01.03.2007 г.

Едно от националните малцинства на Китай е татарското. Татарите са потомци на прабългари, смесени с кумани (от които наследяват езика) и монголи. Етногенетически татарите се образуват основно в Европа, където най-големите групи са тези на кримските и казанските татари.

Китайските татари живеят основно в Синдзян-уйгурския автономен район на КНР – СИНДЗЯН-УЙГУР АПТОНОМ РАЙОНУ, (произнесено на уйгурски), близо до границата с Казахстан, както и в Урумчи (Юрюмчи; Wulumuqi – кит.), административния център на района.

Потомци са на казанските татари, преселили се по тези места през ХVІІІ в. Усядайки на местна почва, те създават първите училища в Западен Китай. Били са на по-високо интелектуално ниво от местните уйгури, казахи, узбеки и др. тюркски националности.

Днес, въпреки че езикът им е повлиян от уйгурския и казахския (който е от същата кипчакска група на тюркските езици), татарите успяват да запазят татарския казански език.

Обичаите, кухнята и като цяло културата не се различават съществено от тези на казанските татари, населяващи основно съвременна република Татарстан (“ТАТАРСТАН РЕСПУБЛИКАСЪ” на татарски). Струва си обаче да се отбележи една интересна особеност на бита. Хан-китайците, както знаем, се хранят с клечки (на китайски – kuaizi), а повечето от тюркските китайци в Западен Китай – с ръце. Например едно от популярните казахски ястия се нарича “Бешпармак” или “Пет пръста”. Но татарите използват и лъжици. Казват, че и до ден днешен, когато ходят на гости на свои приятели хан (китайци), татарите си носели със себе си лъжици, защото не искали да ядат нито с голи ръце, нито с клечки.

Автор: Гесер Курултаев