vicodin
Политиката "едно дете" – пречка пред китайската икономика | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

август 14, 2013

Политиката „едно дете“ – пречка пред китайската икономика

в категория Социални проблеми

Редактор: Яна Баярова

Страхът за бъдещето на Поднебесната ще принуди китайските власти да се откажат през 2014 г. от политиката „едно дете в семейството“, твърдят икономисти и анализатори. Ако на китайците не бъде разрешено да раждат повече от едно дете, страната ще се състари по-бързо, отколкото ще забогатее.

Демографията дълго време беше главният съюзник на китайската икономика. Страната с най-голямото население на света се превърна в световна фабрика; първоначално в тази фабрика шиеха чорапи и палта, сега правят машини, индустриално оборудване, мебели и автомобили. Но от съюзник националната демография се превръща в неин враг: икономистите все по-често предупреждават китайските власти, че работната сила намалява с всяка изминала година, пише „Финмаркет“, цитиран от БГНЕС.

Икономистите на „Морган Стенли“ твърдят в своя доклад, че идеалното съотношение на възрастни, деца и граждани в трудоспособна възраст е съвпаднало с периода на икономически бум в Китай, но сега става все по-лошо и по-лошо.

Главният икономист на изследователския център на финансовата група „Номура“ Ричард Ку предупреждава: демографията ще престане да бъде положителен фактор за развитието на китайския растеж и ще започне да оказва негативно въздействие върху икономиката.

По същество това означава, че „нацията ще се състари, преди да забогатее“, пише в блога ZeroHedge.

Демографията: Това, което породи икономическото чудо, то и ще го убие

Демографията, натрупването на капитал и производителността са трите най-важни фактора за растеж. Всичките тези три фактора са взаимно свързани.

Китай вече е навлязъл в своя първи етап на демографски спад, а растежът на БВП започна да се забавя на неговия фон.

Отчитайки уроците на Япония и азиатските тигри – Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Тайван – Китай и занапред ще страда от своите демографски особености.

Във всички страни от региона се наблюдаваше увеличение на дела на населението в трудоспособна възраст заедно с растежа на икономиката и инвестициите, увеличаването на БВП и продължителни фази на подем. Япония беше първа, а след това същото се случи в страните азиатски тигри. Сега е дошъл редът на Китай.

Вторият етап за Китай ще настъпи през 2016-2020, когато намаляването на населението в трудоспособна възраст ще доведе до ръст на броя на зависещите хора.

Но растежът на БВП вече започна да спада. Това означава, че демографските тенденции в Китай ще бъдат по-сложни, отколкото в Япония и Корея, и това ще окаже понижителен натиск върху растежа на китайската икономика.

Все още може да се поправи

За да се победи спадът в икономиката и да й се даде импулс към дългосрочен растеж, не е необходимо чак толкова много.

На китайците трябва да се разреши да имат повече деца: това ще намали традиционно високата за китайската икономика норма на спестовност и ще даде тласък на потреблението – именно това се стремят да постигнат новите власти на страната.

Прочутата политика „едно дете“ беше приета от Политбюро на Китайската комунистическа партия през 1978. Целта й беше „да се облекчат социалните, икономически и екологични проблеми“, които са възникнали в резултат на стремителния растеж на населението.

Тя попречи на над 250 милиона китайци да се появят на бял свят в периода от 1980 до 2000, и доведе до 400 милиона аборта от 1979 до 2011. Към 2007 около 35,9% от населението на Поднебесната изпитваше ограниченията свързани с тази политика, пишат икономистите.

Сумарният коефициент на раждаемост /СКР/ трябва да се намира на равнище от 2,1 за запазване на стабилността на населението. През 2005 до 2010 СКР в целия свят достига 2,52, за развитите страни – 1,66 и по-малко от 3,03 за развиващите се страни, с изключение на Китай.

СКР на Китай се движеше между 1,4 до 1,5 през последното десетилетие, спадайки от 2,3 през 1980 и 5,8 през 1950. Това е много по-ниско, отколкото в много развити страни – САЩ /2,07/, Великобритания /1,83/ и Франция /1,97/, но е редом до страните с ниска раждаемост – Япония /1,31/, Корея /1,29/ и Германия /1,36/.

Увеличаването на китайското население стремително се забавя: то нарасна с 0,48% през 2011 до 1,3 милиарда души, което е значително по-малко, отколкото растежа през 2000 /0,76%/ и 1990 /1,45%/.

Коефициентът на раждаемост намаля от 2,11% през 1990 до 1,19% през 2011 и 1,4% през 2000, а смъртността нарасна до 0,71% през 2011 от 0,63% през 2003.

Икономисти смятат, че китайското население ще достигне своя пик през 2020, когато ще възлезе на 1,4 милиарда души, след което ще започне рязко да намалява. Оценката на ООН е още по-ниска – 1,31 милиарда към 2017.

Китайците бърза застаряват: преди 30 години средната възраст достигаше 22,4 години, а сега  – 34,5 години. Това е по-малко, отколкото в развитите страни, по повече, отколкото в развиващите се. Тази тенденция ще се засилва: през 2050 средната възраст ще нарасне до 53,4 години.

Възрастовата структура на Китай се влошава: през 2011 9,1% от китайците са били на възраст 65 години и повече, през 2000 – 7%, а през 1980 старците са били само 5,2%. Делът на младежите до 14 години – намалял до 16,5% през 2011 от 22,9% през 2000 и 35,5% през 1980.

Делът на възрастните хора може още повече да се увеличи към 2030 – до 17,4% и до 29,3% през 2050, а делът на младите – да намалее до 10,8% през 2030 и 9,1% през 2050.

Това означава, че след 40 години на един пенсионер ще се падат само двама работещи, а не девет, както е днес. Всяко самотно дете ще трябва да издържа двама родители и четири баби и дядовци, което ще бъде прекалено голямо бреме. На пенсионерите ще им се наложи да зависят от националната пенсионна система, като в Китай практически отсъства.

Първа стъпка към отмяна на ограниченията

От момента на стартирането на програмата „едно семейство – едно дете“ тя е претърпяла някои промени. Първоначално тя забраняваше на всички семейства да имат второ дете, а ако то се роди, тогава семейството трябваше да плати огромни глоби.

Днес на градските жители е разрешено да имат второ дете, ако двамата родители са единствени деца в семействата си. В селските семейства е разрешено да се отглежда второ дете, ако първото е момиче. В някои провинции селските семейства могат да имат две деца, ако единият родител е единствено дете в семейството. На представителите на етническите малцинства е разрешено да имат две деца, а в някои случаи и повече.

Семействата, които имат повече деца, отколкото им позволява политиката на правителството, са принудени да плащат глоби. Размерът им варира по цялата страна и като правило достига между две и шест годишни заплати.

10 милиона нови китайци годишно

Днес растежът на потреблението, който даде на Поднебесната мощен импулс за растеж, вече се изчерпва и на страната ще й се наложи да преразгледа своята политика и да премахне всички забрани, убедени са икономистите. Именно това, което са задушавали в течение на 40 години, може да даде нов тласък на растежа на БВП.

Източници, близки до Комисията по планиране на семейството, съобщиха, че Китай може да смекчи своята политика „едно дете“ в края на 2013 или началото на 2014.

Властите обмислят да разрешат на семействата да имат две деца, ако поне един от родителите е едно дете в семейство. Планира се също така на всички семейства да имат по две деца след 2015.

Директорът на китайския клон на „Бенк ъф Америка“ Лу Тино очаква, че в резултат на тази реформа ще се родят около 10 милиона бебета. Китайският пазар се съживи след тази новина и акциите тръгнаха нагоре.

Въпреки ограниченията, които могат да се съхранят в китайската политика, премахването на забраните за раждането на второ дете ще има сериозен ефект: политиката на „едно дете“ все още строго се спазва в градовете и някои развити селски райони, където мнозинството двойки в детеродна възраст има по едно дете.

По данни на преброяването на населението от 2005, единствени деца в семейството са 29,3% от китайците на възраст над 30 години, като в градовете този процент е още по-висок.

Да предположим, че 60% от хората в детеродна възраст в градовете – единствени деца в семейството, а на 36% от семействата вече е разрешено да имат по две деца. Тогава, според оценките на икономистите, 48% от градските семейства в детеродна възраст биха могли да извлекат изгода от предстоящите реформи.

В Китай в момента живеят 79 милиона жени в детеродна възраст – от 23 до 42 години. Ако вземем 48% от тях, това прави 38 милиона. Ако даже 25% от тези дами отгледат второ дете, тогава населението на Китай ще нарасне с 9,5 милиона души.

Отменяйки ограниченията, властите ще спечелят точки

Три фактора, както смятат икономистите, говорят за това, че политиката „едно семейство – едно дете“ по-скоро ще остане в миналото.

Статистиката показва бързото влошаване на демографската ситуация: увеличават се рисковете за дългосрочната социална стабилност на Китай и неговият икономически растеж.

Политиката „едно семейство – едно дете“ е остаряла и изключително непопулярна в страната. Нейната отмяна ще бъде подкрепена от всички жители на Поднебесната.

Президентът Си Дзинпин и министър-председателят Ли Къцян ще използват отмяната на тази политика, за да повишат своя авторитет, да покажат своята решимост и да убедят китайците, че те наистина имат „пътна карта“ за реформи.

Но икономистите са убедени, че Си Дзинпин и Ли Къцян няма да изиграят този коз още през тази година. Те имат цяло десетилетие, което е пред тях, и най-вероятно реформите ще започнат през 2014 и ще се ползват с подкрепата на елита.

http://bulgaria.actualno.com/Politikata-edno-dete–prechka-pred-kitajskata-ikonomika-news_434116.html

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.