ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

януари 24, 2009

Муниципалитет Чунцин (重庆; CHÓNGQÌNG)

в категория Туризъм и забележителности

Съставител: докторант Зорница Грекова
свободен слушател към специалност „Китаистика“, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“


Общи сведения

Чунцин е последният обявен за муниципалитет от четирите градове-провинции в Китайската народна република. Като такъв той има статут на провинция и е подчинен пряко на централното правителство. Чунцин е сред най-големите промишлени центрове в Югозападен Китай и обект за привличане на чужди инвестиции. Оттук със самолет може да се стигне до Кунмин, който е административният център на провинция Юннан. Кунмин е прочут с райския си климат и е наречен “градът на пролетта”. През цялата година тук цъфтят камелии, орхидеи, азалии. Около града има прекрасни езера, а само на 100 км. се намира Шълин – Каменната гора.

Чунцин е разположен в източната част на Югозападен Китай. Пътят от Шанхай до града по река Яндзъ е около 2500 км. Заобиколен е от планините Дабашан на север, Ушан – на изток, и Далоушан – на юг. В рамките на Чунцин се намират 43 района на площ от около 82 хил. кв. километра, с население от около 30 млн. души, от които около 6 млн. градско население.

Вътрешността на Чунцин се поделя в шест градски района:

Дадукоу (大渡口区 Dadukou Qū);

Дзянбей (江北区 Jiangbei Qū);

Дзиулунпо (九龙坡区 Jiulongpo Qū)

Нан`ан (南岸区 Nan’an Qū);

Шапинба (沙坪坝区 Shapingba Qū);

Юджун (渝中区 Yuzhong Qū).

В близките околности на градския център се намират още пет района и един окръг. Това са съответно Банан (巴南区 Banan Qu), Бейбей (北碚区 Beibei Qū), Дзиендзин (江津区 Jiangjin Qū), Шуанцяо (双桥区 Shuangqiao Qū) и Юбей (渝北区 Yubei Qū), както и окръг Бишан (璧山县 Bishan Xiàn).

Освен това сравнително отдалечени от вътрешния град се намират осем градски района и четили автономни окръга. Осемте градски района са съответно Чаншоу (长寿区 Changshou Qū), Фулин (涪陵区 Fuling Qū), Циендзиен (黔江区 Qianjiang Qū), Хъчуан (合川区 Hechuan Qū), Нанчуан (南川区 Nanchuan Qū), Уаншън (万盛区 Wansheng Qū), Уанджоу (万州区 Wanzhou Qū) и Йончуан (永川区 Yongchuan Qū).

Шестнайсетте окръга са Чънкоу (城叢县 Chengkou Xiàn), Дадзу (大足县 Dazu Xiàn), Диендзиан (垫江县 Dianjiang Xiàn), Фънду (丰都县 Fengdu Xiàn), Фъндзие (奉节县 Fengjie Xiàn), Кай (开县 Kai Xiàn), Лианпин (梁平县 Liangping Xiàn), Цидзиан (綦江县 Qijiang Xiàn), Рончан (荣昌县 Rongchang Xiàn), Tонлиан (铜梁县 Tongliang Xiàn), Тоннан (潼南县 Tongnan Xiàn), Юнян (云阳县 Yunyang Xiàn), Улон (武隆县 Wulong Xiàn), Ушан (巫山县 Wushan Xiàn), Уси (巫溪县 Wuxi Xiàn) и Джон (忠县 Zhong Xiàn).

Чунцин се намира в зоната на субтропическия климат: средната годишна темепература е около 18 – 19°С, средната влажност в градска среда е 79 %. Поради често срещаните мъгли градът е наричан още „градът на мъглите”. Есента в Чунцин настъпва сравнително рано, лятото е горещо, а през зимата е относително топло и рядко валят снегове. Най-топлият месец през годината е август, когато максималните темпегратури достигат 32,8°С, а минималните – 24,5 градуса по Целзий.

Годишните валежи са 1,138 милиметра, от които 69 % са през месеците от май до септември. През 2006 г. се наблюдава най-голямата суша от десетилетия в Китай, като тогава на 15 август 2006 г. бе измерена най- високата температура– 44°С. През 2007 г., обаче, обилните валежи предизвикаха наводнения в Чунцин. През юли 2007 г. беше измерена най-голямата честота на валежи от близо 266,6 милиметра на ден в сравнение със измерванията, правени от 1892 г. досега.

Любопитни факти за Чунцин

o Чунцин е модерен град с повече от 3000 години история.

o Чунцин е четвъртият муниципалитет в Китай след Пекин, Шанхай и Тиендзин.

o Чунцин има най-голяма територия и население в сравнение с останалите муниципалитети в Китай.

o Площта на Чунцин е 82 400 квадратни километра и може да бъде разделена на 40 подобласти.

o Годишното температурно равнище в Чунцин е 18°C.

o В Чунцин има множество етнически групи, включително мяо, хан и тибетци.

История

Преди 3000 г. Чунцин е бил върху територия, която се поделяла между царствата Ба на изток и Шу – на запад, които по време на династията Шан (1600–1100 пр.н.е.) се сливат. По това време градът се е наричал Дзиенджоу. В течение на времето името на града се е променяло многократно.

Благодарение на новите методи в земеделието към края на ІІІ век преди н.е. се развива интензивно земеделието, което създава важна предпоставка за обединението на Китай. Преди близо 800 години градът получава своето име Чунцин, което на китайски език означава „двойна радост”.

Градът Чунцин през вековете има славата на преграда срещу нашествията на чужди владетели. Пример затова е периодът от 1242 до 1278 г., през който монголите така и не успяват да постигнат надмощие над китайските войски. През 1362 г. бунтовническият лидер Мин Юдзън създава кратко просъществувалото царство Дася, а през 1621 г. е създадено царството Далиен. През 1891 г. Чунцин е първото вътрешно пристанище на Китай, което е било отворено за външната търговия.

През 1939 г. градът се превръща в административен център, а от 1940 до 1945 г. е столица на Китай. През март 1947 г. Чунцин става четвъртият град, който се намира под пряко подчинение на централните власти след Пекин, Шанхай и Тиендзин.

На 30 ноември 1949 г., в гражданската война между комунистите и партията Гуоминдан, с падането на Чунцин, комунистите завладяват една от последните бази на националистите. През 1954 г. Чунцин и провинция Съчуан се обединяват, по същото време той получава статута на свободен град.

По време на културната революция (1966 – 1976) районът на Чунцин преживява тежки времена заради жестоките репресии срещу интелектуалната прослойка.

В средата на 70-те години на XX в. районът на Съчуан постепенно излиза от икономическите затруднения и е първата провинция в Китай, в която Джао Дзъян позволява на селяните отново да предлагат своята стока на свободния пазар. По този начин се създават предпоставките за по-късните реформи на Дън Сяопин, който също произхожда от Съчуан. Реформите се оказват толкова успешни, че през 90-те години на XX в. провинцията се утвърждава като сериозен конкурент на икономиката на източното крайбрежие.

Голям е приносът на Чунцин за това развитие, тъй като заема положението на свързващо звено между Съчуан и източен Китай. През 1983 г. градът получава право на самоуправление в икономическата област на провинциално равнище, а през 1992 г. градската управа обявява Чунцин за първия открит град на Яндзъ. Икономическата тежест на Чунцин предопределя и неговия специфичен статут през следващите години.

На 14 март 1997 г., с решение на Националния народен конгрес към Чунцин са присъединени големите градове Уансиен и Фулин. По този начин възниква административно-териториална цялост с размерите на Република Австрия, която от административна гледна точка се явява най-големият “град” на света.

Наред с интензивното развитие на района на Чунцин възникват и всички по-големи проблеми, които главоломният растеж води след себе си – замърсяването на въздуха, разрушаването на околната среда, и непрекъснато разрастване на строителната дейност. Понастоящем хората в гъсто населените предградия и индустриални зони, които се простират по протежението на реката.


Икономика и промишленост

Промишлеността заема водещо място в икономиката на Чунцин. Основни отрасли на промишлеността са химическата, машиностроителната и металургичната. Чунцин, наред с Шанхай, Чанчун и Шъян, е най-големият производител на автомобили в Китай. В Чунцин се намират 5 завода за производство на автомобили и повече от 400 фабрики за производство на автомобилни части.

В Чунцин има и три големи металургични предприятия, фабрики за продукти на химическата промишленост, за производство на синтечини медикаменти и други. В Чунцин освен това има над 1000 научно-изследоветлски института, в които работят над 400 000 научно-технически сътрудници, и 25 висши учебни заведения.

Градът се намира в център на изключително индустриализиран район. Отдалечеността му от Шанхай на близо 2400 км по воден път, на възловата точка от Източен Китай към търговските маршрути от Тибет и Миенмар придава на пристанищния град изключителен стопански потенциал. Районът на Чунцин е богат и на полезни изкопаеми – залежи на газ и въглища, на желязна руда, барий, стронций, живак.

Същинската индустриализация на града започва през 1938 г. с преместването на седалището на правителството в Чунцин; изградени са множество предприятия, предимно в областта на военната промишленост. След появата на Китайската народна република през 1949 г. са инвестирани допълнителни средства в тази сфера. Наред с военната промишленост огромно значение днес се отдава на отраслите на автомобилната, химическата, металургичната, текстилната и хранително-вкусовата промишленост.

Брутният вътрешен продукт през 2006 г. е около 348,62 милиарда юана или 45,2 милиарда американски долара. Това съответства на растеж от близо 12,2 % в сравнение с предходната 2005 г. Брутният вътрешен продукт на глава от населението достига 12 437 юана или 1 610 долара. Това отговаря на стойност на растежа от 11,9 % в сравнение с предходните години. От тези стойности на първичния сектор, свързан с производството, се падат 46,342 милиарда юана (15,1 %), на вторичния сектор – преработвателната промишленост – около 125,832 милиарда юана (41 %) и на сектора на услугите – 134,736 милиарда юана (43,9 %).

Икономиката на Чунцин като цяло показва стабилен растеж, а стандартът на живот на населението бързо се покачва. Разходите на домакинствата всяка година нарастват. Все още в града има сегменти на пазар, които се поддават на либерализация, която цели бърз и преди всичко стабилен и висок икономически растеж. Някои от проблемите пред интензивно развиващата се икономика на Чунцин са свързани с държавните предприятия, които все още не са приватизирани и това е причина за високи загуби.

Чунцин има добре развита транспортна мрежа – летището Дзиенбей разполага с повече от 50 граждански международни авиолинии, а река Яндзъ свързва града с външния свят.

Чунцин развива много добри контакти с външния свят. От 1982 г. досега са установени контакти с градовете Тулуза (Франция), Торонто (Канада), Лестър (Великобритания), развиват се интензивни контакти с немския град Хесен, руския град Владимир, японския град Мито, и други.

Флора и Фауна

Чунцин е един от районите в Китай с голямо биологично разнообразие. В Чунцин има над 2000 вида растения, включително и над 1700 вида субтропични дървесни видове. Редки видове растения са например метасеквоята, дървото Байлъ, дървото Файер, които се ползват със статут на защитени видове. Срещат се над 30 вида дървета и над 17 вида бамбук. Освен това Чунцин е прочут с производството на естествени медицински средства, а броят на култивираните видове растения достига 560.

Основните земеделски култури са оризът, царевицата и сладките картофи, а сред плодовете  основно лимоните, портокалите, прасковите и други. В Чунцин има над 380 животински вида. Редки животински видове са елените, пантерата, макакът, златният фазан и други. Одомашените животни наброяват 60 вида, като сред тях най-често срещани са козата, кравата и зайците. Шъджу е база за развъждане и експорт на зайци. Освен това в Чунцин се срещат над 120 вида сладководни видове риби. Развъждането на риби е популярно във всички области и окръзи на Чунцин. Езерата Чаншоуху и Дахонху са развъдници на риба за Чунцин.

През 1986 г. камелията е обявена официално за цвете – символ на град Чунцин. Камелията е растение, което е устойчиво на замърсяването и се отглежда сравнително лесно. Към момента съществуват около 73 вида камелия. Цветето има ярки цветове, които варират от розово, светло червено до бяло и многоцветно. Камелията е растение, което е отглеждано в Чунцин в продължение на 2 000 години и е почитано от местното население. Су Шъ (1037 – 1101), известен поет от времето на династия Сун, е автор на някои от най-изящните стихове, които възпяват красотата на камелията. В областите Шъган, Банан и др. има дървета камелия на възраст над 400 години, с височина над 8 метра и обиколка 72 см в диаметър. Камелията е разпространена почти навсякъде в Чунцин – в парковете, пред къщите и дори на терасите на високите сгради.

Фикусовото дърво официално е обявено за символ на град Чунцин през 1986 г. С дълбоките си корени, силно стебло и широки клони и листа, този дървесен вид се отличава със своята жизненост, бърз растеж и продължителен живот. Дървото е устойчиво на всякакъв климат, може да израсне здраво и стабилно дори когато е разположено на високи скали. В Чунцин има много места, които носят името на дървото, факт, който удостоверяват дори древните книги. Понастоящем в Чунцин имена като Huanggeya и Huanggeping са доказателство за това („хуангъ“ е китайското име на фикуса).

Население

Между 1949 и 1990 г. Чунцин преживява бърз ръст на населението. Броят на жителите се е увеличил трикратно – от един милион на три милиона. От началото на 90-те години ръстът на населението постепенно намалява – след въвеждането на държавната политика, която насърчава раждането на едно дете в семейството. 91 % от населението на муниципалитета са представители на народността хан, 5 %  на тудзя, 2 % са представителите на народността мяо и под 1 % са тибетците.

В градските райони живеят около 4,3 милиона души (към 2007 г.). Гъстотата на населението е 2 925 жители на квадратен километър. В метрополията на Чунцин има 7,7 милиона жители, а гъстотата на населението е 797 жители на квадратен километър. В останалата част от града живеят около 32 милиона души (към 2007 г.)., а гъстотата на населението е 389 души на квадратен километър.

Статистика за броя на населението в градската зона (без предградията)

Година Брой жители
1879 250 000
1890 300 000
1918 437 600
1936 528 000
1939 535 000
1948 1 039 000
1953 1 772 500
1970 2 400 000
1982 2 634 492
1987 2 890 000
2000 3 229 900
2007 4 306 933

Чунцин е мултикултурен град, в който има над 23 отделни малцинствени култури. Общият брой на малцинствените етнически групи е 1, 75 милиона души. Тудзя и мяо са двете най-големи групи сред етническите малцинства и населяват основно районите на Циендзян и Фулин. Освен китайските празници, като Празника на пролетта и на Средата на есента, които се отбелязват тук, хората от етническите групи тудзя и мяо имат собствени уникални народни фестивали.

Всяка година през януари тудзя имат големи празненства, съпроводени с танци и молитви. Хората от мяо намират израз на своята специфична култура в песните. Ежегодният празник „ганцю“ е традиционен за хората от народността мяо.

Развитие на града

Много елементи на модерната градоустройствена политика имат опустошителни последици за населението и създават много повече проблеми, отколкото са в състояние да разрешат. По-голямата част от старите исторически постройки са разрушени след 1949 г. На тяхно място са построени нови стандартни постройки от бетон, в които понякога отсъстват достатъчно добри санитарни условия и дори водоснабдяване.

Понастоящем обаче старите постройки продължават да се рушат, като на тяхно място се издигат нови, модерни сгради и офиси. За по-бедните прослойки от населението обаче те се оказват недостъпни. Така те биват изтласкани в покрайнините и предградията на градовете, което е причина за тяхната маргинализация и отчужденост. Не по-маловажен проблем е свързан с влошаването на здравословното състояние на населението, предизвикано от замърсяването на въздуха и промените в градската среда.

В момента кмет на Чунцин е Уан Хундзю, който поема този пост от своя предшественик Бао Сюдин на 14 октомври 2002 г. Останалите членове на градската управа на Чунцин са секретарят на партийния комитет Уан Ян, председателят на постоянния комитет на Народния конгрес, също Уан Ян и ръководителят на политическата консултативна конференция на Китайския народ Лиу Джъджун.

Понастоящем Чунцин се стреми да развива изцяло нова стратегия за регионално развитие, която се основава на концепцията за „икономическо развитие за един час“. След изграждането на Чунцин като муниципалитет, са развити последователно няколко стратегии за икономическо и благоустройствено развитие – на първо място, изграждане на развита икономическа сфера в метрополията, района на ВЕЦ „Трите клисури“, впоследствие – развитието на югоизточен Чунцин.

Промяната в политиката има за основна цел да съдейства за прерастването на Чунцин в основна движеща сила на процесите в Западен Китай и икономически център в района на горното течение на реката Яндзъ. Концепцията за „икономическо развитие за един час“ се концентрира върху изграждането на един свръх-метрополис, който ще включва 23 от 40-те окръзи и области на Чунцин, в пределите на които придвижването ще се извършва средно за около час. През 2006 г. бюджетът на проекта се изчислява на 271 милиарда долара, което е 78 % от брутния вътрешен продукт на Чунцин.

Североизточен Чунцин включва в пределите си 11 области и окръзи, които са концентрирани около област Уанжоу. Югоизточен Чунцин, тъй като тук живеят повечето етнически малцинства, има 6 окръга и области, които гравитират около Циендзян.

В съответствие с разчета на плановете Чунцин ще осъществи благоденствие в рамките на планираното икономическо развитие през 2015 г. – или пет години по-рано от плановете на централното правителство за повишаване на стопанското развитие на населението в Западен Китай. Плановете предвиждат брутния вътрешен продукт през 2002 г. да се повиши три пъти в сравнение с 2005 г., брутният вътрешен продукт на глава от населението да надмине 8 000 долара. През 2020 г. жителите, които имат постоянно местожителство в Чунцин, ще достигнат 22 милиона души, а равнището на урбанизация ще достигне 80 %. Най-важните показатели за социално-икономическо развитие ще достигнат средното равнище на Източен Китай.

Предвижда се да се постави специален акцент върху развитието на модерното производство, сектора на услугите, развитието на индустрията и на селското стопанство. В допълнение към това, влиянието на метрополията над съседните райони и области ще нарасне осезателно.
Важен аспект на така описаната икономическа и благоустройствена политика е свързан с интензивната урбанизация на населението в селата и решаването на проблема на безработицата с откриването на нови работни места за близо 4 милиона души.

Язовирът „Трите клисури“ на река Яндзъ се намира на малкото селище Сандоупин, което е отдалечено на около 40 км от Ишан. Първоначалната идея за изграждането на язовира принадлежи на Сун Ятсен, който предлага това за първи път през далечната 1919 г. През 80-те години, поради недостига на енергия в страната, проектът се превръща в централен елемент от политиката на модернизация и реформи на Дън Сяопин. През 1994 г. река Яндзъ е пренасочена посредством дълъг 3,7 км канал, за да може да започне работата по изграждането на канала.

Строителните работи започват на 1 юни 2003 г. с изграждането на дългата 1 983 метра и висока 185 метра стена, която се простира на над 670 километра от природния феномен Трите клисури до Чунцин. На 24 юни 2003 г. започва работа и първата турбина с допълнително напрежение от 700 мегавата. Цялостната строителна и инфраструктурна работа приключва през 2006 година.

Нито един друг инфраструктурен проект не е подложен на толкова интензивни дебати през 80-те години в Китай.Застъпниците на проекта твърдят, че той е необходим за подобряването на корабоплаването, оптимизирането на енергийното производство и други. Противниците на проекта изтъкват значението на такива фактори като последиците за околната среда, социалните и културните измерения, както и загубата за света на красотите на Сан ся (Трите клисури).

С приключването на работата по проекта се отбелязва значително повишаване на равнището на замърсяване, тъй като на дъното на язовира остават погребани останки от фабрики, бензиностанции, гробищни паркове, по-малки селища и т.н . До 2007 г., покрай проекта, са изселени близо 1,4 милиона. Строежът на язовира създава опасности от неравномерно разпределение на водните ресурси, което може да причини свлачища и вълни, подобни на цунами.

Транспорт

Чунцин има добре развита транспортна система, както сухопътни, така и водни и въздушни. С развитието на икономиката градът се превърща в стопански център на горното течение на река Яндзъ.

През 1995 г. първата магистрала в Югозападен Китай, Чънгуей, която е позната още и като Пътят на императорите Башу, се превръща в свързващо звено между Чънду и Чунцин. Това води до икономическо развитие и съдейства за построяването на други магистрали в Чунцин. В Чунцин има множество автобусни линии, таксита и други. Придвижването до центъра на града от най-отдалечените точки на района Чунцин отнема около осем часа. Всичко това благоприятства за цялостното развитие на градовете и селищата в района на Чунцин.

Нова връхна точка в благоустройството на транспортната енфраструктура е свързана с откриването на два моста над река Яндзъ (Цайюенба и Дзяхуа) и три магистрали през 2007 г. Нов външен аутобан се очаква да бъде построен по график през първата половина на 2009 година.

Голямо развитие преживява и железопътният транспорт, като целта е железопътната мрежа през следващите години да обхване целия централен район, заедно с покрайнините с център – окръг Юджун.

Чунцин е най-големият център за пощенски и телекомуникационни услуги и дейности в района на горното течение на река Яндзъ и западен Китай. Пощенските и комуникационните услуги, които Чунцин предоставя в Югозападен Китай, обхващат 180 административно-териториални единици, градове и по-малки селищни единици. Всичко това улеснява достъпа до експресни пощенски и куриерски услуги, международен телекомуникационен обмен и т.н.

Забавления

Въпреки че Чунцин не е толкова модерен, колкото Пекин и Шанхай, той предоставя отлични възможности за пазаруване както на чужденците, така и на местното население. В Чунцин се произвежда голям набор от изделия, включително традиционни китайски билки, както и различни видове чай – „Чунцин туо“, „Сребърни игли Инпин“ и чай „Xinong Fur Tip“.

Квартал Дзиефанбей в наши дни е централен бизнес район и център на икономическото развитие на Чунцин. Главната търговска улица на Дзиефанбей изобилства от банкови офиси, книжарници, хотели, барове, музикални клубове и луксозни търговски центрове.

В Чунцин има множество небостъргачи, като гледката е особено великолепна през нощта. Освен това Чунцин е известен със своите над 3000 моста. В модерния зоопарк на Чунцин любопитните туристи могат да видят рядко срещани животински видове като гигантска панда или южнокитайски тигър.
Най-големият пазар в Чунцин е Чаотиенмън, който се намира в източната част на Дзиефан. Стоките и изделията, които се търгуват или се продават на този пазар, пътуват в посока на над 200 населени места в провинция Съчуан, Хубей и Хунан.


Култура и забележителности

Чунцин, като исторически град и люлка на етническата култура на династията Ба, се радва на забележително културно наследство. Културата на Чунцин е компонент от единната китайска култура, но е съхранила свои характерни особености в рамките на културния модел. В областта има повече от 49 исторически паметници с местно, общинско или национално значение. В дванайсетте музея на града ежегодно се провеждат изложби и други културни мероприятия.

Голямо разнообразие има в артистичния живот на областта. Има над 3000 организации и 29 професионални трупи. Акробатите от Чунцин са световно известни. Едно от техните най-известни изпълнения печели сребърен медал на 9-ия цирков фестивал и златен медал в рамките на националното състезание по акробатика.

Актьорски трупи от Чунцин са осъществили турнета в над 30 държави по целия свят, сред които САЩ, Япония, Великобритания, Франция, Италия, Русия, Швейцария, Мексико, Полша, Германия, Аржентина, Канада, Филипините, Тайван и Макао и други.

Масовите изяви на културата на Чунцин имат за основна цел да популяризират народното изкуство, като се изгради мрежа от кантакти между 46 обществени центрове, 1211 културни станции и 1944 единици, в които се прожектират филми. Народната култура, облечена във формата на модерно изкуство, се развива изключително бързо, включително в областите на популярното изкуство, изящните изкуства, рекламата, книгоиздаването и други.
Все по-голямо значение в Чунцин придобиват обществените библиотеки, – броят им достига 43, като в тях се съхраняват над 8 милиона тома книги. Изградена с финансови средства в размер на 17 милиона юана, Библиотеката на Чунцин притежава архивна колекция, която е удостоверена от Организацията на обединените нации.

В непосредствена близост до улица Жънмин се намира монументалната Народна концертна зала, която е построена през 50-те години по подобие на Небесния храм в Пекин. Под въртящия се купол на тази сграда могат да се съберат над 4000 любители на оперното изкуство.

На юг от градския парк се намира Музеят на Чунцин, в който са събрани ценни картини, порцеланови изделия, скулптура, включително и произведения на традиционното народно китайско изкуство. В музея е отделено и специално място на откритите при разкопките в град Дзъгун (третият по големина град на пров. Съчуан) вкаменелости на динозаври.

През юни 2005 г. отвори врати и „Китайският музей на Трите клисури”, който се намира в непосредствена близост до Народната концертна зала. Този музей се характеризира със своя модерен дизайн, както и със съхранените документи от времето на китайско-японската война, от епохата на династия Ба, порцеланови изделия и калиграфия. Останалите крила от музея, например с изложбата на монети, все още са в процес на изграждане.

В северозападната част на града се намира постройка на име „Гуейдзюен“. Тук от 12 август до 10 октомври 1945 г. е живял Мао Дзъдун, докато празнувал победата над Япония и договарял мимолетното споразумение с Чан Кайшъ за примирие между Червената армия и Гуоминдан.

На около 90 километра на запад от центъра на град Чунцин, в окръг Дадзу, се намират прословутите скални скулптури от Дадзу, които от 1999 г. насам са в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а от 1961 г. са в списъка на паметниците с културно-историческо значение на Китайската народна република. Името Дадзу означава “голям крак” и е свързано с историята за Будда, който оставил отпечатък от крака си върху близките скали.
Скалните скулптури в Дадзу, които се състоят основно от изображения на Будда, имат религиозно-философски характер. Повече от 50 000 фигури са разположени на близо 75 места. Тези, които се намират в Бейшан, Баодиншан, Наншан, Шизуаншан и Шименшан, са най-многобройни, най-големи на височина, най-изящни по начина на тяхната изработка и най-богати на съдържание.

Всички скални скулптури тук се характеризират с оригинален характер, многообразие от тематични сюжети, богато съдържание и способност да съчетават Будизма с даоизма и конфуцианството. Теологията на будизма тук се съчетава по неподражаем начин с елементите на народната култура, които са лесно разбираеми и достъпни за обикновените хора. Скалните скулптури от Дадзу се различават по някои свои характеристики от изкуството на предходните епохи. Като поставя акцент едновременно на закономерностите на естетическия стандарт и формата в изкуството, скулптурата в Дадзу е добър пример за преходния период в развитието на това изкуство в периода от IХ до XIII век в Китай.

Друга важна забележителност е музеят на генерал Джоузеф У. Стилуел, който е отдалечен на 4,5 км на югоизток от центъра на града. Генерал Джоузеф Уорън Стилуел (1883-1946) е бил командир на американските въоръжени сили на театъра на бойните действия в Китай, Бирма и Индия през Втората световна война. През 1942 г. той бил удостоен с военни почести като един от най-успешните командири в американската армия. Генерал Стилуел освен това бил истински приятел на китайския народ, включително и в качеството му на лингвист.

На около 14 км на юг от Чунцин се намира древното селище Цъцикоу (Порцелановото селище), което се намира на брега на река Дзялин. Селището получава статут на защитен паметник на културата от страна на Държавния съвет през 1998 г. Туристите ще открият тук много магазини със занаятчийски изделия, чай, глинени съдове и други.

В медицинският университет в Чунцин в края на 2008 г. официално беше открита най–високата скулптура на Мао Дзъдун. Тя е от стомана и достига 20 метра и тежи 46 тона. Статуята е монтирана на четиринадесет метров постамент и може да се наблюдава от пет километра. Целта на грандиозната фигура е да бъде поддържана вярата в делото на комунизма сред студентите и преподавателите в университета и да ги възпитава в патриотичен дух.

Чунцин има много добре развита система на средни и висши учебни заведения, които трябва да отговорят на нуждите на интензивно нарастващото население.

Основното висше учебно заведение е Чунцинският университет (http://international.cqu.edu.cn/index/index.aspx), който се намира под прякото управление на Държавното министерство на образованието на Китай, и е сред университетите, които се ползват с протекцията и финансовата и материална подкрепа на централното китайско правителство във важни сфери като развитие и благоустройство. Чунцинският университет предлага голямо разнообразие от програми в бакалавърската степен – от икономика и технически науки до хуманитарни науки и различни видове образование в сферата на изкуството. Настоящия си статут на викше учебно заведение, което се намира под опеката на държавното министерство на образованието, университетът получава през 1952 г., когато националната политика за възстановяване и преустройство на академичните институции го утвърждава като мултидисциплинарен университет с техническа насоченост.


Библиография

1. Danielson, Eric N. (2005). „Revisiting Chongqing: China’s Second World War Temporary National Capital,“ in Journal of the Royal Asiatic Society, Hong Kong Branch, Vol.45. Hong Kong: Royal Asiatic Society, Hong Kong Branch.

2. Huang, Jiren (1999). Lao Chongqing (Old Chongqing): Ba Shan Ye Yu (part of the „Lao Cheng Shi“ series. Nanjing: Jiangsu Meishu Chubanshe (Jiangsu Fine Arts Publishing House).

3. Joshua H. Howard: Workers at War, Stanford University Press, 2004, ISBN 0-8047-4896-9

4. Kapp, Robert A. (1974). “Chungking as a Center of Warlord Power, 1926-1937,” pp.143-170 in The Chinese City Between Two Worlds, ed. by Mark Elvin and G. William Skinner. Stanford: Stanford University Press.

5. Mao Zedong: Über die Verhandlungen in Tschungking, Verlag für Fremdsprachige Literatur, 1961, ISBN B0000BLB4S

6. McIsaac, Lee (2000). “The City as Nation: Creating a Wartime Capital in

7. „Big, Gritty Chongqing, City of 12 Million, Is China’s Model for Future“, New York Times, 1. Juni 2007

В интернет:

http://www.chongqing-fotos.de (Chongqing Fotos, Oktober 2008)


http://english.cq.gov.cn/ChongqingGuide/MountainCity/


http://bulgarian.cri.cn/chinaabc/chapter18/chapter180108.htm

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.