vicodin
За ТАО ЛУ или формалните упражнения в У ШУ | ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

февруари 9, 2007

За ТАО ЛУ или формалните упражнения в У ШУ

в категория Ушу

Тренировката в У ШУ традиционно се дели на два вида: ТАО ЛУ – формални упражнения и ГУН – упражнения за развиване на определени качества. Това съвсем не означава, че тренирането на форми не развива качества.
Общоприето се явява мнението, че тренирането на форма е предимно за състезания, демонстрации или други художествени прояви.

Други пък считат, че формите служат само за запомняне на набора от движения, което става по – лесно когато са свързани логически и ритмично, както в танците. Ако вземем за пример практикуващите спортно У ШУ, особено тези извън Китай, по-горните твърдения биха се оказали повече от верни.

От друга страна нека да разгледаме и една друга гледна точка – тази на старите традиционни майстори в Китай. Защо например, когато последните изпълняват форма, то тя значително се различава по скорост, маниер, а често и като структура от формите, демонстрирани от спортисти или просто любители на У ШУ. И при това тези разлики обикновено се набиват до такава степен в очи, че дори човек, който не се занимава с У ШУ ги вижда.

Отговорът е повече от прост – самото правене на форма в традиционното У ШУ е разновидност на така наречената вътрешна тренировка – НЕЙ ГУН. Всъщност самото разделяне на външна и вътрешна тренировка – НЕЙ и УАЙ ГУН е твърде условно. Защото в традиционното У ШУ, когато формата се прави, то тя се прави не толкова за демонстрация, колкото за:

1. Усвояване маниера на школата.

2. Слята тренировка на така наречените свръзки.

3. Великолепно упражниение за издръжливост – не е нужно непременно да тичате за издръжливост, още повече при различията в динамиката на тялото, издръжливостта е относително понятие. Със сигурност един маратонец, за когото не са проблем 42 километра тичане за 2 часа и нещо, значително ще се затрудни ако трябва 2 часа и нещо да прави форма, ако и да е запознат предварително с базовата техника на У ШУ и съответната школа.

4. Така наречената „Единна енергия“ – „И ЦИ“, или казано грубо – усещането на тялото като едно цяло, великолепно се тренира чрез тази или онази форма. Всъщност, тогава става ясно, че колкото тялото трябва да е единно, толкова и всяка една става трябва да може да се движи независимо от нейните съседни.

Получава се нещо като принципа на камшика – изначален за всички китайски школи, при някой явно проявен, при други по – скрито. И хоп, добре дошли в предверието на проблема наречен „ДЗИН“ – вид сила, нямаща нищо общо с популярните на запад представи за мускулна сила!

Накратко, ако си представим, че скелетът – това е лък, сухожилията – тетива, то стрелата е вашия удар. Тоест, силата на лъка (скелета) и неговата тетива (сухожилията) изпраща стрелата на определено разстояние с определена сила, която се осмеляваме да наречем много приличаща на това, което се има предвид под „ДЗИН“ в традиционното У ШУ.

Просто, а? Не съвсем! Веднага изникват въпроси – как точно да боравим с тези три съставни, по какъв начин те се отнасят една към друга, кое ги обединява и прочие занимателни главоблъсканици.

5. Във всяка една форма на всяка една автентична традиционна школа по У ШУ са залегнали нейните стратегия и тактика, няма друг начин те да бъдат разбрани и натренирани, освен практикуването на форма. Нещо повече, при липса на достатъчно индивидуална формална практика вие ставате безсмислен и излишен псевдо – партньор при евентуална тренировка по двойки – нали все пак трябва да умеете нещо, което пък да провокира вашия партньор и той да отговори със съответната доза умение, в противен случай двамата си губите времето, идете на кино, ресторант, излет или се отдайте на по романтични изживявания по двойки, особено ако сте разнополови (някой са съгласни и на едновалентни варианти, но това е друга тема).

Списъкът с основателни причини да се практикува форма може да бъде продължен, но и тези стигат. Важно е да се знае, че в традиционното У ШУ от край време формата е служила за демонстрация САМО пред:

1. Майстора – за да ви похвали или наругае (което е по-често срещания случай!)

2. Колега, бил той начинаещ или като вас, за да служи като относително независима TV-камера, ориентирайки се по която вие да поправите необходимото.

3. Пред евентуалния враг, за да всеете респект или (не дай си боже!) смях, зависи как се представите или пък какво е разбрал онзи от показаното.

4. Празници, всеобщ купон, където наред с фокусници, въжеиграчи, гълтачи на ножове и огньове, вие демонстрирате вашата школа и умения (респективно – неумения), без обаче някой да ви оценява с точки, медали, грамоти, пари и прочие алтернативни стимули, характерни за съвременния спорт!

Казаното до тук не значи, че формалните упражнения са достатъчни да порастне вашето майсторство, нито пък че са 50% от необходимото! Не, те са просто един от многото съвършени методи за тренировка, достигнал до нас през вековете.

http://pigua.dankin.net/forma.html

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.