Тим Гардъм, BBC

В неделя в църквите на азиатския гигант идват повече хора, отколкото в цяла Европа

В миналото репресиите в Китай караха хората да крият религиозните си предпочитания – дали сега причината за разрастването на християнството в страната не е в избуяването на капитализма? Невъзможно е да се каже колко са днес християните в Китай, но никой не отрича, че броят им нараства експлозивно. Правителството твърди, че поклонниците на Исус Христос са 25 милиона – 18 милиона протестанти и 6 милиона католици. Според всички независими оценки обаче тези цифри са занижени. За това говори и фактът, че в неделя в китайските църкви идват вече повече вярващи, отколкото в цяла Европа.

Разпространението на християнството се наблюдава както при селяните от отдалечените села в провинцията, така и при изтънчената средна класа в процъфтяващите градове. В структурата на китайското християнство е налице сложност, която не се разбира на Запад. Като начало трябва да се отбележи, че католицизмът и протестантството (още…)

Яна ШИШКОВА

Терминът „фъншуей” (風水) се отнася до система от даоистки геомантски практики, за която се смята че ползва небето и земята, за да помогне на хората да подобрят живота си чрез установяване или възстановяване на позитивния аспект на енергията ци. В тези практики се включва например ориентация на сградата (особено на ритуални сгради, като гробниците) според извивките на заобикалящите потоци, звездите, компаса. Днес често срещаме заглавия като „фъншуей в кухнята”, хола, банята – все помещения, които не са съществували в традиционното разпределение на китайския дом. Именно затова бих искала да дам някои разяснения.

„Фъншуей” се превежда като „вятър и вода”. Навлиза в езика от пасаж от трактата „Книга на погребенията” (葬书zàngshū) на един от най-известните майстори на фъншуей Гуо Пу郭璞Guō Pú (276-324):

„Ци полита с вятъра и се разсейва, но се задържа, когато се срещне с водата.”

Самият трактат представлява своего рода упътване в строенето и планирането, като навлиза в детайли и описва как например гледката оказва влияние на положението на постройката. (още…)

Подбор на източниците : д-р Дориян В. Александров (Дао Жън)

Даоски класики събрани в многотомната даоска енциклопедия “Дао Дзан” (“Даоски канон” или “Съкровищница на Дао”)(заб. пълният обем на “Дао Дзан” обхваща 1488 произведения в обем 5486 свитъка и 512 тома):

на китайски език:

1.   Лао Дзъ (Ли Бо-ян). “Дао дъ дзин” (“Книга за Пътя и постигането”) (VI в. пр. Хр.).
2.   Лао Дзъ (Ли Бо-ян). “Хуа ху дзин” (“Канон за просвещение на варварите”).
3.   “И дзин” (“Книга на Промените”) (III хил. пр. Хр.).
4.   Джуандзъ (Джуан Джоу). “Джуандзъ” (“Мъдрецът Джуан”) (III в. пр. Хр.).
5.   “Лиедзъ” (“Мъдрецът Лие”) (IV в пр. Хр.).
6.   “Ян Джу” (IV в. пр. Хр.).
7.   “Нефритовият жезъл”.
8.   “Хуантин дзин” (“Канонът на Жълтия павилион”). (още…)

Пътят на бодхисатва е дълъг и многостепенен. Той се разгръща във време, обхващащо три огромни периода (калпи). През тези периоди съществото, решило да стане буда заради другите, преминава през множество трансмиграции. В „Аватамсака сутра“ са представени петдесет и две равнища, през които преминава трансмигриращото същество.

Първите десет са равнища на вярата, следват десет равнища на живеене (обитаване), десет равнища на действие и поведение, десет равнища на посвещение (на преход от едно състояние на посветеност в друго), десет степени на възрастване, равнище на чудесно просветление и, накрая, равнище на висше просветление, или тъждественост с буда-същността (буда-природата). Особена важност за будиста имат десетте степени на възрастване (дашабхуми).

Дашабхуми

Десетте степени (дашабхуми) на възрастване на бодхисатва се открояват с особената си важност в съзнанието на махаяниста – за него те имат значението и стойността, които има осмостепенният път (представен в учението за четирите благородни истини) за будиста тхеравадин. Тези десет степени са: (още…)

Будистка общност в България © 2007

Много, много преди идеята, наречена история, да възникне, съществували безполови същности, наречени Ади-Буда или Първоначален Буда. От “Него” възникнала двойнствеността, която трябвало да бъде потенциалния прародител на всичко сътворено. Този двойствен елемент е визуализиран в Будистката естетика и като божеството Вайрасатва и като божеството Вайрадхара.
Важният общ за тях признак е камбаната (женски) и мълнията (мъжки), които те държат в ръцете си. Тези божества са приети да бъдат два израза на един и същ принцип, и извор на всичко съществуващо.

Горната йерархия е в основата си духовна. Тя представя идеализирано абстрактно състояние, разбираемо само за високо съзнание. Обикновените смъртни като нас се нуждаят от някакъв вид конкретен израз, който да произведе прочувствен отговор.
В будизма пътеката към духовното спасение не е някакво възвишено абстрактно пътуване, а достигането на просветление минава през дълбока трансформация на най-съкровената ни същност. (още…)

В този клип може да се запознаете на английски език по много достъпен начин с някои от основните понятия на будизма, като Трите съкровища, Четирите благородни истини, Петте, осемте или десетте забрани, както и Осемметричния път или осемте стъпки на будисткия морал, спазването на които води до нирвана (просветление) :

Махаяна или „Голямата колесница“, е основно направление в будизма.

Оформя се на основата на отделилите се от стхавиравадините (тхеравадините) махасангхики. Като самостоятелно направление се утвърждава на ІV-я събор на будистите, свикан по инициатива на цар Канишка (ІІ в.).

Последователите на махаяна възприемат себе си като радетели за „широкия път“ към нирвана. Разширяват общността и приемат възможността хора, които не са монаси, също да постигат нирвана. Монашеството в махаяна се запазва, но е омекотено като изисквания и не е смятано за единствено възможна форма на религиозния живот. Това позволява на будизма да придобие широка популярност в Индия, Тибет, Китай, Монголия, Виетнам, Япония и др., където той се утвърждава именно във варианта махаяна и форми като ваджраяна, чан будизъм, дзен будизъм, будизъм Чиста земя. (още…)

Будистка общност в България © 2007

Много, много преди идеята, наречена история, да възникне, съществували безполови същности, наречени Ади-Буда или Първоначален Буда. От “Него” възникнала двойнствеността, която трябвало да бъде потенциалния прародител на всичко сътворено. Този двойствен елемент е визуализиран в Будистката естетика и като божеството Вайрасатва и като божеството Вайрадхара.

Важният общ за тях признак е камбаната (женски) и мълнията (мъжки), които те държат в ръцете си. Тези божества са приети да бъдат два израза на един и същ принцип, и извор на всичко съществуващо. (още…)

Същество с пробудена, просветлена същност; същество на пътя на пробуждането; всяко същество, решило да стане буда (да достигне буда-същност, буда-природа), но отказало се от нирвана за себе си, за да помогне на другите да се избавят от страданията на самсарното битие. Равнището на бодхисатва непосредствено предшества най-високото – това на буда-природата, т. е. на Дхармакая или абсолютното тяло на буда. (още…)