Обширните степи, плата и планински области, съседни на плодородните речни долини, още от дълбока древност са населени с многобройни племена на номади-скотовъдци. Китайските земеделци от плодородните равнини са принудени непрекъснато да отблъскват грабителските набези на тези войнствени степни номади и планински племена, което до голяма степен забавя развитието на древнокитайската държавна система и култура. А през епохата на образуване на най-древните държави китайците на свой ред постепенно колонизират областите, населени с културно изостанали номади.

Но природните условия в тези области и ниското културно равнище на местното население са причина за продължително запазване по тези места на номадски скотовъден бит. За широкото разпространение на скотовъдството говорят редица китайски йероглифи. Йероглифичният знак „овен“ (ян) служи за означаване на понятията „сполука“, „щастие“. Съчетание от йероглифите „овца“ и „княз“ означава думата „стадо“. Йероглифичният знак „елен“ (лу) се използува за означаване на понятията „успех“, „щастие“.

Етничният състав на Китай е изключително сложен. Разбира се, и в древността това население не е било еднородно. В източниците се споменават многобройни народи, с които древните китайци постоянно са се сблъсквали, воювали са и отдавна са водили търговия. На север и северозапад китайците влизат в досег с тунгусите, манджурите и монголите; на югозапад — с тибетски племена, чиито прадеди, племената ман, се споменават в древнокитайски източници; на юг — с племена от Бирма и Индокитай. Много интересен е въпросът за икономическите и културните взаимодействия между народите на Китай и на съседните страни.

Източник: Бг сайънс инфо

Използвана литература:
„История на древен Изток” В. И. Авдиев

http://bg-science.info/view_his.php?id=70