vicodin
"Ин хун" или традицията на посмъртния брак в Китай | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

ноември 20, 2007

„Ин хун“ или традицията на посмъртния брак в Китай

в категория Бит, традиции и обичаи

Традицията „ин хун“ повелява починалият неженен син да сключи брак с мъртво момиче, търговията на трупове процъфтява.

За много китайци починалите трябва да се почитат и нуждите им трябва да се задоволяват. Семействата горят фалшиви пари или хартиени модели на разкошни автомобили, ако починалият се нуждае от джобни пари или иска да се повози на воля в задгробния свят. За уникалния обичай разказва Джим Ярдли в „Ню Йорк Таймс“.

Но в обгорените от слънцето каньони надолу по течението на Жълтата река, известни като Горското плато, някои родители, чиито синове са починали ергени, отиват още по-нататък. За да бъде доволен синът им в задгробния живот, някои безутешни родители търсят починало момиче, което може да му стане „невеста“ и когато го намерят, мъжа и жената се погребват заедно като съпрузи.

„Това се случва доста често, особено когато умре юноша или млад човек“, разказва погребален агент. Той казва, че е бил на такова погребение за последен път през пролетта.“ Това е нещо обикновено. В този бизнес съм вече седем-осем години и много съм видял.“

Народната селска традиция, предизвикваща шок у човека на Запад, е известна като „ин хун“ или „Сватба на мъртвите“. Учените, изучавали този обичай казват, че неговите корени са в китайската форма за поклонение пред мъртъвците, която приема, че хората продължават да съществуват и след смъртта и че живите са длъжни да се грижат за тях, иначе рискуват да се сблъскат с неприятни последици. Традиционните китайски вярвания предполагат също така, че животът без брак е непълноценен, затова някои родители се боят, че починалият им син ще бъде нещастен.

В разговори в различни села из цялото Горско плато, което се простира в провинция Шан си, всички признават съществуването на такъв обичай. Хората разказват, че родителите на починалите синове разчитат на неформалните контакти с приятели и роднини или дори на специален човек с големи връзки, за да намерят семейство, което скоро е загубило единствената си дъщеря. Покупката и продажбата на трупове с търговска цел в Китай е забранена, но такива отделни операции, обикновено за пари в брой, съдейки по всичко, попадат в „сивата зона“ на закона и тихомълком се уреждат между семействата.

В някои села синът подхожда за такъв брак, ако е починал на възраст 12 или малко повече години. Никой от запитаните не смята тази традиция за позорна или пък особено зловеща. Напротив, те я описват като изпълнение на родителския дълг по отношение на починалото дете, което се явява част от конфуцианската представа за верността към семейните ценности.

„Родителите имат чувство за отговорност по отношение на сина“, казва една жена. Ли Инлан е присъствала на церемония, на която ковчезите се погребват заедно, а музикантите свирят погребална песен.“ Тази традиция се спазва навсякъде“, казва тя за своя регион.

Комунистическата партия се е опитвала с променлив успех да изкорени вярването, считано от нея за предразсъдък. Обаче продължението на старинната практика в района на Горското плато свидетелства за изключителната изолация на тази област. В други области на селски Китай е трудно да се разбере колко често се практикува обичаят и приет ли е изобщо.

Горското плато представлява плътна мрежа от каньони, някои от селата са абсолютно недостъпни от пътя. Районът е изолиран от голяма част от промените, бушуващи в Китай. Много младежи бягат от тези сурови хълмове, а тези, които остават, се борят да отгледат реколта. Много мъже, живеещи тук, полагат твърде големи усилия да си намерят жени.

Причината е там, че много от жените са отишли да работят в града и не се връщат, а тези, които са останали, са прекалено придирчиви. Нито едно семейство няма да одобри дъщеря му да се омъжи за мъж, който е толкова беден, та да не може да си позволи да плати за жена и да й осигури спокойно бъдеще. Семействата на бедните неженени момчета понякога си купуват на черно жени от странстващи търговци, които с измама и понякога със сила отвличат жени от други райони, за да ги продадат нелегално тук.

В малкото селце Чън Дзяюен, 57-годишният фермер Чън Сину разказва как „ин хун“ е бил последният шанс на родителите да намерят съпруга на сина си. Родителите на местния инвалид така се вълнували, че синът им ще умре неженен, че скоро дали златен пръстен и обици на семейството на едно момиче, за да я „запазят“ като невеста.

Чън казва, че неговият собствен брак на 35-годишна възраст е бил голям късмет, след като се опитал да завоюва разположението на семейството на друга, по-млада жена в друго село. Бракът му позволил да има днес три деца и да продължи рода си. Но той казва, че броят на достъпните булки е много ограничен и този дефицит повишава цената им – това не звучи парадоксално, защото, заради китайската политика „Едно семейство-едно дете“, някои двойки прекъсват бременността, ако плодът е женски или се отказват от новородените си дъщери. Дори и в девети месец.

„Интелектът на момичето няма значение, не е важно дали е глупава или не – казва той – Те все едно са необходими като булки.“ Живи или мъртви, добавя той.

„Има момичета, които са се удавили тук, в Жълтата река, – казва той. – После, когато телата им са били изхвърлени на брега, семействата им са получили за тях няколко хиляди юана.“

Жителите на селцето и погребалният агент Ян казват, че семейство, което търси женски труп, трябва да плати повече от 10 000 юана или около 1200 долара, което е равно на четиригодишния доход на обикновения фермер. Семействата на момичетата считат тези пари за обезщетение за смъртта на дъщерите.

Съществуването на подобен пазар е довело до отделни съобщения за осквернени гробове. Тази година, по данни на местната преса, човек от провинция Шанси е хванал на местопрестъплението двама мъже, които се опитвали да изкопаят тялото на жена му. През февруари жена от Янцю`ан се опитала да купи останките на 15-годишно момиче, което не било прибрано от моргата, за да угоди на покойния си брат, починал като ерген. Тя казва, че призракът на брат й се промъква в сънищата й и настоява за жена.

Гуо Юхуа, професор по социология в пекинския университет Цинхуа и специалист по фолклор и погребални обреди, казва, че обичаят „ин хун“ се обяснява с едновременния страх от починалите и обичта към тях. Тя казва, че родителите на починалите дъщери, както и родителите на умрелите синове, изпълняват своя дълг пред детето. Те продават телата, за да могат техните деца да заемат своето място в китайското общество, където, по традиция, дъщерите нямат място в генеалогическото дърво на бащата, а само в това, на съпруга.

„Културата на Китай е култура на бащинските кланове – казва професор Гуо, която работи след защита на дисертацията си в Харвард. – Жената не принадлежи на своите родители. Тя е длъжна да се омъжи и да има собствени деца, преди да може да заеме място сред роднините на мъжа си. Жената, починала неомъжена, няма място в този свят.“

Трудно е да се проследят източниците на възникване на „ин хун“, но учените откриват намеци за тази практика в различни древни текстове, включително в „Ритуали на династията Джоу“ – правила за конфуцианско поведение, написан около ІІІ в.пр.н.е. Изследователите на класическия труд на Конфуций твърдят, че образованият елит на древността не е одобрявал тази традиция.

Все пак професор Гуо подчертава, че конфуцианските добродетели, по-късно смесили се с будизма и даоизма, са залегнали в основата на народните обичаи като „ин хун“, обединени от почитта към семейните ценности.

В село Циндзягълао, където горе-долу всеки четвърти възрастен мъж е неженен, 80-годишният Цин Юсин признава с гордост, че изобщо не се срамува нито от „ин хун“, нито от факта, че е купил живи булки и на двамата си сина.

По-младият му син, който сега е на 40, се опитал да си намери жена, но семейството било твърде бедно. Цин-баща спестил пари и купил булка от човека, който се появил на местния пазар и предложил жена за 500 долара. Тази жена е износила и родила на Цин син, след което преди три години отишла да види семейството си и… повече не се върнала.

„Хората не искат да идват тук“- казва Цин-баща, обяснявайки защо е купил жена на сина си. Неговото село е кацнало на една скала и до миналата година до него не е имало път изобщо. Жените често трябвало да извършват непосилна физическа работа. Цин казва, че подобни проблеми са имали и съседите му, след като нежененият им син загинал при газова експлозия преди 10 години. Семейството похарчило 500 долара за посмъртен брак. Жената на Цин, 76-годишната Цао Гуосян си спомня друг случай, когато родителите са купили мъртва булка на неженения си син, загинал при катастрофа.

Тя разказва, че размахът на посмъртната церемония зависи от състоянието на семейството. „Бедните хора просто пренасят телата и ги погребват заедно. Хората с пари правят тържества и колят прасе или овца за гостите си.“
Тя добавя: „Това е предразсъдък и религия. Хората живеят на двойки. Ако умрат, също трябва да живеят на двойки.“

Случва се, ако семейството е прекалено бедно, за да си купи дори мъртва булка, то да приложи традицията „ин хун“ по своему. Прави се женска фигура от слама и се погребва до починалия син като съпругата, която той никога не е имал.

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=5&id=8703

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.