Отл. 6.00
• Втора специалност Английски език и литература, Отл. 6.00 (1998-2002 г.) (още…)

Китайските специалисти след половин година ще публикуват пълна карта на Луната с най-доброто в света пространствено разширение, създадена на базата на снимки, получени от космическия апарат „Чан-ъ 2“, съобщи агенция Синхуа.

Пространственото разрешение ще е 7 метра. „Чан-ъ 2“ се намира на орбита на височина около 100 километра от повърхността на Луната. Тя завърши заснемането на повърхността на естествения спътник на Земята на 29 ноември.

Китай изстреля от космодрума Сичан в провинция Съчуан втория си апарат за изследване на Луната „Чан-ъ 2“ на 1 октомври. Мисията се вписва в рамките на амбициозна космическа програма, която цели астронавт на Китай да бъде изпратен на Луната около 2020 г. (още…)

Малцина са хората, които знаят коя е Джан Сунфън-Канети…

Джан Сунфън беше един от вдъхновителите на китаистиката в България. Първоначално изпълнявала ролята на преводач за първия преподавател по китайски език, прочутия Джу Дъси, тя постепенно възприема делото му за свое. Високо образована, завършила медицина, Джан Сунфън всъщност се посвещава на преподаването на китайски език и просветителската дейност. Тя е единственият човек, който без помощни средства при това съставя и успява да издаде учебник помагало за студентите (по онова време свободно слушащи курсисти, сред които ще се родят светила в китаистиката като проф. Бора Беливанова), както и Тематичен българо-китайски речник с китайско-българска част и граматични пояснения.

Малко знам за нея. Когато влязох в Китаистика през 1995 г., Джан Сунфън вече отдавна не преподаваше и още по онова време изглеждаше като древно мъдро божество. Представете си един Йода в женски вариант – същите очи, в които блести светлина, същия миниатюрен ръст и крехък вид, с блага усмивка на човек видял всичко и все пак изначално простил и оттеглил се от земното, жалейки и обичайки обаче хората. Бях силно впечатлена от нея и макар през всичките тези години много да исках да попия от нейната мъдрост, така и не се осмелих да й се обадя – дотолкова ме е респектирала като личност.

Мир на праха й, дано намери своето красиво прераждане или просто живее по-дълго в своите ученици и учениците на нейните ученици…

Яна Шишкова