Яна ШИШКОВА

Терминът „фъншуей” (風水) се отнася до система от даоистки геомантски практики, за която се смята че ползва небето и земята, за да помогне на хората да подобрят живота си чрез установяване или възстановяване на позитивния аспект на енергията ци. В тези практики се включва например ориентация на сградата (особено на ритуални сгради, като гробниците) според извивките на заобикалящите потоци, звездите, компаса. Днес често срещаме заглавия като „фъншуей в кухнята”, хола, банята – все помещения, които не са съществували в традиционното разпределение на китайския дом. Именно затова бих искала да дам някои разяснения.

„Фъншуей” се превежда като „вятър и вода”. Навлиза в езика от пасаж от трактата „Книга на погребенията” (葬书zàngshū) на един от най-известните майстори на фъншуей Гуо Пу郭璞Guō Pú (276-324):

„Ци полита с вятъра и се разсейва, но се задържа, когато се срещне с водата.”

Самият трактат представлява своего рода упътване в строенето и планирането, като навлиза в детайли и описва как например гледката оказва влияние на положението на постройката.

Друг термин, който предхожда фъншуей, е 堪舆kānyú „небе и земя” в превод или „Дао на небето и земята”.

Корените на фъншуей откриваме още в неолитната епоха. При разкопките на селището Банпо (на ок. 5600-6700 г.) археолозите откриват че портите на селището са ориентирани по съзвездието Иншъ, така, както застава след зимното слънцестоене, за да се привлече повече слънчева енергия.

Преди изобретяването на магнитния компас „специалистите” по фъншуей са се ориентирали по положението на небесните тела, за да открият връзка между вселената и хората. След изобретяването му, постепенно се оформил компасът, използван специално във фъншуей. Първо го наричали шъпан, а днес – луопан. Луопан представлява кръгъл компас върху квадратна основа. Кръгът е небето, а квадратът – земята. Различните символи определят възможно най-благоприятния градеж спрямо конкретният ландшафт за бъдещата сграда.

На Запад фъншуей стига посредством разработките на двама китайски майстори:
Ян И (杨益) анализира и извежда теоретично основите на геомантската практика. Неговият метод е наречен „Търсене на дракона там, където е най-трудно да бъде открит”. Ян И казва, че за добрата организация на домашните работи е важно „диханието на дракона”, а работата на геоманта е да открие дракона, т. е. да открие най-благоприятната ориентация за изграждането на дом, както и разположение на стаите и предметите в тях.

През 1986 г. американецът от китайски произход Томас Лин Ю, който преподава фъншуей в САЩ, опростява учението и създава символичен (езотеричен) фъншуей. Той разделя пространството на зони на любовта, богатството, децата, сексуалните отношения, парите, кариерата и др., като твърди, че ако се постави даден предмет в съответната зона, то той ще влияе благоприятно и ще се активизира. Класическият фъншуей обаче няма нищо общо със символно или предметно представяне, а само с потоците от енергията ци, като ци не различава предмети, а тече само според законите на сътворението. Цветовете и предметите се появяват на доста късен етап и са вследствие на съотнасянето на Петте елемента към различни техни аспекти.

Една от прочутите сгради, построена според правилата на фъншуей е хотел InterContinental в Хонконг (1980). Според легендите деветте дракона, които живеят на п-ов Коулун (което на диалекта юе е „девет дракона”), всеки ден слизат от планините да се изкъпят в морето. Хотелът стои точно на мястото, откъдето те минават, затова в него има поредица от стъклени стени и врати (драконите могат да минават през стъкло), които да осигурят натрупването на позитивно ци. Рецепцията му представлява отделен остров от дърво, в който драконите при преминаването си, да оставят част от благополучието, което ги съпътства. Фонтанът отпред е във формата на перла, тъй като перлата символизира мъдростта на драконите.