vicodin
Робърт ван Хюлик: Мъдростта на магистрата | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

октомври 26, 2007

Робърт ван Хюлик: Мъдростта на магистрата

в категория Най-нова литература

Автор: Асен Цветков, събота 15 ноември 2003.

Робърт ван Хюлик (1910-1967) е холандски дипломат и известен синофил (за тези, които
за първи път срещат тази дума – тя е еквивалент на русофил само че за Китай, а защо точно “сино-” е друга история). Докато е посланик в Китай, той се запознава с богатата традиция на китайските детективски романи и повести, най-ранните от които датират от времето на династията Мин. Техен главен герой почти винаги е окръжен управител (магистрат). Той изпълнява и много други функции: управител, следовател, съдия, нотариус, завеждащ държавния регистър за окръга и още много други. (Китайците определено са хора с опит в бюрокрацията. Дори и в това отношение са го измислили, така че да е лесно и от едната и от другата страна на закона – плащат само на един чиновник за всички тези функции, а от друга страна, ако някой тръгне да го подкупва е само един). Героят винаги е мъдър, справедлив и неподкупен.

Повечето китайски романи обаче, се оказват нечитаеми на запад, тъй като в тях много често магистратът разчита прекалено много на интуиция или свидетелски показания и доказателства от призраци или знамения, за да разгадае случаите. Един роман обаче, той смята, че ще е интересен за европейците – Ди Гун`ан. Той го превежда и го публикува в Япония като Celebrated Cases of Judge Dee (на български излезе именно като Ди Гун`ан). По-късно, Хюлик решава да се опита да пише свои собствени романи като следва стила на китайските. Използва замислите и изпълнението в типичния ктайски стил, но се старае да придържа Съдията Ди към по-стриктни и рационален подход в разследването. Първият му опит бил успешен и дипломатът се отдал на писане.

Между излизането на Ди Гун`ан в Токио (1949 г.) и излизането на първата авторска книга за съдията Ди лежат 10 години упорит труд. Творбите на Хюлик са ситуирани в епохата на династията Тан – също като китайските му модели. Също като моделите обаче, облеклото и социалните обичаи принадлежат на Мин, а не на Тан.

Може би това, което трябва да се каже на първо място е, че тези романи не са съвсем измислени. Авторът е историк и експерт по китайска култура. Тези истории са истински в няколко аспекта. Събитията в тях са отпреди повече от 1300 години имат някои доста фантастични и легендарни елементи, а и някои са измислени от самия автор. Смесицата от това спокойно може да бъде наречена исторически криминален роман.

Трудно е човек да седне да чете хартиена книга на прага на новото хилядолетие, епохата на висшите технологии, Интернет и т.н. Или поне така си мислят на запад. Аз винаги съм се наслаждавал да чета хартиена книга, защото няма компютър или филм, който да замени хубавата книга пред горящия огън в камината и чашата с …….. (попълва се по желание на читателя). А тези романи определено си заслужават да бъдат прочетени по няколко пъти.

Първо, те са ситуирани в Китай, макар и в отдавна отминала епоха, тази държава и досега привлича като магнит всички търсачи на културни ценности с необятното си наследство. Описанието на слоевете на китайското общество и ежедневието на всеки негов член е толкова подробно, че имаше случай, когато наистина се чувствах не като читател, а като наблюдател на действието. (а може би това го дължа на развинтеното си въображение). Срещат се образи от къде ли не, от просяци до императорски дъщери, от монголи и уйгури до корейци и кантонци.

Авторът определено е проявявал интерес към по-прикритите части на обществото, затова често срещани образи са проститутките, куртизанките, наложниците. И сред всички тези хубави и …хм… развратени жени (лелееее, само как го казах… имах друго на ум, ама айде и така става) съдията Ди със своя непоклатим морал, не правещ нищо освен да погледа красотата на жените, които понякога направо се хвърлят в ръцете му. Е, затова пък другите образи в книгите са далеч по-малко благородни. В това отношение особено впечатление правят Ма Жун и Цяо Тай. Тези двамата са типични войници, в най-средновековния смисъл на думата и все пак имат свои принципи на благородство.

Второ, както вече казах културата на Китай описана в тези книги си заслужава да бъде разбрана. Защото като всяка добра криминална книга те не само показват човешките възможности за зло, а и обществото, което обгражда това зло. Всеки с добро въображение може да види, че Китай ще се превърне в една от трите големи културни групи на следващите векове.

Имперската конфуцианска култура властва в Китай повече от 2100 години от около 200 пр. н. е. до 1900 сл. н. е. и властта й над китайското въображение е все още силна. Ние европейците имаме съвсем малка представа какво точно представлява тя. Китайската администрация е толкова сложна и всеобхватна като сегашната европейска. Само дето тя е такава още по средата на управлението на династията Хан – преди около 2000 години. Естествено Конфуцианската култура си има слабите места, но дори и самият факт, че Китай е най-древната все още съществуваща цивилизация, мисля че говори достатъчно. Тези книги, по свой собствен начин показват аспектите на китайската култура. И го правят много по-добре от учебниците по география и културология.

Ето нещата, които мен специално ме поразиха:

1) Всяко село или квартал на голям град си има свой отговорник, който е длъжен да знае кой живее там и с какво се занимава.

2) Районите са управлявани от Съдии които на свой ред са отговорни пред провинциалните префекти, а те пред Императорския двор. За да бъде всичко честно и работещо, често се случва имперските цензори да пътуват през страната инкогнито с властта на самия Император да арестуват, съдят, екзекутират и уволняват управници, които са подкупни, не се спазват със задълженията си или злоупотребяват с властта си.

3) Районните съдии и провинциалните магистрати сменят местата си по време на кариерата си, така че да няма възможност за корупция или постоянно лошо управление на една област

4) Военните си имат свое отделно разпределение, те нямат никаква власт на цивилното население, както и цивилните съдии над военните области, укрепления и бази.

5) Ранговете на власт и благородство намаляват със всяко поколение, т.е. ако един човек е благородник, децата му ще бъдат с по-нисък ранг, а техните ще бъдат обикновени жители. Всеки сам трябва да си изгражда положението, а не да лежи на лаврите и делата на дедите си. Естествено, това не важи за децата на императора, което е слабо място в системата.

Струва си да се отбележи че за 700 години Римска цивилизация, Рим е минал от царство, през високоразвита република, завладял е цялото Средиземноморие и се е разпаднал превръщайки се в автократична империя. Когато варварите унищожават Западната римска империя (400-460), тя изчезва заедно с цялата система на управление. За сравнение варвари завладяват Китай на три пъти – първо хуните; после монголите на Чингис Хан и накрая манджурите (1644-1911), но и трите пъти имперската конфуцианска система е сметната от завоевателите за по-пригодна за управление от тяхната собствена и оставена непроменена, въпреки смяната на династиите. Това е истинското доказателство за работата на системата.

За мен най-добрата книга от поредицата е “Огърлицата и кратуната” (1967). Това е една от последните книги на Хюлик, който умира от рак същата година. Тук той е постигнал съвършен контрол над персонажите, замисъла и самата загадка. Книгата показва съдията Ди в близост до любимата дъщеря на императора и показва част от бюрокрацията на имперски Китай. А и образът и историята на Учителя с кратуната винаги са ме впечатлявали със красотата си.

“Поети и убийци” е също много добра, макар че историята и е много тъжна.

“Езерото, което не връщаше удавниците” и “Златното божество” са ранни и особено интересни заради заплетените си загадки.

Самата “Ди Гун`ан” надали ще се хареса на много от читателите, тъй като е само превод със съвсем малка обработка от страна на ван Хюлик. В предговора ван Хюлик описва основите на китайския криминален роман и неговите основни елементи и задължителни части.

“Дъждовен дракон” е прекрасен сборник с разкази от различни периоди на живота както на съдията Ди, така и на самия Хюлик и разликата в стила си личи. Така че е по-добре да се прочете след поне три от романите.

Хронология на съдията Ди (измислена с изключение на рождената му дата):
(проследява се във всичките 15 новели и 8 разказа)

630 г. В Анян, столица на провинция Шанси се ражда Ди Жъндзие. Той е наследник на древния род Ди. Получава основно обучение у дома. Минава изпитите за чиновническа длъжност на провинциално равнище.

650 в столицата Луоян бащата на съдията Ди е назначен като Имперски съветник в столицата и синът му става негов личен секретар. Вече има Първа и втора съпруга. Минава следващата степен на държавните изпити и става секретар в Имперския архив.

663 Магистрат на Бънлай – район на североизточния бряг на Китайската империя. Златното Божество (Лондон, 1950). Убитият магистрат, Уплашената невеста, Закланият бияч.

Първият самостоятелен официален пост на съдията Ди. Потегля натам придружен от един от сержантите на баща си, човекът отгледал го от детство – сержант Хун. По пътя се сблъсква с двама “братя на горите и езерата” – разбойниците Ма Жун и Цяо Тай. След кратък сблъсък те се съгласяват да станат негови помощници. За първи път се споменава легендарното оръжие на рода Ди – мечът Дъждовен дракон. Като го вижда Цяо Тай казва ”Ако ще умра от меч искам да е от този.” И се оказва прав.

663 Пет символични спирали. Публикуван в In Judge Dee at Work (Чикаго, 1967, в България – Дъждовен Дракон) Една седмица след пристагането на съдията в Бънлай. Госпожа Хуо: самоубийство или убийство? Разрешено само от съдията Ди.

663 Червената лента. (същия сборник) Името е игра на думи. На английски “Red Tape” освен червена лента означава и бюрокрация. Месец след убийството на госпожа Хуо. Военно убийство, което този път по изключение разрешават цивилния съдия Ди и помощниците му – Ма Жун и Цяо Тай. Появява се полковник Мън.

663 Той идваше с дъжда.(същия сборник). Шест месеца по-късно. Случай решен изцяло от съдията Ди. Убиство на собственик на заложна къща. Полковник Мън отново се намесва. Съдията Ди решава да вземе госпожица Цао за своя Трета съпруга. (под натиска на останалите две. Ама какво да се прави – жени. )

663 Лакираният параван. (Лондон, 1962). Съдията Ди и Цяо Тай помагат на магистрата Лун да реши случая. Те са на път от столицата обратно към Бънлай, но спират в съседния окръг Уейбин. За втори път се споменава смъртта на Цяо Тай от Дъждовния дракон.

666 Съдията Ди е назначен за магистрат на Ханюан – район на брега на езеро близо до имперската столица. Езерото, което не връщаше удавниците. (Лондон, 1960). В разследването участват съдията Ди, сержант Хун, Ма Жун и Цяо Тай. За първи път се споменава бъдещия четвърти помощник – Тао Ган. На сцената излиза и богатият земевладелец Хан Юнхан. Описание на главатаря на просяците в Ханюан. (Много яко добиче, което сигурно тежи два пъти колкото мен и настоява че е болно и не може да диша и т.н. абе….просяк.)

666 Утрото на маймуната (Маймуната и тигърът [Лондон, 1965]) Убийството на един скитник, разрешено от Съдията Ди, Тао Ган и един гибон. Тао Ган окончателно е назначен на служба при съдията Ди. Кратък сблъсък между главатаря на просяците и Хан Юнхан.

666 Манастирът на призраците (Лондон, 1961). Сцената на убийството и разследването е просто приказна, достойна за готически роман или филм на ужасите – нощ, буря, даоистки манастир в планините на Ханюан. За първи път се среща по-подробно описание на семейния живот на съдията Ди.: “Не може да тръгнете без да си сложите пластир на главата. Ами ако пак ви ударят?” Ей как обичам подобни предсказания. Естествено съдията пак го удрят по главата.

666 Убийство край лотосовото езеро (Дъждовен дракон, Лондон, 1967) Смъртта на един стар поет. Разрешено от Съдията Ди, Ма Жун и едно езеро с много жаби. Най-обичам луди, луди жаби.

668 Магистрат на Пуян – голям процъфтяващ район в провинция Дзянсу, на Великия канал.
Скелет под камбаната. (Лондон, 1958). Съдията Ди и пълен набор от помощници се опитват да решат случая с един забравен скелет под една забравена камбана в един забравен храм, на един позабравен бог. Абе, забавна работа. Шън Па – шеф просяк.

Общо взето останах с впечатление, че просяците са играели много важна роля в средновековен Китай.

668 Двамата просяци. (Дъждовен дракон, 1967). На сцената се появява магистратът Луо, само споменат в предишния роман. Съдията Ди и сержант Хун се справят с престъплението бързо.

668 Фалшивият меч. (макар че според мен си е грешният меч – оригиналното заглавие е The Wrong Sword) (Дъждовен дракон 1967)). Смъртта на един млад акробат. Съдията Ди, Ма Жун и Цяо Тай. Отново Шън Па – просяшкия главатар.

668 Червеният павилион. (Лондон, 1964). Сцена е един курорт на Райския остров, където Съдията Ди отсяда за два дни с Ма Жун, на път от родното село на Ма Жун. Ма Жун изхарчва парите току- що взети като наследство, заради една куртизанка, в която се е влюбил. Ех, какво ли не прави любовта. Магистратът Ло се появява за малко, колкото да спомене, че това все пак е неговият окръг.

668 Императорската Перла (Лондон). Убисйства по време на ежегодните състезания с лодки по Големия канал. Освен съдията Ди и сержант Хун основно действащо лице е и Шън Па, който е влюбен.

669 Поети и убийци. (Ню Йорк, 1968). През средиесенния фестивал в Чинхуа съдията Ди е гост на група изискани майстори на литературата. Домакин е магистратът Луо. Това е около година след събитията описани в Червения павилион и Скелет под камбаната. Поради липса на достатъчно начетени помощници способни да участват във високолитературни дискусии съдията Ди сам решава случая.

670 Магистрат на Ланфан район на крайната западна граница. Загадката на Лабиринта (Лондон, 1952). Отявлен конфуцианец, съдията Ди е ревностен противник на некитайските религиозни практики и в частност будизма. Това, което го притеснява повече е влиянието над императора на будистките свещеници. С разкритията в “Поети и убийци” той нанася сериозен удар на кликата и затова е пратен от централен окръг като Пуян в граничния Ланфан. Свалянето на един  местен тиранин и няколко мистериозни убийства решени от съдията Ди и помощниците му. Уйгурското момиче Тълби става любима на Ма Жун. (Той така и не си намери китайка, след като, ако помните си изхарчи парите по една куртизанка).

670 Привидението от храма. (Лондон, 1966). Три престъпления, които се оказват едно единствено, разрешено от Съдията Ди, сержант Хун, Ма Жун. За първи път подробно описание на трите съпруги на Съдията Ди. По-подробно на третата – бившата госпожица Цао. Ма Жун все още ходи с Тълби.

670 Свещените саркофази (Дъждовен дракон, 1967). Два трудни случая решени от съдията Ди, докато е извикан в граничния окръг Тацикоу по време на татарската война.

670 Убийство в новогодишната вечер. (Дъждовен Дракон, 1967) Един крайно нетипичен случай разрешен от съдията Ди по време на четвъртата му година като магистрат на Ланфан.

676 Магистрат на Бейджоу. Отдалечен район в пустия север. Пирон в черепа (Лондон, 1961). Само няколко месеца, след като е поел поста, съдията Ди е назначен за председател на Имперския съд в столицата. В Бейджоу той решава няколко особено жестоки убийства с всичките си помощници, обаче сержант Хун загива по време на изпълнение на служебните си задължения. Съдията Ди прави равнисметка на живота на верния си спътник.

Произходът на трите съпруги на съдията Ди. (Бях наистина впечатлен)

676 Нощта на тигъра (Маймуната и тигъра [Лондон, 1965]) Убийството на едно младо момиче, разкрито от съдията Ди, пътуващ от Бейджоу за столицата. Той пренощува в една малка къща в прерията. (монголските степи – тогава в северен Китай)
677 Председател на Имперския съд в столицата. Мотив с върба. (Лондон, 1965). Съдията Ди поема новия си пост, а Ма Жун и Цяо Тай стават полковници от гвардията. Тао Ган става главен секретар на Имперския съд. Ма Жун се жени за близначките Юан.

(Ето това е радикално решение на проблема с разпознаването на жена и балдъза)

681 Убийство в Кантон (Лондон, 1966). Сцена е най-голямото пристанище в Китай – Кантон или Гуан Дон(г) (мда ето откъде идва моята любима рецепта за ориз по китайски) Съдията Ди е изпратен със специална мисия. Цяо Тай и Ма Жун го придружават. Сбъдва се предсказанието на Цяо Тай и той умира от острието на Дъждовния Дракон, макар и не в ръцете на съдията Ди. Тао Ган на стари години решава да се жени.

***

Историческа бележка:


Съдията Ди умира през 700 г. на седемдесет години. Има двама синове Ди Гуансъ и Ди Дзинхуeй, които постигат почетна официална кариера без да се преуморяват или блестят с нещо повече. Внукът на съдията Ди – Ди Дзиенмо наследява забележителната личност на дядо си и неговата мъдрост, и става Управител на имперския двор.

Илюстрациите в книгите са дело на самия Хюлик. Те са в типично китайски стил от времето на династията Мин.


http://www.sivosten.com/content.php?review.62

* По никой начин не мога да се съглася с автора относно изводите за конфуцианската традиция, затова и не съм публикувала тази част от статията. Прочетете я в „Сивостен“.
Конфуцианската култура и традиция не препятства научното и технологическо развитие, напротив – способства го, особено в това отношение е помогнала изпитната система, установена в Китай още преди н.е. За падането на Китай под манджурско владичество са отговорни съвсем други факти и те нямат общо с конфуцианството.
Уважавам обаче изследователската част и биографията по книги на съдията Ди. (Бел. Яна Шишкова)

* Позволих си да редактирам някои чисто фактологически неточности.
Яна Шишкова

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.