vicodin
Афънти – "китайският" Хитър Петър. Или как пътуват хитрите истории по пътя на коприната | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

май 11, 2013

Афънти – „китайският” Хитър Петър. Или как пътуват хитрите истории по пътя на коприната

в категория Китайски приказки, Книги за Китай

Йовка ЙОВЧЕВА

За мнозина може да звучи парадоксално, че има много общо между хумора на китайците и българите, но изненадата на проф. Светлана Стойчева, която открива в Пекин далекоизточния „братовчед“ на нашия Хитър Петър – Афенти (Афънти – бел. Я. Ш.), вече е превърната в книга.

Афенти. Историите на азиатския хитрец  „Афенти. Историите на азиатския хитрец“ – така се нарича книгата, която разкрива връзките между нашия Хитър Петър и китайския му аналог. Малко бройки от тази книга могат да бъдат открити, защото почти всички книги от пилотното засега издание, са изчерпани. Очаква се скоро по книжарниците да се появи и същинското издание на над 100-те преведени от китайски език истории за източния хитрец. Издателство СОМН застава зад пилотното и предстоящото ново оформление на историите.

Хитър Петър, когото възприемаме като органично вкоренен в българската етническа култура, се оказва само част от странстващите сюжети за хитреца. Сюжети, преминаващи националните граници – първо по посока на съседна Турция, после по посока на далечен Китай. И така, едно постоянно пътуване не по кой да е път, а по пътя на коприната….

Всичко започва в Пекин, но в час по български език и култура

„Тази книга не е толкова създадена, а наистина е открита – всяко хубаво нещо си има история“, разказва пред Дарик проф. Светлана Стойчева. Докато е лектор в Пекинския университет за чужди езици преди няколко години, преподавайки български език и култура решава да сравни българския и китайския хумор. Естественият пример, който дава, са историите на Хитър Петър. „Тогава моите студенти казаха, ама това е нашият Афенти – ние си го учим в началното училище, тази история, която разказвате е същата. Бях изключително изненадана и започнах да разпитвам“, спомня си Светлана.

„Разбрах, че Афенти всъщност е уйгурец – уйгурите живеят в Синдзянската област в Северозападен Китай точно над Тибет, а ние, българите, като чуем уйгури, знаем, че това са всъщност нашите пра-прабратовчеди по прабългарска линия“, допълва тя.

Любопитството й нараства и води до логичен разговор с турския лектор в университета, където темата се насочва към Настрадин Ходжа. „Започнах да търся – оказва се, че старите турци при тяхното преселение от Средна Азия към Мала Азия може би са взели тези история. „Афенти“ не е нищо друго освен „ефенди“, обяснява Светлана Стойчева. По думите й „афенти“ е китайското название, иначе самите уйгури казвали „епенди“, защото те не могат да произнасят „Ф“ – тази фонема липсвала в уйгурския език.

Така според съставителя на книгата историите са били пренесени от турците в Мала Азия, като там са били локализирани с Настрадин Ходжа, за когото се знае, че е историческа личност. „Търсенето в различни посоки показва, че става въпрос за циркулиращи сюжети – те са се движили не само в една посока, а обогатени в Мала Азия с образа на Настрадин Ходжа, са се върнали обратно в Далечния Изток в историите за Афенти“, разказва оживено Светлана Стойчева.

Пътят на коприната е разнасял историите на хитреца от Изток на Запад и обратно

„Добре, че е пътят на коприната, защото той винаги трасира пътя от Изток на Запад и обратното. По двата пътя на коприната са циркулирали сюжетите и всеки си ги е адаптирал посвоему“, обяснява Светлана Стойчева.

проф. Светлана Стойчева

проф. Светлана Стойчева

Според нея нашият Хитър Петър се оказва една допирателна към циркулиращия азиатски кръг от истории за хитреца. Тези сюжети всъщност нямат датировка – те са фолклорни, достатъчно универсални, за да звучат чак съвременно, допълва тя.

С историите за Хитър Петър доста много неща могат да се обяснят, когато мислим за българският начин за реагиране, за преодоляване на ситуации чрез хумор, за претворяване на ситуации чрез слово, смята Светлана Стойчева. По думите й, колкото и клиширан да изглежда този образ – всички в тези истории са под един знаменател и това е знаменателя на „хитростта“ или обратно – на „глупостта“, но това реално е начинът за оцеляване според нея.

Тя е убедена, че азиатският хумор не е останал азиатски, той отдавна е дошъл на Стария континент. „Струва ми се, че тази хитрост сме си я попили, то и затова сме ги възприели тези сюжети от турците. Неслучайно Илия Блъсков, който за първи път публикува историите за Хитър Петър, черпи най-вече от историите за Настрадин Ходжа и тези връзки са доволно изследвани. Това означава, че този хумор ни импонира, ние го припознаваме като наш хумор“, допълва съставителят на книгата.

Афенти, подобно на нашия Хитър Петър, язди магарето си наобратно

Още докато е била в Китай, е започнала заедно със студентите си да търси сходните истории. Там били убедени, че сюжетите са дошли от Турция, от историите за Настрадин Ходжа. Не се интересували много от това да реставрират циркулиращия им кръг. Светлана Стойчева обаче с изненада открива как техния Афенти се разхожда също яздейки магаре наобратно. Точно така, както Бешков е нарисувал нашия Хитър Петър, яздещ магарето си наобратно. Досущ същото изображение обаче тя вижда в летния императорски дворец в Пекин на една от 1400-те рисунки върху гредите на най-дългия коридор. Разбира, че това е един от осемте безсмъртни даоси, който яха магарето си откъм страната на опашката.

Това е знак за Светлана Стойчева, че някои от историите за Афенти може да имат и китайски произход. Открива и индийски нанос в уйгурските истории, вероятно заради будисткия период, който са имали самите тюрки.

За това колко близко е чувството за хумор на българи и китайци

Предлага на колегата си Чън Ин, която в момента е зам.-декан на Факултета по европейски езици в Пекинския университет за чужди езици, да преведат заедно част от историите за Афенти. „Помогнах най-много в редакцията на български, като почти нищо не съм адаптирала. Тези хитри истории са разказани безхитростно и исках да запазя тъкмо тази им непретенциозна стилистика“, обяснява съставителят на книгата.

Най-странното според нея е, че всъщност българският хумор се родее с азиатския хумор. „Май ще се окаже, че не е толкова далечно чувството ни за хумор, колкото ни изглежда, ако се обявим, че сме западна страна, както китайците ни смятат“, казва с усмивка Светлана Стойчева.

Общите истории на нашия Хитър Петър и Афенти са достатъчни, но в същото време проф. Стойчева напомня, че българският цикъл за Хитър Петър е доста по-млад – той е съставен през 19 в. по време на Възраждането. „Този цикъл изпълнява и национални задачи, свързани с формирането на българската нация. Затова и Хитър Петър се оказва в един момент по-хитър от Настрадин Ходжа – надлъгва го, т.е. нашият хитрец е по-хитър от каквито и да са други хитреци“, допълва тя.

На Изток владеят баланса, а ние се правим на по-хитри или сме твърде наивни

Питам Светлана Стойчева защо въпреки общите корени на хумора и на хитростта ни, китайците изглеждат по-успешни като нация от нас българите. „Всичко е въпрос на баланс – ние трудно уцелваме баланса, това ни е същинската ни криза. Или се правим на по-хитри от хитрите, както Хитър Петър надхитря Настрадин Ходжа. Или пък сме наивни, когато решим да не хитруваме – тогава сме толкова уязвими, а успехът е някъде съвсем по средата. А точно това го умеят китайците – балансът!“, казва тя.

По думите й макар и да са специалисти „по стените“ и да знаят как да се ограждат, китайците знаят много добре кога да отворят вратата. А ние понякога говорим за стените, но забравяме за вратите. „Те първо изключително добре преценяват ситуацията, а ние все искаме да я надскочим – или я подценяваме, или я надценяваме. Така се оказваме или в нейния капан или игнориращи ситуацията, но тя – ситуацията си стои и чака да бъде решена“, разсъждава преподавателката, опознала Китай през очите на самите китайци.

Същинското издание на „Афенти. Историите на азиатския хитрец“ тепърва предстои. Планира се нова корица на книгата и илюстрации, които ще бъдат дело на младия художник Боян Монтеро. Студенти от НАТФИЗ, където преподава проф. Светлана Стойчева, ще импровизират пък част от историите за „китайския“ Хитър Петър, като идеята е те да бъдат представени при премиерата на книгата в края на юни.

 

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1082770

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.