vicodin
Старозагорчето Гери: Ще бъда журналист на Чайна ТВ в Пекин | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

август 14, 2016

Старозагорчето Гери: Ще бъда журналист на Чайна ТВ в Пекин

в категория Българи говорят за Китай

ЗАРАТА.БГ

Автор: Живка Кехайова

Гери се завърна от Китай и веднага гостува на ЗАРАТА – информационната агенция, която първа отрази успеха й – четвърто място в международното езиково състезание – „Китайски езиков мост 2016“ и наградата – ежегоден летен езиков лагер „Аз и ти в Пекин“.

Организатор на лагера Институт Конфуций-София в съдействие с Пекинския университет за чужди езици. На тазгодишния лагер участниците учениците бяха между 15-18 год. от България, Германия, Белгия, Русия, Австрия, Унгария, Южна Корея, Испания и Англия. Българското участие от Стара Загора бе в лицето на Гергана Върбанова, ученичка в СОУ „Максим Горки“, която изучава китайски език от две години.

„Почувствах се на мястото си в Китай, много добре приета. Китайците ми казваха, че за първи път виждат европеец, който да говори така добре езика им – със съответната интонация и музикалност. От цялата група избраха мен да участвам и говоря във видеозапис, посветен на събитието, който ще ми изпратят. С радост ще го предоставя на ЗАРАТА, за да го видят читателите ви.“

– Гери, кое те впечатли най-много в Китай?

– Едва ли имаше нещо, което не ме впечатли. Пекин с еднотипните му небостъргачи и правите като в Стара Загора улици. Невероятният брой хора – да чакаш на пешеходна пътека с още 200 души си е странно изживяване, или пък да видиш невероятно задръстване, в което хората вместо да ругаят и да се нервят, вадят сред колите масичка и сядат да играят карти… Забранения град, Институт „Ханбан“, Храма на Небето.

В „Ханбан“ ме порази невероятната колекция от нефритени фигури, от китайски порцелан. Там видях и специфичните носии на всичките 56 китайски етноса. Бяха донесли дори един от теракотените войници от Си-ан – нещо невиждано е да се изнесе един от тях. Огромен е…

Ами Великата Китайска стена?! Изкачих я и станах „хаохан“ – т.е. „истински китаец“. В Китай казват: „Който не е изкачил Великата китайска стена, не е истински китаец“. Заведоха ни и в един магазин – „Хунцяо“, за да се научим на пазарлък. Май ми се удава това изкуство. Поисках една батерия за смартфона ми. Започнаха от 200 юана, а накрая представител на магазина ме догони, за да ми го предложи за 10 юана (смее се и добавя, че може би вече ще й е по-лесно „да преговаря“ с мама).

Невероятен е театърът за акробати. Трупите са участвали в откриването на годината на овцата (2015 г.) и считат за своя най-голяма награда, че номерът им е показан по Чайна ТВ.

Мечтата ми е да бъда журналист в тази телевизия. Ще направя всичко възможно да го постигна. А, да – единственият по-неприятен момент бе, когато видях, че един китаец си хвърли кенчето от напитката на алеята в Зоопарка на Пекин, който е великолепен. Отидох при него и го попитах откъде е. Оказа се от една от най-далечните провинции. Обясних му, че в Пекин едва ли е прието боклуците да се хвърлят просто така и човекът си прибра кенчето. Дори метлите им в Китай са интересни. Приличат на метлата на Баба Яга, но с бамбукова дръжка.

– Какво ще кажеш за храната?

– Открих тайната на перфектната фигура – отслабнах 5 килограма за тези 2 седмици, при това похапвайки вкусно съчетанието от люто, ориз и неща от оризово брашно. Най-много ми харесаха техните пелмени, хлябът им мантоу със сладък пълнеж като сурово тесто, но не е. Чудесно е доуфу – бобово „сирене“ с неутрален вкус, което, прибавено към друго ястие, приема вкуса му: може да е люто, солено или сладко.

Все пак Патицата по пекински, която бяха приготвяли за нас повече от 3 часа, няма равна. Сервират я нарязана на тънки, фини шайбички върху нещо като палачинка и я консумират със специален сладък сос. Топи се в устата просто.

– Има ли смисъл да питам дали ще учиш китаистика?

– Със сигурност ще уча китаистика и някой ден ще живея в Китай. Ще бъда журналист на Чайна ТВ и ще взема и мама, защото там танцуват китайска зумба, а мама е страхотна танцьорка и има на какво да ги научи.

Последният ден, когато вече си тръгвах, се случи нещо необичайно. В Пекин смогът е единственото ужасно нещо. Ту е по-високо, ту по-ниско, но не просто се вдишва, а направо потъваш в него и той в теб. Винаги е сумрачно. Изведнъж, когато излязох сред моите китайски приятели, слънцето някак разкъса смога и изгря, а те ме запрегръщаха и ми казаха: „Какво направи ти? Слънцето изгря за теб. От 10 години не сме го виждали“. Почувствах го като покана, като знамение, че трябва да се върна там и ще се върна. От дете си мечтая за Китай дори още преди да знам толкова много за културата, цивилизацията, езика.

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.