vicodin
Петте Медитиращи Буди: Изследване в Духовната естетика | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

май 9, 2008

Петте Медитиращи Буди: Изследване в Духовната естетика

в категория Будизъм

Будистка общност в България © 2007

Много, много преди идеята, наречена история, да възникне, съществували безполови същности, наречени Ади-Буда или Първоначален Буда. От “Него” възникнала двойнствеността, която трябвало да бъде потенциалния прародител на всичко сътворено. Този двойствен елемент е визуализиран в Будистката естетика и като божеството Вайрасатва и като божеството Вайрадхара.

Важният общ за тях признак е камбаната (женски) и мълнията (мъжки), които те държат в ръцете си. Тези божества са приети да бъдат два израза на един и същ принцип, и извор на всичко съществуващо.

Горната йерархия е в основата си духовна. Тя представя идеализирано абстрактно състояние, разбираемо само за високо съзнание. Обикновените смъртни като нас се нуждаят от някакъв вид конкретен израз, който да произведе прочувствен отговор.

В будизма пътеката към духовното спасение не е някакво възвишено абстрактно пътуване, а достигането на просветление минава през дълбока трансформация на най-съкровената ни същност. Но как да се случи такава драматична трансформация?

Отговорът е заложен в онези твърде много наследени негативни черти, които ни държат в духовен плен и ни осъждат на неосъщественост. Същата завързана енергия, хранеща отровните заблуди, когато е освободена, подхранва и просветлява ума.

В неговата типична склонност за класификация и категоризация, Вайрайана Будизъм подразделя отрицателните заблуди, превзели човешката форма, в пет категории.

Те са:

* невежество,

* гняв,

* гордост,

* привързаност

* ревност.

Но надеждата лежи във вярата, че човешкият ум съдържа в себе си потенциала да превърне и видоизмени тези отрицателни черти в положителни атрибути. Във върховния момент на съзидателно вдъхновение, което може да бъде отбелязано сред най-високите постижения в историята на човешкия инстинкт, тези трансформиращи чувства са представени като пет различни, красиви, блестящи и сияйни Буди. Неизменно седящи върху техните вещаещи добро тронове от лотос, те са известни общо като Дхиани Буди. Те също са познати като “джайна”, означаващо победа,… победа над нашите непросветени умове.

Казано е, че всичките пет Дхиани Буди са възникнали от самия Вайрасатва. Въпреки че всички те са произлезли от един и същ духовен баща, тези Буди имат важни физически разлики. Например всеки един показва различен жест с ръка – мудра, всеки един е свързан с различна посока, язди различно животно, свидетелства за определен момент в живота на историческия Буда, и има различен цвят.

Последното е уникален принос към наследството в естетиката, споделен от цялото човечество. Наистина връзката между нашите негативни чувства и положителните не качества, в които Дхиани Буди ги трансформират, може да бъде илюстрирана най-точно чрез средството и опита на цвета. Добре известно е, че променяйки цвета на заобикалящата ни среда, можем да постигнем огромна промяна в състояние на ума ни.

Цветът също изразява нашите чувства, както когато казваме, че сме позеленели от завист или се посинели от злоба. Цветът е едно от значимите и силни средства, чрез които будисткото изкуство дава осезаема форма на човешките чувства. Никъде другаде това не е така ясно показано, както в типичната иконография на петте Дхиани Буди.

Всеки от петте Буди първо олицетворява специфичен човешки недостатък и тогава ни помага в трансформирането му в положителен атрибут, допринасящ за духовната еволюция, нужна за просветление. Как те ни вдъхновяват да постигнем този преход посредством тяхната традиционна иконография е изложено по-долу.

Петте Дхиани Буди са:

1). Вайрочана

2). Акшобхя

3). Ратнасамбхава

4). Амитабха

5). Амогхасидхи

1). Вайрочана, Кралят (Тибетски Намнанг)
В Ригведа (най-ранният в света подреден и систематизиран текст) думата “вайрочана” има значение, което се подразбира като брилянтно и лъчисто слънце. Наистина Вайрочана на тибетски е “Намнанг”, означаващо “Осветителят”.

Вайрочана показва Дхармачакра мудра (жест). Дхармачакра на санскрит означава “Колелото на Дхарма”. Този мудра символизира един от най-важните моменти в историческия живот на Буда, когато той изнася на своите събеседници първата проповед след неговото Просветление в Парка на елените в Сарнат. Така този жест-мудра обозначава пускането в ход на Колелото на Учителството за Дхарма.

Вайрочана е идеализация на тази най-важна служба на Буда като учител, без която не би могло да има будизъм в света и никакъв път към просветление, открит за нас.
Колелото, което той върти по тази представа, било някога слънчев символ в древна Индия и по-късно се превърнало в символ на кралството.

Логическото причинно същество, каквото е слънцето като създател и творец на земята, такова е и кралят за хората. Казано е, че Вайрочана управлява от центъра на света, с пълния пантеон на Вайрайана (включващ другите четири Дхиани Буди), наредени в боен ред около него. Слънцето също е център на слънчевата система; по същия начин кралят е де факто център на неговото владение.

Вайрочана е същността на всички Дхиани Буди и обединява всички техни качества. Той следователно е чисто бял , а бялото е смесица от всички цветове.
Наистина неговият стол от лотус е подкрепян от два огромни лъва. Лъвът е цар на животните и когато реве всички други запазват мълчание. Подобен е ревът-звукът от учението на Буда, от чиято величественост всички други гласове във всекидневния ни живот стават незначителни и замлъкват. Не случайно медитация върху образа на Вайрочана трансформира заблудата на невежеството в мъдростта, проповядвана от Дхарма.

Отличителният символ на Вайрочана е златното или слънчево колело.

2). Акшобхя, Огледалото на нашите души (Тибетски Микйопа):
Според Тибетската Дхаммапада:

„Тези, които контролират своя надигащ се гняв,

както биха опънали разхлабените юзди на кон

Аз наричам “най-добрите дресьори”,

които не го правят, са обикновени човешки същества…“

Акшобхя трансформира човешкия недостатък гняв в чиста като огледало мъдрост. С тази мъдрост ние виждаме нещата точно такива, каквито са, безпристрастно и непредубедено. Дали ще е червена роза или кървава кама, огледалото ще отрази двете такива, каквито са… То няма да бъде съдия и да различава двата червени цвята, опитвайки се да задържи първия и да избяга от втория. Никакво отражение в огледалото не замръзва или не се губи. Огледалото винаги стои невъзмутимо и неизменно, точно както ние бихме стояли, независимо дали обстоятелствата са благосклонни или не за нас.
Синият цвят на Акшобхя е тясно свързан със символизма на огледалото. Син е цветът на водата и водата има способността да действа като чисто огледало.

Той прави Бхумиспарша мудра (докосващ земята жест). Този мудра ни напомня случая точно преди просветлението на Буда, когато той бил предизвикан от Мара, персонификацията на злото. Мара бил убеден, че духовния трон където Буда седял, принадлежал по право на него. И така той предизвикал Буда да докаже неговото право да седи върху него. Буда преместил ръката си и докоснал земята с върха на пръстите си. Така поканил божествената Земя да даде свидетелство за неговото право да седи там, където той седял. Тя го направила с гръмогласен рев и потвърдила твърдението на Буда.

Повече свързан с нашия интерес тук е фактът, че този жест предполага доверие, вяра, дълбоко вкоренени в съзнанието, и също такива – непоколебимост, решителност и твърдост. Те именно са довели Буда до неговото просветление през многобройните трудности по неговия път.

Емблемата на Акшобхя е ваджра. Ваджра е най-честият символ на Ваджрайана Будизъм, чието име възниква от имета ваджра. Санскритският термин ваджра означава “твърдият или силният” и неговият тибетски еквивалент дордже означава неразрушима твърдост и брилянтност като диамант, който не може да бъде срязан или разрушен. Ваджра по същество означава непоколебимо, неизменно, неделимо и неразрушимо състояние на просветление. Така е и Акшобхя, докосвайки с върха на пръстите на дясната си ръка земята, символ на неизменното, твърдостта и здравината.

Планината на Акшобхяа е слонът. Слонът пристъпва с непоклатима увереност. Той има същото неизменно качество като пръстите на Буда, докосващи земята, и същата непоколебимост, превела Буда през многобройните изпитания.

Акшобхя е считан за господаря на изтока. Това е посоката, където изгрява зората. Наистина победата на Буда над Мара известява изгряването на нова духовна реалност.

3). Ратнасамбхава, Бисерът на Буда (Тибетски Гйала Ринджунг):
Ратнасамбхава означава “Роден от скъпоценен камък”, “ратна” е скъпоценен камък на санкскрит.

Ратнасамбхава трансформира отрицателната човешка гордост в мъдростта на тъждествеността. Тази мъдрост изважда обикновените ни качества от човешкия опит и ни показва общата човешка природа, скрита във всички мъже и жени. Тя спомага да се видим като ближни същества, без никой да е по висш или по-нисш от другия, без да остави простор за развитие на гордост.

Ратнасамбхава показва Варада мудра.

Този мудра (жест) символизира милосърдие и даряване. Неговата емблема е скъпоценен камък (ратна), асоциираща го с богатство. Ратнасамбхава понякога е описван като даряващ Буда. Но той не прави разлика и дарява свободно на всички (мъдростта на тъждествеността). Всички същества са еднакво скъпоценни и любими за него. Каквито и да са нашите социален статус, раса, пол, или начин на живот, ние всички сме направени от една и съща прах. Благосклонността, благоволението на Ратнасамбхава, свети еднакво и в двореца, и сред масата хора. Медитирайки върху неговата мъдрост, ние осезаваме единство с цялото човечество, нещо повече – с всички форми на живот.

Мъдростта на тъждествеността ни дава чистота на мисълта да възприемаме нещата в правилната им перспектива, осмата опитност, подредена в четири двойки. Те са:

* печалба и загуба,

* слава и позор,

* възхвала и укор,

* удоволствие и болка.

Тези опитности винаги идват по двойки. Ако преследваме едната, ще се открием за другата. Ако преследваме удоволствие, несъмнено ще изпитаме и болка. Това е духовното обяснение за третия закон на динамиката на Нютон, а именно “всякакво и всяко действие във Вселената има еднакво и противоположно противодействие”.
Цветът на Ратнасамбхава е жълто. Това е цветът на земята. Земята е също толкова великодушна и щедра, споделяйки с нас богатствата си.

* Тя дава без да очаква връщане или полза от връщането.

* Тя дава и получава всичко еднакво.

По този начин земята е голямата висота. Подобно и лъчезарността на Ратнасамбхава разтваря всички граници между него самия и другите. Ние можем само да споделим с другите – без да сме свързани със смисъла на даването, защото даването изисква едни да дават и други да получават – двойственост, която Ратнасамбхава ни помага да надминем, да се издигнем извън обсега й.

Животното, свързвано с Ратнасамбхава е конят, който пренася на отвъдния бряг страдащите същества. С пълна сила и енергия… Животното предлага пътуване, духовно пътешествие като това, на което Буда е потеглил след като напуснал дома си, яздейки на своя предан поднос.

В тибетското изкуство конят често е изобразяван да носи скъпоценности на гърба си. Това е следващо затвърдяване на неговата връзка с Ратнасамбхава.
Ратнасамбхава охранява посоката юг. Слънцето е на юг по обед. Неговите лъчи тогава са светло-златно-жълти, цветът на Ратнасамбхава.

4). Амитабха, Благият и Любящ Буда (Тибетски Опаме):
Амитабха е несъмнено най-познатият и известен от петте Дхиани Буди. Той е червен по цвят. В тибетския будизъм червен е цветът на любовта, състраданието и емоционалната енергия.

Неговата посока е запад. В неговата посока е залезът и той наистина се визуализира като залязващо слънце в червено. По време на залез Слънцето е меко и можем да гледаме директно в неговата буйна енергия, без да ни нарани. Когато изчезва на запад, Слънцето е като горд и жесток крал, който в края на тежък ден на строг протокол става благ и приветлив, и позволява на всеки да го доближи. Амитабха е по този начин върховната сила и енергия на природата, заплетена върху земното поле, достъпна за всички нас. Не е чудно, че той е най-популярния от всички Дхиани Буди.Неговата уникална емблема е лотус. Така той е свързван с всички аттрибути на лотуса: благост, откритост, и чистота.

Висотата на Амитабха е паунът, който може да погълне отровни змии без да се нарани. За пауна е известно, че неговото богато оперение се дължи на отровата на змиите, с които се храни. Този символизъм, да бъдеш отворен дори към отровата, и да я трансформираш в красота, ни дава чувството за пречистващата и преобразяваща мощ на Амитабха. За нас, обикновените смъртни, това значи, че дори най-тъмните ни и зли аспекти могат да бъдат трансформирани чрез медитиране върху неговия образ. Образът на Амитабха има двете: простота и идеалният първообраз, към нея. Неговото изражение е напълно спокойно и неговите ръце са в Дхиана мудра, мудрата на медитацията. Според традицията този мудра (жест) произлиза от жеста на Буда, медитиращ под индийско смокиново дърво в стремеж да досигне Нирвана…

В потвърждение на неговия мудра (жест) с ръка, същественото послание на Амитабха е за медитацията. Неговото асоцииране със залязващо Слънце предполага оттегляне от всичкит ни външни възприятия и навлизане навътре в себе си, в по-високи състояния на медитативна концентрация. Крайна цел на себеиздигането до такива духовни нива е да се обединим с неосезаемото Универсално съзнание.

По този начин Амитабха ни осигурява първообраза на безкрайната мъдрост, която ни помага да трансформираме отрицателните черти на натрапчива привързаност. Идеята е да постигнем проницателно осъзнаване, че нещата, за които жадуваме не са отделени от нас и всъщност са също толкова част от нас, колкото ние сме част от тях.

5). Амогхасидхи – Повелителят на Карма (Тибетски Донйо па):
Петият Дхиани Буда е Амогхасидхи, чийто отличителен символ е двойното дордже, също познато като кръстосана ваджра.
Жестът с ръка – мудра, направен от Амогхасидхи е Абхая мудра. Абхая на Санскрит означава липса на страх. Този мудра символизира закрила, мир, покой, разсейване на страха.

Според будистката традиция братовчедът на Буда Девадата изпитал неописуема ревност към него. Неговата ревност не знаела граници, дори веднъж се опитал да убие Буда. Така замислил да пусне подлудял слон по пътя на Буда. Но когато слонът достигнал Буда, той направил жест с Абхая мудра, който веднага успокоил животното. Следователно мудрата показва не само усмиряване на сетивата, но и липса на страх.
Наистина самото присъствие на Амогхасидхи премахва ужаса и страха. Неговото тяло е зелено, цветът на мира и спокойствието, на Природата. Успокояващ и отпускащ цвят, който потушава безпокойството.

Амогхасидхи е силно свързан с енергията и е наричан Повелителя на Карма. Като Буда на действието той представлява практически постигнати резултати, използвайки мъдростта на другите четири Буди. Неговата двойна ваджра също е символ на успешно приключване на всички действия. Това е причината, поради която, след като божествена статуя е завършена и осветена, кръстосана ваджра се вписва в металния скелет на основата на статуята.

За божествената зелена Тара е известно, че е възникнала от Амогхасидхи и не е чудно, че тя е също божество от Будисткия пантеон. Зелената Тара е винаги изобразявана в поза с протегнат десен крак, изразяваща нейната готовност за действие.

За Амогхасидхи е известно, че променя отрицателното човешко качество ревност в позитивната мъдрост на осъществяване. Ревността е положителна емоция дотолкова доколкото захранва нашата амбиция и ни задейства бързо към достигане на възвишени върхове. Но нейната негативност произтича от факта, че тя е почти винаги съпроводена от горчивина срещу този, който е обект на завистта ни. Когато сме в състояние да отблъснем свързаните с нея негодувание и гняв и разберем, че обектът на нашата ревност е само посредник, подтикващ ни към по-велика карма, водещ ни към високи постижения. Само тогава бихме разбрали посланието на Амогхасидхи успешно.

Заключение:

Петте Дхиани Буди изобразяват петте основни типа човешки личности и демонстрират напълно идеални форми на тези персонализирани типове. Всеки от тях представя негативно качество, както и напълно трансформиран аспект на тази слабост, очевиден като божествена мъдрост. Това е предостатъчна демонстрация на гения на Ваджрайана будизъм. Чрез тях разбираме, че слабостите не се отричат или подтискат. Вместо това, те са отработват, докато илюзорната им природа се осъзнае и те не се превърнат в присъщи аспекти на нечия мъдрост.


http://society.buddhist.googlepages.com/fivebuddhas

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.