vicodin
Възстановяване на единната държава. Династия Суей /隋/ (581-618) | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

октомври 26, 2007

Възстановяване на единната държава. Династия Суей /隋/ (581-618)

в категория Средновековие

С възцаряването на династията Суей приключва четиривековният период на политеческа раздробеност на Китай е постоянни междуособни войни. Независимо, че управлението й е сравнително кратко, по време на тази династия и особено на реформите, осъществени от нейния основател Ян Дзиен (император Уан) страната се стабилизира, разширяват се обработваемите площи, увеличава се населението, на юг и на север започват да се появяват нови градове.

По време на тази династия се появяват търговски обединения (туан и хан), които дават мощен тласък за развитието на разрушеното през предишните векове китайско стопанство. В съответствие с конфуцианските принципи император Ян Дзиен предприема мерки за регулиране на социалните отношения в страната, които също оказали сериозно влияние за цялостното стабилизиране на китайското общество от това време. Намалени били данъците, отменен бил държавния монопол върху добива на сол и производство на вино, започнали да се секат нови монети.

Като убеден привърженик на конфуцианството Ян Дзиен се стараел да подбира за държавна служба учени и поставил основите на изпитния институт, върху който се изгражда цялостната по-нататъшна китайска политическа система по време на империята.

Сунските императори изградили държавната администрация по хански образец, но направили и някои подобрения – ново административно деление, съкратен бил значително и броят на държавните служители. Ян Дзиен упорито се опитвал да укрепи централната власт и се разправил безпощадно с местните благородници. През 604 г. обече той бил убит от сина си Ян Гуан, който се възкачил на престола. Новият император продължил курса на баща си по увеличаване на държавната хазна, икономическа и политическа централизация.

Той учредил чиновническата степен дзиншъ, която по-късно се превърнала в един от главните канали за придвижване в службата, подчертавайки освен това приоритета на хуманното, гражданското начало в страната. Ян Гуан пренесъл столицата в Луоян, преселвайки там повече от 10 000 богати семейства и построил там разкошен дворцов ансамбъл.

За укрепване на връзките между центъра на империята и нейните по-отдалечени краища бил изграден воден път, свързващ долините на реките Хуанхъ и Яндзъ. Това грандиозно съоръжение, изградено на базата на стари и нови канали, останало в историята под името „Великия канал“. Той способствал за развитието на търговията, укрепване на контактите между столицата и провинциите, давал възможност за голяма маневреност в случай на необходимост от прехвърлянето на войски.

Друго мащабно събитие през управлението на суейските императори станало възстановяването и укрепването на Великата китайска стена (607-608 г.). В тези крупни строителни дейности били ангажирани огромно количество хора. Според източниците, през управлението на Ян Гуан за изграждането на новата столица Луоян били свикани 2 милиона души, а за работите по Великия канал и Великата стена – 1 милион.

За разлика от успешната си вътрешна политика във външен план суейските императори водили продължителни малко успешни войни по всички граници на държавата. Един от най-сериозните противници на империята по това време бил Тюркският каганат и в стремежа си да обединят страната през VІ век суейските императори понякога признавали зависимостта си от тюрките.

На североизток китайците се опитвали да завладеят Ляонин и морските пътища в Жълто море. Така обект на тяхната завоевателна политика станали корейските държави Когурьо и Пекче, а в тази борба южнокорейското кралство Шила било привлечено като съюзник на Китай. В ожесточена война през 612-614 г. китайците на три пъти предприемали неуспешни походи в Корея. Тези военни неуспехи довели до широкомащабно народно въстание срещу династията, което било най-силно в провинциите Шандун и Хънан и лично Ян Гуан оглавил поход за разправата с бунтовниците.

Именно на територията на тези две провинции през 610 г. въстаниците образували своя държава, обявявайки за неин владетел един бивш селски старийшина и дългогодишен воин – Доу Дзиендъ. По това време в лагера на императорските привърженици възникнали разногласия, като най-съобразителен в трудната обстановка се оказал един роднина на Ян Гуан по женска линия – Ли Юен. Той оглавил възстание през 617 г. в Тайюан и скоро, заедно с войска, подсилена с тюркска конница, превзел Чанан. След неуспехите в Корейския поход и спасявайки се от бунтовниците, Ян Гуан избягал на юг.

 http://bg.wikipedia.org/wiki/


Още факти за Янди:

Освен това, император Янди заповядва и построяването на пътища покрай канала, предназначени специално за него. Пътищата били обрамчени с тополи за да се предпазят от срутване стените на канала. След като целият проект е завършен, император Янди тръгва по канала към Дзянду за да се любува на цъфтежа на редките цветя цион. Неговата свита е съставена от 200 000 души и няколко хиляди кораба.

В деня на заминаването, император Янди и императрица Сяохоу се качват на два отделни огромни кораба на 4 етажа, украсени с дракони, в които всичко било обзаведено като в двореца и имало над 100 прекрасно украсени стаи. На останалите няколко хиляди красиво украсени кораба пътували прислужници, придворни дами, цивилни и военни лица, аристократи, даоски свещеници и будистки монаси. На други кораби пътували въоръжени войници. От началото до края, цялата армада се разпростирала на над 100 км. По бреговете вървяли над 80 000 души, които теглели корабите, както и два кавалерийски отряда.

Цялото зрелище със сигурност е било изключително помпозно и представяло императорската мощ и лукс. През деня навсякъде се веели разноцветни знамена, а през нощта, корабите били ярко осветени. Цялото пътуване минало под звука на барабани и гонгове.

По пътя императорът изискал да му бъде предлагана само най-фините и редки храни, както и изисквал почести и посрещане от чиновниците от градовете покрай канала. Това причинило огромни затруднения на обикновените хора. В канала били хвърлени големи количества деликатесни храни, докато хората гладували.

В Дзянду, император Янди също показал императорската си власт и се отдал на всякакъв род екстравагантни удоволствия. Често хиляди и даже десетки хиляди хора били наемани за да обслужват прищевките на императора и за целта били хвърлени огромни суми пари. Император Янди имал и друга отрицателна черта – той определял заслугите на чиновниците според данъка, който те му плащали – присъждал по-високи постове на далите по-голям данък и отнемал степени на далите по-малък данък. В крайна сметка, чиновниците покрай канала били принудени да ограбят безмилостно обикновените хора, които били истинските жертви.

След шест месеца разгул и прахосване, император Янди се върнал по същия триумфален начин в столицата Луоян.

След това, Янди ходи почти всяка година на „проучвателни обиколки“, което довело до изпразване на хазната и до големи бедствия за народа. Нарастващото народно недоволство довело до серия от селски въстания из цялата страна. През 618 г. император Янди бил убит в Дзянду от своя генерал и няколко сановници, което сложило край на династия Суей.


http://bulgarian.cri.cn/1/2007/04/06/1@53685.htm


404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.