Веднага сядам да напиша за днешния ден – 15 декември, който явно беше някак шантав цял ден. Така денят ми почна с един хубав лек дъжд, който продължава и в момента. Цял ден тичане нагоре-надолу по клиенти и в края на работния ден си тръгвам към такситата пред една автогара в Гуанджоу. Та минавайки по пешеходния мост, свързващ двете страни на улицата в началото на моста един китаец дърпаше и блъскаше китайка точно както в етимологията на йероглифа за съпруга ци 妻, дето Лейла беше го обяснила в темата „Числа и знаци“ /http://www.bghelp.net/forums/showpost.php?p=134923&postcount=7/! Както обикновено около тях тумба сеирджии познайте от какъв произход.

В края на моста пък една китайка биеше и бъхташе китаец с една пътна чанта и нареждаше, че е смотан миризливец, глупак и нещастник, който дал парите за билети за автобуса на двамата в караоки бар (където са му направили специални масажи) и сега не могат да се приберат в провинцията си. Както обикновено и около тях тумба сеирджии, които ядат вечерята си и пият супа от найлонови пликчета, придружено с плюване и храчене!

Към тази картина в средата на моста една млада кльощава рускиня (с вид на по-малката щерка на баба Яга) пък водеше млад китаец за ръка. Тя висока 1,90, а той към 1,60 и буквално подскачаше покрай нея като млад пекенез на каишка. В този момент всички сеирджии се обръщат към тях, първо зяпват и след това в хор започна такова хилене и смеене при видя на тази супер гледка между руската гражданка и китайския гражданин, че аз веднага направих асоциации с познайте кой и се залях от смях.

Близо 15 мин след това китайците обсъждаха странната двойка влюбени и се питаха дали не са случайно от местния цирк. От което пък аз пак почнах да се смея и щях да напълня ританките от хилене. Докато чаках на пяцата за такси дълго време не успях да убедя китайците, че младата влюбена двойка определено не са циркаджии, а определението за любов в страната на абсурдите, винаги избива в задължителната потребност или необходимост от нещо, така казано – полза. В случая, рускинята е заковала нещо поради необходимост от документи по пребиваване (по аналогичните случаи тук), а пък китайчето (те нали не подпбират) явно за да се покаже като мъж на годината пред село, а и уникален шанс да осъществи мечтата на живота си – да избяга от Китаистан!

Та след този разтушителен момент следва екшъна. Дъждът продължава да ръми, качваме се с таксито на скоростната магистрала и 200-300 м след разклона на ул. „Сяобей“ намали леко и спря, понеже пред нас се бяха нахендрили 7 автомобила в индианска нишка и грузински шашлик. В момента който тръгваше да даде мигач за да ги заобиколи, един селянин с малко камионче се яхна върху нас с таксито. След него още един в микробусче и така още 5 коли станахме като на шишкебаб! Поради простотията на китайските шофьори и понеже не престават да говорят по телефоните си, затова водача на камиончето се яхна и смъкна половината задница от таксито, в което бях аз!

Щеше да е една нормална катастрофа, която става всеки ден по 100 пъти, но най-интересното беше, че товара в камиончето беше подвижното меню от змии, жаби и пълзящи бубулечки тип хлебарки за някакъв ресторант, който като го хакнаха и него, клетките се разхвърчаха и стана една – плъзнаха змии и жаби навсякъде, а народа пощура.

Е такава простотия не бях виждал никъде. Вместо да тръгнат да се разправят за това, че са се ударили и са си свили тенекиите или да се обадят на полицията, тъпанарите тръгнаха да събират змиите и жабите, зян да не отидат. Доста от стоката обаче има късмет и се разбяга, някой не успяха, понеже попаднаха под гумите на преминаващите в съседното платно автомобили! С погнуса слязох от таксито като прескачах размазаната вечеря. Развиках се на жабоядците на родния им език, че те направо се възхищаваха на моя капацитет от китайска лексика, особено в областта на въпроса за зацапването на майките им! Доста псуване отнесоха, ама нали са изтрити мозъци и с подчертан пространствен дебелитет, реших, че няма смисъл. Пиленето на мозъците явно е свършило чудесна работа.

След това тръгнах към най-близкия изход (добре, че беше само на 10 мин път по скоростната магистрала), за да хвана друго такси. Тъкмо се качих в него и тръгнах по друг път, ужким по-заобиколен, то пък под мостовете същата ситуация. Там пък бяха размазали трима китаеца, возещи се на инвалидно моторче. Някакъв пиян на талпа партиен секретар ги беше намлял. Колата му беше китайска „Червено знаме“ от новите модели лимузини с вестник на номерата, т.е. да не се види, че е държавна! Айде и там отвисяхме половин час, докато дойдат екип часовникари (санитари) да изчегъртат останките от асфалта! И веднага дойдоха да мият с водоноска кръвта от асфалта.

Леле какъв ден само, прибрах се скапан в квартирата си. Асансьорът не работеше като за капак, а на целия ужас бяха спрели и водата. Сега очаквам съседката да почне да се кара със сестра си, да набие хлапето си, а след това и любовника си! Вече чувам гръмогласния й глас да свисти като камшик! След малко ще си отворя вратата да се насладя на сеира, само да сложа пуканките в микровълновата. Ще седна дори на столче, за да бъда на първия ред или в ложата, така да се каже! Истинска семейна идилия… А какво ли ще стане докато свърши деня? То тепърва местните ще си ядат малката вечеря… Аз пък след час отивам да ударим по едно питие в близкия пъб с поредните ми пациенти! Живот ли бе, да го опишеш!

http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?t=10870&page=18