ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

ноември 20, 2007

Кратка характеристика на китайския език

в категория ЕЗИКОЗНАНИЕ, Яна Шишкова

Китайският език принадлежи към сино-тибетското езиково семейство, говори се от 1 милиард и триста милиона души в КНР, Тайван и Сингапур, както и от над 30 милиона чужденци. Той е един от шестте работни езика в ООН.

Основите на СККЕ (Съвременния Китайски Книжовен Език) са поставени в края на ХІХ – началото на ХХ в. “Бащата” на СККЕ е прочутият писател Лу Сюн (1881-1936 г.), който, наред с плеяда прочути интелектуалци, разбива практиката литературният език да се различава дотолкова от разговорния, че да са необходими специални речници за отделните литературни произведения. За нас това звучи абсурдно, но аз лично съм виждала двутомен речник по един от четирите представителни китайски романа “Речни заливи”, в който на съвременен китайски език са обяснени остарелите думи и изрази, като дори ястията, описвани в романа, са пояснени.

В китайския език до ден днешен са обособени група на северните диалекти, както и цели седем групи (шест, според друга класификация) на южните диалекти. Те дотолкова се различават помежду си, че двама души, говорещи на два различни диалекта, могат изобщо да не се разберат и се налага да си пишат йероглифи по ръцете. Това е така, защото независимо как се произнася йероглифът в Южен и Северен Китай, в Япония или Корея, той има константно значение и е универсален като средство за записване.

Поради това многообразие от диалекти след създаването на нов Китай през 1949 г. се стига до важното решение да се наложи един общ официален език за всички китайци, който да бъде преподаван във всички училища в страната. Този език се нарича “путунхуа”, в превод – “общ език”, и всъщност е езикът, който в целия свят се изучава и е известен като китайски. Създаден е върху лексикалната и граматичната база на северните диалекти и говора на образованите пекинци, като за писане се използват йероглифи.
“Путунхуа” е известен още и като “мандарин”, което няма нищо общо с плода мандарина, а е свързано с китайското наименование на висшите чиновници от последната манджурска династия Цин (1644-1911 г.). Те били наричани “мандажън” – “високопоставен човек, манджурец”, което чисто фонетично на незнаещите езика чужденци звучало като “мандарин”. Говорът на мандажън или мандарините е залегнал в основите на СККЕ.

За запис на произношението на йероглифите са изпробвани многобройни системи. През 1958 г. след половинвековни опити и търсения се приема фонетичната система “пин-ин” за запис на произношението на йероглифите. Тя е на базата на латиницата и досега се очертава като най-добрата и лесна за овладяване система. През 1977 г. Обединените нации признават системата “пинин” като официална транскрипция на китайската писменост и едва оттогава тази система влиза в учебниците за чужденци. Оказва се, че всички, изучавали китайски език преди края на 70-те години на ХХ век, не могат да използват новите речници, нито умеят да набират на компютър йероглифи, без да са минали курс по овладяване на системата “пин-ин”.

Най-изучаваният диалект на китайския език, освен “путунхуа”, е т.нар. кантонски диалект. На него говорят китайците от Сянган (бивш Хонгконг), които най-рано започват да емигрират в чужбина и да разпространяват китайската култура. Повечето сериозни инвеститори бизнесмени все още са от Сянган и затова особено в САЩ наред с мандарин се изучава и кантонски, тъй като тези бизнесмени са от старата школа и в повечето случаи не говорят “путунхуа”.

Граматична структура

Ако приемем, че граматиката са корените и стволът на дървото, което трябва да изградим, изучавайки чужд език, то китайският в граматичен аспект може смело да бъде наречен най-лесният за овладяване. В него липсват обикновените “препъни камъни” на останалите чужди езици – няма глаголни времена и отсъства промяна в структурата на самата дума. Липсват още род, число, падеж, спрежение, склонение.
Решаваща роля в граматичната структура играе словоредът. Освен това в много по-голяма степен трябва да се съобразяваме с контекста, в който се употребява дадена дума.

Фонетична структура

Китайският език, както и виетнамският, е тонален. Той се състои от приблизително 400 срички. Фонетичната траскрипционна азбука пинин /pinyin zimu/ изцяло обхваща тези срички. Тъй като тя е на базата на латиницата писането на компютър става бързо и лесно. Достатъчно е да се набере сричката и се появява списък с йероглифи, които се произнасят с дадената сричка. Пишещият просто избира чрез цифра от 0 до 9 необходимия йероглиф.

За четири хиляди години история и непрекъснато развитие лексикалният запас е нараснал на около 140 000 думи. А сричките са едва 400. Това най-малкото означава, че се наблюдава омофония в огромен мащаб. Една и съща сричка може да означава на практика неограничен брой неща и да се записва с множество различни йероглифи.
За да се обогати фонетичният запас на езика, в китайския съществуват т.нар. тонове. Те са четири на брой, като се добавя и един нулев (сричка в нулев тон произнасяме без всякаква интонация).

Тоновете

Кенет Пайк е първият, който разделя тоналните езици според видовете тонове съответно на регистрови (равни) и контурни (с понижаваща се или повишаваща се интонация) . Равните тонове са характерни за много от африканските езици, но се срещат и в други региони по света. В повечето случаи се наблюдават два равни тона – нисък и висок, но на места се срещат три и повече. Цели пет равни тона са регистрирани в езика Shidongkou Hmu, известен още като черен мяо , от езиковата група на хмонг-миен (Hmong-Mien), още известна като мяо-яо.

Контурните тонове се характеризират с променяща се частота на тона, в хода на произнасяне на гласната, която го носи. Такива езици са литературният тибетски, бирманският, почти всички диалекти на китайския език; от австроазиатските езици добре развити тонални системи имат езиците от виетските езици (включително виетнамски и мионг, който е с над 30 диалекта); тайско-кадайските езици и езиците хмон-миен (мяо-яо); в много от афразийските езици (напр. при кушитските и омотските езици), а също в езиците, говорени в Чад (напр. хауса), голяма част от нигеро-конголезките езици, езиковото семейство манде, много от нило-сахарските езици и др.
В путунхуа, съществуват четири тона – висок равен, възходящ, низходящо-възходящ и рязко низходящ, заедно с пети неутрален (нулев) тон.

Освен посока и височина, тонът се характеризира и с интензитет (или „сила”), като разпределянето на интензитета в рамките на финала има значителни колебания според тона. При първи тон например най-силно е началото, а спадането в интензитета към края става плавно и почти не се долавя слухово. Втори тон в това отношение се противопоставя на първи, тъй като най-интензивно звучи към края, когато се изкачва най-високо. Трети тон има повишен интензитет в началото и средата, а четвърти тон в началото е с най-висок интензитет, който намалява към края. За постигането на правилния интензитет при произнасянето на тоновете в началото на обучението следва да се отделя специално внимание на обучаваните, като тоновете се произнасят много бавно.

Друго свойство на тона е неговата дължина. Ако се приеме средната дължина на първи тон да се обозначава с 1, то дължината на втори тон е 1,1; на трети – 1,4, а на четвърти – 0,6 (Спешнев 1980:19-20). Дължината на финалите не зависи от количеството на звуковете в тях, а от характера на самия тон. Така всички срички в един и същи тон и с една и съща централна гласна се четат еднакво дълго, напр. ban, nang, mao, lai. Съотношението в дължината при компонентите на финала отразява съществуващия в китайската сричка принцип на компенсация – ако централната гласна се произнася кратко например, то това се компенсира с по-дълъг терминал и обратно.

Оригинален начин за представянето на тоновете чрез нотен запис срещаме в учебника „Основи на китайския език – уводен курс” на Задоенко и Хуан Шу-ин.

Според такова представяне сричката в първи тон звучи като до от малка октава; във втори тон – като прехода от ла бемол на голяма октава до до на малка октава; в трети тон – като прехода от ми до си бемол на голяма октава; в четвърти – като прехода от до на малка до ми на голяма октава.
Разбира се, не всеки владее нотното писмо, затова долу, наред с описанието на тоновете, ще представим височината и изменението в графиката на всеки отделен тон по шкала от 5 до 1. Акустичен корелат на тона се явява т. нар. „честота на основния тон”, определяна като честота на вибрациите на гласните връзки. При всеки човек базовата честота (БЧ) на основния тон е различна и се обособява от строежа на гръкляна. Средностатистически БЧ на тона за мъжкия глас е 80-210 Хц, а за женския е 150-320 Хц . В описанието за всеки тон даваме и средностатистическата му БЧ :

– Първи тон
Произнася се високо и равно (200 Хц); хоризонталната линия на позиция 5 показва началната и крайната височина на тона. Най-голямо напрежение има в началото на тона, като към края то отслабва. Графично тонът се изписва като хоризонтална черта върху централната гласна – .

– Втори тон
Втори тон също се отнася към високия регистър. Произнася се с издигаща се интонация от средния до високия регистър на човешкия глас (140-200 Хц), като в края има „избухване” на гласа – именно в горната част е най-голямото напрежение. Графично се изписва като права черта в посока отдолу нагоре – .

– Трети тон
Трети тон се произнася по два начина. Когато е употребен с отделна сричка, като графика първо се спуска надолу, остава на равнището на най-ниския тон в гласа и накрая се издига нагоре до позиция 4 (120-100-180 Хц). В потока на речта обаче се използва т. нар. „половин трети тон”, който се произнася ниско (на най-ниската възможна позиция) и равно. Традицията да се обозначава трети тон като низходящо-възходящ започва през 1925 г., когато известният китайски лингвист Лиу Фу за пръв път прилага експериментален метод за изследването на тоновете на китайския език . Графичният запис повтаря кимографския и осцилографския запис на височината на тона – .

– Четвърти тон
Четвърти тон е низходящ и свързва най-високата с най-ниската точка в гласа (200-100 Хц), което може да се обозначи като 5-1 по шкалата. Макар в началото да е силен, а към края отслабващ, при произнасяне не следва да прекъсва по средата, а ясно да се чуе крайната точка долу. Графиката повтаря посоката на тона – .

Китайската писменост

Поради различни исторически причини китайският език се развива в две основни посоки: писмен и устен. Писменият запис на китайския език се извършва изцяло чрез йероглифи. При първия сблъсък с подбна писменост всеки човек реагира с известен ужас и учудване, започва да възприема китайците като извънземни същества, а към всеки владеещ езика изпитва респект.

Когато разберат, че пиша на китайски, винаги ме питат колко йероглифа е необходимо да владее образованият човек, за да може да чете и пише. При отговор – около пет хиляди, интересът се засилва, но вярата, че е възможно подобен език да бъде овладян рязко намалява.

Всъщност положението се променя ако се знае, че йероглифите структурно се състоят от едва двайсетина черти и не съществуват йероглифи, които да включват други освен тези черти. Изключително важно е да умеем да разпознаваме правилно от кои точно черти се състои даден йероглиф, защото търсенето в речник става по броя им. Когато изучаваме съответния знак обаче, изобщо не е нужно да броим и помним чертите, а само елементите, които го изграждат. По този начин йероглиф от 12 черти например може да се състои от два или три елемента, които ние знаем отпреди, тъй като непрекъснато ги виждаме повтарящи се в състава на други йероглифи.

Още по-лесно можем да овладеем китайското писмо, ако изучаваме историята на йероглификата и проследяваме развитието на понятието още от пиктограма.
Например йроглифът слънце – 日 rì изглежда почти по същия начин, както са го записвали преди 4000 години – ⊙ с тази разлика, че кръгът с точка е пиктограма (схематизирана рисунка), а 日 е вече съвременен йероглиф.

Ако изучаваме и пиктограмите най-добре ще овладеем логиката на мислене и съставяне на йероглифите и от един момент нататък ще можем да наизустяваме без особен проблем по 40-50 знака на ден.

При йероглифите отсъства връзката знак – произношение. Произношението трябва да се знае предварително, което изключително много затруднява обучението. Поради тази специфична особеност на езика в началото се изучава транскрипционната азбука пинин (pinyin zimu), която обхваща целия фонетичен състав на езика, като преходът към пълно овладяване на йероглификата се извършва плавно и постепенно. Така пинин и йероглифите до един етап трябва да се използват паралелно.

В Китай вече съществуват литературни издания и интернет страници изцяло записани с пинин. Държавната стратегия в областта на ограмотяване на населението в КНР предполага след период от около петдесет години да отпадне необходимостта от йероглифното писмо. Този грандиозен преход обаче може да бъде осъществен частично поради множеството омофони. Съществуват толкова много йероглифи, които се произнасят по един и същ начин, че без прочит на знака просто няма как да се разбере смисъла.

Все пак, напълно е възможно да се овладее разговорно китайският език без изобщо да се изучават йероглифи. Този подход е подходящ за обучение на служители във фирми, които имат партньори китайци.

Реформата на йероглифната писменност

Вече видяхме, че от пиктограми китайските писмени знаци са се развили в йероглифи. Това обаче е станало постепенно, като формата се е променяла цели четири хиляди години.

Сложните йероглифи съдържат в себе си всички логически елементи, които изграждат понятието. Опростените йероглифи се появяват вследствие на реформа в писмеността и са приети за официално писмо на КНР през 1955 г. с цел намаляване на неграмотността. Опростените йероглифи всъщност са същите сложни йероглифи, но с намален брой черти.
Тази реформа, направена с цел улеснение на изучаващите писмеността, според мен е твърде несъвършена. Езиковедите наистина са успели да съкратят броя на чертите, но така логиката на йероглифа напълно се губи и поради това се налага опростеният йероглиф да бъде зазубрян без възможност за асоциация. В сложните йероглифи се запазва логиката на пиктограмата и дори без да се знае значението на даден йероглиф, само по връзките между елементите му може да се предположи неговото значение, докато при опростените това е невъзможно.

Освен отсъстващата логика, опростените йероглифи са неефективни и поради следната причина: в Сянган, Тайван и Сингапур пишат само със сложни йероглифи. Тъй като бизнес средите все още работят много със Сянган и Тайван, преводачите следва да владеят задължително и сложните йероглифи.

Освен това китайското кино доскоро беше представено предимно от сянгански продукции, като актьорите говорят на кантонски диалект, а субтитрите са изписани със сложни йероглифи.

Още едно обстоятелство задължава китаистите освен опростени йероглифи да изучават и сложни. А именно фактът, че има сериозна научна и популярна литература, касаеща всички аспекти на китайската култура, както и по-интересни и насочени към чужденци, изучаващи китайски език, учебни помагала от Тайван и Сянган. Всички материали са написани със сложни йероглифи. Същото се отнася и до интернет страниците с китайско съдържание, написани със сложни йероглифи и произход Сянган, Тайван, които предлагат по-богата и безплатна информация за страната, отколкото сайтовете в самата КНР.

И не на последно място, в последните години, с намаляване на неграмотността в Китай се наблюдава любопитна тенденция на обособяване на елитна класа от интелектуалци, които държат да блестят с познанията си по китайски език. Тези млади хора тенденциозно изучават старата писменост и предпочитат да пишат със сложни йероглифи. Комуникацията и завързването на по-тесни връзки с тях става по-лесно чрез владеенето на сложни йероглифи. Владеенето на старата писменост носи голям престиж, който е съществена част от образа на чужденеца в Китай и задължителен елемент при дългогодишна работа с китайци.

В България, дори и при обучението на ученици и курсисти без претенции за дълбоко навлизане в езика, е желателно да се проследява връзката пиктограма-сложен йероглиф-опростен йероглиф още от първия момент на навлизане в езика. Така, макар и ударен като доза китайски език в началото, този метод позволява пълноценно усвояване и е огромно улеснение в по-напреднал стадий на обучение.

Лексикален обем

Поради дългата си и непрекъсната история китайският език се състои от огромен брой думи, богат е на фразеологизми (пословици, поговорки, идиоми и др.), които се използват в ежедневното общуване. Фразеологизмите във всеки чужд език се отнасят към висшата степен на овладяване. В китайския обаче още в средното равнище на овладяване изучаващият следва да разпознава и владее богат запас от изрази, за да може да разбира и сам да говори.

Китайският език изобилства и със синоними, като особено трудни за усвояване са глаголите, тъй като се използват непрекъснато.

В китайския език, както и във всеки друг, с отварянето към света и глобализацията в огромно количество нахлуват нови понятия. Не може обаче да бъдат измисляни и съставяни нови йероглифи, поради това дадени йероглифи биват натоварвани с нови значения. Така, изучавайки един йероглиф, чужденецът се сблъсква с необходимостта да наизустява и осмисля всичките значения, а не само едно.

Изводи

Така представен, китайският език на практика изглежда неовладяем. Утешителното е, че не е необходимо да се знае перфектно езика, за да е възможна добра комуникация. Обикновено владеещият езика се специализира в определена област (например бизнес китайски, вестникарски, медицинска терминология и др.)  и става специалист в нея.

Другото успокоително обстоятелство, което трябва да се знае е, че едва 20% от китайците разпознават в “путунхуа” свой роден език. Всички останали, а това са милиард души, изучават официалния език като втори чужд.

Това означава, че ние можем и в редица случаи сме по-добри в изучаването на този език от самите китайци!

Яна Шишкова

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.