Автор: Чън Ин (Chen Ying)
Като голям майстор на литературната приказка, Ханс Кристиан Андерсен оказва най-дълбоко влияние върху възникването на съвременната китайска литература за деца. Вече няколко поколения китайски деца са пораснали заедно с незабравимите му приказки.

Популяризирането на Андерсен в Китай датира от началото на ХХ век. През 1913 г. Джоу Дзуожън (1885-1967), брат на големия китайски писател Лу Сюн, публикува в месечника на тогавашното министерство на образованието една статия, в която представя Андерсен и казва, че става дума за най-добрия писател на приказки в Европа.

През 1914 г. Джоу Дзуожън отново написва една статия – “Биографията на датския поет Андерсен” с около 3 000 йероглифа, в която за първи път подробно запознава китайските читатели с целия живот и творчеството на датчанина. Ето как представя Андерсеновия маниер на писане на приказки:“Взетите приказки от народното словесно творчество той претопява и наново съчетава; всички са елегантни и изящни, и са уникални в света. ”

През 1914 г. вече е излязъл преводът на приказката на Андерсен “Жалките образи на западните ласкатели” (за китайците чужденецът е западният човек). По-късно Джоу Дзуожън я превежда отново и я нарича “Новите дрехи на императора”.

През 1918 г. е публикувана една книга с превод на шест от приказките на Андерсен. Те са “Кибритената кутийка”, “ Летящият куфар”,”Големият и малкият Клаус”, “Добрият приятел на Ханс”, “Новите дрехи на императора” и “Свинарят”. Но преводачите са объркали националността и името на автора, превели са го са като “англичанинът Андерсен”. И преводите не са много точни. Най-големият проблем е, че преводачите губят характерната мисловност и стилистика на оригинала. Затова Джоу Дзуожън публикува статия, в която критикува тези преводи, като унищожаващи художествената специфика на приказките на Андерсен.

Тази критика обръща още повече вниманието върху писателя и творбите му започват да се превеждат в много по-голям обем. Съдържанието и посланията на приказките предстоят да получат истинска популярност в Китай. А Джоу Дзуожън се смята за човекът, чрез когото китайците са се запознали с истинския Андерсен.

През 1918г. в сп.“Нова младеж”се отделя специално място за очерково представяне на големия датски майстор на приказката.

През 1919 г. се публикува преводът от Джоу Дзуожън на приказката “Малката кибритопродавачка”. И той се смята за първият истински, адекватен на духа на оригинала превод на приказка на Андерсен. Популярността и влиянието на списанието също допринася за популяризацията на приказките на Андерсен.

От този момент те бързо привличат погледите на китайските читатели. В края на второто десетилетие и в началото на 20-те години на ХХ век интересът към приказките на Андерсен особено дълбок сред тогавашната преводаческа общност. В репертоара на детските пиеси се появява пиесата“Лебедът”, преработка на известната приказка на Андерсен.
През 1925 г. по случай 120-годишнината от рождението и 50-годишнината от смъртта на Андерсен сп. “Новела” изцяло посвещава на приказките на Андерсен осмия и деветия си брой. Публикувани са общо 22 превода от приказките на Антерсен, 21 илюстрации и 13 критически коментара с исторически бележки, между които и няколко първи изследователски публикации за писателя. А преди това в цял Китай вече са публикувани 68 превода на приказките на Андерсен (например：”Дъщерята на морето” (на български “Малката русалка”), ”Грозното патенце”, “Белият лебед”, “Спътник” и др.), плюс 15 коментарни статии за целия му живот и творчество.

През 1955 г. по случай 150-годишнината от рождението на Андерсен Китайското народно издателство публикува луксозно издание сборник с приказки на Андерсен, преведени направо от датски език. Дотогава всички преводи са били направени от английски или други езици. Господин Йе Джундзиен от 1947г. започва да превежда приказките на Андерсен от датски език. Това е първият сборник от 164 приказки на писателя, преведени направо от датски език.

В началото на 80-те години на ХХ век Йе Джундзиен отново редактира същия сборник с приказки, и на него се гледа като на най-цялостно и систематизирано представяне на приказките на Андерсен в Китай. Според датския китаист проф. Егро този превод, заедно с американския превод, е най-добрият в света. През 1988 г. Йе Джундзиен е награден с медал от царицата на Дания. Така Йе Джундзиен се смята за този, който първи представя цялостно приказките на Андерсен в Китай и ги популяризира най-широко.

През 1995г. е публикуван още един сборник от 163 приказки на Андерсен, преведени също направо от датски език. Според статистиката, след 1949 г. китайските научни работници са написали повече от 150 статии, свързани с изследването на Андерсен. Очертават се три вида редакции на сборници. До края на 2004 г. в Китай има 29 издателства, които са публикували общо 159 издания на приказките. Общият тираж е над 686 милиона.

През 2005 г. в памет на 200-годишнината от рождението на Андерсен, в Китай са публикувани и някои нови преводи, но вниманието към Андерсен днес се разширява – не само към приказките му, но и към автобиографята, пътеписите и романите му. Издадени са и илюстрациите и рязаните хартиени рисунки на Андерсен.

Може да каже, че най-вече под влиянието на приказките на Андерсен в Китай възниква жанрът литературна приказка. Дори се оформя обособена група от писатели-приказници, които разработват новия жанр. В някои от най-ранните им творби лесно може да се види влиянието на датския приказник. Например в приказката ”Снежният човек”, в която се разказва как един сирак умира от студ долу на стълбата на един богаташ през снежната нощ в навечерието на Нова година.

В тази приказка неволята, средата и чисто психологическите алюзии за главния герой, който е премръзнал и гладен, веднага напомнят за “Малката кибритопродавачка”. Друга подобна творба е “Сън в снежна нощ”, която описва мизерния живот на децата, изгубили поради беда дома и родителите си, и останали на улицата. Дори има и една приказка, която носи едно и също име с приказката на Антерсен “Новите дрехи на императора”, само че китайската приказка прокарва темите за антидиктатурата, антимонополизма и стремежа на китайския народ към свобода и демокрация.

Приказките на Андерсен имат голямо значение не само за разширяването на творческите търсения на китайските писатели, но и за китайските читатели. Колко важно е то, нека да видим от едно стихотворение на китайския писател Джан Сяофън：

Съкровената тема от 5 до 55 години

Ако някой вече е на 5 години, но още не е слушал за Андерсен, в неговото детство липсва една топлина；

Ако някой вече е на 15 години, но още не е чел Андерсен, в неговото юношество липсва една светлина；

Ако някой вече е на 25 години, но още не е опитал Андерсен, в неговата младост липсва една величина；

Ако някой вече е на 35 години, но още не е разбрал Андерсен, в неговата зряла възраст липсва един плод；

Ако някой вече е на 45 години, но още не е мислил за Андерсен, в неговата средна възраст липсва една тъга；

Ако някой вече е на 55 години, но още не е повторил Андерсен, в неговата стара възраст липсва една далечина.

Досега двама китайски писатели са номинирани за високата международна награда на името на Андерсен.

През 2004 г. в провинция Джъдзян е проведена анкета с 3000 ученици от първи до шести клас от около 20 училища. Според резултатите, 96.93% от анкетираните са чели приказките на Андерсен. На въпроса “Кой е любимият ти писател?” 51.43% от децата избират Андерсеновите приказки.

Без съмнение, Андерсен е намерил горещи почитатели в китайската част на Азия, из която продължава пътешествието на датския писател чрез чудните му приказките.

Литература:

1. Уан Цюенгън, Съвременната китайска литература за деца, Чунцин, 2000 г.

2. http://www.mypcera.com/book/wai/no/fa/antusheng/

3. www.white-collar.net/child/authour/04ats/index_ats.htm

4. http://cul.book.sina.com.cn/focus/Andersen/

5. http://www.yifan.net/yihe/novels/foreign/antu/antu.htm

6. http://www.eshu.cn/