За разлика от свещените книги на откровените религии каноничните книги в будизма се създават от будисти, получили просветление. Будисткото учение, Дхарма, получено от Буда Шакямуни в просветление, е вечно и неизменно, но не е неизменна формата, в която то се приема и препредава на другите. Всеки човек, достигнал просветление, може да създаде текст, който се […]
|
||||||
 |
Огромен период в сакралното време в будизма, което има цикличен характер. Една голяма калпа (махакалпа) се състои 20 калпи, всяка от които има четири периода, обозначавани на митологичен език като златен, сребърен, бронзов и железен век. Махакалпата се дели още на периоди на създаване на световете, живот на създадените светове, унищожаване на световете и съществуване […] Съвършенство, превъзходство; по-буквално „онова, благодарение на което се достига другия бряг“, т. е. нирвана. Традиционно в сутрите се говори за шест парамити: щедрост (дана), нравственост (шила), търпеливост (кшанти), мъжественост или доблест (виря), съзерцание (дхяна), мъдрост (праджна). Според легендата Шакямуни устоял на изкушенията на демона Мара, припомняйки си шестте парамити. В махаянските сутри множество действия на […] Висша, отвъдпределна съвършена мъдрост, интерпретирана като интуитивна мъдрост. Основно понятие във всички будистки религиознофилософски учения. Праджна се разкрива в просветлението като освобождаваща мъдрост, без която не е възможна нирвана, или, иначе казано, в праджна е същността на самото просветление. Тя не е зависима от човешкото постигащо познание, по смисъл и функции в будистката духовната традиция […] Нирвана е санскритска дума (на пали ниббана), означаваща буквално угасване, затихване. В будизма става термин, с който се обозначава целта на религиозните усилия. Интерпретира се като свръхсъзнателно състояние, което поради това не се дефинира, т. е. не може да се изрази в дискурсивния език. Описателни характеристики я представят като окончателно угасване на всички желания и […] Кръговрат на прераждащи се (трансмигриращи) същества (букв. блуждаене). В двойката категории „самсара-нирвана“ понятието изразява значение противоположно на това на нирвана. В Бенареската проповед на Буда Шакямуни като причина за самсара се посочва жаждата (тришна) за съществуване (и не съществуване). Тази жажда възниква поради незнание (авидя), по-точно поради непознаването на истинното, което става и причина човек […] Дхарма е санскритско понятие (на пали дхамма, кит. фа, яп. хо), което произлиза от корен dhr със значение „поддържам“ носи това значение и в различните си приложения. В будизма основното значение на Дхарма е учение, закон, висша истина, представена най-напред в учението на Сидхарта Гаутама Буда. Сутрата, в която е записано учението за четирите благородни […] Буда (Буддха) означава пробуден, просветлен. Това религиозно прозвище приема историческият основател на будизма Сидхарта Гаутама Шакямуни, който става първият Пробуден. Школата стхавиравада (тхеравада) приема първоначално, че будите са шест, колкото се споменават в палийския канон: преди Сидхарта Гаутама е са били Дипанкара (пред него Сидхарта дава обет), Кракучханда, Санакамуни, Кашяпа (Махакашяпа), а след него – […] Букв. достоен (санск., пали архант, кит. луохан, яп. ракан). Архат е монахът, който е достигнал просветление и нирвана и не се завръща вече в цикъла на трансмиграциите (в самсара). Архатът става централна фигура и остава такава в будизма хинаяна. Преодолял обвързаностите на земното, освободен от пороци, господар на самия себе си, обуздал желанията си и […] |
 |
||||
|
Copyright © 2026 ВСИЧКО ЗА КИТАЙ - All Rights Reserved Powered by WordPress & Atahualpa |
||||||