vicodin
Този див, див китайски Запад! | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

октомври 25, 2007

Този див, див китайски Запад!

в категория Георги Илиев

Възможности за българския бизнес в един алтернативен Запад

Георги Илиев*

9 часа сутринта. В Пекин отдавна се е съмнало и работният ден е в разгара си.
По същото време в Урумчи, Западен Китай, е 9 часа сутринта, но слънцето още не е изгряло. Разликата между Изтока и Запада на Китай е толкова голяма, че често за несвикналото око общото между тях, изглежда, е само простиращата се на 4 хил. км най-дълга единна часова зона в света.
Китай оставя у външния наблюдател впечатлението за монолитна и хомогенна държава, но на практика не е. Разликите между регионите понякога са потресаващи: зашеметяващите урбанистични пейзажи на градовете на изток се противопоставят с на места отчайваща бедност на запад. Излъсканите небостъргачи, летища и хотели в крайморските провинции биват заменени във вътрешността на страната с комунистическа архитектура, мрачни предприятия и поля, орани с биволи.
И все пак Западен Китай днес привлича чуждите погледи с това, с което Източен Китай привличаше първите чужденци преди 20 години: неоткритите и неизследвани възможности. Компании като Motorola още пазят спомените от първите си години на китайския пазар, когато, без да срещат конкуренция, генерират огромни печалби. И ако за гигантите е по-лесно да влязат в култивирания Изток, то за една българска компания, която търси пробив за своите по-непретенциозни стоки, Западът е далеч по-предизвикателен.

Икономика и политика в едно

Дивият запад на Китай започва само на 200 км от Пекин и обхваща 12 провинции с 2/3 от територията и 350 млн. (според неофициалната статистика доста повече) от населението на страната. Днес регионът е обект на мащабна програма за развитие, започната от китайското правителство през 2000 г., с цел да се подобри инфраструктурата, да се привлекат инвестиции и да се предотвратят социални конфликти, базирани върху бедността.
Местните власти на Запада имат значителна данъчна свобода и могат да предоставят до 10 години данъчна ваканция за чуждите инвеститори, което е доста над преференциите, които се дават на Изтока. На места обаче властите са запазили типичното консервативно социалистическо мислене, че „чуждият инвеститор се опитва да ограби Китай“. Китайското правителство се бори с този манталитет чрез програма, по която за определен период управници от Запада си разменят местата с управници от източните провинции.
Докато в градовете в Източен Китай има вече сравнително стабилен бизнес климат и пазарът е основният регулатор, на Запад местните власти са водещите. Положението допълнително се усложнява от двойствения характер на управлението в Китай: административни власти (губернатори, кметове) и партийни кадри (провинциални и градски секретари). Така че за успеха на едно предприятие в западния регион добрите връзки с властите са санитарният минимум.
В Западен Китай делът на частните фирми в икономиката е малък и държавните предприятия са ключовите играчи. Това е своеобразно улеснение за българските компании, които решат да се насочат към региона, тъй като вероятността неопитните чужди компании да бъдат измамени от частни китайски бизнесмени е огромна, докато вероятността да бъдат изиграни от държавни предприятия е доста по-малка.

Конкурентни предимства и недостатъци

Западен Китай има две основни предимства за установяването на производствени мощности: изобилно електричество и още по-евтина работна ръка. Крайбрежните провинции на Китай от няколко години страдат от значителен недостиг на електричество през лятото, когато е периодът на климатиците. Западен Китай няма този проблем – нещо повече, регионът е износител на електричество за Изтока.
В най-развитите райони на Китай (около Шанхай, Пекин и Гуанджоу) средните доходи са до два пъти по-високи, отколкото в България. И въпреки това източните и южните провинции вече изпитват недостиг на работна ръка – само в южната провинция Гуандун
2 млн. работни места остават незаети през 2004 г. Дори и големият и постоянен поток от западнокитайски работници, мигриращи на Изток, не успява да запълни свободните работни места.
Трудовият пазар на Западен Китай обаче изпитва един друг проблем – недостиг на квалифицирана работна ръка. Решението се търси с финансови стимули: студентите, които след дипломирането си ще отидат да работят в региона, получават субсидии по време на обучението и не трябва да изплащат студентските си заеми.
От гледна точка на инфраструктурата транспортът до Западен Китай е бавен и труден. Пратка от Шанхай до югозападния град Чунцин (1500 км) пристига за същото време, за което може да прекоси Тихия океан от Китай до Лос Анджелис. От една страна, причина е претовареността на железопътната мрежа на Китай с превози на огромни количества въглища. От друга, жп мрежата в Китай е фрагментирана и всяко регионално жп управление има правото да дава приоритет на един или друг влак. Фрагментираността е проблем и при шосейния транспорт, тъй като всяка провинция защитава собствените си неефективни малки превозвачи, което понякога налага претоварването на стоки на границите на провинциите. Известна надежда за по-удобен транспорт до Западен Китай дава напредващото развитие на транспортния коридор Евразия (от Ротердам до китайското крайбрежие), който в по-далечно бъдеще ще позволи бърз превоз директно през Централна Азия и така ще се избегне преминаването през натоварените китайски пристанища.
В други области обаче Западът на Китай е доста напред, дори в сравнение с някои по-развити съседи. Над 15% от населението на региона притежават мобилни телефони, което е много повече, отколкото в други развиващи се азиатски държави. В Индонезия например само 7% от населението извън столицата ползват мобилни комуникации, а в Индия – едва 2%.
И естествено няма автентичен Див запад без разбойници. В Западен Китай тази функция изпълняват уйгурските бунтовници – мюсюлмани, които се борят за независимостта на Синдзян (в миналото известен като Източен Туркестан). За последните 20 години те са организирали 260 терористични нападения в Синдзян в опит поне да сплашат прииждащите китайски преселници, които вече са по-многобройни от самите уйгури.
След всички тези факти за Дивия запад на Китай остава да кажем на потенциалния инвеститор или турист две неща: на добър час и на ваш риск!


Феодализъм, капитализъм и комунизъм в едно

Три в едно: това е Синдзянският корпус за производство и строителство (XPC Corps) – в миналото военна, а сега автономна полукорпоративна организация в Синдзян, която може да се оприличи на държава в държавата. Тя е създадена в зората на комунистическото управление от ветерани етнически китайци с мисията да заселят и да охраняват западните граници на Китай, обитавани основно от тюркски етноси. Административната структура на корпуса е силно милитаристична – територията от 74 хил. кв.км, която управлява, е разделена на 14 дивизии, всяка от които се състои от по 10-ина „полка“. Официални китайски източници описват корпуса като организация „с население“ близо 2.5 млн., от които 88% етнически китайци.
В XPC Corps се е запазило и много по-високо ниво на комунизъм, отколкото в останалата част на Китай. Организацията се грижи за образованието, здравеопазването, администрацията и дори правораздаването на териториите си (включително в 5 големи града, построени от корпуса). Централното и регионалното правителство на практика избягват да се месят в управлението на тези градове.
XPC Corps има редица постижения в пустинята: създава оазиси, построява напоителни канали, пътища и инфраструктура; дори основава два университета. Организацията притежава разнородни земеделски, строителни и индустриални предприятия и е собственик на 11 дружества, чиито акции се търгуват на фондовите борси в Китай, включително втората по големина компания за преработка на домати в света (Xinjiang Chalkis).

Производство

Може би най-доброто място за индустриално производство в Западен Китай е провинция Съчуан, защото е близо и до Източен Китай (с воден транспорт по река Яндзъ), и до Южен Китай с увеличаващото се строителство на нови жп линии. Освен това в малката по площ съчуанска котловина е концентрирано население от 120 млн. Чънду (столицата на Съчуан, известна с 30-те си университета) в последните години се превръща в основен център за развойна дейност или производство на технологични компании като Nokia, Motorola Alcatel, Ericsson, Marconi, Huawei, Microsoft и Intel. А милионният град Чунцин привлича през 90-те години чужди компании като Suzuki, Ford, Honda и Yamaha и също се превръща в най-големия център за производството на китайски мотоциклети.
Западните провинции Синдзян и Гансу имат експортен потенциал в парфюмерията благодарение на традициите в отглеждането на рози (думата гюл често участва в собствените имена на местния тюркски етнос уйгури). Гансу е известен с местния вид рози „Кушуй“ и с производството на продукти като розово масло, розово сладко и чай от рози. България изнася за Китай розов посадъчен материал, но има потенциал да стане и инвеститор в това производство.
Друг отрасъл с експортен потенциал в Западен Китай е производството на генерични лекарства и лекарствени съставки, от които в България вече се внасят големи количества. Екзотичната флора на Китай дава ценни растения като звездовидния анасон (в югозападните провинции Юннан и Гуанси), който е основна съставка в противогрипното лекарство Tamiflu.
Български инвестиции биха могли да се насочат и в хранителния сектор предимно за задоволяване на китайския пазар. В Синдзян се развиват изключително бързо всякакви видове трудоемко земеделие и регионът вече е най-големият производител на кетчуп в света (25% от световното производство). Овощните насаждения в Синдзян се увеличават петкратно за последните 10 години и се очаква да достигнат 10 хил. кв.км до 2010 г., което създава възможност за производството на плодови сокове. А населеният с монголци китайски район Вътрешна Монголия пък има традиции в млекопроизводството, тъй като за разлика от китайците монголците имат навика да консумират мляко и млечни продукти. Обширните пасища на Вътрешна Монголия създават условията за появата именно тук на двете водещи китайски млечни фирми – Mengniu и Yili.

Туризъм

С отварянето на първата жп линия до Тибет през 2007 г. ще се отвори един нов свят за туризъм – представете си колко хора биха се зарадвали на възможността да прекосят цял Тибет с влак. Може би е време българските туроператори да проучат как да запазят билети за първите си ексклузивни туристи. И да не забравят да ги снабдят с кислородни маски, тъй като повече от 4/5 от линията е на надморска височина над 4 хил. метра.

Основни туристически атракции в Западен Китай
Място Забележителности
Тибет Тибетски будистки манастири; дворецът на ламите Потала
Сиан Теракотената армия на първия китайски император (Цин Шъхуан)
Съчуан Ъмейшан – свещена планина, осеяна с будистки манастири
Лъшан – най-голямата скална статуя на Буда в света
Резервати за панди
Синдзян Пътят на коприната (останки от древни градове в оазиси)
Фестивал на ледените скулптури през зимата
Гансу Могао – будистки комплекс от 500 пещери на отшелници, издълбани в отвесни скали (I хилядолетие от н.е.)
Юннан Дали, Лидзян – стари градове с архитектура в няколко стила (включително тибетски)
Сишуан банна – тропически джунгли и полудиви малцинствени етноси
Гуейлин Карстови планини

Строителство и благоустройство

В Западен Китай се разгръщат огромни инфраструктурни проекти – строителство на нефтопроводи, газопроводи, електропроводи, електрифициране и удвояване на жп линии, в които български проектантски и строителни фирми вече са заявявали желание за участие.
Друга перспективна област е жилищното строителство. Голяма част от къщите в Западен Китай са построени от кирпич, което е причината за многото жертви при земетресенията в този иначе по-рядко заселен регион. Затова в 2004 г. стартира проект, по който само в Синдзян още същата година са построени или преустроени 185 хил. устойчиви на земетресения къщи. За 2005 г. е било предвидено построяването на 300 хил. подобни къщи в Синдзян. Български строителни компании, които имат опит в жилищното строителство в Русия и Казахстан, биха могли да прехвърлят границата и да потърсят възможности за субконтракторска дейност.
Български озеленители и разсадници също има от какво да се заинтересуват. В резултат на обезлесяването на Северен Китай през бурните комунистически години на 50-те и 60-те големи площи са превърнати в пустиня, която е източник на ужасни пясъчни бури всяка пролет. През 2000 г. в Пекин са регистрирани 11 пясъчни бури, а през 2001 г. прах от китайските пустини достига до Южна Корея, Япония и чак до Америка. За да се ограничи обсегът на пясъчните бури, през 2001 г. е стартиран проект за залесяване и затревяване на близо 200 хил. кв.км пустеещи и земеделски земи на запад от Пекин в периода до 2010 г.

Геология

Западен Китай изживява разцвет на геоложките проучвания, тъй като там са концентрирани огромна част от полезните изкопаеми на страната (особено нефт, газ и въглища), а 80% от територията на Синдзян например все още не е проучена. Съвместно усилие на геолози е необходимо и за да се изгасят горящите подземни въглищни пластове в Синдзян. Запалени по естествен начин, те тлеят вече хиляди години и изпепеляват 100 млн. т въглища годишно. Китай планира да сложи край на този природен феномен, като се изгасят всички горящи пластове в Синдзян до 2015 г.
Важен сектор в региона е и добивът на радиоактивни материали за ядрено гориво (нещо, от което българите разбират), тъй като Китай вече има 9 реактора и строи или планира още около 30 до 2020 г.

Образование

В Западен Китай чужденците са високо ценени като учители по всякакви езици, така че българските езикови школи могат да започнат да изнасят преподаватели за Китай. Английският е най-търсен, но немският и френският също са популярни, понеже дават достъп на сравнително бедните западни китайци до безплатните университети в Германия и Франция. И ще ви издам една малка тайна – дори не е необходимо да знаете езика толкова добре, за да го преподавате в Китай – това, че сте чужденец, респектира достатъчно.
Българските университети също имат шанса да предложат услугите си на Западен Китай, както преди време правеха с „приятелските“ държави от Африка. В Китай дори средното образование е платено, а висшето постоянно поскъпва (таксите са средно 600-700 долара за година). От друга страна, за китайците обучението в чужбина е изключително престижно, но слабите чуждоезикови познания на западните китайци им затварят пътя към чуждите университети. И точно тук се отваря ниша за България, която има шанса да предложи и предварителни подготвителни курсове по английски и англоезично университетско обучение, предназначено за китайци. Обнадеждаващо е, че някои от по-новите университети в София вече правят планове за подобна дейност.

* Авторът е управляващ редактор на отдел „Източна Азия“ в „АИИ Дейта процесинг“ и преподавател по „Икономика на Китай“ в Софийския университет

Статия от вестник Капитал

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.