vicodin
Преводача на Тато от китайски, 70-годишната Олга: В Китай ни сложиха на трапезата жива маймуна | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

октомври 20, 2012

Преводача на Тато от китайски, 70-годишната Олга: В Китай ни сложиха на трапезата жива маймуна

в категория Българи говорят за Китай

В китайската супа на дъното на паничката можеш да видиш животински сварени очички, червеи и дори хлебарки…

Олга Стоева

Олга Стоева

Олга Стоева е преводач от китайски с дългогодишен стаж. Учила е китайска филология в Пекинския университет, след което е работила 2 години в нашето посолство там. Дълги години е била правителствен преводач, като е посредничила при разговорите с китайски делегации на високо ниво. Сега живее в старозагорското с. Долно Сахране.

Олга разказва как все пак преди толкова много години е попаднала в Китай. “Баща ми замина да работи в българското посолство в Пекин през 1959 г. Тогава бях 10-и за 11-и клас и заминах при него, за да разглеждам историческите им забележителности. Тогава реших, че ще уча там. Исках да кандидатствам в Пекинския университет в специалността японска филология. Оказа се обаче, че тази специалност е през две години и в тази година приемът е нулев. Така записах китайска филология, като учих от 1961 до 1963 г., след което се наложи да се приберем в България, тъй като там вече се вихреше тяхната т. нар. „културна революция”, чиито жертви станаха много интелектуалци. Тогава студенти избиваха своите професори и беше много страшно. По-късно отидох да работя в нашето посолство там през 1973 и 1974 г., когато „културната революция” беше вече отшумяла.

Дълги години Олга е правителствен преводач, но винаги ли е трябвало точно да превежда?

– Да, веднъж ми се е случвало, защото отношенията тогава с Китай бяха много ограничени на държавно ниво. По време на една Асамблея на мира превеждах на Тодор Живков. Имаше прием, на който присъстваше известен китайски поет. Тогава изпаднах в конфуз, защото като домакин Тодор Живков упражни пиперливия си стил и след много кратки приветствени думи се изцепи нещо от сорта на:

„Айде да не ви задържам много, зная за какво сте дошли, затова отивайте към софрата”

Тук аз се вцепених за миг, но се окопитих и преведох нещо като: „Деловата част приключи, така че можем да уважим трапезата”. Ако бях превела точно думите на Живков, щеше да има скандал – за китайците „покана” от подобен род е обидна. Конфузът обаче беше налице, защото на неуместната шега на Живков българите нетактично се засмяха и китайците започнаха да се споглеждат недоверчиво. По-късно трябваше да им обяснявам, че хуморът ни се различава географски и че не мога да преведа точно шегата на техния език.

Научих йероглифите сравнително бързо. Аз съм пенсионерка и сега рядко ме канят да превеждам.

Преди 40 години знаех около 5000 йероглифа, с две хиляди повече от китаец със средно образование

Чувала съм, че един виден техен интелектуалец – Го Можо, знае 45 000 йероглифа. Навремето говорех китайски без никакъв акцент – казвали са ми го преподаватели в Пекинския университет. Трябва да ви кажа, че и досега образованият китаец чете вестника си с речник. Там всеки изявен журналист, за да е уникален, използва свое специфично съчетание на йероглифи – нещо като собствен стил. Това налага ползването на речник с ключове към йероглифите. Навремето имаше идея за тяхното опростяване, но и досега това не се е случило. И в днешно време един от най-дълбоките държавни проблеми там е неграмотността.

Когато човек напусне големите градове в Китай, се сблъсква с отчайваща необразованост

Това, което българите си мислят, че знаят за Китай, е направо нищожно. Може би само “китайска кухня”.

В по-голямата си част това са ястия от традиционната китайска кухня, но са и адаптирани към нашите вкусове. Някои българи са казали на китайския готвач: „Защо тук не сложиш малко чесън – ще бъде по-вкусно” и така гозбата леко се е побългарила. В порциона също има разлика – тук собствениците на ресторанти разчитат на голямото количество храна и човек си поръчва само едно ястие, което му е предостатъчно. В Китай порцийките са малки – това създава възможност да опиташ 3, 4, 5 различни ястия и така да се насладиш на многообразието. В Китай се яде всичко, което мърда или е някакъв плод или зеленчук, се яде. Насекомите и червеите не правят изключение. За змии – да не говорим – храната от тях е изключителен деликатес и се счита за афродизиак.

Консумацията на сварени полови органи на магарета, коне и овни също е със стари традиции

В южните провинции съществуват специализирани ресторанти, в които се сервират ястия от змии. Когато седнеш в заведението, ти си избираш змия, като я посочваш. Специален човек извършва ритуал, като едва ли не танцува с тази змия, после изцежда отровата от главата й по стената, след това одира пред теб влечугото, нарязва го и го слага в тигана пред очите ти. За най-вкусни се считат отровните змии, те и струват по-скъпо.

Ако нещо не харесаш, можеш да го върнеш и да не го плащаш – това е закон при тях. На въпроса ми за ястието кулинарят ми отвърна, че то съдържа месо от котка (поетично тя се превръща в Тигър) и змия (като превъплъщение на Дракона). Но това съвсем не са най-неприятните за европееца изненади, които крие китайската кухня. Аз винаги съм подхождала резервирано към техните супи. Похапваш чорбата и си убеден, че е вкусно, но когато стигнеш до дъното, виждаш листенца, които покриват нещо. Ако ги откриеш, на дъното на паничката можеш да видиш животински сварени очички, червеи и дори хлебарки.

Като споменах за насекомите, китайците са намерили начин да ги панират много вкусно – стават нещо като дропс, като нашия бирен фъстък, но вместо ядка в него те слагат изпечена хлебарка. Друга храна, която хруска, е препържена пилешка главичка, оваляна преди това с брашно. Всичко се яде там – иначе как се изхранва този огромен народ. Най-„зверското” ястие, което съм яла, но мисля, че приготовлението му е вече забранено. То се сервираше в специален ресторант, чиито маси бяха с дупки по средата.

Под масата се слага жива маймуна, чийто череп се реже, и посетителите ядат с лъжички направо суровия мозък на животното.

Това ястие се счита за особен деликатес, но се надявам, че с годините са го забранили заради нехуманното убиване на животните.

Да готвиш китайско е много „сръткава” работа. Китайците си готвят само в почивните дни. Когато работят, те нямат време за това, защото ястията отнемат часове. При тях приготвянето на храната, както и консумирането й е дълъг ритуал. Затова по-заможните хора там си имат специални готвачи. Специалността „готварство” в Китай се учи цели 18 години, за да се достигне висшата степен на майсторството.

Николина КОЧЕВА

http://www.blitz.bg/article/27424

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.