Китай е подчертано планинска страна: 80% от територията му са планини и плата. Западен Китай е най-обширното в света високо плато, което се отличава с рязко континентален климат. Източен Китай е малко по-нисък от Западен и е достъпен откъм морето, тъй като е прорязан по дължина от големи речни долини, които от древността са най-важни търговски магистрали. Източен Китай се отличава от Западен с по-мекия си климат и по-разнообразна растителност. Благоприятните естествени условия на Източен Китай спомагат именно тук да възникне в древността земеделска култура и да се появят най-древни държави.

Най-древен район на разселване на китайския народ е областта по средното и долното течение на река Хуанхъ (Жълтата река) и равнината, съседна на Печилийския залив. Умереният климат и плодородната льосова почва тук спомагат за ранно развитие на земеделско стопанство. Общото количество валежи е тази местност стига до 50—60 см и това е достатъчно, за да се осигури добра реколта от просо. Но неравномерното разпределение на валежите често предизвиква слаби реколти. Затова населението на древния Китай е принудено да създава система за изкуствено напояване. Грандиозните катастрофални наводнения на реката Хуанхъ, свързани с постоянното повишаване нивото на дъното на реката, са страшно бедствие за земеделците. Излизайки от старото си корито, реката се разлива по цялата околна местност, разрушава селища и унищожава посеви.

В древните легенди и митове е отразена борбата на населението със страшната река и упоритата му грижа за създаване на земеделско стопанство. В мита за борбата на жълтия император Хуанди с чудовището Чъ Ю се описва как древният император сваля от небето богинята на сушата за борба с водната стихия. В една легенда се разказва как древния герой Великия Ю прави по-дълбоко коритото на реката, старае се да регулира течението й, като за целта пробива скали и дори укрепя бреговете й с митичната „жива пръст“ (си жан).

Народът оценява Ю и труда му. Той бива избран за цар и основава династия Ся. В древността в Северен Китай има много повече гори, отколкото днес. За това говорят надписите върху кости за гадаене, в които се описва лов на елени; за големи гори се споменава и в „Книга на песните“. Значителната горска покривка осигурява по-равномерни валежи, дава на хората възможност да се занимават с лов и им предоставя в голямо количество дърво — най-древния материал за изработване на оръдия.

Източник: Бг сайънс инфо

Използвана литература:
„История на древен Изток” В. И. Авдиев

http://bg-science.info/view_his.php?id=70