Народно-освободителната армия на Китай (НОАК)
Яна ШИШКОВА
По повод 85-годишнината от създаването на НОАК на 01.08.1927 г., бих искала да поздравя читателите на „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ“ с материал за военните сили на КНР. Данните, които ще прочетете в материала, следва да се приемат критично, доколкото официалната статистика не винаги дава точните цифри и често обхваща период от две и повече години назад.
Парадът по повод 60-годишнината от създаването на КНР през 2009 (на китайски език)
НОАК е най-голямата армия в света – численността й постепенно е съкратена от 4,238 млн души през 1985 г. до 2,300 млн през 2010 г. Военен бюджет за 2011 г. – 601,1 млрд RMB (ок. 94,216 млрд USD), което съставя 6% от националния бюджет.
Основана е на 1 август 1927 г. по повод въстанието в Нанчан под името комунистическа „Червена армия”. Под ръководството на Мао Дзъдун по време на гражданската война в Китай през 30-те години на ХХ в. армията участва в поредица кампании, най-голямата от които е т. нар. Велик поход на китайските комунисти. След провъзгласяването на КНР през 1949 г. се трансформира в регулярната армия, която и до днес брани тази страна.
По данни на годишните открити чужди издания и справочници, при население от 1,370 млрд души (2010 г.), по численост на личния състав ВС на Китай заемат първо място в света (2,300 млн. души, резерв – 1, 200 млн. души, мобилизационни ресурси — между 208 и 300 млн души); трето място, след РФ и САЩ, по брой на танковете (7,6 хиляди), второ място след САЩ по брой на бойните самолети (около 4 хиляди); първо място по общ брой на атомни многоцелеви и дизелови подводни лодки.
В началния етап на реформи НОАК получава правото на търговски дейност, нямаща аналог в съвременния свят. Тя обхваща 72 отрасъла, в това число нощни клубове, операции с недвижима собственост, добивни предприятия. По оценка на западни специалисти, на НОАК са принадлежали 15 хиляди предприятия с годишен доход над 18 млрд долара. Търговската дейност на армията на практика не се е контролирала от органи на правителството, поради което бързо се стигнало до осъществяването на нелегален бизнес, контрабанда и високи нива на корупция. Поради тези причини през 1998 г. на НОАК бе забранено да извършва всякаква търговска дейност.
УПРАВЛЕНСКИ ОРГАНИ
Лян Гуанлие, министър на отбраната на КНР
НОАК се подчинява на двете централни военни комисии (ЦВК) – държавната и партийната. От 1982 г. насам съставът на двете комисии е напълно идентичен, а терминът ЦВК се използва в единствено число. Постът председател на ЦВК е най-важният пост в страната и едва след неговото заемане Председателят на КНР може да се смята за пълноправен ръководител на страната.
През 80-те години на ХХ в. обаче постът е заеман от Дън Сяопин, който е действителният лидер на КНР по онова време, но формално никога не е бил нито Председател на КНР, нито премиер на Държавния съвет на КНР, като поста генерален секретар на централния комитет на Китайската комунистическа партия (ЦК на ККП) е заемал още по времето на Мао Дзъдун преди културната революция (1966-76).
ЦВК ръководи четирите вида ВС – стратегическите ядрени сили (китайското им наименование е „втора артилерия”), сухопътните войски, военновъздуните сили (ВВС) и военноморските сили (ВМС). Контролът на ЦВК се простира и върху седемте военни окръга, които командват влизащите в състава им части от сухопътните войски. Щабовете на седемте военни окръга се намират в Пекин, Шън-ян, Дзиннин, Нанкин, Ланджоу, Гуанджоу и Чънду. Най-мощни се явяват пекинският и шън-янският военен окръг, които противостоят на сибирския и далекоизточния окръг на военните сили на Руската федерация.
Главното политическо управление ръководи партийно-политическата и агитационно-пропагандната работа в НОАК. Партийни структури има във всички части и съединения на НОАК, а без подписа на политкомисаря нито една заповед, в това число и бойна, не може да влезе в действие.
КОМПЛЕКТОВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ НА НОАК
НОАК се комплектова на базата на повикването в армията на младежи над 18 години. Продължителността на срочната служба е 24 месеца. Поради излишъка на човешки ресурси, призоваването в армията има изборен характер, а досега не е осъществяван нито един наборен призив. Доброволци се приемат до 49 годишна възраст. Съществува и наемна служба с продължителност 3 до 30 години, свръхсрочната служба с продължителност от 8—12 години е премахната. Във военно време теоретично е възможно да бъдат мобилизирани около 208 млн души (по други данни – ок. 300 млн души).
Лицата от мъжки пол от 18 до 35 години, които не са призовани за военна служба, остават в запаса, в системата на народното опълчение, чиято численост днес възлиза на 36,5 млн души. На него се гледа като организиран боеви резерв на НОАК и основа на потенциално партизанско движение.
ТРИЕДИННАТА СИСТЕМА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА КНР
От 1983 г. насам в Конституцията на КНР е описана съставната част от военната доктрина на страната и разделението на функциите на т. нар. „триединна система на въоръжените сили” – НОАК, народната въоръжена полиция (НВП) и народното опълчение (НО).
Народната въоръжена полиция е създадена през юни 1982 г. Тя е компонент на НОАК, предназначен за справяне със задачи от вътрешен характер (охрана на границите, природните ресурси, важни държавни и стопански обекти, инфраструктури, затвори, поддържане на вътрешния ред и т.н.). Числеността й е 1,5 млн души, а в състава й са включени няколко пехотни дивизии от НОАК. НВП се подчинява както на централната военна комисия (ЦВК), така и на Държавния съвет. Съставна част на полицията е производствено-строителният корпус, дислоциран в Синдзян-уйгурския автономен район. Той се занимава със строителството на обекти с различно предназначение, селско стопанство, тилово обезпечаване на частите на окръг Ланджоу на НОАК, а при определени обстоятелства може да изпълнява ролята на въоръжен резерв за тези части.
СТРУКТУРА НА НОАК
Днес в състава на НОАК присъстват всички компоненти на една съвременна армия и включват стратегическите ядрени сили (СЯС), сухопътните, военноморските и военновъздушни сили, въоръжени не само с конвенционални оръжия, но и с междуконтинентални ракети, както и с модерно ядрено оръжие.
– Стратегическите ядрени сили включват наземни, въздушни и морски компоненти и наброяват 167 носители на ядрено оръжие. Основата им са стратегическите ракетни войски, в чието въоръжение влизат 75 наземни пускови установки на балистични ракети. Стратегическата авиация включва 80 самолета „Хун-6” (създадени по модел на Ту-16). Морският компонент включва атомната ракетна подводница с 12 пускови установки на ракети „Дзюлан-1”.
Сухопътни войски на КНР
– Сухопътните войски на КНР наброяват 1,7 млн. военнослужещи. Разделени са на седем военни окръга, 28 провинциални военни окръга, 4 командвания на гарнизони, 21 общовойскови армии (44 пехотни, 9 танкови, 7 артилерийски дивизии, мотопехотна дивизия) (вж. Ю. Субматян).
Съществуват два вида сухопътни войски – „Подразделения от първостепенна важност”, които са въоръжени с най-модерно оръжие, компактни са и по-мобилни, с предназначение – да участват в съвместни операции; подразделенията от втория вид се занимават основно с опазване на границите и подсигуряване на вътрешната стабилност, те са с по-голяма численост и са въоръжени с по-стара техника. На този етап китайските сухопътни войски са въоръжени с техника от 60-те и 70-те години на ХХ век. Важна крачка в осъвременяването е въоръжаването с танкове Т-98 (създадени на базата на руските Т-72), като вероятно до момента те са не повече от 60 броя. Общият брой танкове е 7500 по данни от 2010 г.
– Военноморските сили на КНР наброяват 250 000 души и са организирани в три флота: флот на Северно море (щаб – в Циндао); флот на Източното море (щаб – в Нинбо) и флот на Южно море (щаб – в Джандзян). Всеки флот включва кораби, подводници, военноморска авиация, подразделения на бреговата охрана и морска пехота.
– Военновъздушните сили на КНР са създадени на 11.11.1949 г. след победата на ККП в гражданската война. Голяма помощ при създаването им оказва бившият СССР. От средата на 50-те години на ХХ век китайските заводи започват производство на съветски самолети. „Големият скок”, прекъсването на отношенията със СССР, започнало с идването на власт на Хрушчов (1956) и културната революция (1966-76) нанасят огромни вреди на развитието на китайските ВВС.
Въпреки неблагоприятните фактори, през 60-те години стартира разработването на собствени бойни самолети. След приключването на студената война и разпада на СССР Китай започва да модернизира своите ВВС и купува от Русия изтребители бомбардировачи Су-30, а също и лиценз за производството на изтребители Су-27.
ВВС на КНР се състоят от авиация (бомбардировачи, изтребители, щурмови, разузнавателни, транспортни самолети), зенитно-ракетни войски, зенитна артилерия, радиотехнически войски, въздушнодесантни войски. Общото ръководство на ВВС се осъществява от Генералния щаб на НОАК, непосредственото – от командващия ВВС и щаба на ВВС.
Авиацията, която присъства във всеки от седемте военни окръга, се състои от авиационни дивизии (състоят се от 2-3 авиационни полка), отделни авиационни полкове (състоят се от 2-3 авиационни ескадрили), авиационни ескадрили (състоят се от 3 авиационни звена), авиационни звена (3-4 самолета). В зависимост от функциите, които изпълнява, всеки полк наброява 20 до 40 самолета (плюс определен брой учебни и спомагателни самолета). Авиационната мрежа наброява над 400 летища.
Днес КНР по количество самолети в експлоатация заема трето място в света след САЩ и РФ. По данни от 2008 г. личният състав наброява 360 000 души. На въоръжение са 2024 (по др. данни – 3200) бойни самолета, 300 спомагателни самолета, 130 вертолета, 700 пускови установки на зенитни управляеми ракети (ПУ ЗУР), 1000 оръдия на зенитната артилерия, ок. 450 радиолокационни поста.
ЗВАНИЯ, СИМВОЛИ И НАШИВКИ
Подробно може да видите званията и съответстващите им нашивки според рода войски тук.
ВОЕННИ РАЗХОДИ И ВЪОРЪЖАВАНЕ
Китай бързо увеличава военните разходи, повишавайки бойните качества на НОАК в условията на високотехнологични войни. Темповете на ръста на военните разходи превъзхождат 1,5—2 пъти темповете на ръст на БВП, възлизайки на 14—18% годишно. Ако през 2001 година тези разходи са били еквивалентни на 17,4 млрд долара, то през 2011 година те вече достигат 94,216 млрд долара. При това всички чуждестранни коментатори са единодушни, че официалната цифра на военните разходи е занижена 1,5—3 пъти, поради това, че в нея не са включени похарчените за внос на оръжия средства, както и доходите от износ, разходите за ядрено оръжие и стратегически ядрени сили, разходите за Народната въоръжена полиция, субсидиите във военно-промишления комплекс, нито за научно-изследователските и опитно-конструкторските дейности.
В последно време Китай много бързо подобрява качествения състав на своите ВС, закупувайки от Русия най-съвременни модели бойна техника. Произвежда също и собствено оръжие, представляващо по правило своеобразен синтез между руски и западни технологии (например танка Туре-96, изтребителя J-10). Освен това Китай продължава да се снабдява с нови военни технологии (както от РФ, така и от Запада). Някои наблюдатели дори считат, че още през 2002 година Китай е постигнал технологичен пробив, като в много области вече е изпреварил Русия.
ЛИТЕРАТУРА:
Посолство на КНР в РБългария: http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t845368.htm
САМбг.орг: http://cambg.org/realvesti/2009_03_19/_statia_kitai3.html
Сумбатян Ю., Вооруженные Силы КНР на начало XXI века: http://army.lv/ru/Vooruzhennie-Sili-KNR-na-nachalo-XXI-veka/544/212
Храмчихин А., „Частен кореспондент“: http://www.chaskor.ru/hub/noak_19820
China facts and figures 2011, China Intercontinental Press
