При голям интерес в клуб“Журналист“ премина гостуването на д-р Яна Шишкова, която запозна присъстващите със случващото се в Китай и съвременното китайско общество.
В началото на срещата в качеството си на домакин с добре дошли приветства присъстващите Ивайло Диманов, който предостави след това думата на Снежана Тодорова.
Председателят на УС на СБЖ изказа своята радост, че гост на клуб „Журналист“ е дфн Яна Шишкова. „Яна е свързана с журналистиката от много години- каза Снежана Тодорова. – Нейните родители Дянко Шишков и Мая Матова са наши колеги. Дянко работи дълги години в „Поглед“ и беше кореспондент на вестника в Москва. Той беше сред малцината обиколили целия Съветски съюз и още си спомняме неговите репортажи. Мая Матова пък беше журналист във в. „Русия днес“ („Россия сегодня“). Така че Яна има отношение към журналистиката и затова съм й особено благодарна, че пожела да направи тази среща с нас.“
Снежана Тодорова сподели, че СБЖ има дългогодишни връзки с Китайската асоциация на журналистите, която е една от най-големите журналистически организации в света. Тя припомни, че преди две години двете организации (СБЖ и Китайската асоциация на журналистите) са подписали меморандум за създаване на българо-китайски медиен център в Дома на журналистите във Варна.
В началото на своето изложение Яна Шишкова сподели, че е приготвила своето изложение изцяло в контекста на международната журналистика, тъй като за повечето от присъстващите Китай е тяхна тема.
В близо тричасовия увлекателен разказ д-р Шишкова се спря на символите на държавността, на историческата справка от времената на Мао Дзъдун до днес, както и на влиянието върху китайското общество на различните политики. Отчитайки, че говори пред представители на медиите Яна даде и много практически съвети, разкри профила на китайците от различните поколения, суеверията и етикета при хранене. Тя акцентира също и върху това как да посрещаме представителите на Поднебесната, какви табута да не престъпваме, какви жестове да избягваме, какви подаръци да подаряваме или да не подаряваме, като не пропусна и да запознае присъстващите и с невербалната комуникация, която често използват китайците. Според нея най-важното, което трябва да се знае е как е правилно да се изписват китайските имена на български език и даде препоръка от всички медии да сравняват китайските срички с българската транскрипция в нейния блог „Всичко за Китай“:
Според Яна Шишкова китайците са в пълното си право да смятат, че са една централна, фундаментална и зонообразуваща култура. И като такава те имат влияние върху целия Азиатско-тихоокеански регион и по-специално върху Корея, Япония, Виетнам, Сингапур и др. Яна Шишкова подробно разгледа териториалните претенции със съседните на Китай държави и разясни причините за възникването на т. нар. „тайвански въпрос“, припомняйки, че България се придържа към разбирането за Тайван като неотделима част от КНР.
Разказът продължи с представяне на Пекин и напомнянето, че столицата на КНР е една, а всички провинциални центрове следва да се наричат „администртивен център“.
Не бе пропуснато и държавното устройство на Поднебесната. Любопитен момент бе разясняване на символиката на петте звезди върху държавния флаг и герб. Според една трактовка голямата звезда е Китайската комунистическа партия (ККП), а останалите четири по-малки звезди са четирите основни класи, съществуващи от дълбоката древност – земеделци (селяни), работници (занаятчии), търговци и интелектуалци. Според друга версия голямата звезда са етническите китайци хан (почти 92% от населението в страната), а другите четири – четири от 55-те малцинства на Китай с особен принос към историческото развитие. Това са манджури, монголци, дунган/уйгури и тибетци.
На герба в центъра е изобразена сградата Тиен-анмън – Портата на небесното спокойствие, както се нарича и площадът, ширнал се пред Забранения град. Тази сграда е в центъра на герба, защото на 1 октомври 1949 г. от нея Мао Дзъдун обявява създаването на КНР. България е втората страна след Съветския съюз, която признава Китайската държава. По тази причина традициите в нашите отношения са дълбоки и китайците винаги помнят това. Затова българите са винаги приети в Китай много радушно.
Малко статистика
„Ще ви посоча няколко числа, за да видите как Китай се е възродил като Феникс от собствената си пепел – каза Яна Шишкова. – През 1957 г. БВП е бил само 68 долара на глава от населението. Това са заплатите, които са в горната и долната граница, което означава, че имаме средна заплата 2-3 долара на човек на месец. Така те живеят години наред. През 1987 г. вече са 302 долара на човек, през 2007-ма вече са 2967, а през 2024-та – 13 306 долара на човек. Това означава, че главната цел на комунистическата партия да измъкне Китай от бедността и да няма нито един човек, живеещ под линията на бедността (2,20 долара на ден) бе осъществена през 2024 г. Това е феноменално, защото само за 30 години правителството вдигна от бедността 800 милиона души. И за да разберете за какво става въпрос при нас в България се оказва, че 22,9% от хората са под тази линия, получавайки под 638 лв. на месец. Безработицата е около 5%. Средната работна заплата след данъци е 10 269 юана (2567,25 лв.).
В Китай учителите получават средно по страната 7600 лева заплата и са най-високо платените бюджетни работници. Лекарите в Китай получават средно 11925 лева, а за България официално за миналата година е 2700 лева. Полицаите вземат 5975 лева в Китай срещу 2800 лв у нас. Системният администратор получава 7550 лв срещу 3300 у нас. Интересно е, че на всеки 15 месеца заплатите в Китай се повишават с 9%, докато световната статистика показва, че средно на 16 месеца заплатите се повишават с 3%.
Храната и режийните в Поднебесната са по-евтини, отколкото у нас. В същото време, за да постъпи дете в добро училище е нужно родителят да има местожителство в дадения град и апартамент. В столицата в широкия център 85 квадрата апартамент струва в района на 2,2 млн. лева, а наемът на тристайно жилище е около 5 500 лв. В покрайнините е около 2000 лв, но разстоянията предполагат да се пътува по час-два до работното място и обратно. Друг огромен разход са детските градини и училищата, които след 9-ти клас стават платени. Средната такса за градина е 1200 лева на месец. В добрите частни училища таксата може да стигне до над 100 000 лева на година.
Китай има три икономически зони и е добре когато се ходи там да се знае коя зона посещавате. Най-скъпите зони са по крайбрежието. В средната зона разходите и заплатите са по-ниски. А западните краища са по-рядко населени и са изключително бедни. През 1935 г. чисто географски се прокарва въображаемата линия Хъйхъ-Тънчун, която дели диагонално страната. В източната част, която обхваща 43% от територията живее 94% от населението, западната представлява 57% от територията, където живеят едва 6% от населението. Това е така, защото там са двете пустини Гоби и Такламакан, както и Цинхай-тибетското плато, което е най-високото в света със средна надморска височина 4 хил. м.
Яна Шишкова разясни козовете на Китай при търговските войни със САЩ, инициирани от президента Д. Тръмп. Част от тях са редкоземните елементи, които се използват при катализатори (церий и лантан) и магнити (неодим), в производството на сплави, стъкла и електроника, при рафинирането на петрол и като дизелова добавка, електромотори на хибридни и електрически автомобили, генератори във вятърни турбини, твърди дискове, преносима електроника, микрофони, говорители и др. През 2023 г. Китай е водещ в пазара на редкоземни елементи с пазарен дял от 69%. На вдигането на митата за китайски стоки от 145% китайците отвърнаха огледално и ограничиха износа на седем от ключовите редкоземни елементи за САЩ. Анализатори изчислиха, че при това положение нов iPhone ще струва 3500 долара, а не 1000, както досега.
Население
Населението на КНР е около 1,4 млрд. души, урбанизацията – около 67%, което допълнително влошава проблемът с раждаемостта. Според изследване на Шанхайската академия за социални науки и Центъра за политически изследвания към австралийския университет Виктория, при запазващи се тенденции, към 2100 г. населението на Китай ще намалее почти с 2/3 до 525 млн. души. Независимо от трудностите при създаване на младата държава КНР във времената на Мао Дзъдун коефициентът на раждаемост на жена средно е бил 6,7 деца, докато днес e едва 1,18 (2022 г.), независимо обявяването на политика за две деца (2016 г.), а после и за три деца (2021 г.).
Причините за това драстично намаляване на коефициента на раждаемост се крие първо в политиката на Мао Дзъдун за подпомагане на многодетни семейства, които обаче не могат да се обезпечат с адекватни условия на живот и в много случаи гладуват. С идването на великия реформатор Дън Сяопин на власт през 1979 г. се обявява политиката за едно дете. Строгият държавен контрол не позволява по някои изчисления да се родят над 400 млн. китайци за времето на действието на политиката.
В същото време, традиционното китайско общество приема липсата на мъжки наследник като трагедия за семейството и масово се отървава от момиченца при действащата политика за едно дете. Индийският икономист Амарта Кумар Сен (р. 1933 г.), носител на Нобеловата мемориална награда за икономически науки за 1998 г., въвежда термина „изчезналите жени на Китай“ за половия дисбаланс, при който официално има над 26 млн. повече мъже от жени, а по неофициални данни – над 55 млн.
За много мъже в Китай така няма съпруги и проблемът се решава понякога чрез драстични методи като крадене на булки от съседни страни и продаване на млади жени от Филипините, Виетнам, Северна Корея във вътрешността на страната. Съществуват и нелегални „ферми за разплод“, при които жени се държат на практика като робини и се принуждават да раждат деца на мъже, които държат поне на наследник при липсата на съпруги. Допълнително ситуацията се влошава и от идеологията на феминизма, която не е чужда и на съвременната китайска жена. В градовете голям брой жени отказват да създават семейства и предпочитат да се съсредоточават над кариерата си. В медиите такива жени се осмиват и се дават официални препоръки да не наблягат на твърде дълго образование, а по-скоро да създават бракове и да раждат деца. В Тибет, разказа д-р Шишкова, съществува полиандрия, при която една жена се омъжва за няколко братя, за да се съхрани оскъдният ресурс от земя и материални блага.
В същото време, дори при идеални условия и желание от страна на двама млади да сключат брак, се оказва, че това съвсем не е толкова просто в Китай.
Първият проблем е намирането на партньор. При корпоративната култура работниците пребивават понякога по 12-14 часа на работното си място, имат дейности с фирмите си и през уикенда. Това поставя младите в невъзможност да създадат романтични връзки, затова се появяват т. нар. „пазари за булки“ и всякакви специално организирани срещи за запознанства на ниво университети, фирми, организации. В единия случай родителите на младите или специални сватовници окачват обявления с най-подробни детайли за доход, образование, дори ръст и физически особености, за да могат заинтересованите да пристъпят към запознанство по такава обява. В другия случай се набляга на кратки срещи от по 5 минути между многобройни кандидати с надеждата да се открие партньор. В тази връзка в Китай все по-популярни отново започват да стават уредените бракове.
Вторият проблем е традиционното разбиране, че мъжът следва да предостави апартамент, кола и базова покъщнина, да даде откуп за булката, който може да стига до над 100 000 лева, и да осигури скъпа сватба. Още с раждането на детето китайците започват да пестят за сватба и погребение, но цените на апартаментите възпират младите от създаване на семейство до много късна възраст. Средната възраст за женене е около 35 години за мъжете, което означава пропускане на цяло поколение неродени деца спрямо времената отпреди няколко десетки години, когато средната възраст е била 17-20 години за женене.
Как да посрещаме китайските си гости според техния профил?
Яна Шишкова подробно обрисува три основни профила на китайските гости, които журналистите посрещат в България и с които общуват при посещение в Китай.
Сред тях са хората, расли във времената на Културната революция (1966-1976) на Мао Дзъдун, при която страната преминава през многобройни политически промени, отричане на старата култура в търсене на нови форми на изразяване. Феноменът на хун-уейбините, порицаващи публично „остарелите виждания“ на своите учители и родители чрез лепене на плакати доноси дадзъбао, прокуждане в превъзпитателни лагери, понякога и екзекуции, води до една язва в тялото на китайското общество и последвало смирение. Хората, израснали в тези времена, са благи, кротки, търпеливи, любезни и учтиви, любопитни към чуждата култура, способни с лекота да преглъщат незгоди и временни неудобства. Откликват на внимание, радват се на общуване и приемат с радост комплименти за развитието на своята култура.
В същото време, политиката за едно дете създава нездрава семейна среда с много лели и чичовци, грижещи се за едно дете. В Китай този феномен се нарича „малките императори“ и се отнася основно до градските деца, расли през 80-те и 90-те ходини на ХХ в. Днес тези пораснали свръхобгрижвани хора вече са на властови и мениджърски позиции. Понякога могат да са капризни и себични, не приемат отказ, очаквата да са в центъра на вниманието. Днес те са рядкост, защото по високите етажи на властта се толерира скромност, послушание, изпълнителност и отговорност, но е възможно да се натъкнем и на такъв типаж, който да обгрижим подобаващо.
Третият типаж гости обхваща младите хора, които се деля на две групи – онези, които безконтролно имат достъп до интернет и нови технологии от малки и последните поколения, за които такъв достъп е позволен в рамките на до 2 часа през уикендите. Голямата вреда от постоянното пребиваване в социални медии и всякакви платформи бе осъзната от китайското правителство и от десе години насам мерките в борбата срещу тази зависимост стават все по-драстични и всеобхватни. Вследствие на това поколението, родено в началото на ХХI в. по-трудно се концентрира от младежите, които днес са в училищна възраст.
Съветите на Яна Шишкова
Независимо от типажа наши гости, Яна Шишкова посъветва при прием да се ръководим от общите им привички и отношението им към храната като към ритуал. Така например всички китайци са свикнали да ядат три пъти на ден в точни часове: закуска между 7 и 9 часа, обяд към 12 часа и вечеря – към 18-19 часа. Преди обяд и вечеря не е подходящо да се организират сериозни мероприятия, които изискват повишено внимание, тъй като настройката от 11.00 часа и 17.00 часа нататък е към предстоящия обяд или вечеря.
При настаняване на трапезата домакинът сяда край вратата, а главният гостенин – срещу нея. Поръчват се с едно повече ястия спрямо броя на гостите. Още през ХІ в. пр. н.е. първият известен готвач на Китай И Ин формулира теорията за петте основни вкуса – кисело, солено, горчиво, сладко и лютиво, съотнесени като влияние към пет вътрешни органа сърце, черен дроб, далак, бели дробове и бъбреци. За празничната трапеза е редно да поръчаме ястия от всичките пет вкуса. Супата се поднася накрая. При изискан банкет накрая се поднася и купичката с бял варен ориз, като е по-добре да не я изяждаме докрай, тъй като това ще е сигнал на домакините, че не са ни нагостили обилно с предходните ястия.
Сред табутата на маса са всякакви разговори, които могат да поставят събеседника в неудобно положение, например разговор за политически пристрастия. Пръчици за хранене не се забиват в купичката с ориз, защото напомнят на благовонните пръчици, палени за помен на мъртвите. Цяла риба не се преобръща, за да не се преобърне лодката на рибарите, които са я хванали. Десертите не са популярни, максимум сезонни плодове. Алкохол се пие само, ако домакинът е поръчал за всички. Ако има алкохол е редно да се произнасят наздравици по старшинство. На трапезата ястията се слагат в центъра и е редно да се опитва от всичко по малко, като се хвалят вкусовите качества на избраните от домакина блюда. Когато домакинът стане от трапезата, с него стават всички и напускат ресторанта. Домакинът плаща за почерпката, но е редно да предложим поне няколко пъти да платим и ние.
Подаръци
Китайците имат цяла специална култура на подаряването на подаръци, затова е редно да се обаждаме предварително да проучим броя на гостите и техните позиции и статут и да подарим съответното число подаръци.
Трябва обаче да се знае кои са подаръците табу. Не се подаряват: часовник (думата е съзвучна с „край“, „смърт“), чадър (съзвучен с „раздяла“), свещи (асоциират се с помен за починали), сламени сандали или обувки (съзвучно със „зло“, „беда“), жерав,щъркел или патици мандаринки (символ на любов) – ако се подарят човекът ще помисли, че сме влюбени в него. Зелените шапки са символ на изневяра. От плодовете не бива да се подаряват круши (съзвучни с „раздяла“). Предмети в синьо или черно също не се поднасят, защото съответства на вода, което означава, че всичко изтича, т.е. парите изтичат през ръцете. Бялото символизира смъртта, затова не се подаряват предмети или цветя в този цвят.
Как се подаряват неща
Например пари се слагат в червени пликове, които, както и визитките, трябва да се поднасят като се държат с двете ръце едновременно, обърнати към човека, на който ги подаваме.
Вербална и невербална комуникация
Традиционният китайски поздрав звучи като „Ял ли си?“ Това не е въпрос, който предполага да отговорите, че сте гладни и да ви заведат да ви нахранят. Задава се от куртоазия и учтивият отговор е да кажем, че вече сме хапнали или тъкмо отиваме. Когато те похвалят в Китай не бива обезателно да отговаряте утвърдително, а бъдете скромни.
Д-р Шишкова представи редица жестове,ързани с невербалната комуникация. От това как се изразяват с ръце цифрите от 1 до 10 до традиционния поздрав със свит десен юмрук, обгърнат от лявата длан пред гърдите, посочването на носа с пръст, когато говорим за себе си, забраната при кръстосани крака единият да сочи събеседника, показването на сърчица с палец и показалец, прикриването на уста по време на неловък смях, ако сме сгрешили нещо и др.
Числата също имат своята роля в комуникациите.
2 е щастливо число. Подаръците се подаряват винаги по два, напримар две вази.
4, 14 и други, завършващи на 4 са твърде нежелани, защото съвпадат по четене със „смърт“, а 14 – с „ще умреш“, затова никога не бива да настаняваме китайски гости на 4 или 14 етаж, нито в номера, завъшващи на такива числа. Поради същата причина китайците не летят и с Ту154, защото числото се тълкува като „Аз (5) непременно (1) ще умра (4)“.
8 е най-щастливото число и се чете ба, съзвучно с „фа“ – „просперитет“, „благополучие“, „печалба“. Дотолкова е важно в китайската култура, че Лятната олимпиада в Пекин бе открита на 08.08.2008 г. в 8 часа 8 минути и 8 секунди вечерта. Апартаменти, телефонни номера, регистрационни номера за автомобили, завършващи на 8, струват много повече от другите.
9 са императорските дарове. Това е цифрата, символизираща мъжкото първоначало ян. Най-важната защитна стена на Китай е Стената на деветте дракона в парка Бейхай в близост до Забранения град в Пекин. Тази стена пази цялата Поднебесна от външно зло.
Китайците използват всякакви цифрови комбинации в чатовете вместо фрази и цели изречения.
Д-р Яна Шишкова е дългогодишен университетски и гимназиален преподавател по китайски език и култура. Автор на блога „Всичко за Китай“ и Фейсбук гупата „Любители на Китай“. Автор на книгата „Китайската цивилизация“ (в печат), преводач на пътеводителите „Пекин“ и „Египет“ на Нешънъл джиографик и романа „Младост“ на нашумялата китайска писателка Цин Уъндзюн. Четирикратно награждавана за най-добър учител по китайски език на България, с 2-ро и 3-то място в света и Европа за своите възпитаници в състезанието „Китайски езиков мост за гимназисти“. Носител на Награда за особен принос към българо-китайските отношения (2004 г.) за педагогическата си дейност, връчена от посланика на КНР.
Днес ще поговорим малко за корупцията по китайски и вероятно най-богатия човек на всички времена – управляващият императорските и държавните финанси Хъшън (1750–1799) по време на управлението на манджурския император Хунли (1735–1796), известен по своя девиз на управление като Циенлун – „Непоколебим подем“.
Хъшън успешно се разпорежда в своя полза със средствата на хазната, продава постове, отваря заложни къщи, взима подкупи и в крайна сметка е отстранен чак след смъртта на своя покровител. Той причинява на страната неизмерими беди. Една от последиците е опустошително наводнение по р. Хуанхъ, предизвикано от разграбването на фонда за поддръжка на каналите, които биха могли да отводнят прииждащите води.
Списъкът на отнетото е толкова впечатляващ, че ще ви го приложа целия: Имоти с общ брой 3000 помещения; 800 000 му земи, т. е. 533 кв. км (София е 492 кв. км); 42 обменни бюра; 75 заложни къщи с общ капитал 70 000 000 ляна сребро (26 250 000 кг); Пари: 60 000 ляна медни позлатени слитъци; 100 големи кюлчета злато по 1000 ляна всяко (по 37,5 кг); 56 600 средни кюлчета сребро по 100 ляна всяко (3,75 кг); 9 000 000 малки кюлчета сребро по 10 ляна (375 гр); 26 300 кг чуждестранни монети; 1 500 000 медни монети циен; ок. 300 кг първокласен женшен; 1200 нефритени изделия; 230 перлени наниза (зърното – с размер на вишна); 10 перли с размер кайсия; 10 големи рубина; 40 големи сапфира; златен сервиз от 4288 предмета; 11 корала по метър височина; 14 300 топа коприна първо качество; 20 000 кожи от каракулски овце; 550 лисичи кожи; 850 кожи от миеща мечка; 56 000 овчи кожи от всякакви породи; 7000 костюма за различните годишни сезони; 361 000 бронзови изделия; 100 000 порцеланови изделия; 24 кревата от злато, инкрустирани със скъпоценни камъни; 460 европейски часовника; 606 роба и 600 жени в харема.
Конфискуваните от него имоти и ценности се оказват на стойност 1.1 милиарда ляна сребро (ок. $270 млрд. днес), или 41 000 тона, равни на 15-годишните постъпления в цинската хазна.
На срещата между Си Дзинпин и Макрон, при която двамата президенти изслушаха произведението „Високи планини, течащи води“, след което Си Дзинпин разказа историята на Ю Бо-я, който бил изключителен музикант, и неговия приятел Джун Дзъси, който винаги вниквал в мелодиите му, разбирал точно коя част описва планините, а коя – водите. След смъртта на Джун Дзъси, великият музикант спрял да свири.
Какво е посланието на цялата притча?
За да разберем, следва първо да проумеем какво означава музиката за древните китайци. Ще си позволя да ви изкуша, защото ще споделя някои моменти от онова, което пиша в книгата си „Китайската цивилизация“, която ще излезе на пазара, да се надяваме, до края на годината, с прекрасните „Книгомания“.
Отношението на Запада към китайската традиционна музика съвсем не е еднозначно. Така например, в сборника статии „Вечери в оркестъра“ (1853), прочутият френски композитор, диригент, музикален критик Хектор Берлиоз пише:
„Напевът – същинска гротеска и дори твърде неприятен, завършваше, като в нашите най-пошли романси, на ключовата нота; нито веднъж не се отклони от зададените в началото тоналност и лад. Монотонният ритъм на акомпанимента се изпълняваше… в пълен дисонанс с мелодията на гласа… Музиката у китайците и индийците, ако изобщо съществуваше при тях, би приличала на нашата, но в тази област те пребивават в пълния мрак на варварството и инфантилното невежество, през който едва пробиват малобройни, тромави и неуверени кълнове. Народите на Изтока наричат „музика“ онова, което ние бихме нарекли „шум“.“
Подобно отношение показва дълбокото неразбиране за ролята на музиката в културен и социален аспект, тъй като в Китай тя е почитана не само заради своите естетически качества, но и като съставен елемент от хармонията във Вселената и обществото.
Музиката в Китай се обозначава с термина юе (乐 yuè). Същият термин обаче се отнася и към други видове изкуства. Знакът обозначава още „радост“, „веселие“, „хармония“, „смях“. Произхожда от пиктограмата , която се тълкува като две копринени нишки, завързани върху дървен корпус, т. е. пряко описание на струнен инструмент. В първия тълковен речник 《Шуо уън дзие дзъ》(I век) се дава със следното тълкуване: „樂，五聲八音緫名。象鼓鞞“ – „Юе, обобщено наименование на петте тона на пентатониката и осемте вида инструменти, като военните барабани например“.
Юе в значение на „радост“, „веселие“ произхожда пряко от ефекта, който оказва музиката върху слушателя. Музикалната естетика в древността обаче отстъпва пред основното предназначение на музиката като част от ритуалните жертвоприношения и молитви. Примитивната музика неизменно се свързва с танца, така двете изкуства са по същество дейности, включващи цялата община или племе, поради което отделна класа на музикантите и танцьорите не съществува до много късни времена.
Конфуций и музиката като възпитателно средство
Един от учениците на Конфуций Дзъ гун му задава въпрос за песните. Отговорът на Конфуций влиза в състава на 《Лидзи》 (“Книга на ритуалите“) в раздела 《Юедзи》 (“Записки за музиката“):
„Музиката произхожда от звуците. Тяхната основа са чувствата, породени в човешкото сърце от външни предмети. Затова, когато в сърцето (душата) има горест, то звукът е рязък и замиращ; когато сърцето изпитва удоволствие – то звукът е широк и бавен; когато в сърцето има радост – звукът е внезапен и разливащ се; когато има гняв – звукът е груб и свиреп; когато има почит – звукът е открит и отчетлив; когато има любов – звукът е хармоничен и мек. Тези шест чувства не са от природата, но се пораждат (под въздействието на) външни предмети…
Поради това древните владетели са се отнасяли с такова внимание към всичко, което поражда чувства. С помощта на правила за поведение, те са управлявали желанията, с помощта на музиката са привеждали в съгласие звуците и гласовете – управлението водело до единство в действията, наказанията предотвратявали разврата. Правилата на поведение, музиката, наказанията и управлението в крайна сметка са едно цяло. Те са насочени към това, че да възпитат общи чувства в народа и да създадат строй, в който има ред“.
В китайската политическа мисъл се развиват два основни подхода към управлението на държавата. Единият е чрез ритуала – когато владетелят притежава нужните морални качества, той възпитава народа си да следва ритуала (етикета на поведение), затова всеки знае точно къде е неговото място в обществото и какво следва да прави. По този начин законът на практика става излишен. Вторият метод е на т. нар. легисти (Школа на закона) – те смятат, че следва да се управлява чрез закона (награди и наказания), като няма никакво значение дали човекът е получил етично възпитание, провини ли се – той ще получи своето наказание. Музиката е основно средство ритуалът по естествен път да бъде проумян в масите. Тя е контрапункт на закона, разбирането й води до естествено превъзпитание и следване на принципите на хармоничното общество.
Музиката като индикатор на състоянието на държавата
Значението на петте основни тона е от такава важност, че Конфуций смята неправилното и фалшивото им настройване заплашващо самото съществуване на държавата. В 《Юедзи》той казва следното:
„Първата нота на гамата (гун) символизира владетеля, втората (шан) – неговите слуги (чиновниците); третата (дзюе) – народа; четвъртата (джъ) – трудовата повинност; петата (ю) – вещите. Когато петте звука са правилни (правилно настроени – бел. Я. Ш.), то музиката е хармонична. Когато първата нота е разстроена, то звукът е груб. Значи, че князът (гунът) е високомерен. Когато е разстроена втората нота, то звукът е неравен. Значи, че чиновниците са недобросъвестни. Когато е разстроена третата нота, звукът е тъжен – народът е недоволен. Когато е разстроена четвъртата нота, звукът е жалостив – трудовата повинност е тежка. Когато е разстроена петата нота, звукът е накъсан – недостигат вещите. Когато са разстроени и петте звука, настъпва всеобщо равнодушие. Когато се е стигнало до там, държавата може да се разпадне от ден на ден“.
Така височината на тоновете придобива каноничен характер, като и най-малкото отклонение вещае трагични последици. Именно поради това първата нота е и последната в класическите китайски произведения – нещо, което Берлиоз не би могъл да знае или разбере.
Музиката като пропагандно средство
Учението на Конфуций не само обрисува идеалното общество, в което поданикът се подчинява на владетеля, децата – на родителите си, съпругите – на съпрузите си, по-малките братя – на по-големите, младите – на старите, но създава образ на благородния мъж дзюндзъ. Дзюндзъ може да стане всеки, стига да развие в себе си пет постоянства на характера (човеколюбие, справедливост, мъдрост, следване на ритуала, искреност в помислите). Такъв човек не само става основа на идеалното общество, но той придобива правото да критикува владетеля и дори да го детронира, ако самият управник не притежава тези качества. Именно поради това конфуцианството цели три века бива преследвано в древен Китай.
Но ето че на трона идва един от най-великите владетели – ханският император У ди. Той не само канонизира Конфуций и прави конфуцианството държавна идеология, върху която стъпва и до днес китайското общество, но доразвива идеите му в областта на музиката. Създава Музикална палата юефу (Министерство на музиката), което се занимава с писане на дворцова музика. Чиновниците от това министрество обикалят площади и кръчми, събират народните песни, записват ги и предават на висшестоящите, с което се анализират народните настроения и се променят политиките там, където има голямо недоволство. С времето У ди осъзнава и пропагандната роля на музиката, като нарежда на чиновниците да пишат песни, подобни на народните, възхваляващи конкретни владетели, герои и морални качества, за да възпитават народа. Тези песни се пеят навред и се подхващат в народа и така тече двупосочен процес на превъзпитание на властта и хората. Музиката е онова средство, което заменя медийната пропаганда днес. То е фундаментално като изкуство и политически инструмент.
Но нека се върнем на конкретната притча, Си Дзинпин и Макрон.
Каква бе целта на посещението на Макрон в Китай?
Всички проследихме – той пожела от Китай да принуди Русия да следва желанията на САЩ и ЕС. Тогава Си Дзинпин покани президента на Франция да изслуша „Високи планини, течащи води“ – самата мелодия не е случайна. Планините от дълбока древност символизират фалически символ, мъжката потенция, действеното първоначало ян, а водите са влагата на утробата, женската сила, пасивното първоначало ин. Ин и ян създават символа на Великия предел – това е вълнистата линия между тях, която онзи, който се стреми към хармония, развива чрез различни практики (например тайдзицюен) така, че да постигне съвършен баланс на двете първоначала в себе си. Самата мелодия е послание за мир, хармония в света и защита на интереса на всяка от страните в политически план.
В същото време, притчата за Ю Бо-я показва дълбоките връзки между Китай и Русия. Си Дзинпин недвусмислено обясни на Макрон чрез нея, че заради политиката на Запада днес Русия и Китай са скачени съдове. Само Русия разбира Китай и обратното, Русия разбира музиката (джъ ин), разбира правилата на играта и е сърдечен приятел, който трепти с Китай на една вълна. Те желаят да създадат многополярен хармоничен свят и няма да се откажат от това.
А Макрон… Какво да кажа, срам ме беше колко неподготвен и невеж изглеждаше този човек в тази ситуация. Срам ме е като човек от запада, защото европоцентричният модел на образование напълно е лишил подобни лидери от елементарното проумяване, че светът не е съсредоточен в Европа и основните открития, върху които стъпва нашата цивилизация, идват именно от Изтока, който по един или друг начин европейските лидери ще бъдат принудени да уважават. Вероятно ще започнат един ден и да изучават.
Ето че настъпи краят на тази изключителна по рода си учебна година 2020/2021 – пълна с предизвикателствата на ОРЕС, но с много преживявания, благотворен труд и изключителни успехи!
Нека я запомним с един весел клип за нашите преживявания с китайските паралелки на 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“ и си я спомняме като една уникална и ползотворна година!
Благодарим на нашето прекрасно ръководство за неизменната подкрепа!
Благодарим Институт Конфуций-София, без който нямаше да можем така успешно да проведем ОРЕС!
Благодарим на целия учителски екип, както и на нашата прекрасна китайска учителка г-жа Хун Хайдзю.
Представяме ви празничния концерт на учениците от 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“ по повод китайската Нова година на железния Бик!
Този концерт е плод на огромен труд и подготовка от страна на учениците и учителите на нашето училище. Пуснете си българските субтитри и се насладете на въведение в празничните ритуали и веселото настроение, което създава творчеството и майсторството на нашите възпитаници!
За пръв път три специалности в ЦИЕК реализираха общ проект “Стратегия за развитие на източните специалности – Кореистика, Японистика, Китаистика: Проблеми на младото поколение в България, Корея, Япония и Китай – съпоставка, общи тенденции, перспективи и възможни решения“. Радваме се да споделим резултатите от проекта и сме отворени за нови идеи и предложения в тази посока!
Президентът Румен Радев се срещна с китайския си колега Си Дзинпин
Президентите Румен Радев и Си Дзинпин се договориха на среща в Пекин за издигане на двустранните отношения между България и Китай на ниво стратегическо партньорство. Българският президент е на държавно посещение в Китай от 1 до 5 юли по покана на своя китайски колега.<more>
България приема инициативите „Един пояс, един път“ и „17+1“ не само като проекти за транспортна свързаност, а като инвестиция в бъдещето и просперитета на държавите, които участват в тях, заяви Румен Радев. Българският президент даде висока оценка на постигнатото от китайската държава през последните десетилетия по отношение на повишаването на стандарта на живот, борбата с бедността и създаването на възможности за развитие на китайските граждани.
Двамата президенти бяха единодушни, че стратегическото разположение на България като една от „вратите“ на инвеститорите към ЕС и общия европейски пазар налага много по-активно използване на възможностите на българската транспортна инфраструктура – летища, железопътни връзки, пристанища, автомагистрали.
„Най-краткият търговски маршрут е и най-евтин“, заяви Румен Радев и добави, че страната ни има потенциал да се утвърди като логистичен център в Югоизточна Европа за пренос на стоки от Азия към Европа и вече има заявен инвеститорски интерес от водещи в света компании в тази област. Откриването на директна авиолиния между двете държави е ключово условие за улесняване на диалога и насърчаване на взаимните инвестиции, търговията, туризма, както и обмена в образованието, науката и културата, подчерта още българският президент.
Си Дзинпин заяви, че авиокомпаниите се стремят да постигнат максимални печалби, но на държавно ниво трябва да бъде създадена рамка, която да отговори на новия характер на двустранните отношения, и откриването на пряка авиолиния е естествена стъпка в тази насока. Китайският президент увери, че ще даде незабавни указания за пристъпване към консултации между съответните компетентни институции от двете държави с цел ускоряване на този процес. Създаването на българо-китайски център за научно-технически изследвания и иновации в София с подкрепата на китайски компании, който да насърчи трансфера на технологии и знания между Европа и Китай и да създаде нова среда за повишаване на конкурентоспособността на икономиките на двете държави, също беше във фокуса на срещата на държавните глави. Си Дзинпин изрази интереса на Китай към проекта и призова за повече информация за областите, в които центърът ще фокусира своята дейност.
Румен Радев и Си Дзинпин обсъдиха откриването на клон на китайска банка в България, който следва да стимулира дейността на китайските инвеститори и реализацията на проекти от взаимен интерес. По думите на българския президент, двете държави следва да разширят партньорството си в сферата на финансовите технологии, в които българските компании имат водещи позиции по отношение на финансовите трансакции, финансовия контрол и банковата сигурност.
Съществувалият повече от две години проблем с изпълнението на изискванията за внос на селскостопанска продукция в Китай от български фирми-износителки на млечни продукти беше поставен на срещата от Румен Радев, който получи уверение от Си Дзинпин, че въпросът ще бъде разрешен. Четирите фирми, които са били засегнати, вече са в списъка на Китайските митници за компаниите, които имат разрешение за осъществяване на такъв внос.
Си Дзинпин изрази интереса на китайската страна и за последващо разширяване на вноса на храни и напитки от България.
Румен Радев благодари на своя китайски колега за увеличаването на броя на стипендиите за младите българи, които избират да завършат висшето си образование в Китай. Българският президент открои и отличните условия, които предлагат българските висши училища за чуждестранни студенти както по отношение на студентските такси, така и на качеството на образованието, което е признато в Европейския съюз.
В Пекин българският държавен глава и негова съпруга бяха посрещнати с официална церемония на източния площад пред Великата зала на народите. По-рано през деня президентът Румен Радев проведе срещи с председателя на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители Ли Джаншу, с представители на държавните и политическите институции, отдаде почит и положи венец на мемориала на народните герои на площада „Тиен-анмън“.
Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) съобщава, че в заседателната зала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ вчера бяха подписани договорите за финансиране на изследователски проекти по Програма за научно и технологично сътрудничество между България и Китайската народна република.
Събитието, на което присъстваха членовете на Изпълнителния съвет на ФНИ, откри проф. дмн Николай Лазаров, председател на Изпълнителния съвет на ФНИ. Официални гости на събитието бяха Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието и науката, Н. Пр. Дун Сяодзюн, посланик на КНР в България и Иван Тотев, кмет на Пловдив. Одобрените за финансиране проекти са: – „Разработване на многосервизна облачнобазирана IoT оперативна платформа с общо предназначение (EMULSION)“ с ръководител проф. Иван Ганчев от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и проф. Дзи Джанлин (Ji Zhanlin) от North China University of Science and Technology; Основната научноизследователска дейност по този проект ще бъде насочена към разработване на платформа от ново поколение (от хоризонтален тип) в областта на Интернет на Нещата (IoT) заедно с нови модели и техники за ефективно предоставяне на услуги главно в IoT подобластите „интелигентно опазване на околната среда“ и „интелигентно здравеопазване“.
Платформата ще бъде в състояние да предоставя силно контекстуализирани и персонализирани услуги, достъпни чрез всякакъв тип мобилни устройства през хетерогенни по вид безжични мрежи. Винаги, по всяко време, навсякъде и по най-добрия начин, отчитайки текущия мрежов контекст, контекста на услугата и предпочитанията на потребителите. Чрез използване на разпределени техники за обработка на големи масиви от данни (в облачна среда) платформата ще конвертира „суровите“ сензорни данни, получени от физичния свят и от дейностите на потребителите с услугите, в действителна аналитична информация, която ще бъде използвана за про-активно препоръчване на най-добрите инстанции на услуги (например формиране на най-добър маршрут за придвижване с цел избягване на замърсени в момента райони, представляващи риск за здравето), приложими за и съобразени с всеки отделен потребител в съответсвие с ABC&S комуникационната парадигма за винаги най-добра свързаност и най-добро обслужване.
Ще бъдат разработени нови компютърни алгоритми, софтуерни решения и мобилни приложения, гарантиращи най-добро качество на възприемане на IoT услуги от страна на потребителите. На базата на платформата ще бъдат проектирани, тествани и демонстрирани две пилотни IoT системи:
1. Интелигентна система за контрол на качеството на въздуха (AQI) – за предоставяне на AQI данни („на живо“), допълнени от прогнозираща измененията информация, като вход към другата пилотна система, заедно със съответно мобилно приложение за планиране на маршрути за пациенти с различни здравословни проблеми с минимален риск за тяхното здраве;
2. Интелигентна система за повсеместно здравеопазване (uHealth) – за предоставяне на здравни услуги на различни категории пациенти. – „Устойчивото управление на неприятели и болести в ябълкови градини в България и Китай на базата на прецизни екологични методи за контрол“ с ръководител проф. Вили Харизанова от Аграрен университет – Пловдив и доц. д-р Ту Хунтао (Tu Hongtao), от Zhengzhou Fruit Research Institute.
Проектът бе представен от доц. д-р Сава Табаков от Аграрен университет – Пловдив. Проектът е в тематично направление „Устойчиво земеделие“, като и двете институции – от България и от Китайската народна република имат богати традиции и научен потенциал за провеждане на научни изследвания на най-високо ниво. Избраната тема е продиктувана от важността на ябълката като култура в България и в Китай, който е най-големият производител на ябълки в света.
Нарастващата обществена загриженост за ролята на пестицидите и потенциално вредния им ефект върху човешкото здраве, полезната фауна, дивите животни, подпочвените води, и като цяло върху околната среда, налага търсене на алтернативни нискорискови средства за контрол на болестите и неприятелите по ябълката и прецизни методи за прогнозиране на развитието им. Колективът в състав проф. Р. Андреев, проф. В. Ангелова, доц. С. Табаков, доц. А. Стоева, доц. Д. Гънчев, доц. Л. Колева и гл. ас. М. Мохамедова има опит в научната област и предишни изследвания по проблема.
Планираните опити в основната си част ще бъдат проведени в експерименталните полета на Аграрен университет-Пловдив в специално създадени насаждения от ябълки с нови за страната устойчиви на болести сортове, както и в научните лаборатории на включените катедри. Очакваните резултати ще дадат възможност за разработване на оптимизирана технология за управление на болести и неприятели при интегрирано и биологично производство на ябълки, на базата на прецизни екологични методи, адаптирана за условията на двете страни.
