ВСИЧКО ЗА КИТАЙ

中国大观园

от Яна Шишкова и приятели на Китай

юли 24, 2012

China Originals Since 3000 B.C.

в категория Ивелина Ватова

Ивелина ВАТОВА

(Ексклузивно за блога „ВСИЧКО ЗА КИТАЙ“)

След една необичайна изложба… Изтокът и Западът се срещнаха.

И това бе неизбежно!

Преди 15 години студенти ме попитаха какво е глобален свят, какво значи глобализация. Никак не ми беше лесно да обяснявам. Знаех го само от скромен собствен опит и от много четене из мъдри модерни книги.

Днес никой вече не задава подобни въпроси. Моите студенти отдавна създават този глобален свят. Отдавна и границите между Изтока и Запада са доста размити. Но все още сме като двете полукълба на мозъка: Изтокът – лявото, интуитивното, женското, хоризонталното; Западът – дясното, аналитичното, мъжкото, вертикалното. Всеки носи в пазвата си по едно ин – женско, рецептивно, пасивно, и по едно ян – мъжко, агресивно, активно.

Изтокът организира света си около реалности и в среда, каквато хората са заварили при появата си. Човекът, неизменна част от всичко, развива философските си концепции в името на хармонията между Homo Sapiens и природата. В същата тази природа Западът вижда конкуренция, заплаха, обект, който той е длъжен да завладее и покори, а житейските му замисли се подреждат около Аз-а – самостоятелна единица и нерядко изолирана отделност, влязла в непримиримо противоречие със заобикалящата го среда.

Западът отдавна е качил боговете си на небето, благоговее пред тях, страхува се от тях, стреми се към тях. Изтокът пък крадешком, плахо се оглежда около себе си. Отговорите на въпросите му се крият в природните сили и знаци, в единичните елементи, в животните, в смяната на сезоните. Имам усещането, че истината е някъде по средата … между Изтока и Запада. Срещата им е неизбежна. Предписана от вечното тайнство на природата, от ин и ян… в черното пускаш капка бяло, в бялото – капка черно…


China Originals Since 3000 B.C.

Артинсталации, автентични предмети и облекла, демонстрации на всекидневни практики и изкуства от бита на древен Китай. Из коридорите на голям софийски мол се разхождат странни фигури.

В интерактивни кътове дечица от различни раси рисуват. Изписват с туш странни знаци, на които малките китайчета викат йероглифи. Изрязват фигурки от хартия. Правят първи стъпки в някакво, неясно за европейчетата, азиатско изкуство. Истинско забавление. Всички са актьори. Калиграфия, дзиенджъ, уейци (китайски шах) – първата логическа игра, създадена от човека още преди 4300 г., отличаваща се с прости правила и дълбока стратегия, наричат я и „съзерцателно седене в сянка“, цигун – букв. „изграждане на жизнена енергия”, грациозни движения и дихателни упражнения, ушу, тайдзицюен – „юмрукът на великия предел”, китайска традиционна медицина и акупунктура, чаена церемония, традиционни китайски танци, парад на дракони – нали все пак е година на водния Дракон. Накрая изморени, но с прочистени мозъци, всички се отправят, без да се замислят, към барчето с екзотични вкусотии и чайове.

China Originals vs. West Originals

Наскоро Нийл Фъргюсън попита „Иде ли краят на западната цивилизация? Консуматорското общество на 20 в. не я ли доведе до естествения й финал!?”

Той самият, британски историк, университетски професор в САЩ, изучава как т.нар. западна цивилизация, очевидно малка част от човечеството, е осигурила за себе си лъвския пай от световните ресурси.

Според него шест са основните разлики между Запада и всички други – конкуренция, наука, собственост, медицина, консуматорско общество и труд. Шест „съкрушителни предимства”!? Но и децата са наясно, че те зависят само и единствено от два основни фактора, които и през 21 в. ще определят физиономиите ни – нашата култура, в която сме пуснали корените си, и пазарът, от който черпим живителните си сокове!

… В 1920 бъдещите глави на японската и на британската империя шият дрехите си при един и същи шивач. В Лондон. Едната бе империя, в която слънцето никога не залязва, а другата – империя на вечно изгряващото слънце. Троновете им бяха твърде далеч, но шивачът им – общ.

Златното правило тогава гласяло следното: за да принадлежиш към свят, доминиран от Запада, трябва поне да се обличаш като западняк!

Думата западняк отдавна е в международното езиково обръщение. Да сте чували обаче някой на някого да казва източняк? Мисля си, че това е следващата езикова разменна монета. Пак в 20-те години на 20 век Западът говорел за японците твърде грубо и презрително. Китайците никой дори и не споменавал. Или съвсем рядко, като нещо екзотично и също не особено почтително. После обаче Япония станала част от западната цивилизация. А западният имидж започнал да се оформя отвъд океана.

Светът погледнал към САЩ, а Европа се заела да сменя дрехите си. И шивачите! Всички взели да носят дънки, да дъвчат дъвка, да ядат хамбургери и да пият кола. От двете страни на т. нар. Желязна завеса уискито си уредило среща с водката, а чипсът – с варениките и кнедлите, с баничките и шопската салата.

Западът протегнал консуматорско-търговска лапа към източната част на Стария континент. Маркетингът си знае работата – „гащите” на американските фермери и каубои се превърнали в модно облекло за бивши прилежни ученички и бъдещи блестящи политици от Изтока. Фаст фуудът станал част от всекидневието, а ако не ядеш „горещо куче”, разбирай хотдог!, нямало да си съвременен млад-ЕЖ!!!

Сини джинси, бутилка кола с малко марихуана и много попмузика – все символи на западното превъзходство. Любими родоначалници на източните младежки субкултури. И забранени.

Логично! Не си спомням обаче нейде из Новия свят някой да е казвал същото за балканските кебапчета и кюфтета, за лозовите сармички и баклавички!!!


Западът като змей се изпопротегна още малко, а очите му се поогледаха още пò на Изток

Забраните отидоха в килера. Като инвентар от Студената война. На границата между двата века и двете хилядолетия се случиха и други неща – завесите започнаха да падат, рушаха се стените. Дори и Великата Китайска. Нея самите китайци вече от Космоса я виждат как се превръща в обикновена туристическа атракция, в пореден сувенир за земните колекционери. Спомен от и за миналото, но без бъдеще … или с бъдеще, но само като trademark. Е, и това не е малко! Но нищо сериозно като съвременно отбранително съоръжение.

Докато драконът се пробуждаше, а змеят се протягаше, шопингът без усилие я прескочи и започна да си гради консуматорско общество. В самия комунистически Китай. На Изток. Очаквал ли е някой на Запад такова нещо?!?

… Един майски ден почти по средата на Пътя между Изтока и Запада се появи необичайно същество. Пъстроцветен дракон. В Европа му казваме змей и взаимно не се обичаме особено…

На Изток обаче нещата са по-други. Разтича се драконът между дънките и тениските, между обувките, чантите, шапките, аксесоарите и дрешките от модните колекции „Пролет-Лято 2012”. За да е по-убедителен, препусна и на рикша – нещо като европейския файтон, ама не съвсем.

И започнаха едни светлинни инсталации да показват древната китайска земя и нейните съкровища, на видеоекрани из коридорите на търговския център се появиха движещи се образи. Удобните, евтини и практични дънки, символ на просторите на свободното американско общество, бързо и елегантно се заиграха с това лековато на пръв поглед китайско чудовище. Всички те сякаш изгаряха от желание отново да ни напомнят, че най-бързо развиващите се индустрии в 20 в. бяха именно киното и маркетингът.

Музиката галеше ухото с прохладата си, отвсякъде, без да се натрапва …

Изведнъж ритъмът рязко се смени

Levi’s, Bobo Zander и Zara заедно се изправиха срещу китайското традиционно облекло. Шумът на лъскавите витрини погълна грацията на китайските танцьорки. Но уестърнизацията на източното изящество срещна силна съпротива. Изтокът обяви консуматорски дуел – неговата елегантност се изправи срещу триумфа на Triumph, свенливо прикри азиатския блясък на погледа си, присвит зад очарованието на китайското ветрило и демонстрира престорена скромност, а после с чаровен жест предложи чаена церемония на алкохолната заедност на уискито и водката, пришивайки своите дзяодзъ (китайски пелмени) към кулинарната западна униформа. Опипвайки почвата, на която стъпва, плавно като жерав, готов за полет, на сцената излезе самият Китай.

България – 中用 zhōng yòng или „златната среда“!?

Естествено, че ако не е откритие на блога „Всичко за Китай”, поне е негово ексклузивно право да твърди, че първият, който го обявява публично!

Значи, заявяваме, че притежаваме всички авторски права върху следната сравнителна информация: София-Ню Йорк -7 часа разлика, София- Пекин – 6 часа разлика!!!

Случайно ли е?

Не!!! Случайности няма! Пак доказахме, че дори и във времето умеем да си намерим уютната среда. Е, значи е време да си припомним за принципа на златната среда (中用 zhōng yòng) и духа на Конфуций.

А може би самият Конфуций да е българин?

China Originals&West Originals – Togetherness or Oppositeness: как се постига хармония и единство, без униформеност?

Докато скитах из българския Сердика Център, в развинтеното ми въображение се завъртя някаква филмова лента. Нещо като „усмивка от старите киноленти”.

Някъде из 1967 джинсите на Levi’s тръгнали на изложения из Източна Европа – Москва, Прага и Варшава. В Прага ги нарекли „тексаски”, в Москва се чудели как да ги докоснат, а във Варшава – как да ги нахлузят. Чудо невиждано.

Сега обаче бяхме 2012. И станах свидетел на нещо друго – ритейл терапията отстъпи пред данс терапията; маркетингът мълчаливо се приюти в прегръдката на нежната музика; пластмасовите бижута и евтини дрънкулки се стопиха пред усмивката на детските рисунки и изрязаните фигурки. А лъскавите полуголи „красавици”, обявяващи се за „млади интелектуалки”, впиха нахално-цинични очи в мълчаливо съсредоточените лица на китайските момичета, които бързаха със ситнежа на азиатската си стъпка.

Днес улиците на Китай са калейдоскоп от западни марки. За всичко и за всички…

Тук производството е евтино, работната ръка – в изобилие. Китайците сами произвеждат дрехи и сами си ги купуват. Носят ги обаче най-различни тела из целия човешки свят. Западът само дава брандовия етикет. Напоследък обаче нещата се променят. Дрескодът на Запада се отхвърля! Шопинг терапията му първо се сблъска с духовния лек на източната традиция, а после го покани на render-vouz.

Конфуцианството е крайъгълен камък на китайската култура – интуитивно мислене и художествено творчество. Силна прагматика на разума, отразена в естетическата, етичната и политическата му доктрина. Крайна цел – хармония за обществото (和 hé). Златната среда (中用 zhōng yòng) е принцип на коректност, а ритуалът и музиката (礼乐文化 lĭ yuè wénhua) са инструменти за създаване и възпитаване на морала и за развитие на личността.

Тези два познавателни модела – ритуал (礼 lĭ )) и музика (乐 yuè) – функционират, за да морализират нечие поведение и хуманизират нечие сърце. Тяхната цел е да помогнат на човека да придаде пълен, завършен вид на личността си чрез самодисциплина и самовъзпитание. Така в собствената си индивидуална конституция да впише силата на човешкото благородство, добросъвестност, откровеност и сърцелюбие (人 rén), а после да изпълни с хармония човешките отношения (人论 rén lùn)).

В същината на ритуала лежи дистинкцията. Свързва се със социалната стратификация. Същината на музиката е унификацията, т.е. съюз между хора от различни социални съсловия, слоеве и позиции. Така ще се постигне хармония. Това е социалната идея на конфуцианството.

Омразният чужденец или опит за интерактивен диалог с непознатия “друг”

Самюъл Хънтингтън стана известен с парадигмата си за „сблъсък на цивилизациите“. Така влезе в спор с концепцията за „края на историята“ на Франсис Фукуяма.

Американецът излезе извън рамките на традиционното противопоставяне между либерализма и авторитаризма и обяви за основен детерминант на човешкото развитието цивилизациите. Либералната западна цивилизация постепенно губи лидерска позиция. Изкуството е (пост) модерно, но статуквото е същото като преди половин век, преди век. Какво тогава в този свят се оказва погрешно? Какво е сбъркано с това човечество?

… 11 септември 2000 година …

Новият век и новото хилядолетие тръгнаха „с гръм и трясък”. Всички минахме под булото на „шока и ужаса”, на страха, омразата, на конфликта и войната. И още много други форми на страдание и мизерия – земетресения, наводнения, цунами.

… Днес се мисли, че една от най-деструктивните сили е залегнала в неразбирателството между културите и ценностите, които всяка една от тях предлага. Следователно, за да стигнем до позитивен резултат, първата стъпка, която не е зле да направим, е да постигнем достатъчно съизмеримо внимание към задълбочаване на потребността от реципрочно разбиране на междукултурната и интеркултурната комуникация и взаимното изучаване.

Конфуций също нерядко говори за хармония, но без еднаквост и без еднообразие (合儿不同- hé’ér bù tōng, букв. две деца не правят едно и също нещо). Разтълкувана, тази фраза ни напомня за хармонизация без моделиране, т.е. съзвучие, единение в поведението и мислите, без подражание и копиране.

Така интеркултурната комуникация се превръща във фундамент на мултикултурното общество. То на свой ред се гради не от йерархични доминанти, а от съвместно съжителстващи ценности, не от вертикални структури, а от хоризонтално разположени, една до друга, равностойни системи, които не спират взаимно да се опознават и взаимно да се проникват. Според мен това е една от мултикултурните стратегии, които бихме могли да изправим пред хаотичните времена на глобализация и регионализация, за да ги обединим в реална глокализация.

Практически въпрос! Важен и за Запада, и за Изтока!
За да оцеляваме като човешки вид в космическата природа…

Това видях с ушите си и чух с очите си, докато се щурах из China Originals Since 3000 B.C. – интерактивната уникална изложба.

404

Creative Commons License
Публикациите, подписани от Яна Шишкова, ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.
Всички останали принадлежат на техните автори!

krasota

Търсене:

Категории:

bodypaint

Навигация:

Учете китайски в 138-мо СОУ

Учи в Китай! Виж как.