vicodin
"Пътешествие на Запад", глава 1 | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

юли 11, 2013

„Пътешествие на Запад“, глава 1

в категория Средновековна литература, Яна Шишкова

Тези дни възникна дискусия на тема има ли място под слънцето в България превод на китайски класически произведения. Поводът е изказване на руски китаист, че на България и българите не трябват такива преводи, защото и без това няма кой да ги чете. В тази връзка реших да публикувам на вашето внимание първа глава от „Пътешествие на Запад“, който роман работим в колектив преводач – аз, консултант – Иво Димитров, редактор и консултант – проф. Беливанова, поет – Виктория Николова. Работим от дълго, стигнали сме до единадесета глава. Тъй като попаднахме на некоректен издател обаче в мен сериозно възниква въпросът – струва ли си човек да посвети още 15 години на този превод, ако няма никакъв интерес от читателите. Така че моля, споделете мнение…


У Чън-ън

Пътешествие на Запад
ТОМ I

ГЛАВА ПЪРВА,

която повествува как от чудодеен камък се породи живо същество
и как, благодарение на стремежа към самоусъвършенстване, то успя да
овладее Великото учение.

Стиховете гласят:

В началото небето и земята
неотделени бяха в тъмнината
от хаос, безпорядък и мъгла.
Човешка нямаше навред следа.
Но храбрият Пангу1 разцепи мрака,
ред в хаоса откри, и без да чака,
от въздуха земята отдели
и даде я на всички живинки.
Така земята в почва се превърна,
небето необятно се разгърна,
света направи място съвършено,
а всяко същество – благословено.
И всеки днес, към знание се втурнал,
във нещо ново нека да се гмурне:
това да предприеме начинание –
и сам да прочете, с любов, с внимание,
туй чудно „Пътешествие на Запад”…

Казват, че животът във Вселената се брои на периоди. Всеки период продължава 129 600 години и се разделя на дванайсет цикъла, наречени Дванайсетте земни клона: дзъ, чоу, ин, мао, чън, съ, у, уей, шън, ю, сю и хай. И всеки от тях продължава по 10 800 години. За циклите да поговорим и разкажем:

През дзъ могъща ян2 навред се лее.
През чоу петелът свойта песен пее.
През ин все още тъмно е небето.
През мао вече плахо слънце свети.
Закуската приключва – чън довежда.
През съ дела и мисли се подреждат.
Когато иде пладне, у настъпва.
През уей – на запад слънцето пристъпва.
шън – време за вечеря, ден преваля
към ю – и слънцето се изтъркаля…
През сю сумрак се спуска над земята,
през хай заспиват всички в тишината3 .

Ако използваме тези цикли да изчислим историята на мирозданието, то можем да проследим следното: към края на периода сю вселената потъва в мрак и за всички живи същества настъпва ера на бедствия. След 5400 години, в началото на периода хай, все още няма и следа от хората. Всичко е забулено от тъмнина, затова наричат хай „царството на хаоса”. Но минават още 5400 години и преди края на хай се появяват белези на зараждаща се чистота, а с наближаването на дзъ постепенно настъпва пълно просветление. Този период Шао Кандзие 4 описва така:

До дзъ на средата
е зима. Земята
във лед е сковала
вселената цяла.
Но ян затрепти ли,
покаже ли сили –
уей се обажда
и нов живот ражда.

Именно през хай се наблюдават признаци на образуване на небесния свод. В следващите 5400 години, по време на дзъ, чисти изпарения се устремяват нагоре и се появяват слънцето, луната, звездите и ранните съзвездия, наричани още „четирите вида небесни тела”. Не случайно казват, че небето се е появило именно през този период. Минават още 5400 години. Завършва дзъ и наближава времето на чоу, когато започва да се формира земната твърд.
В „Канон на промените” 5 четем:

Небесна шир – огромна, безгранична;
земята – необятна и магична.
Тук всичко се заражда, без предели,
по воля на небесните повели 6.

По това време почвата започва да се напластява и постепенно се втвърдява. Минават още 5400 години и през периода чоу земната твърд се отпуска, появяват се водата, огънят, планините, камъните и земята – Петте първоелемента, които носят имената на Петте стихии 7. Затова и казват, че земята се е оформила по време на периода Чоу. След следващите 5400 години периодът Чоу завършва. Настъпва Ин 8 и на земята се заражда животът. В Календара четем:

Духът на небето надолу пристига,
духът на земята нагоре се вдига.
Във връзка със всеки дух другият влиза
и всяка твар жива от тях произлиза.

През чоу небето напълно се отделя от земята и силите ян и ин, дейното и пасивното начало, започват да си взаимодействат. Минават още 5400 години и настъпва периодът ин . В този период се появяват живите същества и човекът. Не случайно казват, че по това време трите начала – небето, земята и човекът – заемат всяко своето място. Ето защо още казват, че хората са се появили през ин.
След като Пангу трансформирал първобитния хаос в порядък, Тримата господари 9 наложили мир, а след тях Петимата императори 10 установили отношенията между хората, земята се разделила на четири големи континента: Пурвавидеха, Джамбудвипа, Апарагодания и Уттаракуру 11. В нашата история ще разкажем обаче само за континента Пурвавидеха.

* * *

Отвъд моретата и океаните имаше една островна страна на име Арогантия. Великото море миеше нейните брегове, а в средата й се издигаше Планината на цветята и плодовете. Тази планина се бе появила още с отделянето на небето от земята – по времето, когато хаосът тъкмо бе започнал да се превръща в ред. От нея се разклоняваха подземни върви, които крепяха десетте големи острова и даряваха благоденствие на трите малки острова, населявани от всевъзможни божества. Чудна бе тази планина, доказателство за което се явява въздадената й хвалба:

Тя с чудната си сила океана укротява –
смирява морските вълни нефритени, лъчисти.
Тя с чудната си сила океана укротява…
И приливи, и отливи – билата й сребристи
умиват. Плуват риби в пещерите й дълбоки,
змии се стрелкат, в белоснежните вълни лудуват.
Над земния ръб тя се извисява тъй високо –
там дето Огън и Дърво 12 се срещат и бушуват.
И над Морето източно върхът й се издига.
Скали червени има там, и камъни чудати
в различни форми. Там, надвиснали, небето стигат
нащърбени върхари… А наоколо – крилати
по двойки феникси 13 летят и песните си пеят.
Лежи самотно там цилин 14 под канари висящи;
фазановите трели не престават да се леят;
навън и вътре в пещерите – дракони 15 хвърчащи.
Вълшебните лисици 16, дълголетните елени 17
се стрелват из горите. Черни жерави се крият
със странни птици в клоните. Магически растения,
що нивга не увяхват. От нефрит цветя се вият.
Вечнозелени борове и кипариси сини,
и праскови магически 18, даряващи плод вечно.
Кълбят се облаци в бамбуците; растат глицинии 19
планински край потънали в цветя корита речни.
И таз велика планина небесна е подпора 20;
към планината всичките реки сами пътуват.
И винаги е тя била стабилен земен корен,
единствен и непроменен, откакто свят светува…

На върха в Планината на цветята и плодовете бе кацнал вълшебен камък, висок три джана, шест чъ и пет цун 21, а в окръжност – два джана и четири чъ. Три джана, шест чъ и пет цун се равняват на триста шейсет и пет цун, което съответства на триста шейсет и петте дена, за които се сменя годината на земята. Два джана и четири чъ са общо двайсет и четири чъ, което съответства на двайсет и четирите периода, на които се дели годината, според императорския календар 22. В планината имаше още девет вдлъбнатини и осем отвърстия, съответстващи на Осемте триграми и Деветте двореца 23.
Около вълшебния камък не растяха дървета, които да го предпазват от палещите лъчи на слънцето, но въпреки това там се стелеха ароматни треви и цъфтяха даряващи дълголетие прекрасни перуники и орхидеи.
Мина се много време и ето, че небето и благоуханната земя, животворната енергия на слънчевите лъчи и сиянието на луната, вдъхнаха живот в скалата и тя зачена чуден плод. Случи се така, че отведнъж скалата се пропука и от нея се изтърколи каменно яйце с големината на топка. Обдухвано от вятъра, яйцето постепенно растеше и растеше, докато не се превърна накрая в мъжка маймуна от камък, която притежаваше петте органа на чувствата 24 и четирите крайника. Когато маймунякът овладя изкуството на катеренето и бягането, той се поклони по четирите посоки на света. Докато се кланяше, от очите му започнаха да струят два мощни лъча златиста светлина, които достигнаха чак до двореца на Полярната звезда. Това сияние твърде обезпокои свещения властелин на лазурния небесен свод, всемилостивия Нефритен император 25, който тъкмо се бе разположил в тронната Зала на божественото небе в Двореца на облаците със златните порти в обкръжението на своите безсмъртни сановници. Той заповяда на генералите Всевиждащото око и Всечуващото ухо да отворят Южните небесни порти и да проучат чудното събитие.
Подчинявайки се на повелята на своя господар, двамата небесни сановници побързаха да излязат отвъд Портите, всичко внимателно огледаха и ослушаха и накрая се върнаха със следния доклад:
– Според Вашата повеля ние установихме, че златистото сияние се излъчва от една малка островна държавица на име Арогантия, в източния край на океана, който мие континента Пурвавидеха. Там се възвисява Планината на цветята и плодовете, а на върха й има свещена скала. От тази скала преди време се появило яйце, което под въздействието на вятъра се превърнало в каменна маймуна. И ето че когато маймуната започнала да се кланя по четирите посоки на света, лъчите светлина, които заструили от очите й, достигнали чак до Двореца на Полярната звезда. Сега маймуната започна да пие вода и да се храни, затова и излъчването вече не е толкова силно.
Изслуша този доклад Нефритеният император и благоволи да се приведе напред. Като удостои сановниците си с поглед, той промълви милостиво:
– Създанията, които живеят там долу, са се появили от взаимодействието на животворната сила на небето и земята, затова подобно събитие не бива да предизвиква нашето учудване.
В това време маймунякът заживя сред планините. Там се научи да ходи, да тича и скача. Хранеше се с треви и растения, утоляваше жаждата си от ручеи и извори, събираше планински цветя и търсеше плодове в клоните на дърветата. Постоянни спътници му станаха вълците и пантерите. Дружеше с тигрите и леопардите, кошутите и елените, и винаги бе заобиколен от маймуни от всякакви породи. Нощем той се приютяваше под острите скали, а на развиделяване тръгваше да броди из върхари и клисури. Всичко бе както в стиховете:

Високо горе в планините,
където време не тече,
кога ли пролетта настъпва?
Коя година ще да е?

Една гореща сутрин маймунякът и неговите спътници се укриха от жарещото слънце в гъстата сянка на боровете и се отдадоха на игри и забавления. Само погледнете какви номера извършваха:

Скачат в клоните високи
и в игри прекарват дните.
Качват се по дървесата,
към шубрака пак политат.
От треви плетат сандали,
търсят плодове в гората,
кули пясъчни издигат,
сплитат във венци цветята.
Чистят ноктите прилежно,
козинката си приглаждат,
дълго пощят се небрежно,
и бълхите си изяждат.
Сред зелената дъбрава
цопват с плясък във водите,
борят се и вдигат врява,
и лудуват до нощите.

И ето че веднъж, след като се наиграха донасита, маймуните отидоха да се окъпят в един планински поток. Като видяха буйните води, които клокочеха на мехури като едри дини, маймуните се замислиха. Както гласи старата поговорка – „И птицте, и животните имат свой език”.
– Никой не знае откъде извира тази вода, – си казваха една на друга маймуните. – Днес нямаме друга работа, защо да не тръгнем за забавление нагоре по течението на потока, та да видим откъде бере той своето начало?
Викнаха те по-младите и по-възрастните си братя, помъкнаха своите малки и с весел шум на тълпи започнаха да се катерят нагоре в планината – натам, откъдето извираха водите. И като стигнаха, видяха те водопада. Наистина великолепна гледка се откри пред тях!

Трепти разцъфнала дъгата,
под нея и водите падат;
на мириади бели капки
се стича буйно водопадът.
Скалите тъмносини брули
на вятъра дъхът неспирен,
струи поток, пои тревите –
проблясва като лъч немирен.
И проломите сред скалите
със вой изпълва въздух леден.
В завеса плътна са водите
на този водопад вълшебен!

– Каква прелест! Какви чудни води! – в един глас извикаха маймуните, пляскайки с длани от възторг. – Ето откъде, оказва се, извирал потокът. Като започва в подножието на тази планина, водата изминава огромен път, за да стигне до далечното море. Ако сред нас би се намерил поне един, който да проникне през водната завеса, – продължаваха те, – и би се върнал цял и невредим, ние бихме го избрали за наш цар!
И ето, когато те повториха това три пъти по ред, от тълпата изскочи каменната маймуна и високо викна:
– Аз ще ида! Аз ще ида!
О, великолепни маймуняко! Удари и твоят час:

Днес името ти ще ехти навред,
триумф и битки чакат занапред.
В Небесните палати сред безсмъртни
ще влезеш като воин-цар напет!

А сега чуйте какво направи нашата маймуна. Тя стисна очи, приклекна към земята, а после се изправи и с един скок прехвърли водните струи. И ето, когато тя си отвори очите и вдигна глава да се огледа, нито водите, нито вълните вече я обкръжаваха. Пред очите й се издигаше в пълния си блясък голям мост.
Застина тя без да помръдва, успокои духа си и внимателно заоглежда моста. Той бе целият направен от желязо. Водата под него избиваше в силна струя от една скална пукнатина, като заливаше цялото пространство наоколо и преграждаше пътя нататък. Наклони се напред маймуната и със засилка скочи на моста. Тръгна напред, огледа се отново и изведнъж видя пред себе си нещо като къща. О, каква чудна гледка бе това!

Мъх като зелен килим
тук разстила се навред.
Облак като бял нефрит
плава някъде напред.
Влага, като мощно, ярко
драконско око сияе,
в камъка блестящи арки
и вдлъбнатини дълбае.
Празните прозорци мамят,
стаите са онемели.
Гладки пейките подканят,
в свежи цветове са цели.
Вътре от храна, напитки
масите таят остатък.
Счупено огнище, плитки
огнени следи оттатък.
Дълги маси, тесни маси,
делви с вино в тях опират.
Столове, легла от камък,
с красота окото спират.
Каменни чинии, купи
могат всъде да се зърнат,
все едно отново, вкупом,
хора тук ще се завърнат.
И растат бамбуци, сливи
в празнични и цветни дрешки
стройни борове красиви –
пълно е със дух човешки!

Маймуната дълго се любуваше на тази гледка, а после скочи на средата на моста и там видя каменна плоча, на която с големи квадратни йероглифи бе гравиран надпис: „Щастливата земя в Планината на цветята и плодовете, Пещера на водната завеса”. Прочете надписа маймуната и изпадна в буен въторг. Тя се върна назад, затвори очи, клекна и прескочи обратно през водната стена на водопада.
– Какъв късмет! Какъв късмет! – извика тя и се разсмя гръмко.
Всички маймуни я наобиколиха и започнаха да разпитват:
– Какво има вътре? Дълбока ли е водата?
– Няма вода, никаква вода! – каза каменната маймуна. – Вътре има железен мост, а край него дом, сякаш сътворен от самото небе и земята.
– А как разбра, че е дом? – попитаха маймуните.
Отгвори им маймуната така:
– Водна струя избива от скална пукнатина под моста и изпълва с вода цялото пространство наоколо. А след моста – там, където растат цветя и дървета, се извисява каменна къща. В къщата всичко е от камък: котлите и огнищата, купите и чиниите, креватите и пейките. Видях там каменна плоча с надпис на нея „Щастливата земя в Планината на цветята и плодовете, Пещера на водната завеса”. Това е едно чудно кътче, тъкмо като за маймуни. Там е просторно и могат да се поберат хиляди като нас. Нека всички отидем и заживеем на онова място и винаги ще имаме скривалище от лошото време. Защото там:

По всяко време може да се скриеш
в убежище за никого незнайно,
от вятър, буря, дъжд да се укриеш
спокойно да потънеш в сън омаен.
Ни сняг студен, ни гръм в капризна пролет
не ще те стигнат в този кът, където
прекрасен розов облак носи в полет
ухание от младостта поето.
А острият бамбук многоетажен
стреми се към небесните простори,
и тъмен, и зелен е борът снажен,
цветя растат – и прелест радва взора.

Като изслушаха каменната маймуна, останалите маймуни изпаднаха във възторг и завикаха:
– В такъв случай тръгни първа и ни води след себе си!
И тогава каменната маймуна отново затвори очи, приклекна и скочи напред.
– Следвайте ме! – викна им тя. – Елате всички при мен!
По-смелите веднага скочиха подир нея, а страхливите само протягаха и дърпаха глави назад, почесваха се зад ушите и търкаха от вълнение бузите си. Но накрая цялата тълпа с шум и викове се втурна напред и скоро всички се оказаха зад водите на водопада. И започнаха маймуните да се катерят по моста, да грабят чиниите и купите, да се бият помежду си заради огнищата и креватите, като пренасяха покъщнината от едно място на друго и се държаха точно както се полага на маймуни с буен и палав характер. Те и за миг не спряха суматохата, докато накрая съвсем не се умориха. И чак когато утихнаха, каменната маймуна приседна на едно възвишение и придавайки си важен вид рече:
– Приятели мои, мъдрият Конфуций е казал: „Не разбирам как може да има хора, които не държат на думата си.” Нима не бяхте вие, които рекохте, че оногова, който успее да дойде тук и се върне назад цял и невредим, ще направите свой цар? И ето, аз не само влязох тук и се върнах обратно, но и доведох всички вас, намерих убежище, където спокойно да почивате, спите и се наслаждавате на благополучието на хора, които имат свой дом. Защо тогава не ме приветствате като свой повелител?
Изслушаха я маймуните и почтително сбраха лапки в юмручета, като така изразяваха своята покорност. След това се подредиха по старшинство и с почтителен поклон рекоха:
– Да живее великият ни господар!
Като се покачи на възвишението, маймуната повече не пожелала да се нарича „каменната”, а прие прякора „Прекрасният цар на маймуните”. За това свидетелстват стиховете:

Зората иде нова с пролетта,
безбройни същества поражда тя.
Безсмъртен камъкът се е вглъбил,
от слънце и луна лъчи попил.
Маймуна цар от него се роди,
и истина велика тя откри.
Избра си ново име и прие го,
безсмъртна като камък стана с него.
Душата в нас ни същност, форма няма,
как да се назове, се именува?
А външното е с форма твърде пряма
и може точно да се обрисува.
Родът човешки целият извеки
към туй се е стремил и се надявал –
Желал е властелин да стане всеки,
да има почести и да успява.

Като оглави царството на маймуните, Прекрасният цар на маймуните раздели своите поданици на групи и разпредели сред тях чиновнически длъжности, като назначи за всекиго и помощници. През деня маймуните кръстосваха из Планината на цветята и плодовете, а с настъпването на нощта спяха в Пещерата на водната завеса. Живееха в дружба и съгласие, но страняха от птиците и не се смесваха с другите животни. Вече пълноправен владетел, царят на маймуните бе радостен и весел. Ето как прекарваха дните си маймуните:

Пролетта – цветя храна им ставаха,
лете с плодове се препитаваха.
Корените есента ядяха,
зиме сухите треви беряха.

Дълго време мина в наслада от простичкия безгрижен живот, но един ден, докато всички маймуни се веселяха и пируваха, Прекрасният цар на маймуните изведнъж се натъжи и избухна в сълзи. Видяха това маймуните и се разтревожиха. Построиха се пред него в редици и с почтителен поклон го запитаха:
– Какво предизвика вашата печал, велики господарю?
– Дори и сега, във времената на веселие, не ме напускат грижите за бъдещето и затова съм тъжен, – отговори Прекрасният цар на маймуните.
– Трудно е да Ви се угоди, велики господарю, – казаха маймуните със смях. – Ние всеки ден прекарваме във веселие сред благословените склонове на вълшебната планина, сред древните пещери и свещените острови. Не сме подвластни нито на еднорога, нито на феникса 26. Не ни безпокоят човешките владетели и се наслаждаваме на пълна свобода и безкрайно щастие. Какво изобщо би могло да ви натъжи и огрижи при такъв живот, велики господарю?
– Макар сега и да не се подчиняваме на човешките закони и управници и не се боим от птиците и животните, но бъдещето ще настъпи, аз ще остарея и ще стана немощен, а в един прекрасен ден владетелят на отвъдното Йен уан ще прекъсне моя жизнен път. Нима моят живот няма да е напразно пропилян, ако не успея да постигна безсмъртие и завинаги да остана сред небесните жители?
Чуха това маймуните, закриха с лапки лицата си и заплакаха горко – всяка от тях се замисли за преходността на живота и собствената си смърт. Тогава от тълпата изскочи една маймуна и силно извика:
– След като Вие, велики господарю, започнахте да се тревожите за бъдещето, значи у вас се е появил стремежът да познаете Пътя на истината. От всички, които живеят на земята, само три категории същества не се подчиняват на владетеля на Отвъдното Йен уан 27.
– Какви са тези категории? – се оживи царят.
– Това са будите, безсмъртните сиен и божествените мъдреци, – му отговори маймуната. – Те не се подчиняват на законите на живота, преодоляват самсара 28, не се раждат и не умират. Те са вечни като небето и земята, като планините и реките.
– А къде живеят тези същества? – попита повелителят на маймуните.
– Те живеят на континента Джамбудвипа, навръх свещената планина, в една древна пещера, – отговори маймуната.
Чу това царят на маймуните, твърде се зарадва и после каза:
– Тогава аз още утре ще се простя с вас, ще се спусна от планината и ще потегля следвайки облаците. Дори и да се наложи да стигна на края на света, аз непременно ще открия безсмъртните, за да постигна сам вечен живот и завинаги да избягам от властта на Йен уан, Владетеля на отвъдното.
И какво, мислите, се случи? Думите не бяха изречени напразно! Царят на маймуните се научи как да се избави от мъките на преражданията и накрая дори получи титлата Велик мъдрец равен на небесата.
Маймуните във възторг запляскаха с длани:
– Колко чудесно! Колко прекрасно! – викаха те. – Утре ние ще обиколим планините и хъмовете, ще съберем плодове и ягоди и ще вдигнем голям пир в чест на заминавнето на нашия повелител!
И наистина, на следващия ден маймуните се разпръснаха да събират вълшебни праскови и невиждани плодове. Изкопаха планински кореноплодни, събраха лечебни билки, орхидеи, ароматни цветя и други чудновати растения. Те старателно подредиха всичко намерено по каменните пейки и маси, а след това поднесоха великолепни ястия и напитки. Какво ли нямаше на тази трапеза!

Златисти топки, перлички искрящи –
планински вишни 29, восъчно блестящи.
А в тях костилки малки аленеят,
отвътре плодовете се жълтеят,
в чудесен цвят и с вкус така приятен,
примамливо ухаещ, ароматен.
Златисти топки, плод от зряла слива,
тъй кисела и сочна, примамлива.
И в тях костилки малки аленеят,
отвътре плодовете се жълтеят.
Прекрасен е вкусът на зимна слива,
тя нежна е, приятна и тръпчива.
Лунйен 30 като око на дракон с тънка
отвънка кожа и със сладка плънка.
И плодчета лиджъ 31 с костилки малки,
отвътре червенеещи се ярко.
Те ябълките с клоните донесоха;
и мушмулите със листа поднесоха.
Там сочни крушите, на вкус отлични,
на заешки главички са прилични.
Китайски жожоба фурми напомнят
кокоши дребни сърчица по форма –
те жаждата голяма утоляват,
премахват мъка, сутрин отрезвяват.
Лимони жълти и кайсии вкусни
от сладък сок превръщат се изкусно
в божествено винò. Опияняват
със вкус чудесен радват, изкушават.
От зрялост сливи пукат се, жълтеят,
и восъчници ягоди алеят,
сърце – гъст крем, даряващи прохлада,
тръпчиво сладки, носещи наслада.
Червени дини, черни семенцата
и грозд от клаусена 32, и фурмата,
И нарове налети, със зрънцата –
рубинени редици във средата.
И чай с листенца от гинко билоба,
кокосови вина по късна доба
изпити, оценени, съвършени!
И ядки орехови натрошени.
Батати 33 сладки, кестени на пара –
ахати жълти, твърдо злато старо.
Шишарки от торея 34, мандарини
и райски ябълки на четвъртини.
Ухае печен ямс 35 и синьочерни
малини врат в отварите лечебни
със гъба пория кокосовидна 36
и перлен ечемик във уок 37 столитров.
И въпреки че даже на земята
нерядко при банкетите храната
възможно е изисканост да има,
с такава е трапеза несравнима!

Маймуните настаниха своя повелител начело на трапезата, а после се разположиха на по-ниските места по възраст и чин. Всички се редуваха да поднасят на владетеля вино, цветя и плодове. Този разкошен пир продължи цяла нощ. На следващата сутрин Царят на маймуните стана в ранни зори и даде следните разпореждания:
– Деца мои! Отсечете няколко стари бора и направете от тях сал. После намерете дълъг бамбуков ствол за прът и ми съберете плодове. Аз тръгвам на път!
Когато всичко бе готово, Царят на маймуните се качи на сала. Със сила се оттласна от брега и заплува по вълните все по-навътре и надалече, право в открито море. Благоприятен вятър духаше по целия път и той твърде бързо стигна до континента Джамбудвипа. Какво да кажем за неговото пътешествие:

Тъй славен към духовно съвършенство
бе пътят на маймуната небесна!
Съдбата бе на нея отредила
Да спусне се със сал от планините,
да се лиши от страсти земни гнили,
на океана прекоси водите.
Да срещне, без печал и мъка, него,
на драконите властелина мощен.
Поставила си бе велики цели,
и славни подвизи; с другарска помощ
да овладее и организира
тя всичките закони на всемира.

Следва да отбележим, че съдбата всякак благоприятстваше Царя на маймуните. От момента, в който той се качи на сала, и докато плуваше, през цялото време духаше югоизточен вятър. Скоро салът доплува до северозападния бряг, откъдето започваше Джамбудвипа. Като измери дълбочината на водите с бамбуковия прът и се убеди, че е плитко, Царят на маймуните спря сала и се покатери по брега. Там имаше много народ – едни хвърляха мрежи за риба, други ловяха диви гъски, трети търсеха във водата миди и стриди, сушаха сол.
Наближи ги Царят на маймуните и започна да изпълнява всякакви номера. Това така изплаши хората, че те захвърлиха своите кошници и мрежи и се разбягаха на всички страни. Само един от тях, вцепенен от страх, дори не успя да избяга. Царят на маймуните го хвана, откъсна му дрехите и ги нахлузи на себе си така, както правят хората. След това с важен вид тръгна да обхожда градовете и селата, площадите и панаирите. Той възприе маниерите и навиците на хората, научи се да говори езика им. Сутрин ставаше и закусваше, а вечер лягаше да спи. Всичките му мисли бяха устремени към това да открие безсмъртието и да научи тайната на вечната младост от хората. Но общувайки с тях, той разбра че всички те търсят само лични облаги и никой не се замисля над преходността на живота.

Кога ли ще се спре таз надпревара
за слава и изгода, вечна, стара?
От сутрин, до вечерната завивка,
човекът суети се без почивка.
Магаре или муле притежава,
но вечно недоволен си остава.
Стреми се все нагоре и нагоре,
да бъде най-могъщ над всички хора.
И всички за едно си мислят само:
търбусите си да натъпчат здраво.
И нито за момент не им минава
през ум, че малко време им остава
дорде Йен уан пред трона призове ги,
на царството отвъдно господарят.
Че този миг ще дойде неизбежен,
а мислят все наследство да оставят.
Но не желаят, в миша дупка скриват
те праведни дела и идеали.
Не щат да се усъвършенстват и развиват,
да следват свойта карма да откриват.

Колкото и да търсеше Царят на маймуните, така и не успя да намери безсмъртните. Неусетно изминаха девет години, а той все така продължаваше да търси, като вървеше от град на град, от село на село, докато изведнъж не стигна Западния океан. И реши той, че безсмъртните непременно ще да живеят отвъд океана, построи си също такъв сал, какъвто бе имал някога, и заплува през водите на Западния океан. Той плува, докато не стигна чак до Западния континент Апарагодания. Стъпи на брега, внимателно се огледа наоколо и видя красива висока планина, цялата покрита с гъста зеленина. Царят на маймуните, понеже не се боеше нито от вълци, нито от тигри и леопарди, смело започна да се катери към върха, за да проучи какво има най-горе. Планината бе наистина прекрасна:

Тризъбци остри тук са върховете,
изстрелват се и губят се в небето –
преграда сякаш дълга и бодлива
с нагъсто наредени остриета.
Поройни дъждове, омекотили
на слънцето лъчите, озарили
света във ярки бликове златисти –
танцуващ изумруд сред пари чисти.
Лиани по стеблата се увиват
и после там изсъхват почернели.
Пътеките прекъсват и се скриват
в гората, сякаш спомени изтлели.
Красив бамбук и бор зелен и строен,
расте, цъфти, а също и тревите
на острова Пънлай 38 покриват склона.
И пеят дивни песни сред скалите
чудати птици. С ромон на потоци
изпълва се безспир, ечи ефирът.
От цветни долини и водоскоци,
от орхидеите дъхът се спира.
Ту вдигат се планинските вериги,
ту спускат – докъдето поглед стига…
Сред кътчета закътани удобно
потъваш в мисли леко и свободно.
Човек да срещнеш мъдър може тука
в покоя на дърветата, бамбука…

Царят на маймуните се заоглежда наоколо. Изведнъж от горските дълбини до него достигна човешка реч. Той тръгна да търси човека по гласа и навлезе в гъстия храсталак; после внимателно се заслуша и разбра, че някой пее песен:

Докато гледах как уейци 39 играят,
на брадвата ми дръжката изгнила.
Сека дървета всеки ден в гората,
навред „диндин” ехти с юнашка сила.
Там дето бавно облаците плуват
над горни проломи към небесата.
Продадох си дървата, купих вино
и после щях от смях да се помина.
През есента все тука спя в гората,
лице нагоре вдигнал към луната.
Възглаве ми е коренът на бора.
Аз спя на нощното небе под взора
дорде ме вдигне в утрото зората.
Леса добре познавам, дървесата.
Катеря смело из скалите диви,
прехвърлям и планинските масиви.
Дърветата изсъхнали отсичам.
И дан 40 един събрал, веднага тичам
със песен на уста – там, на пазара,
заменям с шъна 41 три ориз товара.
Не правя пазарлък, не лъжа. Давам
за колкото предложат. Не познавам
интриги и измами, тънки сметки.
На мен са чужди и позор, и слава.
Живея прост живот и без облаги
по пътя срещам аз даоси благи,
безсмъртни – с тях беседваме на теми,
в «Хуантин» 42 затрогнати обособени.

Като чу това, Прекрасният цар на маймуните твърде се зарадва и си помисли: „Тук очевидно се е скрил безсмъртен!”. Той изтича по-наблизо и, като погледна внимателно, видя един дървар, който сечеше с брадвата си храсталака. Облеклото на дърваря бе твърде необичайно:

Той шапка от бамбуково лико
е сложил на главата.
Одежда от памуково дърво 43
покрива му снагата.
През кръста си препасал е колан,
обримчен с нишки свила.
В сандали от острица 44 изсушена
нозете си обвил е.
В ръцете си държи във здрава хватка
стоманената брадва,
прехвърлил през кобилицата си
конопени въжета.
Поваля борове един след друг,
да падат повелява.
О, как с огромна сила той сече
изсъхнали дървета!

Изскочи пред него Царят на маймуните и му каза:
– Уважаеми безсмъртни, ученикът почтително ви приветства.
Дърварят побърза да остави брадвата си, обърна се и отговори на поздрава:
– Вие грешите, почитаеми. Аз съм невеж дървар. Облечен във вехти дрехи, дори не съм в състояние да осигуря собствената си прехрана. Как бих могъл да се назова безсмъртен?
– В такъв случай защо се изразявате така, както го правят безсмъртните? – попита Царят на маймуните.
– Но какво особено чухте в думите ми, та да ме приемете за безсмъртен? – учуди се дърварят.
– Когато наближавах гората, – отговори Царят на маймуните, – аз ви чух, как изпяхте: „Живея прост живот и без облаги по пътя срещам аз даоси благи, безсмъртни – с тях беседваме на теми, в «Хуантин» засегнати обособени” Но нали тази книга проповядва за същината на дао и дъ 45? Кой сте вие тогава, ако не безсмъртен?
– Няма да крия от вас, – каза усмихнат дърварят. – На тази песен, която се нарича „Благоухание, изпълващо двора”, наистина ме научи един безсмъртен. Той живее недалеч от моята колиба. Като видя колко мъка има в моя живот и как по много и дълго работя, той ми даде съвет сполети ли ме беда, да си казвам на глас стиховете на песента. „Това, – рече ми той, – ще те утеши и избави от много трудности.” И ето, тъкмо сега животът ми съвсем не е лек, а тъгата не ме напуска, затова и пея своята песен. Но аз дори не предполагах, че може да ме слушате.
– О, вие живеете в съседство с безсмъртен! Защо не сте станал негов ученик? – отново попита Царят на маймуните. – Нима не би било чудесно да разберете от него тайната на вечната младост?
– Животът ми е много тежък, – отговори на това дърварят. – До деветата си година живях с баща си и майка си. Едва проумял живота и баща ми почина, а майка остана вдовица. Нямам си ни братя, ни сестри и съм принуден да се трудя от сутрин до вечер, за да издържам родителката си. Тя вече е стара и аз нямам право да я изоставя. Освен това, нашето парче земя не е плодородно и не може да ни изхрани и облече, затова се налага да сека дърва и да ги продавам на пазара. С изкараните медни монети купувам по няколко доу 46 ориз. Сам шетам край огнището, сам приготвям храната и чая и храня своята стара майка. Затова и не мога да стана ученик на безсмъртния.
– По всичко изглежда, че сте благороден мъж и почтителен син 47, – каза Царят на маймуните, – за което със сигурност в бъдеще ще бъдете възнаграден. Но на мен все пак ми се иска да се видя с безсмъртния.
– Той живее съвсем близо от тук, – отбеляза дърварят. – Планината, в която се намираме, се нарича Планина на съзнанието. В центъра й има пещера, която се казва „Пещерата на залязващата луна и Трите звезди 48”. Именно там живее безсмъртният патриарх Субхути 49. Безброй ученици е обучил той, и дори сега с него живеят около четиридесет. Тръгнете по онази пътечка, вървете на юг седем-осем ли 50 и ще видите неговия дом.
Царят на маймуните хвана ръцете на дърваря в своите и каза:
– Почитаеми братко, елате с мен. Ако в пътя ми ме чака щастие, никога няма да забравя, че ми помогнахте да намеря безсмъртния.
– Защо сте тъй упорит и не искате да ме разберете! Нали тъкмо ви обясних – ако тръгна с вас, нима няма да ми спре работата? Кой ще гледа старата ми майка? Аз трябва да си сека дървата, а вие вървете сам!
След тези думи, на Царя на маймуните не остана друго, освен да се сбогува с дърваря. Той излезе от гората, намери пътечката и тръгна да се катери нагоре към дома на безсмъртния. Измина около осем ли и видя пещерата. Протегна шия, огледа се. Какво прекрасно място, вижте сам, читателю:

Обвита в цветовете на дъгата
е на мъгли ефирни пелената.
Сияят ярко слънце и луна
в потоци от лъчиста светлина.
И хиляди кипàриси корони
издигат ствол до ствол, преплитат клони.
И в десет хиляди коленца стройни
бамбуци се възправят многобройни.
Живителна зелена влага вдъхват,
омара димна лека ги облъхва.
Цветя се стелят в слоеве брокатни,
край моста са тревите ароматни.
Обгръща тъмен мъх зелен скалите
високи, с изумруд килим покрити.
И ту надава щъркел 51 жален крясък,
Ту двойки феникси летят със плясък.
Викът на щъркела ечи далечен,
лети през дол и рид в небето вечно.
А щом по двойки феникси прелитат,
дъгата във перата им се вплита.
Маймуни – тъмни сенки и елени,
златисти лъвове, слонове бели 52
живеят в райска красота такава,
каквато небесата надминава!

Царят на маймуните видя, че портите на пещерата са заключени. Наоколо цареше пълна тишина и нищо не издаваше човешко присъствие. Огледа се той и забеляза в края на скалата камък висок около три джана и широк повече от осем чъ, на който пишеше: „Планина Обител на душата, Пещера на залязващата луна и трите звезди”. Прекрасният цар на маймуните изпадна в неистов възторг: „Колко честни са хората тук, – си помисли той, – и планината, и пещерата са точно такива, каквито ги описа дърварят.”
Дълго гледа той портите на пещерата, но така и не посмя да почука. Накрая се покатери на върха на един бор, започна да къса шишарките му, да похапва вкусни семенца и да се забавлява. Не след дълго се чу скърцане, портата се разтвори и от пещерата излезе чудно красиво божествено момче. От него се излъчваше изтънчено благородство и то съвсем не приличаше на обикновен млад човек. Но вие сами погледнете:

Косите му на плитки две са стегнати прибрани.
От тях са двете му страни, лицето очертано.
Набиваше се отдалеч халатът му широк,
ръкавите ветреят се. Изобщо, тоз отрòк 53
с необичаен беше вид – със поглед, тъй смирен,
на низки земни мисли чужд, от зло неопетнен.
Сърцето и снагата му – изпълнени с покой.
И сякаш на земята гост от векове бе той.
Във времето прашинка, но далеч от земни страсти.
На времето в потока, но на него неподвластен.

Излезе странното момче през портите и викна:
– Кой смущава покоя на това място?
Царят на маймуните скочи от дървото и почтително се поклони:
– Божествени младежо, – каза той, – аз съм дошъл да позная Дао и да стана ученик на безсмъртния, как бих се осмелил да нарушавам покоя тук?
– Ти си дошъл да познаеш Дао? – със смях повтори думите му момчето.
– Да. – подтвърди Царят на маймуните.
– Нашият учител тъкмо се настани за проповед на своята катедра, но още не промълвил първите слова и се обърна към мен с думите: „Навън е дошъл ученик, който желае да се заеме със самоусъвършенстване, иди го посрещни.” Сигурно е говорил за теб?
– За мен, за мен! – зарадва се Царят на маймуните.
– Тогава върви подире ми, – каза момчето.
Царят на маймуните си пооправи дрехите и влезе след него в пещерата. И колкото по-навътре вървяха, толкова по-големи ставаха залите, които се откриваха пред тях. Те преминаха през величествени бисерни покои и седефени палати, а отдалечените помещения бяха като застинали, потънали в твърде необичайна тишина. Накрая те наближиха едно възвишение от зелен нефрит, на което бе възседнал самият патриарх Субхути. Тази естествена катедра бе наобиколена от изправени в почтителни пози трийсетина безсмъртни ученици. И наистина:

На запада наставник той е свят
и просветен; на небесата брат.
Блести, неопетнен и непорочен
и винаги в делата свои точен.
Чрез медитация постигнал добротата;
на възраст колкото и небесата,
величествен е той, и път показващ
и безпогрешно Трите норми 54 спазващ.
Постигнал сам духовното прозрение
диктува той великото учение,
и калпа подир калпа 55 обяснява,
в детайли Махаяна 56 разяснява.

Като видя патриарха, Царят на маймуните веднага се просна пред него и, биейки чело в земята в безбройни поклони, замърмори:
– О, учителю! Аз, твоят ученик, дойдох тук с искреното намерение да те уважа! Приеми моите скромни почитания!
– От коя страна си се явил при мен? – попита патриархът. – Първо кажи откъде си родом, назови своята фамилия, а след това се кланяй.
– Аз идвам от Пещерата на водната завеса, която се намира в Планината на цветята и плодовете, в страната Арогантия на континента Пурвавидеха, – отговори на въпроса му Царят на маймуните.
– Изгонете го от тук! – изкрещя патриархът. – Оказва се, че при нас е дошъл лъжец и измамник! Как изобщо смее да говори за самоусъвършенстване!
Царят на маймуните твърде се притесни и още по-енергично започна да бие чело в земята:
– Но аз ви казвам пълната истина, – уверяваше той.
– В такъв случай, – продължи патриархът, – как може да твърдиш, че си пристигнал чак от Пурвавидеха? Та нали Пурвавидеха го делят от тези места два океана и Южния континент? Как изобщо си успял да стигнеш до тук?
– Аз преплавах океаните и повече от десет години скитах по сушата, за да стигна най-накрая до това място, – отговори с поклон Царят на маймуните.
– Виж ти каква била работата… Ако не си стигнал до тук отведнъж, тогава мога да приема твоята история за вярна, – промълви патриархът. – А от какъв характер е твоят …?
– Аз никога не проявявам своя темперамент, – побърза да увери патриарха Царят на маймуните. – Когато ми се карат, аз не обръщам внимание, дори ако ме бият, не се сърдя. Съвсем обратно – ставам още по-почтителен. И така, за целия си живот не съм проявявал нито веднъж избухливост на характера.
– Но ти не ме дослуша, – засмя се патриархът, – аз се интересувах от какъв характер е твоят род и от фамилното ти име.
– О, аз нямам родители, – каза Царят на маймуните.
– Как така нямаш? Нито баща, нито майка? – учуди се Субхути. – Да не си паднал от някое дърво?
– Не, не от дърво, – отговори простодушно Царят на маймуните, – роден съм от камък. А трябва да знаете, че в Планината на цветята и плодовете има свещена скала. Когато настъпи точният момент, тя се разцепи и именно така се появих на белия свят.
– В такъв случай, ти действително си творение на небето и земята, – каза замислено патриархът. – Стани и направи няколко крачки, а аз ще те огледам.
Царят на маймуните скочи на крака и клатушкайки се мина из помещението няколко пъти.
– Доста си непохватен на вид, – усмихна се патриархът, – напомняш на макаците хусун, които се хранят с кедрови ядки. Ако ти дам фамилия, която напълно да те оприличава, би следвало да е Ху. Йероглифът „ху” се състои от три части: първата е символът за „животно”, затова е по-добре да го махнем. Другите два компонента означават „древен” и „луна”. „Древен” има значение на „стар”, а луната се отнася до женското начало ин в природата. Както е известно, нито старото, нито женското се поддават на превъзпитание. Затова по-добре да те кръстя с фамилията Сун, втората част от породата хусун. Йероглифът „сун” също се състои от три части. Ако махнем символа за животно, който присъства и в него, ще останат елементите „момче” и „малък”, а ти си съвсем като младенец, който прави първите си стъпки по пътя към усъвършенстването. Затова ти избирам фамилията Сун.
Изслуша това Царят на маймуните и се почувства безкрайно щастлив. Той поднови поклоните и с благодарност каза:
– Колко хубаво е това, просто великолепно! Едва сега аз се сдобих със своя фамилия! Никога няма да забравя оказаната ми висока чест, учителю! А сега, когато вече си имам фамилия, аз най-почтително ви моля да ми дадете и име.
– В нашата школа използваме дванайсет категории йероглифи, когато избираме имена на учениците според техния статут в йерархията. Ти се отнасяш към десетата категория.
– Кои са тези йероглифи? – попита Царят на маймуните.
– Това са гуан, ди, джъ, хуей, джън, жу, син, хай, ин, у, юен, дзюе. Те означават Широта, Величие, Мъдрост, Интелигентност, Истинност, Съответствие, Натура, Море, Ум, Просветление, Завършеност и Осъзнатост. По своя статут ти се отнасяш към десетата степен на подчинение, затова и следва да се наричаш У, което значи „Просветление”. Ще ти дам и будисткото име Кун, „Пустота”, и така личното ти име ще е Укун – Проумяващият пустотата, а цялото име – Сун Укун. Съгласен ли си?
– Колко хубаво е това, просто великолепно! – радостно възкликна Царят на маймуните. – От днес всички ще ме наричат Сун Укун!
Наистина може да се каже, че:

В началото бе хаосът навред
и нямаше по родове деление.
Укун да проумее пустотата,
извърши в пустотата разрушение.

Ако желаете да научите какви бяха успехите на Царя на маймуните по пътя към самоусъвършенстването, прочетете следващата глава, която ще ви разкаже за това.

1 Според китайската митология, Пангу расъл 18000 години в огромно яйце. Когато порасъл, счупил яйцето и отделил небето от земята. След като умрял, крайниците му изградили реките, планините и моретата. Кръвта му станала вода, а от червеите по тялото му се появил „черноглавият народ”.
2 Ин и ян – според древнокитайската мисъл в основата на всичко стои дуалистичната космогонична концепция за съществуването на две противоположни сили – ин и ян, които са произлезли от първоначалната единна енергия ци. Това станало под въздействие на първоматерията Тайдзи („Великия предел”). Светлите и леки частици ян се вдигнали нагоре и образували небето, а мътните и тежки ин се спуснали надолу и образували земята. Редуването на ин – пасивната сила и ян – активната сила определя цикличността на всички процеси на природата: ден и нощ, зима и лято, студ и горещина, бодърстване и сън, дишане и издишване и др.
3 Дванайсетте земни клона или дванайсетте циклични знака се използват за обозначаване на всякакъв период разделен на дванайсет – дванайсетте животни от китайския зодиак, класическият зодиак на дванайсетте слънчеви знака, дванайсетте стражи или двучасови периоди, на които се дели китайското денонощие (стихът описва всяка стража отделно) и др.
4 Шао Кандзие (1011–1077) – китайски философ, поет и историк от династия Сун, допринесъл за развитието на неоконфуцианството в Китай.
5 „Канон на промените” («Идзин», още „Книга на промените”) – най-ранният известен китайски философски текст, включен през V в. пр. н. е. в конфуцианското Петокнижие (основните пет трактата на конфуцианското учение). В основата му са залегнали вековни традиции в предсказването на бъдещето с помощта на 64 хексаграми – комбинации от шест черти, отговарящи на пасивното начало ин (прекъсната) и активното начало ян (непрекъсната).
6 Небесни повели – според древните китайци небето е естество, а волята му са естествените закони и взаимовръзки, които движат всички неща. Небето не бива да се възприема в европейското схващане като бог, чиято повеля е изява на неговата воля.
7 Петте стихии (Петте първоелемента или Петте елемента) – според теорията за Петте елемента, спомената за пръв път в главата „Великият план” („хунфан”) от трактата „Книга на документите” («Шудзин»), който съдържа документи от периода 2357-627 г. пр. н. е., основа на всички материални неща и природни явления се явяват Петте първоелемента (първостихии) – вода, огън, дърво, земя и метал, възникнали от взаимодействието на първоначалата ин и ян.
8 Ин е наименование на един от периодите, изписва се с различен йероглиф от пасивното начало ин.
9 Тримата господари или Тримата властелини – митични владетели на Китай преди установяване на династийния принцип на предаване на властта. Има най-малко седем версии за това кои са те. Най-разпространено е схващането, че това са Фуси, Ню-уа и Шъннун („Общоразпространени обичаи” /«Фънсу тун-и»/, II в.).
10 Петимата императори – митични владетели на Китай, властвали след Тримата господари. Според най-разпространената версия, това са: Хуанди (Жълтия император), Джуансю, Дику, Яо и Шун („Двайсет и четири истории”).
11 Според будизма център на всички материални и нематериални вселени, на Земята и Вселената, е свещената планина Меру (Сумеру), която се намира на континента Джамбудвипа (по наименованието на дървото джамбу или карамфиловото дърво, което расте на него) и където е светът на хората. Около Меру са разположени четирите континента и четирите субконтинента, а на нея обитават брахманистките богове Брахма и девите. Континентите са Пурвавидеха – Източният континент на благоденствието и добрите духове, Джамбудвипа – Южният континент на изобилието, Апарагодания – Западният континент на плодящия се добитък и Уттаракуру – Северният континент.
12 Дървото и огънят са два от Петте елемента.
13 Фениксът е втората от четирите вълшебни твари, цар на пернатите. Съществува мъжки феникс фън и женски хуан, в текста – двойката фън-хуан символизира съпружеското щастие, неразделността на влюбените. В съпоставка с дракон, фениксът е женското начало ин, а драконът – мъжкото начало ян.
14 Цилин, още наречен китайски еднорог – митично същество с тяло на елен, волска опашка, риби люспи, копита с по пет пръста, в повечето случаи бяло на цвят. Символ на раждането на многобройно потомство, той „не стъпва върху нито едно живо същество”, дори трева, затова е и символ на добротата.
15 Драконът е най-важното животно в китайската митология и народни вярвания, повелител е на Изтока и символ на мъжката енергия ян. От династия Хан (206 г. пр. н. е. – 221 г. сл. н. е.) е възприет като символ на императора или Сина на Небето.
16 Лисиците от незапомнени времена са смятани за демони, които могат да се преобразяват в красиви девойки, изпиващи силите на благородни мъже и често носещи венерически болести. Те са коварни и опасни.
17 Еленът е символ на дълголетието, а поради омофон с йероглифа „лу” („високи доходи”), още е символ на просперитета и богатството.
18 В китайската митология се смята, че дървесината на прасковата прогонва злите духове, цветовете й имат магичен ефект върху хората, а плодовете й даряват безсмъртие.
19 Глициния (гр. γλυκός — сладък; лат. Wistéria), още вистерия — род високи дървовидни увивни субтропични растения от сем. Бобови с широки листа и лилави цветчета на гроздове.
20 Според древнокитайската космогония, небето се крепи върху планини подпори, които в различните източници варират от пет до осем. Такава подпора е и Планината на цветята и плодовете.
21 1 джан = ок. 3,33 м; 1 чъ (китайски фут, стъпка) = ок. 0,32 м; 1 цун („пръст”) = ок. 3,2 см.
22 Според легендата, лунният календар бил изобретен от Данао, приближен на Жълтия император (ок. XXVII в. пр. н. е.) – прародителя на всички китайци; именно в негова чест календарът носи още наименованието „Императорският календар”.
23 Осемте триграми или Багуа и Деветте двореца са основни „инструменти” за предсказване на бъдещето според „Канон на промените” («Идзин»). Осемте триграми представляват осем комбинации от три прекъснати и непрекъснати черти, изписани една под друга. Деветте двореца са деветте „помещения” в квадрата луошу, който има свой аналог и в Европа в т. нар. Сатурнов квадрат. Широко използвани са в практиката фъншуей.
24 Петте органа на чувствата – осезание, обоняние, зрение, слух и вкус.
25 Нефритеният император (Юди или Юхуан) е върховното божество от даоския пантеон. Изобразяват го като мъдрец, лишен от човешки страсти, който управлява небесата и хорските дела.
26 Според традицията, както при хората, така и в света на животните има строга йерархия. Еднорогът и фениксът са на върха на социалната стълбица при животните и птиците, затова тази фраза пояснява, че маймуните са отвъд всякаква йерархия и са напълно свободни.
27 Йен уан (още Бао, Яма или Йенлуо) – най-могъщият от десетте върховни съдии в отвъдния свят в китайския будистки пантеон. Разпорежда се като господар на Преизподнята, наред с бодхисатвата Дидзан уан. Уан – владетел, цар, първото стъпало на властта в стар Китай. Пирамидата на властта още се е състояла от гун – князете и джухоу – едрите земевладелци аристократи на второто стъпао, цин – областните управители и дафу – аристократите без собствена земя, принудени да правят кариера като цивилни или военни чинове на третото стъпало, на четвъртото били шъ – дребните аристократи, които в повечето случаи ставали васали на онзи, който ги приеме на служба.
28 Самсара – Колелото на преражданията (на редуването на живота и смъртта). Основната цел на изповядващите будизма е да постигнат освобождение (мокша) от цикъла на преражданията и да достигнат нирвана.
29 Сакура (Prunus pseudocerasus) – японска планинска вишна, особено ценена в далечния Изток заради красивите си цветове напролет.
30 Лунйен (Драконово око) – плодове на големи гроздове, с твърда обвивка в светлобежево и по една костилка вътре, на вкус напомнят сладко грозде.
31 Лиджъ (познат в България като личи) – подобен на лунйен плод, но на по-големи топчета в гроздове с червеникаво-кафяв цвят и грапава повърхност отвън.
32 Клаусена (Clausena lansium) – вечнозелено дърво с плодчета в оранжево-зеленикав цвят, подобни на шипки, които растат на малки гроздове.
33 Батати или ямс – сладки картофи от семейство Dioscoreaceae, подобни по вкус на печена тиква, една от най-разпространените храни в северен Китай.
34 Торея (Torreya grandis) – иглолистно дърво, вид китайски бор.
35 Ямс – вид сладък картоф.
36 Пория кокосовидна или фулин – гъба с лечебни свойства, използва се в китайската медицина.
37 Уок – съд за готвене във формата на голям тиган със заоблено дъно, пригоден специално за висока температура на огъня.
38 Пънлай – наименование на вълшебна планина и на острова, на който се намира. Според трактата „Каталог на планините и моретата” («Шанхайдзин») тя се намира в Бохайско море, на нея и околните четири острова живеят Осемте безсмъртни, популярни божества в китайската митология.
39 Уейци или „игра на заграждането” – по-известна с японското си наименование го. Представлява квадратна дъска с 19 надлъжни и напречни линии с общо 361 точки на пресичане. Използват се бели (ян) и черни (ин) пулове, като целта на играта е да се обградят пуловете на противника.
40 Дан – мерна единица за тежест, равна на 71,6 кг.
41 Шън – мерна единица за обем, приблизително 1 литър.
42 «Хуантин нейдзин дзин» – един от основните даоистки трактати, които касаят боговете покровители на вътрешните органи в човешкото тяло и как органите се съотнасят към Вселената като цяло. По-късната версия на трактата повече набляга на това как Вселената влияе на човешкото тяло. В цигун „хуантин” се наричат местата, където се акумулира енергията на волевата (мисловната) сфера на човека.
43 Памуково дърво (Сeiba pentandra) или капок – от шушулките на семената се изработва влакно, от което се шият дрехи.
44 Острица (Cyperus rotundus) или орехова трева – тревисто растение, което в традиционната китайска медицина се използва като регулиращо циркулацията на енергията ци в тялото.
45 Дао и дъ са термини, които според различните школи имат различна трактовка; най-общо дао е „път” във всички значения на понятието, естествен върховен принцип, а дъ, „добродетелност” (буд.) или „хуманност” (конф.), е сила, която произхожда от естествения морал и неотклонното следване на дао.
46 Доу – мерна единица за обем, равна на 10 шън или 10,35 литра.
47 Благороден мъж (дзюндзъ) и почтителен син (сяо) – основни понятия в конфуцианството.
48 Трите звезди, тук – основните звезди Сигма, Алфа и Тау на китайското съзвездие Син (Сърце, Сърцевина) или поясът на Орион в съзвездието Скорпион; символизират трите бога на щастието, кариерата и дълголетието.
49 Субхути – един от десетте най-изявени ученици на Буда.
50 ли – мярка за дължина, равна на 0,5 км
51 Щъркелът според древните предания живее хиляда години, затова боговете и небесните жители го използват да летят на него.
52 Бял слон – според легендата, майката на Сидхарта Гаутама, основателят на будизма и буда на настоящето, забременяла с него, след като сънувала как се докосва до бял слон, който става символ на мъдрост, сила, неуязвимост и царска власт.
53 Отрòк – зависим от феодала селянин, тук – ученик на безсмъртен.
54 Трите норми на поведение – добро, зло и недеяние, като условия за съответстващите си карми; в конфуцианството – трите достойни маниери (почтителност към родителите, уважение към приятелите, послушание към възрастните).
55 Калпа – според будистката традиция Брахма през деня твори, а през нощта спи. Един ден на Брахма се нарича калпа („съзидание”) и продължава 4 320 000 000 човешки години. Калпата се дели на 1000 махаюги, всяка махаюга – на четири юги (критаюга, „златният век”, когато животът е съвършен; третаюга – „сребърният век”, когато се нарушава връзката между хората и боговете; двапараюга – „бронзовият век”, когато нарастват пороците, а доброто и злото са по равно; калиюга – „железният век”, характеризира се с пълен упадък на добродетелта). Според традицията, нашият живот преминава в периода калиюга, започнал на 18.02.3101 г. пр. Хр., който общо ще продължи 432000 човешки години.
56 Махаяна („Голямата колесница”) – второто основно направление в будизма наред с хинаяна („Малката колесница”) и ваджраяна (Диамантената колесница), наричани са още „Трите колесници”. Оформя се като отделно течение през II в. сл. н. е. Проповядва възможността всеки (а не само монасите, както е при хинаяна) да може да достигне нирвана.

 

Превод – Яна Шишкова
Стихове – Виктория Николова, Яна Шишкова
Редакция и консултации – проф. Бора Беливанова
Консултант – Иво Димитров

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.