Малцина са хората, които знаят коя е Джан Сунфън-Канети…

Джан Сунфън беше един от вдъхновителите на китаистиката в България. Първоначално изпълнявала ролята на преводач за първия преподавател по китайски език, прочутия Джу Дъси, тя постепенно възприема делото му за свое. Високо образована, завършила медицина, Джан Сунфън всъщност се посвещава на преподаването на китайски език и просветителската дейност. Тя е единственият човек, който без помощни средства при това съставя и успява да издаде учебник помагало за студентите (по онова време свободно слушащи курсисти, сред които ще се родят светила в китаистиката като проф. Бора Беливанова), както и Тематичен българо-китайски речник с китайско-българска част и граматични пояснения.

Малко знам за нея. Когато влязох в Китаистика през 1995 г., Джан Сунфън вече отдавна не преподаваше и още по онова време изглеждаше като древно мъдро божество. Представете си един Йода в женски вариант – същите очи, в които блести светлина, същия миниатюрен ръст и крехък вид, с блага усмивка на човек видял всичко и все пак изначално простил и оттеглил се от земното, жалейки и обичайки обаче хората. Бях силно впечатлена от нея и макар през всичките тези години много да исках да попия от нейната мъдрост, така и не се осмелих да й се обадя – дотолкова ме е респектирала като личност.

Мир на праха й, дано намери своето красиво прераждане или просто живее по-дълго в своите ученици и учениците на нейните ученици…

Яна Шишкова