ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

ноември 24, 2013

За радостта от преподаването в 138 СОУ

в категория Яна Шишкова

В тези смутни времена ми се иска да разкажа за нещата, които ме радват. Голямата ми радост и гордост са децата от китайската паралелка в 138мо СОУ. Млади хора, които решават да учат китайски език и да си причинят целия стрес на едно твърде интересно и интензивно обучение по език и култура.

Радва ме, че заедно с тях и с родителите им, от две умеещи да учат деца за два месеца изградихме екип, в който задачите се изпълняват, защото има разбиране и желание за прогрес. Радва ме, че са с мен по събития, които предизвикват у тях отклик. Радва ме, че идват в събота на Култура на Китай и Калиграфия, вече не само по задължение, но и от любопитство какво готви новият ден, новият урок. Радва ме доверието в очите им и осъзнаването на собственото достойнство и умения.

Ето репортаж за част от събитията, в които участвахме досега:

1. Празникът на Средата на есента, организиран от Институт Конфуций-София

Един от най-любимите праз­ници в Китай е Средата на есента, който се отбелязва в чест на Луната. Според китайс­кия лунен кален­дар, сед­мият, осмият и деветият лунен месец със­тавят есента. Осмият месец се пада в средата на есента, а пет­надесетият ден е средата на месеца, затова фес­тивалът се нарича „Праз­ник на средата на есента“. Пъл­ната луна се смята за сим­вол на събирането, затова праз­никът също така е наричан „Праз­ник на събиране на семейс­т­вото“.

Учениците и родителите им се сдобиха с китайски имена, изписани с калиграфски разкош

Учениците и родителите им се сдобиха с китайски имена, изписани с калиграфски разкош

Този праз­ник има дълга история, като особено важен елемент е било под­насянето на жер­т­воп­риношения към луната. Прието било през пролетта да се под­насят дарове на слън­цето, а през есента — на луната, като тези обичаи били изпъл­нявани не само от владетелите, но и от прос­толюдието.

С течение на времето сериоз­ните церемонии се превър­нали в нефор­мално забав­ление. Традицията хората да се нас­лаж­дават на луната добила особена популяр­ност по време на динас­тия Тан (618–907). В чест на луната били със­тавяни множес­тво оди от бележити поети. Храмът на луната в Пекин нап­ример бил пос­т­роен, за да може император­с­ките семейс­тва от периода дзяд­зин, динас­тия Мин (1368–1644), да под­насят даровете си на луната. В днешно време традицион­ните жер­т­воп­риношения са замес­тени от гран­диоз­ните тър­жес­тва, на които хората се забав­ляват със семейс­тво и приятели.

Похап­ването на т.нар. лунни кек­с­чета на есен­ния фес­тивал е сред любимите китайски традиции. Кек­с­чето е кръгло, сим­волизиращо туан-юен („събиране“), и затова в някои провин­ции се нарича „кек­сче туан-юен“. Тези слад­киши са важна част от праз­нуването на есен­ния праз­ник. През вековете те са били сим­вол на добър къс­мет и щас­тието от събирането на семейс­т­вото.

Лунни кек­с­чета

Рязаната хартия е най-лесният начин да се преобрази домът. Любими са изображенията с пожелателен характер, а червената хартия е най-предпочитана, като символ на пролетта, младостта и любовта.

Рязаната хартия е най-лесният начин да се преобрази домът. Любими са изображенията с пожелателен характер, а червената хартия е най-предпочитана, като символ на пролетта, младостта и любовта.

Обичаят на ядене на лунни кек­с­чета по време на есен­ния праз­ник датира от времената на царуването на тан­с­кия император Ли Шъмин с прякора Тайд­зун (566–635), когато неговият генерал Ли Дзин (571–649) се връщал след победа над сиунну (хуните) на пет­надесетия ден на осмия лунарен месец. По това време един пътуващ тър­говец от Тур­пан пред­ложил кръгли слад­киши на императора в чест на победата. Тайд­зун поел кръг­лото кек­сче и сочейки луната, с усмивка казал: „Бих искал да поканя жабата (според митологията на луната живее жаба) да се нас­лади на слад­киша ху“ (ху — име, с което хората от народ­ността Хан наричали мал­цин­с­т­вените групи в древен Китай.)

Оттогава яденето на слад­киши ху като традиция се раз­п­рос­т­ранило из цялата страна. Същес­т­вува и предание, че по-късно император Сюен­д­зун (685–762) опитал от слад­киша ху с любимата си налож­ница Ян гуей­фей (719–756). Не харесал името „ху“ и налож­ницата пред­ложила да ги нарекат „лунни кек­с­чета“ и именно под това име те дос­тиг­нали и до наши дни.

Танц на Дракона, клуб "Сюан гуей"

Танц на Дракона, клуб „Сюан гуей“

На праз­ника на средата на есента се организират фенерени шес­т­вия по улиците на градовете. Носят се фенери, които да под­чер­таят яркостта на Луната. Фес­тивал­ното чес­т­ване с фенери за праз­ника на средата на есента е второ по мащаб след Праз­ника на фенерите (пет­надесетия ден от пър­вия лунарен месец).

Важна част от чес­т­ванията е и изпъл­нението на „Драконовия танц“ , който като традиция е въведен преди около стотина години. За нас такъв танц изпълниха членовете на клуб „Сюан гуей“.

Благодарим на труда на целия екип на Институт Конфуций-София и най-вече на усилията на директорите г-жа Антония Цанкова и проф. Гу.

 

 

2. Празник на китайската паралелка в 138 СОУ, 18.10.2013 г

Макар и да бяхме учили едва месец, решихме да покажем на родителите, колегите и съучениците от останалите класове гордостта от нашите нови знания. Организирахме си чаепитие със зелен чай, подредихме си нашия кабинет с чудни украси, дарени от Институт Конфуций ВТУ в лицето на директора г-жа Искра Мандова, а после поканихме всички да изслушат цяла лекция по география на Китай.

Всеки от осмокласниците разказа по нещо за местоположението, релефа, водите, климата, флората, фауната и административното делене.

Подреждаме си своето местенце

Подреждаме си своето местенце

Момичетата и момчетата бяха облекли китайски носии и ефектът беше зашеметяващ – сякаш имахме не класна стая, а кафез с весели пъстри канарчета, опитващи се да пеят на китайски в четирите тона.

Твърде ефектен беше номерът на Андониос – той изнесе кратък боен спектакъл с меч. Беше толкова впечатляващо, че цялата зала затаи дъх, а самият Тони все едно полетя към небесата в един момент.

Тук е моментът да благодаря от сърце на цялото ръководство и специално на г-жа Кръстева, която не само че направи всичко възможно паралелката ни да се осъществи, но направи и чудесен ремонт, даде ни проектор и компютър, с който да разнообразим часовете, а това винаги е хубаво, както знаем – „По добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш“.

Лекция по география на Китай

 

3. Посещение на спектакъла „Невидимите №2: Фу“

Нашите приятели от Студио за документален театър „VOX POPULI“ изиграха специално за нас в Червената къща документалния спектакъл за „невидимата“ китайска общност в България.

С актьорите от  "VOX POPULI", които ни представиха спектакъла "Невидимите №2: ФУ"

С актьорите от „VOX POPULI“, които ни представиха спектакъла „Невидимите №2: ФУ“

Учудих се доколко точно бяха напипали проблемите – известната будистка тъга, стремежа към богатства на ниските прослойки, разрушаването на традиционната китайска култура, бита на китайците на Илиенци. Документалните кадри обаче показаха нещо твърде красиво – сливането на двете ни общностти чрез младото поколение.

Децата навсякъде са деца!

Обичат да скачат, да се радват на живота, да танцуват и пеят. Най-сладко бе китайчето, което каза стихчето „Аз съм червено яйце“, свързано с китайския обичай да се известява за раждането на дете с червени яйца – четен брой за момиченце и нечетен за момченце.

Благодарим от сърце на „VOX POPULI“, на Пламен Великов, Мила Банчева, Тодор Близнаков и Деница Даринова.

 

Автор: Яна ШИШКОВА

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.